№ 309
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20255001000438 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 177 от 22.04.2025г., постановено по т.д. № 417
по описа за 2024г. на ОС Пловдив, с което ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Стефан
Караджа № 2 е осъдено да заплати на Г. В. Т., ЕГН ********** сумата от
160 000 лв. и на С. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 180 000 лв.,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди - преживени болки и
страдания от смъртта на сина им Т. С. Т., настъпила в резултат на пътно
транспортно произшествие, станало на 01.08.2022г. около 08.40 часа на
автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив, причинено от В. А. А.
при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** ****
**, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците от 08.01.2024г. до изплащане на сумите, като са отхвърлени
исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата
им част до претендирания от ищците размер от 250 000 лв. за всеки от тях и е
разпределена отговорността за разноски.
1
Решението в осъдителната му част, с която ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Стефан
Караджа № 2 е осъдено да заплати на Г. В. Т., ЕГН ********** сумата от
160 000 лв. и на С. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 180 000 лв. е обжалвано
от ответника - застраховател с твърдения за неправилност на изводите на съда
досежно това, че ищците са материално правно легитимирани да получат
обезщетение, а в условията на евентуалност и в случай, че се приеме, че са
активно материално правно легитимирани, се оспорва определения
справедлив размер на обезщетението и приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
В срока за отговор е постъпил такъв от Г. В. Т., ЕГН **********,
представлявана от адв. Я. А., с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна, а искането е решението в частта, с която на ищцата е
присъдено обезщетение да бъде потвърдено.
В срока за отговор е постъпил такъв от С. Т. Т., ЕГН **********,
представляван от адв. Г. Т., с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна, а искането е решението в частта, с която на ищеца е присъдено
обезщетение да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 против
определение № 886 от 13.06.2025г., с което е оставена без уважение молбата
на ЗАД „АРМЕЕЦ”АД за изменение на решението в частта за разноските и
конкретно присъденото при условията на чл. 38, ал.2 ГПК адвокатско
възнаграждение на процесуалните представители на ищците. Изложени са
съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен
акт и е направено искане за отмяната му и за изменение на решението, в
частта за разноските, като се намалят присъдените адвокатски
възнаграждения до размера на претендирания от ответника размер на
юристконсултско възнаграждение, като се съобрази правната и фактическа
сложност на спора, реално извършената работа и продължителността на
процеса.
В срока за отговор е постъпил такъв от насрещната страна Адвокатско
дружество „Т. и п.“, с който частната жалба е оспорена като неоснователна и
искането е обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Аналогично становище е изразено и от представляващия другия ищец Г.
2
В. Т., а именно адв. Я. А. в депозирания от нея отговор на частната жалба.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно
активно съединени искове на Г. В. Т., ЕГН ********** и на С. Т. Т., ЕГН
********** против ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК ********* с правно основание
чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
по 250 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от
08.01.2024г. до окончателното им заплащане. Твърденията, на които се
основават предявените искове се свеждат до следното: на 01.08.2022г. сина на
ищците Т., пътувал като пътник на задна дясна седалка в лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № ** **** **, управляван от В. А.. Автомобилът се
движил по АМ „Тракия“, от гр. София към гр. Варна, в лява скоростна лента,
като към 08.40 часа, приближавайки км 127+100 на автомагистралата, водачът
А. управлявала МПС-то със скорост около 140 км/ч, при ясна видимост.
Последната не възприела своевременно включени аварийни светлини на ППС
пред нея, намаляване на скоростта му и спирането, поради което не реагирала
своевременно с намаляване на скоростта на управляваното от нея МПС. На
около 35 метра от предния автомобил А. предприела действия по намаляване
на скоростта си, но поради малката дистанция и неизбежност на удара,
отклонила МПС –то към дясната пътна лента и загубила контрол върху леката
кола, която след загуба на странична устойчивост се ударила в задна част на
движещия се пред него друг лек автомобил, преобърнала се по таван и след
плъзгане по асфалта в посока югоизток е спряла движение. Ищците сочат, че
вследствие удара на Т. Т. са причинени множество телесни увреждания:
черепно - мозъчна травма, гръдна травма, коремна травма, охлузвания и
кръвонасядания, в резултат, на които настъпил и леталния му изход. За
станалото ищците твърдят, че на 02.08.2023г. е влязла в сила Присъда № 61 от
17.07.2023г., постановена по нохд № 1458/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с
която В. А. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343
ал.4 във вр. с ал.3, б. „б“, пр. 1-во, вр. с ал.1, б.“б“, пр. 2-ро и б.“в“, вр. с чл.342
ал.1 от НК, за това, че на 01.08.2022г. на АМ Тракия, км 127+100, при
3
управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** **** **,
виновно е нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1, чл.20
ал.2, изр. 2 - ро, чл.23 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта
на Т. С. Т..
Ищците сочат, че живеели със сина си и дъщеря си В. в семейното им
жилище в гр. С. до 2018г., когато се развеждат, а през 2021г. Т. закупува
жилище в гр. С., където се премества и живее със сестра си В. до смъртта си.
Ищцата Т. твърди, че приела много тежко новината за смъртта на детето си,
плакала, посетила местопроизшествието, след което и болницата, където
припаднала, а загубата я съкрушила и изпитала безутешна скръб. Сочи, че
синът й бил на 27 години, позитивно настроен, винаги я окуражавал и били
заедно, празнували празници и събития. От ранна възраст Т. помагал в
домакинството, което предизвиквало възхищение у приятели и познати.
Ищцата сочи, че след 2018г., когато се развела със съпруга си, живеят в
отделни домакинства, но тя поддържа прекрасни и топли отношения със сина
си. Т. бил преподавател в НГДЕК „Св. Константин Кирил Филосов“ - С., много
уважаван, въпреки младостта си и ищцата се гордеела неговата отговорност и
обичта му към работата, като го определя като щастлив и отдаден на
професията си млад човек. Твърди, че като първо дете в семейството Т. бил
много привързан към нея, двамата се разбирали добре, той й помагал морално
и материално, имали силна връзка помежду си, основана на обич и уважение.
Т. бил здрав, умен, способен мъж, с желание за развитие, за работа, за
семейство. Ищцата сочи, че вследствие смъртта на сина й изживяла силни
мъки, болка и страдания, които продължават; изпаднала в дълбока депресия,
душевна криза, станала тревожна, безпокояла се, има нарушения при
обичайни дейности и занимания, затворила се в себе си, избягва контакти с
другите хора, посещава гроба му, изпълнява всички ритуали, както и че
траурът е навлязъл напълно и трайно в дома й, а болката ще остане до края на
живота й.
Ищецът Т. от своя страна твърди, че загубата на сина му е тежък и
неописуем удар за него, вследствие който изживял силен шок, бил съкрушен,
тъй като синът му бил само на 27 години, позитивен, давал му кураж,
подкрепял го, проявявал разбиране и солидарност като зрял човек. Сочи, че
преди развода били сплотено и добро семейство, винаги заедно, празнували
4
важни събития. Имал прекрасни и топли отношения със сина си. Т. бил
уважаван млад преподавател, гордост за баща си и син, на когото ищеца
разчитал на морална и материална подкрепа. Заявява, че първите няколко
месеца след смъртта на сина си бил изключително напрегнат, вглъбен, не
комуникирал, не ходел на работа, защото не бил работоспособен; изпаднал в
дълбока депресия и душевна криза, затворил се в себе си, избягвал контакти с
други хора, не излизал, фокусирал се изцяло върху дъщеря си В., тъй като
изпитвал непоносима болка от загубата на сина си и не можел да приеме
факта, че го няма.
Ищците твърдят, че управляваният от А. автомобил към 01.08.2022г. е
бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника по полица № **/*/************. Сочат, че
като родители на починалото лице и с цел оставеното от Т. Т. имущество да се
наследи само от сестра му и тяхна дъщеря В. Т., са заяви пред Софийски
районен съд отказ от наследството на Т. Т., вписани в особената книга на съда
под № ****/********г. и № ****/********г.
Сочат, че въпреки отказа от наследство, са легитимирани като лица,
претърпели неимуществени вреди от смъртта на Т., защото са създали трайна
и дълбока емоционална връзка с него и от смъртта му търпят продължителни
болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Затова и на
08.01.2024г. са предявили пред ответника претенции за плащане на
обезщетение, по които, след проведени разговори, са определени сумите от по
140 000лв. обезщетение за всеки един от тях при сключване на извънсъдебно
споразумение. На 14.03.2024г. ищците са подписали споразумението, но до
13.05.2024г. не е постъпил отговор от застрахователя, поради което по
електронен път отправили молба за информация, но такава отново не
постъпила. На 06.06.2024г. ищците отправили писмена покана до ответника за
изплащане на обезщетението в 7 - дневен срок, като при неизпълнение са
заявили, че развалят постигнатото споразумение и след като в дадения срок,
изтекъл на 14.06.2024г., не е даден отговор, предявяват иск за присъждане на
обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие
настъпилата смърт на сина им в размер на по 250 000 лв. за всеки от тях, ведно
със законната лихва, считано от 08.01.2024г. до окончателното й заплащане.
Ответникът – ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 в срока по чл. 367,
ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който признава факта, че
гражданската отговорност на причинителя на ПТП е застрахована при
ответното дружество, но оспорва да са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността му, като твърди, че не е изпълнен фактическия състав на чл.
45 ЗЗД – наличие на виновно и противоправно поведение на застрахования
при него водач и твърдяните да са настъпили неимуществени вреди за
ищците, които да са в пряка причинна връзка с ПТП-то. Навежда, в условията
на евентуалност, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, което твърди да се изразява в пътуване без поставен
предпазен колан. В условията на евентуалност, оспорва и размера на
предявените искове, като твърди, че същите са завишени. Оспорва и
претенцията за законна лихва, евентуално началния момент, от който същата
се претендира. Претендира разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
всеки от ищците, с която подържат първоначално заявените твърдения в
исковата молба, като ищеца С. Т. оспорва възражението на ответника, че не
дължи лихва от датата на уведомяването му, а ищеца Г. Т. оспорва
твърдението, че не е установен фактическия състав на непозволено увреждане,
като сочи, че е налице влязла в сила присъда, постановена по НОХД №
1458/23г. по описа на ОС Пловдив, с която В. А. А. е призната за виновна в
извършване на престъпление – процесното ПТП. Поддържа твърдението за
причинени им неимуществени вреди със силен интензитет и продължителност
и оспорва наведеното възражение за съпричиняване като неоснователно.
В допълнителния отговор ответника подържа вече наведените
възражения.
С влязла в сила Присъда № 61 от 17.07.2023г., постановена по нохд №
1458/2023г. на Окръжен съд Пловдив В. А. А. ЕГН ********** е призната за
виновна в това, че на 01.08.2022г., на автомагистрала „Тракия“, км 127+100,
област Пловдив, при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с
рег. № ** **** ** е нарушила правилата за движение по пътищата по чл.20
ал.1, ал.2, изр. 2, от ЗДвП, чл.23 ал.1 от ЗДвП, а именно: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
6
спрат, когато възникне опасност за движението“ и „Водачът на ППС е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко“, и по непредпазливост е причинила смъртта на Т. С. Т. ЕГН
**********, за което й е наложено съответно наказание.
Влязлата в сила присъда се ползва с последиците на чл.300 ГПК и
задължава гражданския съд да приеме за установено извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Няма спор между страните, че гражданската отговорност на водача на
лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** **** ** е била
застрахована при ответника.
Не се спори, че ищците са родители на починалия при ПТП Т. С. Т. ЕГН
**********, както и че същите са направили отказ от наследството, останало
след смъртта на своя син, тъй като са искали останалото от него имуществото
– апартамент в гр. С. да остане за сестра му и тяхна дъщеря. Тук ще се посочи,
че дали ищците имат качеството на наследници на починалия или не
притежават това качество е обстоятелство, което е без значение за активната
им легитимация на увредени лица по смисъла на чл. 432 КЗ. Възможността за
обезщетяване на лица, изброени в Постановление № 4/61 г. и Постановление
на 5/69 г., кръга на които е разширен с ТР № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д. №
1/2016г. на ВКС се свързва не с качеството им на наследник на починалото
лица, а с установени житейски обстоятелства и ситуации, които са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или вместо тях, в
случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт. Следва да
се има предвид и обстоятелството, че отказът от наследство касае отказ от
имуществени права на наследодателя и по никакъв начин не засяга правото на
негови близки, в конкретния случай родители да претендират обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на своето дете, в случай, че такива
са претърпени. Затова и спорен и пред въззивния съд остава въпроса дали
ищците са активно легитимирани да претендират обезщетение в качеството
им на увредени лица по смисъла на чл. 432 КЗ, а именно дали са претърпели
вреди, вследствие смъртта на своя син.
7
За отговор на този спорен въпрос от значение са събраните по делото
гласни доказателства. Така от показанията на св. Д. Т., които съдът кредитира
като преки, непосредствени и незаинтерисовани се установява, че свидетелят
познава ищцата и сина й Т. от шест години, който последен твърди, че идвал
редовно да вижда майка си. Св. Т. твърди, че след като узнали за станалото
тръгнали с ищцата за П., където в болницата и след като потвърдили, че Т. е
починал Г. припаднала. Сочи, че след погребението ищцата не ходила на
работа около месец, месец и половина, постоянно плачела, не спяла нощно
време, пушила непрекъснато и не се хранела; имала желание постоянно да
ходи на гробищата и според свидетеля „просто не била човек…“. Твърди, че
ищцата постоянно се виждала с Т. и В., както и че ходили на разходки заедно
и се събирали за семейни празници, както и че след смъртта му постоянно
плаче, затваря се в себе си и иска да ходи на гробища и заключава, че „не е
същия човек…“.
В аналогичен смисъл са и показанията, дадени от св. З. З., който твърди,
че познава ищцата от пет години, тъй като са колеги и обектите им са близо,
един до друг. Сочи, че на 01.08.2022г., когато й се обадили по телефона и й
съобщили за инцидента, започнала да плаче и почти припаднала от шока,
което наложило и да я плискат с вода. Твърди, че поне месец и половина Г. не
ходела на работа и от весел, ведър човек, готов винаги да помага се
превърнала в тотално затворен в себе си човек, който не комуникира или
„видимо друг човек“ – за две години остаряла, не изглеждала добре,
непрекъснато умислена, с очи пълни със сълзи. Заявява, че Т. и сестра му
посещавали ищцата ежеседмично, както и че последната се гордеела много
със сина си, който бил завършил, работил и изплащал апартамент.
Св. Д. К., чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени
и без данни за заинтерисованост, сочи, че познава ищеца С. Т. и неговото
семейство от повече от 20 години, като ги определя като задружно семейство,
подкрепящо и обичащо се. След като С. и Г. се разделили твърди, че Т., сестра
му и С. живели заедно под наем в апартамент в Люлин, като през това време Т.
завършил образованието си в Гимназия за древни езици и култура, а след това
записал и висше образование и докато учел и ходел да работи, за да помага на
семейството си. Свидетелят сочи, че след като Т. завършил започнал работа и
си купил апартамент, в който заживяли със сестра му, а ищеца им го обзавел,
8
тъй като е мебелист по професия. Заявява, че С. се променил драстично след
смъртта на сина си – от човек с живец, с ищах за живот и мисъл за
перспективи, се смачкал, престанал да ходи на работа и бил без желание за
живот.
В аналогичен смисъл са и показанията на св. В. Т., дъщеря на ищците,
чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира
като отчита, че данни за емоционалното състояние на страните са достъпни
именно на най – близкия кръг от лица. Свидетелката твърди, че след смъртта
на брат й майка и баща й са различни хора. Заявява, че винаги са подържали
връзка с майка си, както и в периода, в който тя е живяла в Италия, а с баща си
живели заедно след развода в апартамент под наем, а впоследствие след
закупуване на жилището той помагал за обзавеждането му.
От приетата от съда и без възражения от страните съдебно психологична
експертиза се установява, че смъртта на сина на Г. и С. е довела до Остра
стресова реакция при всеки от тях, с разстройство в адаптацията в рамките на
траурното събитие, а към момента на експертизата са налице протрахирани
негативни емоционални преживявания свързани с преживяната загуба.
Според експерта при ищците са налице ситуативни емоционални и
невротични оплаквания – епизодично безсъние, тъга, ситуативно провокирани
спомени за съвместни преживявания и др. негативи, без да са установени
трайни негативни последици за психо-емоционалното им здраве и равновесие.
При тези данни ицяло обоснован е извода на решаващия
първоинстанционен съд, че между ищците и техния син са съществували
отношения като между родители и дете, както и че загубата на техния
низходящ им е причинила неимуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Налице са доказателства за интензитета на
негативните емоции, преживяни от ищците, като следва да се посочи, че дори
и да не са налице такива, съдът би приел последните за доказани, предвид
9
невъзможността да се обективират болките и страданията, доколкото
последните са част от психо - емоционалния живот на личността. Затова и
преценявайки внезапността на събитието, причинило смъртта на Т., неговата
млада възраст и обстоятелството, че същия е низходящ на ищците, за които
болката от факта, че са преживяли детето си, което е било гордост за тях, е с
висок интензитет и константност и съответно трудно може да се съизмери с
някакъв имуществен еквивалент, съдът счита, че заявената претенция за
обезщетение е доказана и основателна до размера от 160 000 лв. за ищцата и
180 000 лв. за ищеца. С посочените размери според настоящия състав на съда
ще се реализира целта на института за репарация на търпените от ищците
неимуществени вреди и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – застраховател за
това, че размера на справедливото обезщетение следва да бъде съобразен с
факта, че починалия е пълнолетен, който живее в отделно домакинство и не е
единствено дете за ищците. Подобно възражение е лишено от житейска
логика, тъй като общоприето е разбирането, което се споделя и от настоящия
състав, че без значение на каква възраст е детето, както и колко деца имат
родителите, тъй като смъртта на всяко от тях предизвиква интензивни
негативни емоции, които не могат да бъдат преодолени от факта, че
родителите имат други низходящи, на които да разчитат за подкрепа, а още по
– малко от факта, че детето е пълнолетно и самостоятелно.
Обстоятелството, че Г. не е живял, заедно със своите родители е
нормален житейски факт за млад пълнолетен и работещ мъж и не обосновава
тезата на жалбоподателя – застраховател, че отношенията родители – дете не
били постоянни. Подържането на ежедневни контакти при съвременните
средства за комуникация е възможно да бъде сторено и дистанционно, което
опровергава възражението на жалбоподателя - застраховател.
Противно на възраженията на жалбоподателя, въззивният съд счита, че
определените размери на обезщетение за всеки от преживелите родители са
съобразени и със социално – икономическите условия към датата на
настъпване на вредоносния резултат - 01.08.2022г. и са напълно адекватен
израз на присъщата им компенсаторна функция.
10
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице принос на
увредения, който обуславя приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Събраните
гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите, очевидци на
станалото ПТП са еднозначни, че пострадалия е бил с поставен предпазен
колан, който извод се подкрепя и от приетата и без резерви от страните
комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза, която е
констатирала коланна травма при Т. Т., вследствие поставен предпазен колан.
Изводът е, че оспорения съдебен акт като съобразен с материалния и
процесуален закон следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат на
въззиваемите, които съгласно приложените списъци по чл. 80 ГПК
съставляват възнаграждение по чл. 38 ЗА за осъщественото от адв. Я. А. и адв.
Г. Т. безплатно процесуално представителство. Размерът на дължимото се
възнаграждение не следва да бъде съобразено с минималните адвокатски
възнаграждения, съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г., тъй като съгласно
задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело
С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация,
Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за
определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован
размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна
квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в
съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и
конкретната фактическа и правна сложност на спора. Съдът определя на
сумата от по 2000 лв. като адекватна и достатъчна с оглед реално извършената
работа във въззивното производство от адв. Я. А. и адв. Г. Т. – депозиране на
отговор на въззивната жалба и явяване лично в насроченото открито съдебно
заседание от адв. Я. А., съответно депозиране на писмена молба от адв. Г. Т.,
който размер определи като справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2
ЗА. Затова и на адв. Я. А. и адв. Г. Т. следва да се присъди сумата от по 2000
лв., представляваща възнаграждение за осъщественато от тях безплатно
11
процесуално представителство на въззиваемите пред въззивния съд.
По частната жалба:
Частната жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 против определение №
886 от 13.06.2025г., с което е оставена без уважение молбата на ЗАД
„АРМЕЕЦ”АД за изменение на решението в частта за разноските е изпратена
по пощата с клеймо на изпращане от 18.07.2025г. и получена на 21.07.2025г. в
регистратурата на ОС Пловдив, а оспореното определение е връчено на
жалбоподателя на 09.07.2025г., което, съобразено с разпоредбата на чл. 275,
ал.1 ГПК, налага извод за депозирането й в предвидения за това срок. Жалбата
е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да
обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол
и за това е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С решение № 177 от 22.04.2025г. постановено по т.д. № 417/2024г. по
описа на ОС Пловдив е осъдено ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК ********* да
заплати на Адвокатско дружество „Т. и п.“ адвокатско възнаграждение в
размер на 12 657.60 лв., за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца С. Т. Т. и на адв.Я. К. С. – А. сума в размер на 9376
лв. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на
ищцата Г. В. Т..
Съдът е определил дължимите размери на адвокатско възнаграждение за
указаната безплатна правна помощ от адв. А. и адв. Т., като се е съобразил с
цената на исковете, за които са уважени и при съпоставяне с минималните
размири, предвидени в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С определение № 886 от 13.06.2025г. е оставил без уважение искането на
ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК ********* за изменение на решението в частта за
разноските, като е обосновал неприложимост на чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като
присъдените възнаграждения не са договорени и заплатени от ищците, а
определени от съда. Съответно е прието, че е неоснователно искането да бъде
присъдено възнаграждение в размера, който се дължи на юристконсулта,
представляващ ответника, тъй като ищците не са юридически лица, нито
12
особени представители, назначени по Закона за предоставяне на безплатна
правна помощ. Най – сетне и като е приел, че бланкетното позоваване от
ответника на решението на СЕС, без да е посочен релевантен критерий за
изчисляване на възнаграждението е недостатъчно да обоснове извод за
прекомерност и при съобразяване на факта, че процесуалните представители
на ищците са участвали и в извънсъдебната фаза на заявяване на претенции от
последните, съдът е приел, че не са налице основания за изменение на
решението в частта за разноските.
С оглед изхода на спора пред първоинстганционния съд – частична
основателност на исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди на всеки от ищците на осъществилите безплатно процесуално
представителство адвокати се дължи, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА,
адвокатско възнаграждение. Размерът на дължимото се възнаграждение не
следва да бъде съобразено с минималните адвокатски възнаграждения,
съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г., така както е сторено от решаващия
първоинстанционен съд. Съгласно задължителните указания, дадени с
решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия
адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г.
относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
задължителна за съда. При това положение и за определяне размера на
дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36,
ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това
възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на
лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния
регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната
фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора е разрешен
след проведени три съдебни заседания, в които са се явили процесуалните
представители на ищците; последните са демонстрирали и активно
процесуално поведение по изготвяне на исковата молба, допълнителна искова
молба и писмени бележки по съществото на спора. Приетото до тук и при
отчитане на материалния интерес, за който исковете са уважени настоящия
съд приема, че възнаграждение в размер на по 6000 лв. с включен ДДС,
доколкото се касае за облагаема доставка на услуга, съгласно разясненията
дадени с Решение от 23.10.2025г. по С-744/23 на СЕС, е съответно на
13
извършеното от Адвокатско дружество „Т. и п.“ и от адв. Я. К. С. – А.; същото
е справедливо и обосновано.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за определяне и присъждане
на възнаграждение в размер, съответен на дължимия се такъв на
юристконсулта, защитавал ответника или с приложението на чл. 78, ал.8 ГПК.
Предложеното съответно приложение разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК е
неприемливо, тъй като ищците, по отношение, на които е осъществено
безплатно процесуално представителство са физически лица, а не юридическо
лице или ЕТ. Освен това различен е и приложимия закон при определяне на
възнаграждението на юристконсулта и на адвоката, осъществил безплатно
процесуално представителство – по чл. 78, ал.8 ГПК е приложим Закона за
правната помощ, а при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗА е
приложим Закона за адвокатурата, който каза се въвежда като критерии за
същото справедлив и обоснован размер.
Изводът е, че постановеното решение следва да бъде изменено в частта за
разноските, като в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано
от адв. Г. и на адв. Я. К. С. – А. се определят адвокатски възнаграждения по
реда на чл. 38 ЗА в размер на по 6000 лв. за осъщественото от тях безплатно
процесуално представителство пред първата инстанция, които ще се възложат
за заплащане в тежест на застрахователя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 22.04.2025г., постановено по т.д.
№ 417 по описа за 2024г. на ОС Пловдив, с което ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. Стефан
Караджа № 2 е осъдено да заплати на Г. В. Т., ЕГН ********** сумата от
160 000 лв. и на С. Т. Т., ЕГН ********** сумата от 180 000 лв.,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди - преживени болки и
страдания от смъртта на сина им Т. С. Т., настъпила в резултат на пътно
транспортно произшествие, станало на 01.08.2022г. около 08.40 часа на
автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив, причинено от В. А. А.
при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** ****
**, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
14
главниците от 08.01.2024г. до изплащане на сумите.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на
Адвокатско дружество „Т. и п.“ БУЛСТАТ ********* с адрес гр. П., ул. Ч. я. №
**, ет. *, офис * сума в размер на 2000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуалрно представителство
пред въззивната инстанция по отношение на С. Т. Т..
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на адв.Я. К.
С. – А. с личен № ********* със служебен адрес гр. С., бул. Ш. п. № **, бл. *,
ет. *, офис № *** сума в размер на 2000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуалрно представителство
пред въззивната инстанция по отношение на Г. В. Т. .
ОТМЕНЯ определение № 886 от 13.06.2025г., с което е оставена без
уважение молба на ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК ********* за изменение на
решението в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 177 от 22.04.2025г., постановено по т.д. № 417 по
описа за 2024г. на ОС Пловдив в частта на разноските КАКТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на
Адвокатско дружество „Т. и п.“ БУЛСТАТ ********* с адрес гр. П., ул. Ч. я. №
**, ет. *, офис * сума в размер на 6000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуалрно представителство
пред първата инстанция по отношение на С. Т. Т..
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на адв.Я. К.
С. – А. с личен № ********* със служебен адрес гр. С., бул. Ш. п. № **, бл. *,
ет. *, офис № *** сума в размер на 6000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуалрно представителство
пред първата инстанция по отношение на Г. В. Т. .
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16