№ 408
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст.Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600428 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А. В. М. – повереник на
частните обвинители Н. И. Ч., А. Н. Ч. и К. Н. Ч. срещу определение от
13.09.2022 г. по НОХД № 31/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с
което осъденият С. И. С. е бил осъден да заплати на частните обвинители
сумата от по 1000 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на повереник.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт и се прави искане същият да бъде изменен, като
бъде увеличен размера на присъдените разноски и се определи
възнаграждение за безплатното представителство, осъществено от
повереника пред ВКС.
Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и
обсъди изложените в нея доводи и съображения и материалите по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по
същество, се явява неоснователна по следните съображения:
С определение по цитираното дело в производството по чл. 306,
ал. 1, т. 4 от НПК на осъдения са били възложени за заплащане разноските за
1
повереник на частните обвинители.
Производството по НОХД № 31/2019 г. на ОС-Смолян е
приключило с влязла в законна сила присъда, с която С. И. С. е бил признат за
виновен за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 предл. 1 и 4
вр. ал. 3, б. „б“ предл. 1 вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1,
предл. 3 от НК за което му е било наложено условно наказание от две години
лишаване от свобода и лишаване от право за управлява моторно превозно
средство за срок от четири години.
С решение № 95 от 15.07.2022 г. по н. д. № 331/2022 г. на ВКС,
III н. о. е било изменено решение № 260000 от 15.02.2022 г. по ВНОХД №
587/2020 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като е бил намален
срока на наложеното наказание лишаване от свобода от три на две години, а
срокът на кумулативно наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС от пет година на четири години, като решението на
въззивната инстанция на съда е било оставено в сила в останалата му част.
По постъпило искане на повереника на частните обвинители, за
възлагане на разноските във въззивното производство и в касационната
инстанция, за които не е имало произнасяне, Окръжен съд – Смолян е осъдил
подсъдимия С. И. С. да заплати частните обвинители по делото Н. И. Ч., А. Н.
Ч. и К. Н. Ч. сумата от 1000 лева. По отношение на искането на адвокат С. И.
С. да му възложи възнаграждение за безплатна правна помощ на частните
обвинители пред ВКС е оставил молбата без уважение. Така е съобразил, че
пред ВКС не е бил представян договор за правна защита и съдействие при
условията на безплатно представителство.
С обжалваното определение обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е посочил, че се явява компетентен като първа
инстанция да се произнесе по депозираното искане за произнасяне в частта за
разноските, които не са били възлагани със съдебен акт. Настоящият съд се
съгласява с доводите на инстанцията, че е компетентна да се произнесе за
невъзложените разноски в производството, защо нейно е задължението да
възложи всички разноски в наказателното производство и има компетентност
да издава изпълнителни листове.
В атакувания съдебен акт на Окръжен съд – Смолян правилно е
било отбелязано, че по ВНОХД № 587/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив
2
са били представени договори за правна помощ /л. 45 от цитираното дело / с
договорено възнаграждение от 1000 лева за представителство на частните
обвинители пред въззивната инстанция. В кориците на делото пред ВКС не е
налице договор за безплатно процесуалното представителство на частните
обвинители чрез позоваване на разпоредбата на чл. 38 ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Видно от посочената норма в принципен план, адвокатът има
право да оказва безплатна правна помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от същия закон в случай на
осъждане на насрещната страна за разноски, възнаграждението на адвоката,
следва да бъде определено от съда и възложено за заплащане в тежест на
противната страна. По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за виновен, заплаща и разноските,
направени от частния обвинител при направено искане за това. Следва да се
съобрази, че НПК разрешава единствено въпросите за действително
направените разноски без да урежда случаите, в които на допълнителна
страна е била оказана безплатна правна помощ. Подобна е налице в специален
закон – Закона за адвокатурата във връзка с Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При разглеждане на
исканията по чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът следва да провери дали е налице
основанието за оказване на безплатно адвокатско представителство и да
изследва наличието на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА. В
наказателния процес, обаче, предпоставките за безплатна адвокатска услуга
не могат да се презюмират, а следва да бъдат установени. Условията,
посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата за
оказване на безплатна адвокатска помощ следва да бъдат доказателствено
обезпечени. В случая липсват каквито и да е било данни, че частните
обвинители са затруднени материално и именно това е била причината да
ползват pro bono адвокатска услуга. Още повече, че в производството пред
въззивната инстанция процесуалното представителство не е било безплатно,
като е било договорено и изплатено адвокатско възнаграждение на
повереника. Ето защо, не може да бъде споделен изводът на първия съд, че за
тези двама частни обвинители претендираното от адвокат М. възнаграждение
е следвало да бъде присъдено във връзка с разпоредбите на чл. 38, ал. 2 ЗА,
чл. 36, ал. 2 ЗА и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
3
С оглед на изложеното обжалваното определение, като правилно
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Молбата за присъждане на
възнаграждение с основание е била оставена без уважение, като
неоснователна и недоказана. Произнасянето на инстанцията за възлагането на
разноските в приключилото въззивно производство също така е било
съобразено с всички данни по делото и вече извършените произнасяния на
съда, с които са били възлагани разноските по делото.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21365 от 13.09.2022 г.,
постановено в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по НОХД №
31/2019 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4