Мотиви към присъда № 37/20.04.2017 година по НОХД N 544/2017
г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е повдигнало
обвинение срещу подсъдимия Г.Д.М. за престъпление по чл. 343 ал.3 пр.2, пр. 4 и пр.5, б. „ б“, пр.
2, вр. ал. 1 ,б „ б“ пр.2 и б. „ в“, вр. ал.4, вр. чл. 342 ал.1 от НК за това,
че на 23.08.2016г. в село Ц., обл. Пловдив, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „БМВ 320 Д“, с регистрационен номер № ****, е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 20 ал. 1 от Закона за движение по
пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“; чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата -
„При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за пътно
превозно средство категория “В“ - 50 км./ч в населено място“ ; при което
по непредпазливост е причинил смъртта на две лица: Г. К. З., с ЕГН ********** и
Е. С. П., с ЕГН **********, както и средни телесни повреди на три лица:
- две средни
телесни повреди на П.К.Б., с ЕГН: **********, изразяващи се в счупване на
лявата бедрена кост и счупване на лявата малкопищялна кост, довели до трайно
затрудняване на движенията на долния ляв крайник; счупване на вътрешния кондил/
върга/ на дясната бедрена кост и счупване и изкълчване на дясната скочна кост,
довели до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник;
- две средни
телесни повреди на Г.Б.Б., с ЕГН: **********, изразяващи се в закрито счупване
на дясната бедрена кост и открито счупване на дясната голяма и малка пищялни
кости, довели до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник;
счупване на лявата лъчева кост в долната трета, довело до трайно затрудняване
на движенията на левия горен крайник;
- две средни
телесни повреди на Г.И.Г. ЕГН: **********, изразяващи се в счупване на второ,
четвърто и шесто дясно ребро, счупване на трето, четвърто и осмо ляво ребро и
счупване на гръдната кост с разместване, довели до трайно затрудняване на
движенията на снагата; травматично наличие на въздух в дясната гръдна половина
и контузия на белия дроб, довели до разстройство на здравето, временно опасно
за живота; като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества -
метамфетамин, амфетамин и марихуана и случаят е особено тежък.
Производството по делото е протекло по диференцираната
процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият Г.Д.М. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти. Поискал е налагане на минимално наказание.
Прокурорът поддържа обвинението и
пледира за налагане на подсъдимия на наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на дванадесет години лишаване
от свобода, което съобразно привилегията на чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено
с 1/3. Така определеното наказание държавното обвинение, счита че следва да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от права в размер на 10години, предвид
многобройните му нарушения на ЗДвП, високата скорост на движение в населено
място и лошите му характеристични данни, които следва да бъдат отчетени като
отегчаващи вината обстоятелства. Иска се в тежест на подс.М. да бъдат възложени
направените по делото разноски, както и съда да се произнесе по веществените
доказателства, приложени по делото.
Пред съдът са депозирани писмени
молби от пострадалите лица П.К.Б., Г.И.Г., С.П. в качеството си на майка и
законен представител на малолетния И. Е.П., С.Е.П., Р.С.П., Р.Г.З., П.Д.З., Н.Г.З.,
К.Г.З. и Г.Б. с искане същите да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители
по делото. С определение на съда, исканията
им са уважени.
Частните обвинители П.К.Б. и Г.И.Г. чрез повереника си
адв. К.С. поддържат обвинението и пледират за налагане на наказание при превес
на отегчаващи вината обстоятелства, в максимален размер, което да бъде намалено
с 1/3, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 години. Адв.С.
прави искане подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените от
подзащитните му разноски по делото в досъдебното и съдебното производство.
Частните обвинители С.П. в
качеството си на майка и законен представител на малолетния И.Е.П., С.Е.П. и Р.С.П.
чрез повереника им адв. Й.Й., поддържат обвинението и пледират за налагане на
наказание в максимален размер на
предвиденото в закона, което да бъде редуцирано съобразно разпоредбите на НК и
да му бъде наложено наказание от 13години лишаване от свобода. Изразяват
желание наказанието лишаване от права да бъде в същия размер, както и
лишаването от свобода.
Частните
обвинители Р.Г.З., П.Д.З., Н.Г.З. и К.Г.З., чрез повереника адв. Х. Х., поддържат
обвинението и пледират за налагане на наказание при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, в размер около максималния на предвиденото в
разпоредбата на НК. Иска се присъждане и на направените по делото разноски.
Частният обвинител Г.Б. чрез повереника
си адв.О.Т. подържат обвинението и
предлагат съда да постанови ефективна присъда в размер предложен от ОП-Пловдив,
както и кумулативно налагане на наказанието лишаване от права. Иска се
присъждане и на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. И.Д. пледира за липса на
квалифициращото обстоятелство- деянието да
представлява особено тежък случай, поради което моли подсъдимия да бъде
оправдан по така повдигнатото му обвинение и да му бъде наложена справедлива присъда, като бъдат отчетени като смекчаващи вината
обстоятелства- младата му възраст, трудовата му ангажираност и чистото му
съдебно минало.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Г.Д.М. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, автомонтьор в **** с
ЕГН **********. Неосъждан, наказан с влязло в сила на 18.10.2011г.
решение по НАХД № 261/2011г. на Районен съд- Карнобат за престъпление по
чл.354а ал.5 вр.с ал.З т.1 от НК, с което е освободен от наказателна отговорност и на основание
чл.78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Подсъдимият притежава свидетелство за правоуправление на МПС за категории- В,
СЕ, С, АМ, ТКТ, В1 и С1 / стр.214 том І-ви от ДП/. Наказван е многократно за
нарушение на правилата за движение при управление на МПС, видно от приложената
по делото справка за нарушител.
Вечерта на *** срещу ****.
подсъдимия М. ***, където употребил наркотични вещества- метамфетамин,
амфетамин и марихуана. Въпреки употребата на наркотични вещества, в първите
часове на **** подс.М. с управляван от него лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. №***,
собственост на Х. Ю., потеглил от гр.К. за гр.С., движейки се по автомагистрала
„Тракия“. По неустановени в хода на разследването причини около 06ч.20м. на
същата дата подс.М. с управлявания от него лек автомобил „БМВ“ напуснал
автомагистрала „Тракия“ в района на с.Ц., обл.Пловдив и навлязъл в селото,
продължавайки движението си по ул.“С. Стамболов“ в посока от север на юг, по
западната лента за движение на пътното платно. Тази улица е централната на с.Ц.
и го пресича в посока юг-север. Подс.М. пътувал сам, времето вече било светло,
сухо и с нормална видимост.
Въпреки навлизането в населено място, подс. М. поддържал много висока скорост
на движение на автомобила - около 105 км/ч. Тази неразумна скорост на движение
на „БМВ“-то вътре в селото била възприета от св.П., който се намирал в
заведение край улицата. Рисковото управление на автомобила от подс.М. било
възприето и от св.Б., който се намирал на селския пазар покрай ул.“С.
Стамболов“.
На същата дата около 05ч.50м.
четирима работници на **** потеглили със служебния им товарен автомобил „Форд
транзит“ с рег.№ **** / бус с пътническа кабина и товарен отсек / от гр.К. за
с.Н. Бусът се управлявал от пострадалия свидетел П.К.Б., а на задната седалка
зад него се качили останалите трима - зад шофьорската седалка пътувал
пострадалият свидетел Г.Б.Б., по средата - пострадалият Е. С. П., а зад
предната пътническа седалка се намирал пострадалият Г. К. З.. При пристигането
в с.Н., на предната пътническа седалка на буса се качил още един техен колега -
пострадалият свидетел Г.И.Г.. След качването и на св.Г., св. Б. потеглил с
товарния автомобил по пътя от с.Н. към гр. С. Преминали и през този град и продължили
към с.Ц., като целта на петимата колеги била след преминаването през селото да излезнат
на автомагистрала „Тракия“ и по нея да се придвижат до гр.П., където работели
на обект. При навлизането в с.Ц. около 06ч.30м. св.Б. управлявал товарния
автомобил по ул.“С. Стамболов“ в посока от юг на север, със скорост около 31
км/ч., по източната лента за движение на пътното платно. Пътното платно на
улицата било с асфалтова настилка в добро състояние. Така управлявания от св.Б.
товарен автомобил „Форд транзит“ и управлявания от подс.М. лек автомобил „БМВ“
започнали да се движат един срещу друг и предстояло да се разминат, което не се
случило. При движението си подс.М. следвало да премине през лек десен завой на
улицата, след което да продължи по равен, прав и хоризонтален участък. На завоя
и участъка след него пътното платно било разделено на по една лента за движение
в двете посоки, очертани с непрекъсната осова линия. Подс.М. навлезнал в завоя
с посочената скорост от 105 км/ч., поради която превишена скорост и
невнимателно боравене с волана загубил контрол върху праволинейното движение на
автомобила. Така лекият автомобил „БМВ“ „занесъл“ и десните му гуми попаднали
върху десния банкет на улицата по посока на движението му. Подс. М. направил
опит да върне автомобила изцяло върху платното за движение, като завил волана
наляво, без да направи опит да намали скоростта. При връщането на „БМВ“-то
изцяло върху платното за движение, поради маневрата с волана и преминаването на
десните гуми от банкетна настилка върху асфалт при висока скорост, подс.М. не
успял да възстанови контрола си върху автомобила, който неуправляемо се насочил
наляво по пътното платно. Така лекият автомобил „БМВ“ преминал в насрещната му
източна пътна лента, където с посочената скорост от 105 км/ч. с предната си
част ударил лявата предна част на движещия се в същата пътна лента със скорост
от 31 км/ч. товарен автомобил „Форд транзит“, управляван от св. Б..
Последният бил лишен от каквато и
да е възможност да реагира с някаква спасителна маневра или със спиране на
опасната пътна ситуация, предизвикана от подс. М.. От тежкия удар посочените
части на двата автомобила били смазани. Товарният автомобил бил отхвърлен
надясно по посока на движението си и излезнал изцяло от пътното платно в
крайпътната територия, където се установил на място върху колелата си. „БМВ“-то
се завъртяло наляво и се установило на място върху колелата си в източната
пътна лента обърнато обратно по посоката на движението си.
При произшествието пострадалият Г.З.
получил тежки травми и починал в пътническата кабина на товарния автомобил.
Свидетелите П.Б., Г.Б., Г.Г. и пострадалия Е.П. също получили тежки травми и не
били в състояние сами да напуснат товарния автомобил. Подс. М. също бил
сериозно ранен и останал в купето на автомобила си. Същият започнал да буйства,
псувал и изхвърлил от купето батерията на мобилния си телефон и някакви
документи.
На местопроизшествието започнали
да пристигат хора от селото, които се опитвали да помогнат на пострадалите.
Пристигнали полицейски служители от РУ на МВР-Стамболийски, както и медицински
екипи. Подс.М., свидетелите Б., Б., Г. и пострадалия П. били откарани в УМБАЛ
”Св.Г.”***. Разследващ полицай от РУ на МВР- Стамболийски извършил оглед, след
което трупът на Г.З. бил откаран за аутопсия в УМБАЛ „Св.Г.”***.
От получените травми при произшествието
пострадалият Е. П. починал в болницата в 8ч.21м. на същата дата – ****
В болницата в гр.П. лекар взел на
два пъти кръвни проби от подс.М. за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта и за установяване на употреба на наркотични вещества /протоколи на л.115
и 126,т.ІІ-ри от ДП/. Кръвна проба за установяване наличие на концентрация на
алкохол в кръвта била взета и от св.П.Б. /л.109,т.ІІ-ри/.
Видно
от назначената химическа експертиза /л.114, т.ІІ-ри
от ДП/, в кръвта на подс.М. не е била
установена концентрация на алкохол.
В
заключението на назначената химическа експертиза за установяване употребата на
наркотични вещества от подс. М. /л.123-125 т.ІІ-ри от ДП /е посочено, че в
кръвта му било установено наличие на метамфетамин, амфетамин и марихуана.
Метамфетаминът, амфетаминът и марихуаната са включени в
Приложение № 1 към чл.3 т.1, Списък I от Наредбата на Министерския съвет за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /обн. ДВ
бр.87/11 г., в сила от 10.11.2011 г./, като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него и забранено
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Назначената химическа експертиза /л.108, т.ІІ-ри от ДП /дава
заключение, че в кръвта на св.Б. не е установена концентрация на алкохол.
В хода на
досъдебното производство е назначена и е
изготвена съдебно медицинска експертиза/ л.44-49 т.ІІ-ри от ДП/ за получените увреждания и причините за
смъртта на Г. К. З.. Видно от експертното заключение при произшествието са му били причинени:
кръвоизлив от около 1700мл. в гръдната кухина, разкъсване на околосърцевата
торбичка с кръвоизлив в нея, разкъсване на дясната сърдечна камера, разкъсване
на около 2/3 от обиколката на аортата, счупване на дясната ключица и множество
ребра в лявата и дясната гръдна
половина, счупване на тялото на 4- ти гръден прешлен, разкъсване и
кръвоизлив в левия бял дроб, кръвоизливи
на двата бели дроба, по хода на аортата, под ендокарда на сърцето и в коремната
кухина, частично разкъсване на слезката,
счупване на тазовите кости, оток на мозъка. Смъртта на Г.З. е настъпила, поради
тежките и несъвместими с живота увреждания- разкъсване на дясната сърдечна
камера и на аортата с масивен кръвоизлив в гръдната кухина, които са довели до
остра кръвозагуба и последвала остра сърдечно съдова недостатъчност. Описаните
увреждания отговарят да са получени при травма в купето на автомобил и са в
пряка причинна връзка с настъпилата смърт.
От назначената съдебно медицинска
експертиза за получените увреждания и причините за смъртта на Е. С. П. е видно,
че при произшествието на същия са били причинени: кръвоизливи от около 1500мл. в
гръдната кухина и около 500мл. в коремната кухина, частично разкъсване на около
1/3 от обиколката на аортата по нейната дъга, счупване на множество ребра в
лявата и дясна гръдна половина с образуване на гръден капак, кръвоизливи на
двата бели дроба, по хода на аортата, под ендокарда на сърцето, под меките
мозъчни обвивки, около двата бъбрека и в извънперитонеалното пространство,
разкъсване на капсулата и паренхима на слезката, окрито счупване на двете кости
на дясната подбедрица, счупване на капачката на лявата колянна става, счупване
на малкопищялната кост на лявата подбедрица, счупване на тазовите кости, оток
на мозъка. Смъртта на Е.П. се дължи на съчетана тежка гръдно- коремна травма с
травматично разкъсване на стената на аортата и разкъсване на слезката с масивни
кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, с вътретъканни кръвоизливи в
извънперитонеалното пространство, около капсулите на двата бъбрека и в тазовата
мускулатура, които са довели до остра кръвозагуба и последвала остра сърдечно
съдова недостатъчност. Описаните увреждания добре отговарят да са получени при
травма в купето на автомобил и са в причинна връзка с настъпилата смърт-
/л.35-40 том І-ви от ДП/.
Назначена и изготвена е съдебно медицинска експертиза на П.К.Б.,
видно от заключението й /л.54- 56 том ІІ-ри от ДП/ при произшествието е
получил: счупване на лявата бедрена кост
и счупване на лявата малкопищялна кост;
счупване на вътрешния кондил/ върга/ на дясната бедрена кост и счупване
и изкълчване на дясната скочна кост, разкъсно- контузни рани по крайниците, контузия на главата,
сътресение на мозъка. Счупването на лявата
бедрена кост и счупване на лявата малкопищялна кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на долния ляв крайник, а счупването на вътрешния
кондил /върга/ на дясната бедрена кост и счупване и изкълчване на дясната
скочна кост са довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени при пътно
транспортно произшествие и са в пряка причинна връзка с него. От горното е видно, че на П.Б. са
били причинени две средни телесни повреди по смисала на чл.129 ал.2 от НК- трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника. Останалите телесни увреждания представляват
леки телесни повреди и са несъставомерни по чл.343 от НК.
От заключението на
назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че при произшествието на
Г.Б.Б. са причинени : закрито счупване на дясната бедрена кост и открито
счупване на дясната голяма и малка пищялни кости и счупване на лявата лъчева кост в долната
трета. Счупването на дясната бедрена кост и открито счупване на дясната голяма
и малка пищялни кости са довели до трайно затрудняване на движенията на долния
десен крайник. Счупването на лявата лъчева кост в долната трета е довело до
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник. Описаните увреждания
отговарят да са получени при пътно транспортно произшествие и са в пряка
причинна връзка с него. От горното е видно, че на Г.Б. са били
причинени две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК- трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник и на левия горен крайник- /л.61-63, том
ІІ-ри от ДП/.
Назначената
съдебно медицинска експертиза установява,
че при произшествието Г.И.Г. е получил следните увреждания: счупване на второ, четвърто и шесто дясно
ребро, счупване на трето, четвърто и осмо ляво ребро и счупване на гръдната
кост с разместване; травматично
наличие на въздух в дясната гръдна половина и контузия на белия дроб; контузия на гръдния кош, изкълчване на
пръсти на двете стъпала, контузия на главата, сътресение на мозъка. Счупването
на общо шест ребра и счупването на гръдната кост с разместване са довели до трайно затрудняване на
движенията на снагата. Травматично
наличие на въздух в дясната гръдна половина и контузия на белия дроб в съвкупност са довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Описаните увреждания отговарят да са
получени при пътно- транспортно произшествие и са в пряка причинна връзка с
него- /л.68- 71, том ІІ-ри от ДП/. От експертното заключение е видно, че на Г.Г. са били
причинени две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК- трайно
затрудняване движенията на снагата и разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
Останалите увреждания представляват леки телесни повреди и са несъставомерни по чл.343 от НК.
По делото е била назначена и комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза за психичното състояние на подс.М.
преди и след настъпване на произшествието /л.133-142,т.ІІ-ри от ДП/. Видно от
заключението на експертизата, подс.М. е бил психично здрав, по време на
инкриминираното деяние, могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Способен е да дава достоверни
обяснения, ако желае. Установената употреба на наркотични вещества не нарушава
качеството на психичните му функции по време на произшествието и понастоящем.
Психичното му състояние позволява да участва пълноценно в наказателния процес.
По делото са били назначени първоначална и две допълнителни
съдебномедицински експертизи за получените от подс.М. травматични увреждания
при произшествието и установяване възможността му да участва в наказателния
процес. От заключението на първоначалната
експертиза /л.75-76, т.ІІ-ри от ДП/ се е установило, че на подс. М. е била
причинена черепно-мозъчна травма и счупване на тазовите кости, поради което
поне до края на месец септември 2016г. не може да участва в наказателния
процес.
От заключението на първата допълнителна съдебно-медицинска
експертиза /л.81-89,т.ІІ-от ДП/ с предмет установяване на здравословното
състояние на подс.М. в края на месец септември 2016г. се е установило, че той
все още не може да участва пълноценно в наказателния процес, като се прогнозира
състоянието му да се подобри значително в началото на месец януари 2017г.
Заключението на втората допълнителна съдебно-медицинска
експертиза /л.95-103,т.ІІ-ри от ДП/
изследвала здравословното състояние на обв.М. към началото на месец
януари 2017г. установило, че той е практически излекуван от травмите си и се
намира в стадий на рехабилитация и раздвижване по отношение на тазовата травма.
Няма нови травматични увреждания или настъпили усложнения от вече установените.
Може да участва пълноценно в наказателния процес.
От заключението на назначената автотехническа експертиза
(л.1-30,т.ІІ-ри от ДП) се установява, че ударът между двата автомобила е
настъпил върху източната пътна лента за движение на ул. “С. Стамболов“ в с.Ц.
/насрещната лента за движение на лекия автомобил ”БМВ”/. В момента на удара
скоростта на движение на лекия автомобил “БМВ” е била около 105 км/ч., а на
лекия автомобил „Форд
транзит” - 31 км/ч. Пряката причина от технически характер за произшествието е
навлизането на лекия автомобил ”БМВ” в насрещната му лента за движение, което се дължи на
субективни причини - поведението на водача му, а не на технически причини извън
неговите възможности. Водачът на лекия автомобил „Форд
транзит” е имал възможност да избегне произшествието само ако се е
движел със скорост по-малка от 4 км/ч.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални знания и опит в съответните област, отговорили в
пълнота на поставените им въпроси.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от
самопризнанията на подс. Г.М., които са подкрепени от свидетелските показания
на всички разпитани по досъдебното производство свидетели – Г.Г., П.Б., Г.Б., Ф.Р.,
А.Г., Л.Т., Р.Д., К.П., Р. П., П.Б., подкрепени са от протокол за оглед на местопроизшествие
с фотоалбум /л. 13 -33 т.І-ви от ДП/, протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него /л. 178- 187 т.І-ви от ДП/, протокол за
оглед на веществени доказателства- /л.134-142 том І-ви от ДП/, съдебно-медицински
експертизи на труп /л. 35-40 том І-ви от ДП, л.44-49 том ІІ-ри от ДП /, химически
експертизи /л. 123-125, л.114, л.108, л.109 том ІІ-ри от ДП/ комплексна
психолого- психиатрична експертиза / л.133- 142 том ІІ-ри от ДП/, справка за съдимост /л. 201 том І-ви от ДП/ и за
нарушения по ЗДвП /л. 214 -217 том І-ви от ДП/, документи за собственост на МПС /л.
154-157 том І-ви от ДП/, съдебно-медицински експертизи /л. 54-56, л. 61-63, л. 68-71, л.75-76,
л.81-89 и л.95-103, всички от том ІІ-ри от ДП /, автотехническа
експертиза /л. 1-30 от том ІІ-ри на ДП/, справка от регионален център 112
– Кърджали /л. 133 от том ІІ-ри на ДП/. Горните по един безсъмнен и
непротиворечив начин описват приетата от съда за установена фактическа
обстановка.
Показанията на св.Й.М. и Д.М.- ****
на подсъдимия не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Същите дават информация за личността на пострадалия и семейните отношения, за които
обстоятелства следва да се кредитират с доверие. В хода на съдебното следствие
Д.М. се възползва от правото си по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства,
поради което и беше заличен от списъка на свидетелите.
Описаната фактическа обстановка,
посочена в обвинителния акт, съдът приема за безспорно и категорично установена
от самопризнанията на подсъдимия направени за целите на съкратеното съдебно
следствие, проведено по реда на чл. 371 т.2 от НПК, които кореспондират с доказателствата,
събрани в хода на досъдебната фаза на процеса. От значение за установяване на
обективната истина по делото се явяват показанията на разпитаните свидетели-очевидци
Г.Г. /л. 54-56 том І-ви от ДП/, свид. Г.Б. /л. 47 - 48 том І-ви от ДП/, П.Б. /л.
66-67 том І-ви от ДП/, от които се установява времето, мястото и механизма на
осъществяване на деянието. В показанията на разпитаните по делото свидетели не
се установяват противоречия по отношение на включените в предмета на доказване
факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и подробното им
обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на
присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за
предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите,
събрани и приложени по делото, писмени доказателства и заключения на
изготвените експертизи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият
Г.М. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, извършил го е като
пълнолетно лице и в състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Г.Д.М.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343 ал.З пр.2, пр.
4 и пр.5, б. „ б“, пр. 2, вр. ал. 1 ,б „ б“ пр.2 и б. „ в“, вр. ал.4, вр. чл.
342 ал.1 от НК за това, че на **** в село Ц., обл. П., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 320 Д“, с регистрационен номер №
****, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20 ал. 1 от Закона за
движение по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“; чл. 21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата - „При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за
пътно превозно средство категория “В“ - 50 км./ч в населено място“ ; при
което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица: Г. К. З., с ЕГН **********
и Е. С. П., с ЕГН **********, както и средни телесни повреди на три лица:
- две
средни телесни повреди на П.К.Б., с ЕГН: **********, изразяващи се в счупване
на лявата бедрена кост и счупване на лявата малкопищялна кост, довели до трайно
затрудняване на движенията на долния ляв крайник; счупване на вътрешния кондил/
върга/ на дясната бедрена кост и счупване и изкълчване на дясната скочна кост,
довели до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник;
- две
средни телесни повреди на Г.Б.Б., с ЕГН: **********, изразяващи се в закрито
счупване на дясната бедрена кост и открито счупване на дясната голяма и малка
пищялни кости, довели до трайно затрудняване на движенията на долния десен
крайник; счупване на лявата лъчева кост в долната трета, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник;
- две
средни телесни повреди на Г.И.Г. ЕГН: **********, изразяващи се в счупване на
второ, четвърто и шесто дясно ребро, счупване на трето, четвърто и осмо ляво
ребро и счупване на гръдната кост с разместване, довели до трайно затрудняване
на движенията на снагата; травматично наличие на въздух в дясната гръдна
половина и контузия на белия дроб, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота; като деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества - метамфетамин, амфетамин и марихуана и случаят е особено тежък.
Подсъдимият е нарушил следните правила за движение
– разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от Закона за движение по пътищата - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. Подс. М. изгубил контрол върху управляваното от него
превозно средство при навлизането му в завой със скорост от 105км/час, то
занесло и десните му гуми попаднали върху десния банкет на улицата по посока на
движението му. В опит да върне автомобила с цялата му широчина на пътното
платно, той завил волана наляво, без да намали скоростта му, въпреки, че е имал
възможност, при което десните гуми на автомобила навлезли на пътното платно
покрито с асфалтова настилка. Подсъдимият не успял да възстанови контрола си
върху автомобила, който неуправляемо се насочил наляво по пътното платно,
навлязъл в лявата лента /насрещната спрямо посоката му на движение лента/,
където след 0,4секунди настъпило ПТП-то
с движещия се лек автомобил марка „Форд Транзит“ управляван от св.П.Б.. Прието е от заключението на
назначената АТЕ, че не са били налице технически причини, които да налагат
отклонението на лекия автомобил вляво и навлизането му в насрещната лента, а
причините за това са изцяло субективни. За подсъдимият е съществувало
задължение да противодейства на възникналата опасност за движение, която е възникнала
при отклонение на посоката му на
движение. Същият обаче е продължил да се движи със същата скорост и не е
извършил никакви действия, с които да предотврати създадената от него опасност,
които потвърждават извода, че подсъдимият не е упражнявал необходимия контрол в
съответствие с изискванията на закона върху управляваното от него превозно
средство, така че да не допусне настъпването на пътнотранспортното произшествие
и да запази живота и здравето на гражданите. В този смисъл, липсата на действия
предотвратяващи възможността за настъпване на тежкия инцидент, при възникналото
отклонение и липсата на обективни причини за това, обуславят извод, че подсъдимият
сам се е поставил в невъзможност да контролира автомобила и посоката му на движение,
с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП / в този
смисъл Решение № 155 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 130/2009 г., III н. о., НК
и Решение № 616 от 6.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2792/2011 г., III н. о., НК/.
Освен това нарушение на ЗДвП в
пряка причинна връзка с настъпилото произшествие е и нарушението на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП – т. нар. „разрешена скорост”, която водачите са длъжни да съобразяват,
след като с предупредителни знаци същата им е указана. В случая движението с
неразрешена скорост се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на
предвидените в престъпния състав последици, тъй като движейки се в населено място
със скорост около 105 км/ч., която е по-висока от максимално разрешената за
този вид МПС в населено място от 50 км/ч. във всички случаи тази превишена
скорост се явява несъобразена с пътната инфраструктура. Превишавайки посочените стойности водачът на
МПС винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата,
наложили ограничението на скоростта в посочените от закона параметри.
Настъпилите вредоносни последици субсимират и
релевантните за повдигнатото обвинение квалифициращи факти – причиняване на смърт
на повече от едно лице, в частност на две лица и причиняване на многостепенни средни
телесни повреди на три лица.
Налице е квалификацията „особено тежък случай“ по смисъла
на чл. 93 т. 8 от НК, с оглед изключително висока степен на обществена опасност
на деянието и дееца. Характеризирането на деянието като „особено тежък случай“ е
правен извод, който се извежда след оценка на фактите, свързани, както с
обществената опасност на деянието, така и с тази на дееца, начина на извършване
на деянието, тежестта на вината, настъпилите общественоопасни последици на
деянието, личността на пострадалия и др. Съобразно съдебната практика „особено тежък случай“ е
този, при който извършеното престъпление по транспорта с оглед тежестта на
настъпилите общественоопасни последици и на другите отегчаващи обстоятелства
разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на
дееца. Необходимо е общественоопасните последици да са по-тежки от тези за
обикновения квалифициран състав на това престъпление, например да са увредени
или да е причинена смърт на повече от двама души или да е налице освен това и
пияно състояние или деецът да е избягал от местопроизшествието. Такива са още и
многото груби нарушения на правилата за движение, броят на жертвите или телесно
увредените, отрицателни данни за личността на дееца, предишни осъждания,
административни наказания на правилата за движение - Постановление № 1 от 1983
г. /т. 4 б. к/ и Решение №1080/1977 г.
на ІІ-ро н.о., Решение 227 от 1971 г. на ІІ н. о. На ВС, Решение № 434 от 1973 г. І н. о. на ВС, Решение
№ 191 от 1978 г. на ІІІ н. о. на ВС, решение № 557 от 1981 на І н. о. на ВС/.
Съобразно посочената практиката в
конкретния случай предходните
административни нарушения на правилата за движение по пътищата на водач,
включително и за управление на МПС със скорост над разрешената, следва да се
отчетат във връзка с приемането на квалификация на деянието по смисъла на чл.
93, т. 8 от НК. Видно от справката за нарушител от региона, издадена на името
на подсъдимия Г.М. /л. 214 том І-ви от ДП/ той е наказван многократно по
административен ред за превишение на максимално разрешената скорост на
движение, нарушение на ЗДвП при извършване на маневрата изпреварване и движение
назад, управление на МПС без необходимата правоспособност и след употреба на
алкохол др./ Предвид посочените множество нарушения на ЗДвП от подсъдимия, грубите
нарушения на правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършени на **** довели до настъпване на тежки обществено опасните
последици- смърт на две лица и причинени
многостепенни средни телесни повреди на трима пострадали, деянието следва да
бъде характеризирано като особено тежък случай.
С оглед изложеното съдът не
приема възражението на защитата, че не е налице квалифициращото обстоятелство,
деянието да съставлява особено тежък случай.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Г.М. е извършил престъплението
при форма на вината съзнавана непредпазливост. Същият със съзнателното
нарушаване на правилата за движение е предвиждал вероятното настъпване на
обществено опасните последици, но е действал със субективната увереност, че
този резултат няма да настъпи, поради наличието на някои обективно съществуващи
факти. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава ЗДвП, движейки се в населено място със
скорост 105 км/ч., която е по-висока от максимално разрешената за този вид МПС
в населено място от 50 км/ч. Съзнавал е, че превишавайки разрешената
от законодателя скорост се поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата,
наложили подобно ограничение. Подсъдимият е съзнавал, че от това негово
поведение могат да настъпят общественоопасни последици, тъй като в неговото
съзнание са били налице предварителни конкретни представи за възможността да
настъпи ПТП, но въпреки това той е действал с намерение да предотврати този престъпен
резултат, който е считал, че няма да настъпи, тъй като и друг път е нарушавал
нормите на ЗДвП и досега не е причинявал тежко пътно-транспортно произшествие.
Тази увереност на подсъдимия е била обективно необоснована.
При индивидуализацията на
наказанието на подс. Г.М. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – липсата на минали осъждания, младата възраст, трудовата му
ангажираност, вида на вината и изразеното критично отношение към извършеното. Признанието
на вината, направено в съдебно заседание не
следва да се преценя като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
подсъдимият не е спомогнал своевременно и съществено за разкриването на
престъплението и неговия извършител в хода на досъдебното производство, по аргумент от т.7 на ТР №1/2008г. по
т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се посочат всички онези, които надхвърлят изискуемите
от трайно установената съдебна практика за квалификация на деянието „особено
тежък случай“, а именно: движение на автомобила, със скорост надвишаваща два
пъти установената в ЗДвП в населено място, във време, когато гражданите пътуват
за работа и движението е интензивно; изключително високата степен на обществена
опасност на дееца, предвид настъпилия тежък резултат от причиненото от него
ПТП, лошите му характеристични данни, изводими от предходното му наказване по
реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.354 ал.5 от НК; пресичане
на непрекъснатата линия разделяща двете насрещни платна за движение,
многобройните му предходни нарушения на ЗДвП като водач на МПС, за които е бил
санкциониран по ЗАНН, включително и с лишаване от право да управлява МПС, управление
на автомобил след употреба на три различни вида наркотични вещества, както и
поведението му след настъпване на пътно транспортното произшествие, изразило се
в изхвърляне на мобилен телефон и документи, псуване и буйстване.
При тези обстоятелства съдът приема,
че е налице баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и
в случая следва да се определи наказание при условията на чл. 54 от НК, а
именно в размер на дванадесет години
лишаване от свобода. С оглед на нормата на чл.58а ал.1 от НК това наказание се намалява с една
трета и окончателното наказание е осем години лишаване от свобода. Съобразно
правилата на чл. 57 ал.1 т. 3 от ЗИНЗС това наказание следва да се изтърпи при
първоначален общ режим.
На основание чл. 343г във вр. с
чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК на подсъдимият следва да се наложи и кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС, което с оглед на високата степен
на обществена опасност на деянието и дееца и съгласно нормата на чл. 49 ал. 1
от НК се индивидуализира към максимално възможното в случая в размер на тринадесет
години лишаване от право да се управлява МПС с оглед многобройните му нарушения
на ЗДвП, времето, мястото и начина на извършване на противоправното
посегателство, обстоятелството, че е управлявал автомобил след употреба на три
види наркотични вещества, с оглед заключението на назначената СХЕ, настъпилите
смърт и телесни повреди на повече от едно лице и особената тежест на случая.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по
делото: лек автомобил „БМВ 320 Д“ с per.
№ ****находящ се на съхранение в РУ на
МВР-С. да се върне на собственика му- Х. Е. Ю.;
товарен автомобил „Форд транзит“ с per. № ****, находящ се на съхранение в РУ“ Полиция“ гр. С.- да се върне
на собственика му- „****, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по
делото: 1 бр. компакт диск, приложен към делото - ВД № 205/ 16 да остане на
съхранение по делото; ВД№ 278/16г. -
плик, съдържащ монети както следва: 5 бр. монети по 1 ст; 7 бр. монети по 2
ст,; 6 монети от 5 ст,; 3 монети по 10 ст,; 24 монети по 1 евро цента; 34
монети по 2 евроцента; 4 монети по 5 евроцента; 9 монети по 10 евроцента; 1
монета по 1 евро; 2 монети по 10 KURUS; 3 монети по 10 копийок; 1 монета по 25
копийок да се върнат на собственика на автомобила- Х. Е. Ю., след влизане на
присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: ВД № 279/ 2016 - 1бр. мобилен телефон, черен
на цвят с надпис “Самсунг“ с имей № **** да се върне на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: ВД №
280/ 2016 1 бр. аптечка, различни документи, свързани с експлоатацията на лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ **** да се върнат на собственика на автомобила- Х.
Е. Ю., след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият Г.Д.М./ бе осъден ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Държавата, по сметка на Окръжна Прокуратура – Пловдив направените
разноски по делото в размер на 2468. 24
ст./ две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и 24стотинки/ за експертизи.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия Г.Д.М. е осъден да заплати на
Г.И.Г., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3500 (три хиляди и петстотин) лева.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия
Г.Д.М. е осъден да заплати на П.К.Б., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия Г.Д.М. е осъден да заплати на
Р.Г.З., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 (триста) лева.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА
подсъдимия Г.Д.М. е осъден да заплати на
Н.Г.З., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 (триста) лева.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия Г.Д.М. е осъден да заплати на
К.Г.З., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 (триста) лева.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия Г.Д.М. е осъден да заплати на
П.Д.З., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300 (триста) лева.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия Г.Д.М. е осъден да заплати на
Г.Б.Б., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1000 (хиляда) лева.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: