Определение по дело №4936/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4781
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Величка Велева Маринкова
Дело: 20191100604936
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти въззивен състав, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                 ЧЛЕНОВЕ :ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

      СИМОНА УГЛЯРОВА

при секретаря ……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД № 4936 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на В.Т.В. в качеството му на пострадало лице от инкриминираното деяние, за което се води разследването по ДП срещу определение от 05.09.2019 г. по НЧД №14128/19 г. на СРС, НО, 107 състав, с което е потвърдено Постановление на СРП от 24.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №2512/2018 г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.№31930/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.194, ал.3 от НК.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочат се доводи за неправилен анализ на доказателствения материал както от прокурора, така и от съда, както и за неправилни правни изводи по съществото на делото. С оглед на това се поддържа, че неправилно е било прекратено наказателното производство по делото. Иска се от въззивния съд да отмени определението на СРС и постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото, като върне делото за изясняване на всички обстоятелства около откраднатата резервна гума на жалбоподателя.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално допустим- подадена е в срок, от правоимащо лице, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК. Същиата се явява и основателна по следните съображения:

В постановлението на СРП и в определението на СРС е приета за установена фактическа обстановка, която като цяло се споделя и от въззивната инстанция. Последната обаче счита, че делото не е изяснено в цялост откъм фактическа страна, доколкото е налице спорен момент относно собствеността на инкриминираната резервна гума, за която и жалбоподателят В. и св.С.твърдят по време на разпитите им като свидетели по делото да е тяхна собственост. Точно това е посочил и в определението си СРС, но по неясни причини за въззивната инстанция е приел, че следва да потвърди постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото. За да стори това, прокурорът при СРП е приел, че по делото от една страна не е установено с какъв умисъл е действал Т. С.при преместване на инкриминираната гума- което значи, че според прокурора верни са твърденията на св.В., че гумата е негова. Макар и да не е заявил това ясно и категорично, до същия извод е стигнал и първостепенния съд, тъй като е посочил, че откъм фактическа страна се установява, че именно св.В. е оставил инкриминираната гума с джанта пред своя гараж, както и че св.С.е преместил същата, като я изнесъл двора на кооперацията. Неясно при това положение е, защо първостепенният съд е цитирал и твърденията на св.С.по време на разпита му за това, че гумата била негова- т.е. не става ясно дали е дал вяра на тези негови твърдения или не, и ако е счел, че доказателствата са противоречиви и не позволяват на този етап еднозначен отговор на въпроса за собствеността на гумата, по какви мотиви е счел делото за изяснено от фактическа страна, респ. защо е записал, че е било проведено пълно, всеобхватно и всестранно разследване на ДП, който извод очевидно противоречи на соченото от първостепенния съд по въпроса за твърденията на различните свидетели относно собствеността на гумата с джантата. На следващо място определението на СРС е вътрешно противоречиво и по още един въпрос. При описание на фактическата обстановка, която се установява по делото на база събрания до този момент доказателственм материал, съдът е приел, че именно св.Т. С.е изнесъл гумата от мястото, където тя е била оставена извън двора на кооперацията, като изрично е посочил, че това се установява на база прегледаните видеозаписи от охранителни камери както от пострадалия В. така и от други двама свидетели, живущи в същата кооперация, които в показанията си изрично са заявили, че разпознават в лицето изнесло гумата своя съсед- Т.С.. Това са свидетелите Т.В.Т. и В.Н.Й., които подчертават, че познават много добре това лице, тъй като е техен дългогодишен съсед и поради това могат да го разпознаят на записите от камерите, макар и да не се вижда ясно лицето му. След това обаче при анализа на доказателствата СРС е приел, че по делото не било доказано и нямало как да се установи авторството на деянието от страна на Т.С., тъй като този извод почивал само на негови самопризнания, в които той заявявал, че именно той е изнесъл гумата, макар и да поддържал, че тя е негова. Нещо, което прокурорът не е застъпил като позиция в Постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото и което по никакъв начин не може да бъде споделено от въззивния съд. Няма никакво съмнение, че ако свидетели познават дееца от преди това и го видят на записи, които са ясни биха могли да разпознаят същия дори и само по силует, начин на движение, ръст, тегло и цвят и дължина на косата и други признаци, тъй като са го виждали много пъти преди това. Нещо, което е характерно за всички хора- не е нужно да видиш някого в лице, за да го разпознаеш по маниер, жестове, осанка телосложение, та дори и ръст, та дори и ако го видиш в гръб и не можеш да видиш директно лицето му. Ето защо и независимо, че изготвената на ДП експертизата сочи, че не може да се извърши лицево- идентификационно разпознаване, това съвсем не означава, че на база показанията на въпросните свидетели не може да се установи автора на деянието. Не случайно, когато някой познава някого от преди не е нужно да се извършва разпознаване по правилата на НПК, а е достатъчно да посочи, че знае кое е лицето и да назове името му, или мястото където живее или други данни за това лице, на база на които може да го индивидуализира по категоричен и несъмнен начин, както в случая са сторили трима свидетели по делото, заявявайки, че на видеозаписите разпознават своя съсед- Т.С..

В този смисъл и извода на СРС, че нямало как да бъде установено авторството на инкриминираното деяние, въззивният съд намира за голословен и в противоречие с приетото от самия първостепенен съд, че именно Т. С.е изнесъл и преместил гумата от мястото, където тя е била оставена извън двора на кооперацията.

Оттам насетне непонятни остават за въззивния съд и доводите на прокурора, който от своя страна е приел, че Т. С.е преместил гумата, н не било ясно с какви намерения и дали с намерение да я свои. Този извод би могъл да е принципно верен, ако гумата беше установена- т.е. ако Т. С.беше преместил и оставил гумата извън двора на кооперацията и тя беше намерена някъде в близост на видно място. При положение обаче, че гумата липса и изобщо не е ясно къде е, и при положение, че гумата не е негова, без значение от какъв мотив е бил движен С.при преместването на тази гума, той очевидно е демонстрирал ясно категорично и недвусмислено намерението си да свои същата като своя при това без съгласието на нейния собственик- св.В.. Извод, който следва от това, че своенето като правно понятие сочи на намерение на едно лице да се разпорежда с дадена вещ както намери за добре и по какъвто начин то пожелае- било като я използва по предназначение въпреки несъгласието на собственика й, било като я укрие или като я унищожи или повреди или като я продаде, подари, замени и други. Това са все действия, които и ако не са били разрешени на дееца от собственика й, сочат на разпоредителни действия от страна на дееца с тази вещ- фактически и правни такива, и по несъмнен начин обективират намерението му да свои вещта- т.е. да е третира като своя и да прави с нея каквото реши и по какъвто начин сметне за необходимо. Именно това е направил в случая и св.Т.С., който не просто е преместил гумата извън двора на кооперацията, но и по негови твърдения я е оставил в близост до гумаджийница. Дали това е така или не, е въпрос на разследване и доказване по делото, но и да не се установи къде точно е занесъл С.гумата с джантата, щом същата не е налична и не може да бъде установена, то очевидно С.се е разпоредил с нея като със своя. Този извод е верен дори и ако се приемат за верни твърденията му, че са в конфликт със св.В. по повод на материалите оставени пред гаражните клетки и разправиите между двамата за това дали същите да бъдат премахнати или не оттам, при положение, че гумата не е на св.С.и последният не е получил разрешение от собственика й да прави с нея каквото реши. С оглед на всичко изложено съжденията на прокурора по този въпрос, въззивният съд намира за абсолютно неправилни още повече като аргумент за прекратяване на наказателното производство по делото.

На следващо място не могат да бъдат споделени и доводите на прокурора по въпроса за стойността а инкриминираната гума с джанта, доколкото и ако не е бил съгласен със заключението на СОцЕ е следвало да назначи нова, респ. да се опита да събере допълнителна информация от пострадалия относно най- малкото марката на гумата, за да бъде преценена нейната стойност към инкриминираната дата. Следва освен това да се посочи, че стойността на вещта не е и не може да бъде водещ критерий за преценка дали едно деяние е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК или не, както е приел прокурорът, респ. както абсолютно безрезервно е счел и първостепенния съд, заявявайки декларативно съгласие със становището на прокурора по този въпрос. Това е така на първо място с оглед обстоятелството, че вещта и до този момент не е намерена, нито е възстановена нейната стойност, което сочи на реално причинени вреди на собственика на вещта и в този смисъл не може да се счита, че липсва изобщо засягане на обществените отношения или че то е минимално, без значение каква е стойността на въпросната вещ. На следващо място няма как да не бъде отчетена в тази ситуация личността на дееца- Т.С., спрямо когото веднъж вече е било водено наказателно производство във връзка със сходно деяние, отново с пострадал св.В., но което е било прекратено от прокурор при СРП на основание чл.218б от НК- т.е. с аргумент, че подлежи на наказване по административен ред, а не по общия наказателен такъв, при това за деяние извършено през месец март 2017 г.- т.е. около 1 година и няколко месеца преди инкриминираното по настоящето дело деяние, като в рамките на настоящето ДП изобщо не е изследван въпроса бил ли е наказан С.по административен ред за деянието от март 2017 г.- т.е. издадено ли е било спрямо него НП или не, респ. ако е издавано влязло ли е в сила и изобщо бил ли е санкциониран С.за предходното си деяние, което повече от очевидно сочи на трайно установени у него престъпни навици за извършване на еднакви по вид и характер престъпни деяние и съвсем не сочи на малозначителност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Прекратяването на наказателното производство по настоящето дело с аргумент за малозначителност на деянието, само може да създаде чувство за безнаказаност у дееца, но по никакъв начин не би могло да съдейства за неговото поправяне и превъзпитание, доколкото е видно също така, че той няма и никакви притеснения и скрупули да извършва подобни деяния, макар и да е бил напълно наясно, че има охранителни камери и може да бъде видян, както и независимо, че веднъж вече му е бил даден шанс, от който той не се е възползвал.

Всичко това сочи, че в конкретния случай не е налице нито едно от сочените от прокурора и от първостепенния съд основания за прекратяване на наказателното производство по делото, а точно обратното- разследването по същото следва да продължи с изясняване по несъмнен начин на собствеността на гумата и джантата, на нейната марка и модел, с оглед и по- точна преценка на нейната стойност към инкриминираната дата, респ. с опит за установяване къде е въпросната гума и какво е станало с нея, както и с изясняване на обстоятелството бил ли е наказан Т. С.за деянието от 27.03.2017 г., чрез издаване на НП спрямо него, с оглед и точната правна квалификация на деянието, извършено от него, респ. с оглед преценка по- нататъшния ход на наказателното производство по делото, което и доколкото към този момент гумата с джантата липсват, няма как отново да протече по реда на чл.218б от НК. Пречка за това би могло да бъде и издадено спрямо него НП за предходното му деяние.

Гореизложеното налага извода за незаконосъобразност както на постановлението на СРП, така и на определението на СРС, които следва да бъдат отменени, а делото върнато на ДФ за продължаване на разследването по него, съобразно с мотивната част на настоящето определение.

Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.7 вр. ал.6, т.3 от НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ изцяло определение от 05.09.2019 г. по НЧД №14128/19 г. на СРС, НО, 107 състав, с което е потвърдено Постановление на СРП от 24.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №2512/2018 г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.№31930/2018 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.194, ал.3 от НК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло Постановление на СРП от 24.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №2512/2018 г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.№31930/2018 г. по описа на СРП водено за престъпление по чл.194, ал.3 от НК.

ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на производствените действия по него съобразно с мотивната част на настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.