Р
Е Ш Н
И Е
гр.Лом, 23 ноември 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд в публично заседание
на 17 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна А.
при секретаря Бояна Костова като разгледа
докладваното от съдията А. гр. дело № 1 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК
Производството по делото
е образувано по искова депозирана от ******, ЕИК ********, чрез юрисконсулт Д. А., против К.И.К., ЕГН **********, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено,
че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: 1000 лева – главница,
по Договор за кредит № 342909 от 2.02.2016 г., вр. с договор за гаранция от
същата дата, 170 лв. договорна лихва за периода от датата на първата вноска 03 март
2016г. до 29 октомври 2016г.-датата на последната вноска, 100 лв.
административна такса за събиране на вземанието, 680 лв. такса гаранция, 48,40
лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно- 30 октомври 2016г. до 17 май 2018г.-дата на
подаване на заявлението, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението –
29.05.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1052/2018 г. по описа на ЛРС .
Претендират се разноски по заповедното и
исковото производство.
В исковата
се твърди, че между ******като кредитор и
ответника като кредитополучател бил
сключен Договор за кредит № 342909/2.02.2016 г. Договорът бил сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/ във формата
на електронен документ и съгласно Общи условия,
уреждащи отношенията между ******и
неговите клиенти. По силата на сключения договор ответника получил от
кредитодателя сума в размер на 100 лева със задължение да я върне, ведно с
уговорената лихва в общ размер на 170.00 лева в срок от 270 дни. За обезпечение
на договора, на 15.09.2015 г. между ответника и ******бил
сключен Договор за гаранция № 342909, по силата на който гарантът ******е поел
задължението да гарантира изпълнението на длъжника по договора, като се
задължава да отговаря солидарно с него. След като кредитополучателят не е
изпълнил задълженията си по договора, кредитодателят е поискал изпълнение от
солидарния длъжник ******. Последното дружество е погасило всички вземания на
ответника към ******и е встъпил в правата
на удовлетворения кредитор.
В
исковата молба се твърди още, че по силата на Договор за покупко – продажба на
необслужвани потребителски кредити /цесия/ от 01.12.2017 г. и Приложение Г от 01.12.2017 г., ******е
прехвърлило вземанията си към ответника на ****** изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде признато, че ответника К.И.К., дължи на ищцовото
дружество следните суми: 1000 лева – главница, представляваща регресно вземане
по Договор за поръчителство, сключен с ******на 2.02.2016 г., по силата на
който ******е погасило задължението на длъжника по сключен с ******Договор за
кредит № 342909 от 2.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението до
изплащане на вземането, както и
сумата от 170 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за периода
от 3.03.2016 г. до 29.10.2016 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1052/2018г. по описа на ЛРС. Прендира се присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
С нарочна допълнителна молба, изходяща от
ищцовото дружество са оттеглили иска си по отношение на мораторна лихва, в
размер на 48,40 лв. и са поискали прекратяване на производството в тази му
част.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначеният особен представител на
ответника – адв.Е . К..
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото производство
ч. гр. д. № 1052/2018 г. по описа на ЛРС се установява, че по депозирано от
ищцовото дружество ****** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К.И.К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата 1000,00 – главница, договорна лихва за
периода от 3.3.2016 г. до 29.10.2016 г. – 170,00 лева, такси – 100,00 лева,
гаранция по кредитната сделка – 680,00 лева, мораторна лихва – 48,40 лева от 30.10.2016
г. до 17.05.2018 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението, 29.05.2018 г. до изплащане на
вземането, както и
сумата 239,97 лв. разноски по
делото, представляващи платена държавна такса – 39,97 лв., 200.00 лева процесуално представителство от които – 50,00
лева за подготовка на документи за
завеждане на дело и 150 лева за защита по заповедното производство.
На длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По
предявена искова молба е образувано настоящото гр. д. №1/2019 г. по описа на
ЛРС .
От представения по делото Договор за
придобиване – покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити от 01.12.2017 г. е видно, че "Фератум
Банк" дружество, регистрирано в
Малта, продава и прехвърля на ****** "портфейл",
състоящ се от отписани от продавача необслужвани кредити, включително главница,
лихви и такси. От извлечение от приложение № 1
към договора е видно, че вземанията срещу ответника К.И.К. по процесния Договор са част от прехвърлените на ищеца по силата
на договора за цесия и същите включват:
сумите кореспондиращи на тези, посочени в исковата молба.
Представени са Потвърждение за сключения
договор за цесия от представляващия дружеството – цедент, както и пълномощно от цедента в полза на
цесионера от името и за сметка на цедента
да уведоми длъжниците за цесията по реда на чл. 99 ЗЗД.
Други доказателства в производството не са
ангажирани.
Съдът не кредитира представените
"Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/", тъй като
същите не са подписани нито от издалото ги дружество, нито от насрещната страна
по договора.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
От ****** са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД за признаване за установено, че ответника К.К., дължи на ищцовото
дружество следните суми: 1000 лева – главница, по Договор за кредит № 342909 от
2.02.2016 г., вр. с договор за гаранция от същата дата, 170 лв. договорна лихва
за периода от датата на първата вноска 3 март 2016г. до 29 октомври
2016г.-датата на последната вноска, 100 лв. административна такса за събиране
на вземанието, 680 лв. такса гаранция, 48,40 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно-30
октомври 2016г. до 17 май 2018г.-дата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.05.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1052/2018 г. по описа на ЛРС .
Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът основава исковите си претенции с
твърденията да е било налице облигационно правоотношение по Договор за кредит №
342909 от 2.02.2016 г. между ******и
ответника К. Ив.К. облигационно правоотношение по Договор за поръчителство,
сключен с ******на 2.02.2016 г., по силата на който ******е погасило
задължението на длъжника по сключения с ******Договор за кредит № 342909 от 2.02.2016
г., и е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор, като вземанията са прехвърлени на заявителя с Договор за цесия от
01.12.2017г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:
За основателността на предявения иск с
правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между ******и
ответника по силата на валидно сключен Договор за кредит № 342909 от 2.02.2019
г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер ; 3. Наличие на
облигационно правоотношение между ******и
ответника, по силата на валидно сключен Договор за гаранция № 342909 от 02.02.2016
г.; 4. Изпълнение от страна на поръчителя ******на дължимите от ответника
вземания към "Фератум България" ЕООД; 5. Валидно сключен договор
за цесия между ******и ******, по силата на
който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 6. Уведомяване на ответника за
извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на горепосоченият фактически
състав, ищецът не е предприел необходимите действия и не е
ангажирал доказателства за следните обстоятелства: че е било налице валидно
облигационно правоотношение между ******и
ответника по силата на валидно сключен Договор за кредит № 342909 от 02.02.2016
г.; че заемната сума в твърдяния размер е реално предоставена на ответника; че
е било налице облигационно правоотношение между ******и
ответника по силата на валидно сключен Договор за гаранция № 342909 от 02.02.2016
г.; и че поръчителят ******е изпълнил и платил дължимите от ответника вземания
към "Фератум България"
ЕООД. За посочените обстоятелства не са представени никакви доказателства.
Представената към исковата молба справка – информация за кредит – без дата и без подпис /л. 8 от делото/ не
установява нито заемното правоотношение между ******и
ответника, нито реалното предаване на заемната сума, нито облигационно
правоотношение между ******и
ответника по силата на валидно сключен договор за гаранция.
С оглед на това осъществяването на
елементите от твърдяния от ищеца фактически състав не е доказано, което води до
неоснователност на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД:
Предвид неоснователността на главния иск,
то неоснователен се явява и кумулативно
обективно съединеният аксецесорен иск за заплащане на сумата от 161 лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата . Същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора за ищцовото
дружество не възниква право на разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД, ЕИК ********, против К.И.К., с ЕГН
**********, кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено, че ответника, дължи на ищцовото дружество следните суми: 1000
лв. – главница, по Договор за кредит № 342909 от 02.02.2016 г., вр. с договор
за гаранция от същата дата, 170 лв. договорна лихва за периода от датата на
първата вноска 3 март 2016г. до 29 октомври 2016г.-датата на последната вноска,
100 лв. административна такса за събиране на вземанието, 680 лв. такса
гаранция,48,40 лв. мораторна лихва върху непогасената главница , представляващи
регресно вземане по Договор за поръчителство, сключен с ******на 15.09.2015 г.,
по силата на който ******е погасило задължението на длъжника по сключен с ******Договор
за кредит № 342909 от 02.02.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗД сумата от 170 лева, представляваща лихва върху главницата , за които суми е
издадена Заповед № по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1052/2018 г. по описа на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: