Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 12.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 18.09.2020година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Наталия
Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 692 по описа за
2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Ищецът ***, с ***, е предявил искове против В.И.У., ЕГН**********, с
твърдения, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на стоки
или услуги ***по който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 2239.88лв.,
при задължение да се погаси вземането на 24 равни месечни вноски, всяка по
115.72лв., ведно с оскъпяването при ГПР 24.78% и ГЛП 22.34%. Твърди, че ответникът е погасил 10 месечни
вноски, като за останалите дължими суми от 1411.79 лева главница, 205.44 лева
възнаградителна лихва и 128.36 лева мораторна лихва за периода от 20.12.2018г.
до 11.011.2019г., е образувано ч.гр.дело ***, по което била издадена заповед за
изпълнение. Твърди, че ответникът бил уведомен за издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което му било указано, че може да
заведе установителен иск. Моли съда да установи съществуването на посоченото
вземане във всичките му части, както и да осъди ответника да заплати разноските
в исковото и в заповедното производство. Предявени са същите претенции при
евентуалност, като осъдителни искове.
Особеният представител на ответника не взема становище по същество, в
писмения отговор моли съда да задължи ищеца да представи доказателства къде се
намира закупената с кредита вещ, да уточни цената на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. ***. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Вземането на ищеца произтича от сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ***по който той е заемодател, а ответницата – заемополучател. Договорът
за паричен кредит намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на
чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен
договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е
от представител на ищеца и от ответника. Редовността и авторството на подписите
не са оспорени в хода на съдебното дирене. Ищецът доказва реалното изпълнение
по договора с представения на л. 23 служебен бон ***за заплащане на стоката,
описана в договора - ***- с размер на 1999.00лв., като кредитът за стока е на
същата стойност. По втората услуга, предмет на договора – Заплащане на
застрахователна премия от 360.77лв., е представен ***за сключена застраховка
сигурност на плащанията. Задължение на заемателя по договора е да върне сумата
в уговорения срок, да заплати уговорените в писмено сключения договор надбавки,
които представляват печалбата на ищцовото дружество, според уговорения
погасителен план, а в случай на забава - да заплати и съответно обезщетение за
забава на кредитора /чл. 3 изр.първо от договора/. В случая с договора са
уговорени 24 месечни вноски, последната на 20.12.2019г., всяка от които 115.72лв.,
вноските са посочени в погасителен план, част от договора между страните, в чл.
2 от договора е посочено, че погасителните вноски включват изплащане на
главницата по заема и надбавка, съставляваща печалбата на кредитора, а в чл. 3
от договора са посочени две хипотези при неизпълнение – за забава на една или
повече погасителни вноски, без прекратяване на договора, в който случай
кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата и разходи, и втора хипотеза – при просрочие на две или
повече погасителни вноски, и считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става незабавно и автоматично предсрочно
изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането. Ищецът е признал в исковата молба неизгодни
за себе си факти, които съдът счита за доказани - наличие на плащане на суми по
кредита, покриващи първоначалните месечни вноски. В тази връзка представеното
на л. 25 извлечение от ищеца за постъпили плащания по кредита сочи и размера и
датите на плащанията за периода 19.01.2018г. – 22.10.2018г., като голяма част
от вноските надвишават размера на определената погасителна вноска в договора и
покриват заплащането на 10 вноски. Незаплатената сума по кредита не може да се
приеме за автоматично предсрочно изискуема след втората непогасена от
кредитополучателя вноска, доколкото ищецът нито твърди, нито представя
доказателства за уведомяване на ответницата за настъпването на предсрочната
изискуемост. Следва да се отчете обаче, че към датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.02.2020г., е бил настъпил падежа и на последната уговорена
между страните вноска, поради което незаплатените суми по договора са станали
изцяло изискуеми на това основание. Плащане от страна на ответника на пълната
сума по кредита или на някоя от вноските след подаване на заявлението в съда
или на исковата молба, не се твърдя или доказа по делото. Направените по делото
от особения представител искания за доказване къде се намира закупената с
кредита вещ представлява искане за събиране на неотносими към делото
доказателства, доколкото ищецът няма правото да иска, а и не иска предаване на
закупената с кредита вещ, а както е указал в доклада си съда – в тежест на
ответника е да докаже плащането на сумите. В случая съдът не констатира
нарушения на ЗЗП и ЗКИ при сключване на договора за потребителски кредит,
налице е правилно изчисляване на остатъка от уговорената дължима сума на
кредитора по оставащите дължими 14 вноски. Поради горното, следва да се приеме,
че предявеният иск за установяване на дължимостта на главница и надбавка към
датата на подаване на заявлението, е основателен и следва да се уважи изцяло. Основателен
се явява изцяло и искът за обезщетение за забава върху главницата, т.к. с
настъпването на изискуемост на всяка вноска от кредита, вземането става дължимо
от кредитополучателя, ведно с обезщетение за забава. Такова обезщетение е
предвидено както по закон – чл. 86 от ЗЗД, така и в договора в чл.3 изр. 1.
При този изход на делото по главните искове, не следва да се разглеждат
евентуално предявените такива.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в полза на ищеца. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и ниския
размер на претенцията, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в размер на 100.00 лв. - за исковото производство, а за заповедното
следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата заповед за изпълнение.
При това положение, претенциите за разноски на ищеца в исковото
производство са доказани в размер на 466.56лв.
– ДТ, юрк.възнаграждение и депозит за особен представител на ответника, и в
този размер следва да бъде присъдено. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от
ищеца в заповедното производство. Съобразно положителното установително решение
за вземането, разноски в заповедното производство се дължат на заявителя – ищец
в размер на 84.91лв. Следва да се разпореди изплащането на внесения депозит на
особения представител на ищеца.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.У.,
ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, сумите от 1 411.79лв. – главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***205.44лв. –
възнаградителна лихва, за периода от 20.11.2018 г. – 20.12.2019 г.; 128.36лв. –
мораторна лихва, за периода от 20.12.2018 г. до 11.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 26.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени със Заповед
за изпълнение ***по ч. гр. д. ***.
ОСЪЖДА В.И.У., ЕГН**********,***,
да заплати на ***, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, направените деловодни разноски в исковото производство
размер от 466.56лв., и в производството по ч.гр.д. № 1788/2019г. на ПлРС - в
размер на 84.91лв.
На адв. С.А. от ПлАК да се
изплати внесения депозит за особен представител на ответника В.И.У. по гр.д. ***,
в размер на 245.00лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: