Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 283
гр. Севлиево
30.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на седемнадесети октомври
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 513 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 432, ал. 1 ГПК.
В исковата и уточнителната молба ищцата твърди, че на ***г. в района на
гр.Севлиево е настъпило ПТП между автомобил с рег.№ ***, управляван от Д. Г. и
автомобил с рег.№ ***, управляван от Н. Н.. Вина за произшествието има водачът Д.
Г., което е отразено в Протокол за ПТП от ***г. Към датата на произшествието
автомобил с рег.№ *** е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към ответното дружество. В автомобила, управляван от Н. Н., са
пътували още две лица, между които и ищцата. В резултат на ПТП тя е претърпяла
контузии на гръдния кош, кръста и таза, наранявания по ръцете и краката, отоци,
изтръпване на левия крак и др. Всички тези контузии са довели до сериозни болки
и страдания и са наложили продължително лечение. Ищцата е получила обезщетение
от ответника в размер на 2500 лв., определено едностранно от него. Счита обаче,
че претърпените болки и страдания са в общ размер на 5000 лв., но претендира
частичен иск от остатъка от 2500 лв., в размер на 1500 лв. ведно със законната
лихва от предявяване на иска.
Обективно кумулативно съединен с иска за неимуществени вреди е и иск за обезщетение
за имуществени вреди с цена 147,30 лв., представляващи суми за лечение и
медикаменти.
Претендира се и мораторна лихва с цена 67,51 лв. за периода от 30.11.2018
г. до предявяване на исковата молба, изчислен върху главницата от 1500 лв.
Моли също да й се присъдят разноските по делото.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния месечен срок.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ищцата е предявила пряк иск в качеството си на увредено лице срещу
застрахователя и правното основание на предявения иск е чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата носи доказателствената тежест за елементите от фактическия състав,
включващи кумулативно установяване на настъпило ПТП, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, вреди – вид и размер, причинна връзка
между вредите и ПТП.
В първото с.з. се яви представител на ответното дружество и изрази
становище, че не оспорва настъпилото ПТП, механизма и че е изплатено обезщетение
на ищцата в размер на 2500 лв. неимуществени вреди. Оспорва се обаче иска за неимуществените
вреди по основание и размер и счита, че ищцата е изцяло обезщетена с получената
от нея сума.
Представените по делото гласни и писмени доказателства установяват по
безспорен начин, че на ***г. в района на гр.Севлиево е настъпило ПТП между
автомобил с рег.№ ***, управляван от Д. М. Г. и автомобил с рег.№ ***,
управляван от свид.Н. Г. Н.. Вина за произшествието има водачът Д. Г., което е
отразено в Протокол за ПТП № 1536744 от 04.08.2018г. - л.8, който представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща формална
доказателствена сила /досежно авторството, датата и мястото на съставяне/ и с
обвързваща материална доказателствена сила относно изявленията пред държавния
орган и за извършените от него и пред него действия. Не е спорно и
обстоятелството, че към датата на произшествието автомобил с рег.№ *** е бил с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество.
В автомобила, управляван от Н. Н., са пътували още две лица, между които и
ищцата. Това обстоятелство се установява както от Удостоверение от 18.03.2019
г. на РУП – Севлиево – л. 11, така и от свид.Н..
В резултат на ПТП ищцата е претърпяла увреждания, които много подробно и
въз основа на медицинската документация са описани в приетата
съдебно-медицинска експертиза. Касае се за контузия на гръдния кош с множество
охлузвания и кръвонасядания в лявата гръдна половина, лявата поясна област и
лявата половина на таза. В първите дни е имало и изтръпване на лявото бедро и
подбедрица, синина в дясната челна област на главата. Тези увреждания са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК/.
Безспорен е фактът, че ищцата е увредено лице, спрямо което ответното
дружество застраховател е отговорно, тъй като автомобилът на виновния водач е с
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към него. В този смисъл са налице
изискванията на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен е обаче и фактът, че застрахователят е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2500 лв. и счита, че тази сума изцяло
обезщетява ищцата.
Установи се също, че страните не са сключвали писмено извънсъдебно
споразумение и сумата от 2500 лв. е определена едностранно от застрахователя.
Поради това съдът на първо място следва да изложи съображения относно
размера на иска за неимуществени вреди, претендиран от ищцата в размер на 2500
лв., но предявен частично за 1500 лв. Т.е. тезата на ищцата е, че
възмездяването на неимуществените вреди следва да бъде в размер на 5000 лв., от
които е получила 2500 лв.
Постоянна е съдебната практика, че размерът на обезщетението се определя по
справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, като: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, степента на възстановяването и неговата
продължителност, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, възраст на пострадалото лице и др. Справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически, които намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени
вреди.
Конкретните обстоятелства в настоящия казус, касаещи размера на
обезщетението, са следните: пострадалата е възрастна жена – към момента на
произшествието е била на 77 години; пътувала е на задната седалка с предпазен
колан и по този начин не е допринесла за степента на уврежданията; получила е множество увреждания /посочени
по-горе/, засегнали няколко органи от тялото й; лечението е продължило около
два месеца, като най-интензивни са били болките през първите 15 дни; възможни
са периодични оплаквания от болезненост и занапред. Извън тези физически оплаквания, не по-малко
сериозни са претърпените морални страдания, подробно описани от свид.Н. –
съжител на пострадалата от 20 години. Тя все още не може да се пребори със
страха от пътуване в кола. Семейството живее в с.*** и редовно се налага да
пътуват до града, което е проблем за ищцата. Доста време тя е страдала от
безсъние,стрес и дори се е консултирала с психиатър. И ако вече няма външен
израз от случилото се, то със сигурност ищцата не се е преборила с емоционалния
стрес. Безспорно е също, че уврежданията се намират в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Мотивиран от горното съдът счита, че справедливото обезщетение за
претърпените болки и страдания е в размер най-малко на 5 000 лв. /колкото
се претендират/, поради което предявеният частичен иск от 1500 лв. от общата
цена на иска 2500 лв. /след като е получила вече 2500 лв./ се явява основателен
и доказан. И тъй като прякото право на увредения, установено със закона
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е
функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата.
Основателен и доказан е и искът за обезщетение за имуществени вреди с цена
147,30 лв. Касае се за закупени от ищцата на 14.09.2018 г. лекарства – л. 21,
за което вещото лице посочи, че представляват обезболяващи и
противовъзпалителни лекарства, нужни за лечението и те не се реимбурсират от
НЗОК и се заплащат изцяло от пациента. Плащането е установено от приложената
фактура и касов бон и ответникът ще бъде осъден да я заплати.
Ищцата е предявила и иск за мораторна лихва с цена 67,51 лв., но съдът
счита, че не следва да го уважава, тъй като законната лихва върху сумата се
дължи от датата на произшествието ***г. – по арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
На осн.чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата е
освободена от заплащане на д.т. и разноски, поради което и с оглед изхода на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 65,90 лв. и
разноски в размер на 150 лв., представляващи възнаграждение за в.л., изплатено
от касата на съда.
Пълномощникът на ищцата адв.А.К.К. прави
искане да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА, тъй като е приел да окаже безплатна правна помощ на ищцата с
посочено основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което е достатъчно за
приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА. Претендира се възнаграждение за два иска по чл. 432, ал. 1 КЗ. Съдът обаче
е на становище, че възнаграждението следва да бъде определено на осн.чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при интерес 1647 лв. /сбор от претендираните две суми/, тъй като
се касае за иск с едно правно основание. Дължимото възнаграждение е в размер на
345 лв. и тъй като ответната страна, с оглед изхода на делото, следва да
заплати и направените разноски, то тя ще бъде осъдена да заплати на адв.К.
възнаграждение в размер на 345 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД със
седалище гр. София и адрес на управление бул.Христофор Колумб № 43 ЕИК ********* да
заплати на И.П.К. ЕГН ********** ***, местоживеене *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин/ - частичен иск от размер 2500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 147,30 лв. /сто
четиридесет и седем лв. 30 ст./ в качеството й на увредено лице при ПТП от ***г.,
настъпило в района на гр.Севлиево между
автомобил с рег.№ ***, управляван от Н. Г. Н. и автомобил с рег.№ ***,
управляван от Д. М. Г. - с валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, на осн.чл. 432,
ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от ***г. до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.К. иск за
мораторна лихва в размер на 67,51 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД със
седалище гр. София и адрес на управление бул.Христофор Колумб № 43 ЕИК ********* да
заплати на адвокат А.К.К. от ***, л.№ ***със
служебен адрес *** възнаграждение в
размер на 345 лв. /триста четиридесет и пет/, на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗА
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД със
седалище гр. София и адрес на управление бул.Христофор Колумб № 43 ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево
д.т. в размер на 65,90 лв. и разноски в
размер на 150 лв., представляващи възнаграждение за в.л.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: