№ 4147
гр. Варна, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502770 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 414а, ал. 2 вр. чл.
407, ал. 1 от ГПК и е образувано е по частна жалба на ЗЛ. Н. АЛ., чрез адв.К.
срещу Определение № 5780 от 29.09.2021 година, постановено по гр.д. № 12
722/2021 година, по описа на ВРС, В ЧАСТТА МУ , с която е оставено без
уважение искането за присъждане на сумата от 325 /триста двадесет и пет/
лева – държавна такса и адвокатски хонорар, по ч.гр.дело № 12 722/21 година
на ВРС.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
определението в обжалваната му част, постановяване в нарушение на
процесуални правила, както и в противоречие на задължителна съдебна
практика /ТР 5/2017 от 21.11.2019г. и ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС/.
Изложени са доводи, че е налице редовно по форма, влязло в сила съдебно
изпълнително основание установяващо подлежащо на принудително
изпълнение парично вземане срещу длъжника, поради което предпоставките
за издаване на изпълнителен лист по чл. 406 от ГПК в случая са налице. Също
според жалбата са неправилни изводите на решаващия съд, че длъжникът не
е дал повод за завеждане на делото, а заявителят бил недобросъвестен.
Длъжникът без основание начислил, изискал и събрал такса за услуга
възстановяване на електроснабдяването в обект на потребител, както и не е
възстановил недължимо платената му сума до предявяване на заявлението по
чл. 410 от ГПК и бездействал три последователни дни след уведомяването му
за извършената цесия, с което дал повод за завеждане на делото. Според
жалбата, по делото не е доказано предпроцесуално поведение насочено към
реално плащане, а само предприети действия сочещи готовност за
изпълнение. Моли в тази връзка да се отмени определението в обжалваната
му част и се постанови друго, с което се уважи и искането за издаване на
изпълнителен лист.
В отговор на жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва доводите в
1
нея. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и моли същото да се потвърди. Твърди, че изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането
е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414а от ГПК и ако с поведението
си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, каквито
предпоставки в случая са налице. Навежда доводи, че инициирането на
заповедното производство на следващия ден след уведомяването на длъжника
за извършената цесия, без оправена покана и разумен срок за изпълнение и
непредоставяне на банкова сметка от страна на заявителя е проява на
недобросъвестно упражняване на процесуални права и злоупотреба с правото
на разноски. Моли в тази връзка частната жалба да се остави без уважение с
извод за неоснователност.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е
подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от лице
с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче е неоснователна и съображенията са
следните:
Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от
31.08.2021 година на ЗЛ. Н. АЛ. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за парично вземане
в размер на 19 лв. – платена при начална липса на основание такса за
възстановяване преноса на ел. енергия, заплатена от потребителя, както и за
съдебни разноски в общ размер от 325 лв.
С Разпореждане от 0209.2021 година, ВРС с извод за наличие на
положителни предпоставки и липса на пречки по чл. 410 и чл. 411 от ГПК
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми
в полза на заявителя. Издадена е Заповед № 4652 от 02.09.2021 година.
На основание чл. 411, ал. 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на
длъжника на 14.09.2021 година, видно от съобщение на л. 15 от делото.
На 17.09.2021 година, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът
депозирал възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението
си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, подкрепени с
писмени доказателства – платежно нареждане от 16.09.2021 година,
удостоверяващо плащане на сумата от 19.10 лв. Отправил в тази връзка
искане за обезсилване на заповедта за сумата от 19 лева, ведно със законната
лихва.Възразил също, че не дължи разноски за производството, доколкото с
поведението си не е дал повод за предявяване на вземането.Същевременно,
незабавно след получаване на препис от заповедта, съдържаща информация
за банкова сметка на заявителя, заплатил дължимата главница, ведно със
законната лихва. Така обосновал, че с поведението си „Енерго-Про
Продажби“ АД не е дало повод за предявяване на вземането, поради което не
дължи разноски за производството. Отправил в тази връзка искане за
обезсилване на заповедта и в частта относно разноските.
2
Препис от възражението с указание за възможността и последиците по
чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 от ГПК е връчен на заявителя на 20.09.2021 година /л.
21/.
На 28.09.2021 година по делото е постъпило становище от Златко
Албексиев, чрез адв.К. с довод, че неудовлетворено е останало вземането му
за разноски по издадената заповед, по която част отправил искане за издаване
на изпълнителен лист. Оспорил искането на длъжника за обезсилване на
заповедта в частта относно съдебните разноски с аргумент, че с
неоснователното начисляване и събиране на такса за възстановяване на
електричеството и невръщането й преди делото, „Енерго-Про Продажби“ АД
е дало повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което
възражението му по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е неоснователно.
По – късно, ВРС е оставил без уважение искането за издаване на ИЛ,
како е обезсилил издадената Заповед.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на
принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се
издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и
удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника /чл. 406,
ал. 1 от ГПК/.Съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила,
когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респ. след
влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на
влязлата в сила заповед, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това
върху заповедта.
Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по
ч.гр.д. № 12 722/2021 година, по описа на ВРС, че в конкретния случай срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение
от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414 а
от ГПК. Ето защо неоснователен е доводът в частната жалба, че по делото е
налице влязло в сила съдебно изпълнително основание. По арг. от чл. 416 от
ГПК заповедта за изпълнение не е влязла в сила. За разлика от възражението
по чл. 414 от ГПК, с което въобще се оспорва вземането по заповедта /било
по основание, било по размер/, то с възражението по чл. 414а от ГПК такова
оспорване няма и то е основано на твърдения за частично или цялостно
плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.Разпоредбата на чл.
414а от ГПК касае основната цел на заповедното производство – да се
провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно. Ако
вземането не е спорно, т.е. не бъде подадено възражение в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила – арг. от чл. 416 от ГПК.
В ал. 4 на чл. 414а от ГПК са уредени две хипотези: в първата, когато
възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е
изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение,
ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание
обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на
твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално изпълнение,
3
респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за
разноски за производството. Във втората хипотеза, когато становище е
подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и
постъпилото становище. Това „произнасяне“ предполага постановяване на акт
по решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на
страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме – въз
основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени
доказателства по делото, че плащане е налице, респективно, че с поведението
си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен
да постанови диспозитив, с който да приеме възражението по чл. 414а от
ГПК. Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, тогава заповедта за
изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е постигнало
целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният съд следва
да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист,
обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право до
размера на платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза защитата
на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането за
изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме, че
възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не
приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази
хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на
разпореждането за изпълнителния лист.
Именно така е процедирал и решаващия съд – той се е произнесъл, като
е приел, че възражението на „Енерго Про Продажби” АД се явява
основателно.Няма спор по делото, установено е и с писмени доказателства и
ВРС е формирал правилни мотиви, че доброволно изпълнение на
задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено от
длъжника в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. Така формираната воля е посочил
нарочно в диспозитива на акта си постановявайки приемане на възражението.
Правилно с оглед конкретиката на случая, съобразено с
предпроцесуалното поведение на страните и писмените доказателства,
заповедният съд е приел отново в мотивите си, че възражението по чл. 414а,
ал. 2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал повод за предявяване на
вземането, поради което не дължи разноски за производството. Обоснован е
изводът, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-Про Продажби“ АД в
случая не е дало повод за предявяване на вземането: съотношението между
размера на вземането и този на претендираните разноските, разгледано на
плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен предмет
между същите страни е явна проява на злоупотреба с права. Ето защо
длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4 от
ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по чл. 414а, ал. 2
от ГПК, като искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на
заповедта в частта за разноските е неоснователно.
С оглед горното, ВОС,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5780 от 29.09.2021 година, по гр.д.
№ 12 722/2021 година, по описа на ВРС, 53 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
оставено без уважение искането за присъждане на разноски в размер на 325
лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса,
определени с издадената по делото Заповед № 4652 от 02.09.2021 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5