МОТИВИ по нохд № 648/2017 год. по описа на ОС- Хасково:
С обвинителен акт Хасковската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Ф.Г.Ж. *** затова,
че на 29.Х.2016 год. в гр.Харманли, при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес Е 270
ЦДИ”, ДКН ***** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25 ал.1 и чл.40
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Д.И.,***, настъпила на
26.ХI.2016 год. - престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият заявява, че желае да
се проведе съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХІХ- чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия, като прави изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието му и
всички събрани на досъдебното производство доказателства да се ползуват при
постановяване на присъдата. Защитникът му взема становище, че така признатата
фактическа обстановка дава основание деянието на подс.Ж. да се преквалифицира
по чл.343а ал.1 б.“б“ от НК, тъй като се установява, че същият след деянието е
направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалата.
Прокурорът в обвинителната си реч
изразява съгласие за преквалифициране на деянието като такова по чл.343а ал.1
б.“б“ от НК, както и становище за наличие на основания за приложение на чл.55
от НК при определяне на наказанието, като пледира за налагане на „пробация“, а
относно лишаването от правоуправление по реда на чл.343г от НК отправя искане
за налагането му за срок от 1 година.
Наследниците на пострадалата – Т.И.Л.
/дъщеря/, М.Д.И. и И.Д.И. /внуци/, конституирани само като частни обвинители по
делото, чрез своя повреник не изразяват становище по въпроса за квалификацията
на деянието. Намират, че следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок до 3 години, чието изтърпяване да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия
аргументира основания за преквалифициране на деянието на подсъдимия по чл.343а
ал.1 б.“б“ от НК, както и за приложение на чл.55 от НК и отправя искане да се
наложи наказание „пробация“, а при преценка на наказанието по чл.343г от НК да
се вземе предвид съпричиняване от страна на пострадалата.
Като съобрази самопризнанието на
подсъдимия в съвкупност със събраните на досъдебното производство
доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на чл.373 ал.3 от НПК
приема за установена следната фактическа обстановка:
По
фактическата обстановка:
Подс.Ф.Г.Ж.
е на *** год., български гражданин, живущ ***. Неженен, но живее във фактическо
съжителство на семейни начала със свид.А. Д., от което има две деца- синове на пет
и на две години. Неосъждан, без регистрирани противообществени прояви. Грамотен
със средно образование. Трудово зает, работи като земеделски производител. С
добри, положителни лични характеристични данни. И двете му деца страдат от
сериозни заболявания – петгодишният В. е диагностициран с „Вроден ларингиален
стридор“, претърпял е няколко операции и е с призната от ТЕЛК 50% трайно
намалена трудоспособност /ТНР/, а двегодишният А. – с „Апластична анемия“.
Подсъдимият е правоспособен
водач, притежава СУМПС №**** от 2007 год.- категории В и АМ, валидно до 2017
год. През м.май 2016 год. закупил на лизинг лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“,
който ползвал за лични и семейни нужди.
Пострадалата
М. Д.И. ***. Имала е две деца – свид.Т.Л.,*** и отдавна покоен син Д. И., чиито
деца и нейни внуци – свидетелите М.Д.И. и И.Д.И. отгледала и с които живеела
заедно на горепосочения адрес.
Макар на****-
годишна възраст, пострадалата била в сравнително добро здраве – жизнена,
запазена, енергична, не приемала лекарства, грижела се сама за себе си. Ежедневно
ходела по няколко пъти до хранителния магазин в близост до дома ѝ.
На 28.Х.2016 год. детето на
подсъдимия било прието за пореден път в болница в Пловдив. На 29.Х.с.г.
/събота/ двамата със свид.Д. решили да отидат на свиждане. Приготвили се за
път, но двигателят на автомобила им не запалил поради проблем с акумулатора.
Подс.Ж. потърсил помощ от сервиз, но заради почивния ден не могъл да получи
такава. Тогава решил да помоли свой приятел - свид.С. С. - да му услужи с неговия
автомобил, тъй като държали да посетят детето си.
Около обед подсъдимият все пак
успял да запали своя автомобил, но не искал да рискува и тръгва за Пловдив, а
се отправил към дома на свид.С. на ул.“***“ №**в Х.. На предната дясна седалка
до него била свид.Д.. Домът на свид.С. бил отляво на улицата по посока на
движението и подсъдимият спрял на уличното платно пред него – срещу движението.
Сигнализирал с клаксона, за да не излиза от автомобила. Свид.С. се показал, отзовал
се на молбата и се съгласил да предостави на подсъдимия своя автомобил, но му
казал да премести неговия, като го паркира така, че да не пречи на съседите. В
този момент двигателят на „Мерцедес“-а на подс.Ж. отново не запалил. Тогава той
решил, че ще премести автомобила, като го по пусне по инерция, тъй като улицата
имала низходящ наклон назад. Оставил контактния ключ на контакт, освободил
скоростния лост и пуснал колата на свободен ход назад.
В същия момент – на 29.Х.2016
год. около 13 часа пострадалата отново отивала до магазина. Улица „***“, на
която живеела, е пресечка на ул.“***“ и пътят ѝ минавал оттам. Пътьом се
разговорила със съседки, седнали на пейка пред №6 на ул.“Ангел войвода“. Попитала ги искат ли нещо от
магазина и продължила пътя си. Когато подсъдимият предприел движение на заден
ход по инерция с автомобила си, пострадалата напуснала тротоара на улицата, по
който се движела до този момент и тръгнала надясно по посока на своето движение
и косо на уличното платно по него, попадайки в зоната непосредствено зад
автомобила и с гръб към него.
Последният се придвижвал на заден
ход със скорост 6,1 км/ч, установено от назначената на ДП авто - техническа
експертиза, която обаче очевидно е била
по-голяма от скоростта на движение на пострадалата, а и движението по инерция е
равноускорително. Така последвал удар между задната дясна част на автомобила и
задната дясна част на тялото ѝ. Контактната точка на автомобила с тялото
на пострадалата е била в горната част на задния капак на багажника, на около
0,40 м вляво от десния габарит, а на тялото на пострадалата с автомобила- в
областта на дясното бедро и подбедрица.
Вследствие на удара, пострадалата
паднала на земята, след което тялото ѝ било притиснато и повлечено от
предния долен край на подкалника на задната дясна гума, като се установило по
корем, с глава, обърната към левия тротоар, и крака към десния по посока на
нейното движение. Били са ѝ причинени – открит травматичен джоб на дясно
бедро и дясна подбедрица, разкъсно – контузни рани на дясна длан и стъпало,
разкъсване на главите на коремчестия мускул на дясната подбедрица. Последното е
причинило трайно затруднение на движението на десния крак и представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.
Подсъдимият чул глух шум зад
гърба си, опитал, и този път успял да запали двигателя и преместил автомобила
напред. Веднага след това слязъл, вдигнал пострадалата на ръце, преместил я на
тротоара и я положил да седне, като придържал гърба ѝ. Помолил на донесат
вода, което сторила свид.Б. Б., **** на свид.С.. Скоро на място дошли екипи на
Спешна помощ /в чийто състав впрочем била и дъщерята на пострадалата, свид.Т.Л./
и на полицията.
Пострадалата била транспортирана
в Спешна помощ, където раните ѝ били обработени. След консултация с
хирург, била отведена в МБАЛ АД – Хасково, първоначално в Неврологично, а
впоследствие в Ортопедично отделение. Оттам била изписана на 7.ХI.2016 год., но състоянието
ѝ не се подобрило, имала силни болки, нощем не можела да спи. Починала в
дома си на 26.ХI.2016 год.
вечерта, като последните три дни отказвала да приема храна и вода.
Според заключението на
назначената на ДП съдебно – медицинска експертиза, причина за смъртта на
пострадалата е остра дихателна и сърдечна недостатъчност в резултат от
тромбоемболия на белите дробове в съчетание с остър възпалителен процес на
дробовете, вследствие на продължителното залежаване, в съчетание с възрастови
промени в организма. Източник на тромбоемболията е огнище /травматична тромбоза/ в зоната на размачкване на меките тъкани на
десния крак, причинено при автомобилната травма. Поради това според вещото лице
тромбоемболията на белите дробове, т.е. смъртта на М. И., е в пряка причинна
връзка с транспортната злополука.
Видно от заключението на
назначената авто-техническа експертиза, причина за настъпилото
пътно-транспортно произшествие е предприемане на движение на заден ход от
страна на подсъдимия като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“, рег.№ *****
при несъобразяване с наличието на пешеходец зад автомобила и при възможност да
възприеме същото от изходната си позиция на тръгване за изпълнение на маневрата.
Според експерта, подс.Ж. е имал техническа възможност и при предприемане на
маневрата, и в процеса на изпълнението ѝ, да види намиращия се зад
автомобила пешеходец, да наблюдава поведението му посредством огледалата за
обратно виждане, и като съобрази това поведение, да предотврати настъпването на
пътно-транспортно произшествие.
Така по делото следва да се приеме
за установено, че когато е решил да премести превозното си средство и предприел
движение на заден ход, подс.Ж. изобщо не е погледнал в някое от огледалата за
обратно виждане, за да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен, и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. Това е негово задължение като водач на МПС, регламентирано в чл.40
ал.1 от ЗДвП. Не е била налице обективна пречка да възприеме опасността за
движението, която е представлявала пешеходката И..
Гореописаната фактическа
обстановка се установява непротиворечиво и категорично от събраните на ДП
доказателства- оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, разпити на
свидетели, заключения на двете горецитирани експертизи, писмени доказателства- медицинска
документация, издадена от МБАЛ АД – Хасково, Неврохирургично и Ортопедично
отделение, справки и писма и др.
Ето защо съдът констатира, че
направеното от подсъдимия самопризнание изцяло се подкрепя от събраните на
досъдебното производство многобройни и разнообразни доказателства, които са убедителни, еднопосочни и непротиворечиви
за изводите на съда.
По правната квалификация на деянието:
При така описаните по- горе и
възприети механизъм и причини за настъпване на ПТП, съдът намира обвинението
против подс.Ж. безспорно доказано, като се установиха и поддържаните основания
за неговата преквалификация по по-благоприятен състав на престъпление по
транспорта.
Поначало е осъществена е най-
опростената квалификация на непредпазливо престъпление по транспорта, при което
е причинена смърт на едно лице – тази по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. Обстоятелството, че смъртта на пострадалата е настъпила близо месец след
датата, на която е станало процесното ПТП, и че през този период са настъпили и
констатирани и други, тежки усложнения на здравословното ѝ състояние не
разколебава извода на съда за наличие на пряка причинно-следствена връзка между
осъщественото от подс.Ж. деяние и вредоносния резултат. Смъртта е причинена от
тромбоемболия, чийто източник е травматична тромбоза в зоната на размачкване и
разкъсване на меките тъкани на десния крак, получени при травмата, нанесена
вследствие на прегазването на пострадалата от автомобила на подсъдимия.
Възрастовите изменения на организма, продължителното залежаване и произтеклия
от това остър възпалителен процес на белите дробове са само допълнителни,
неблагоприятни фактори, допринесли за смъртта ѝ, но не и водеща причина
за същата.
Категорично и непротиворечиво
обаче се установява от събраните на ДП доказателства, че подсъдимият след
деянието е направил всичко, зависещо от него, за да покаже помощ на
пострадалата - основание за преквалифициране на деянието му по по-благоприятния
състав на чл.343а ал.1 б.“в“ от НК. Конкретните му действия в тази насока се
изразяват в това, че незабавно е слязъл от автомобила, вдигнал пострадалата на
ръце, изнесъл я на тротоара, където я положил да седне, като придържал гърба
ѝ и извикал да донесат вода. Това заявяват свидетелите С. С. и Б. Б..
Следва да се има предвид, че пострадалата е била в съзнание и видимите
наранявания по нея не са изглеждали силно животозастрашаващи, за да налагат
предприемането и на други действия от негова страна.
Необходимо е да се изтъкне, че не
са налице никои от обстоятелствата, които обосновават по- тежка квалификация на
транспортното престъпление /употреба на алкохол, наркотични или упойващи
вещества, избягване от местопроизшествието и пр./, при които приложението на
чл.343а ал.1 б.“б“ би било недопустимо.
Допуснато е от подсъдимия
нарушение на правилата за движение по чл.40 ал.1 от ЗДвП, посочено и по
обвинителния акт. Отнася се за правило при движение на заден ход, което
задължава водача на МПС преди започване на тази маневра да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението. Заключението на авто-техническата
експертиза е категорично, че това е основната причина за настъпването на ПТП.
Не е имало никакви обективни пречки той да изпълни това свое задължение.
Подсъдимият е допуснал разсейване на вниманието си и не е бил съсредоточен
върху обстановката на пътя и възможността при движението си на заден ход да
създаде опасност за останалите участници в движението.
Би могло да се аргументира, че е
допуснато нарушение на правилото и по чл.40 ал.2 от ЗДвП, доколкото е очевидно,
че подсъдимият не е изпълнил и задължението си по време на самото движение
назад, непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, но обвинение за
такова нарушение не е повдигнато от прокурора.
Допуснатото нарушение е в пряка и
непосредствена причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния
резултат- смъртта на пострадалата М. И., защото именно предприемането на
движение назад, без преди това водачът да се увери, че пътят за превозното
средство е свободен, е довело до прегазването й от управляваното от подсъдимия
МПС.
Съдът намира, че не е осъществено
от подсъдимия второто нарушение на правилата за движение, поддържано по
обвинителни акт, а именно по чл.25 ал.1 ЗДвП, което задължава водачите на МПС,
които ще предприемат каквато и да било маневра, още преди започването ѝ
да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или преминават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В тази насока не се споделят изложените от прокурора по обвинителния
акт аргументи, че нормите на чл.25 ал.1 и на чл.40 ал.1 от ЗДвП са „почти
сходни, но не могат взаимно да се погълнат или изключат“.
Вярно е, че движението на заден
ход е вид маневра, както и че дадената дефиниция на маневра в ППЗДвП - глава ХХIV „Маневри и сигнали“ в чл.76 дава
не изчерпателно, а примерно изброяване на възможните такива, като завършва с
израза „…и други подобни“.
Красноречив е обаче е
законодателният подход в самия ЗДвП, който съдържа отделни раздели за правилата за маневри и при движение на
заден ход - раздел V, озаглавен
„Маневри“ – чл.25 – 27 и раздел VIII – „Завиване в обратна посока. Движение назад“ – чл.38- 40. Налице са
сходни изисквания и задължения, установени към водачите, а именно - да се
убедят, че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в
движението, /което впрочем е аргумент в полза на разбирането, че нормата на
чл.40 ал.1 ЗДвП „поглъща“ тази на чл.25 ал.1 ЗДвП/. Налице е обаче и съществена
разлика. В чл.25 ал.1 ЗДвП изрично се изброява, че останалите участници в
движенето, с които водачът е длъжен да се съобразява, са тези, които се движат след него /обаче в неговата посока/, преди него или минават покрай него, докато в чл.40 ал.1 ЗДвП е установено същественото
задължение водачът да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен.
Съвсем ясно е, че правилото по чл.25 ал.1 от ЗДвП се отнася за движение в
посока напред.
Предвид изложеното съдът прие, че
от обективна страна деянието на подс.Ж. следва да се квалифицира като
престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК
при допуснато нарушение на правилата за движение по чл.40 ал.1 от ЗДвП, поради
което го призна за виновен в извършване на същото, като го оправда частично –
по първоначално предявеното му обвинение по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1
от НК, както и по обвинението за допуснато нарушение на правилото за движение по
чл.25 ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е действувал при при условията
на непредпазливост под
формата на небрежност, а не самонадеяност – той не е искал, нито предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. Непредпазливостта е несъзнавана, тъй като от възприятията
на дееца не се е обхващало наличието на пешеходец в зоната зад управляваното от
него превозно средство.
Причини за извършване на
престъплението са пренебрежителното отношение към установените правила за
движение, разсейване на вниманието и
загуба на концентрация.
Следва да се изтъкне, че
пострадалата е допринесла за настъпването на ПТП, като на свой ред е допуснала
нарушение на правилата за движение. Съгласно чл.108 ал.1 ЗДвП пешеходците се
движат по тротоара или банкета на пътното платно. По делото е установено, че
ул.“Ангел войвода“ има обособен тротоар, макар и не павиран с плочки или друга
настилка. Въпреки това пострадалата е напуснала тротоара и предприела движение
по уличното платно. Няма данни да е имало препятствия, заради които да не е
могла да продължи движението си по тротоара. Дори обаче да нямаше такъв, ал.2
на същата норма, като допуска да се движат по пътното платно, ги задължава да
го правят „възможно най-близо до лявата му граница“ и противоположно на
посоката на движение на ППС. Отделно от
това, пострадалата е предприела движение косо по платното /по диагонал/,
вероятно с намерение да го прекоси. В този случай разпоредбата на чл.113 ал.1
т.2 ЗДвП предписва на пешеходците да не удължават ненужно времето и пътя на
пресичане, което тя всъщност е сторила, като не
пресякла възможно най-пряко, а косо.
По вида и размера на наложеното
наказание:
За престъплението по чл.343а ал.1
б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.”в” във вр. чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до четири години без долна граница.
Целите, които се преследват с
налагането на наказание в наказателния процес са прогласени в чл.36 от НК - да
се поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, както и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. При това съобразно разпоредбата на
чл.54 от същия съдът е длъжен да съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички други смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, които са били установени.
Съдебният процес протече по реда
на чл.370 и сл. от НПК при условията на чл.371 т.2 от същия. Поради това съдът на осн.
разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да определи наказанието при условията на
чл.58а от НК, съгласно който наказанието се определя по реда на ал.1- 3 от
същия, освен ако не се прецени, че по делото са налице предпоставките за
прилагане и на чл.55 от НК и тази разпоредба се яви по- благоприятна за дееца.
Ето защо следва приоритетно да се
обсъди въпроса налице ли са основания за приложение на чл.55 от НК.
Смекчаващите обстоятелства по
делото несъмнено са многобройни.
Подсъдимият е с чисто съдебно
минало и много добри лични характеристични данни.
Средства за материална
издръжка набавя, като работи като земеделски производител.
Живее на семейни начала.
Грижи се за две собствени деца, и двете невръстни и със сериозни здравословни
проблеми, едното с петдесетпроцента инвалидност. Проявява безспорно изискуемите
в случая родителски всеотдайност и грижа в по-висока степен. Изразява съжаление за стореното.
Смекчаващо обстоятелство,
което не бива да се изпуска от внимание е съпричиняването от страна на
пострадалата.
Отегчаващо обстоятелства е
сравнително големия брой регистрирани нарушения на правилата за движение,
намерили израз в издаването срещу него на 7 броя наказателни постановления,
всички влезли в сила, 8 броя фишове и отнмане на 6 контролни точки през периода
от 2007 /откогато е правоспособен водач/ насам.
Анализът на съда на
гореизложените обстоятелства навежда на следните изводи:
Степента на обществена
опасност на личността на дееца е незначителна.
Степента на обществена опасност
на деянието е по- висока, но в никакъв случай не е над средно претеглената за
подобен род престъпления.
Смекчаващите обстоятелства по
делото несъмнено са многобройни и имат явен превес спрямо отегчаващите.
Измежду тях са налице такива, при
наличието на които съдът прецени, че налагането и на най- лекото, предвидено от
закона наказание, би се явило несъразмерно тежко. Отнася се за преди всичко за
семейното и материално положение на подс.Ж., което е сериозно затруднено. Както се изтъкна,
същият има две невръстни деца на възраст съответно пет години и две години,
като и двете страдат от сериозни заболявания, изискващ постоянни и много
сериозни родителски грижи и внимание, а и средства. Съпругата му при това
положение едва ли е в състояние да работи пълноценно и да реализира трудови
доходи, така че подсъдимият единствен осигурява материалната издръжка на
домакинството. Лечението на децата несъмнено изисква значителни разходи.
Ето защо съдът прецени да приложи
в случая разпоредбата на чл.55 от НК и при условията на ал.1 т.2 б.“б“ от същия
да наложи на подс.Ж. наказанието „пробация“ под формата само на двете
задължителни пробационни мерки- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и
„Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от по 1 годна за всяка.
Това наказание е напълно достатъчно, за да се постигне изискуемия от закона
възпиращ и поправително- възпитателен ефект за него. Специално пробационната
мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” е достатъчно да се търпи при
минималната предвидена периодичност- два пъти седмично.
В случая е задължително
приложението на разпоредбата на чл.343г от НК, по силата на която подс.Ж.
следва да бъде лишен от правото на управлява МПС. Като отчете явния превес на
смекчаващите обстоятелства по делото, съпричиняването от страна на
пострадалата, но и допуснатите от него други нарушения по ЗДвП като водач на
МПС, съдът определи срок на лишаването също от 1 година.
По веществените доказателства и разноските:
По делото няма иззети и внесени в
съда веществени доказателства, по които да се налага произнасяне от съда.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК
направените по делото разноски само на досъдебното производство в размер на 637.56 лв. бяха поставени
в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Съдия: