Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2347 11.07.2017 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на четвърти юли две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 10702 по описа на съда за 2016 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и
обективно съедини искове с правна квалификация по чл. 45 вр. с чл. 51 и 52 ЗЗД.
Ищецът С.И.К., ЕГН
********** *** е предявил против Д.Д.Д., ЕГН ********** ***. с. № . и С. Г. К., ЕГН
********** *** за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от
25 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби – 12 750 лв. – стойността на имота, който е загубил, пропуснати
ползи – 8550 лв. – доходи от които е бил лишен, 3700 лв. – претърпени загуби –
наемна цена и сумата от 25 000 лв.- неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че
ответниците са го подтикнали на 12.10.2000 г. да подпише нотариален акт за
покупко продажба, чрез който е продал свой съсобствен имот. Ответниците са
убедили ищецът да подпише договора за покупко продажба, като са му казали, че
на другия ден ще подпише договор за замяна чрез който ще получи друг имот на
свое име. Но това не се случило. В резултат на действията на ответниците,
ищецът загубил своето жилище, бил инвалид и не можел да се грижи за себе си.
Сделката била изповядана от н. .. В резултат на сделката имотът на ищеца бил
прехвърлен без да му бъде платена цена нито е получил друга престация. След
като нямал жилище бил настанен в общинско за което плащал наемна цена. Освен
това бил лишен и от възможност да отглежда и животни, които в последствие
продавал. Сумата от 12 750 лв. – представлява стойността на имота, който е
предал и за който не е получил никаква насрещна престация.
Ищецът изпаднал в депресия,
здравословното му състояние се влошило, придобил комплекси за непълноценност.
Двамата ответници не са
разяснили достатъчно на ищеца възможните последствия от сключването на договор
за продажба, вместо договор за замяна.
Ответниците не са представили коректно ситуацията и възможните последици.
В законоустановения срок е постъпил отговор от един от ответниците –
С. К., с който оспорва предявените искове по основания и размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Д.Д.Д. оспорва
исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложения към делото нотариален
акт №., том., рег№.. н.д №. г. на нотариус ... с район на действие РС Пловдив,
се установява че на посочената дата 12.10.2000 г. ищецът С.К., действащ лично и
като пълномощник на Н.И.Р.и Р.И.К. са продали на И.Г.Т. и П. Т. Т.– действащи чрез пълномощника си
Д.Д.Д. следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се
в с. Й. Г., обл. П. – съставляващо имот с пл.№ .., за които е отреден парцел
ХVІ в кв… по сега действащия рег. план на същото село, цялото застроено и
незастроено от 1090 кв.м., ведно с построените в него масивна жил.сграда и
помощни постройки, при граници: имот № ХVІІ-533, № VІІ-525, имот № ХІ-528, №
ХІІ-529, № ХV-531 и улица за сумата от 2601 лева, която сума продавачите са
заявили че са получили изцяло и в брой от купувача.
От приложеното гр.д. №
17114/009 г. по описа на ПдРС се установява, че с решение № 864 от 14,03,2011
г. постановено по гр.д. № 17114/2009 г. по описа на ПдРС, влязло в законна сила
на 19,12,2016 г., съдът е отхвърлил предявения от С.И. К., ЕГН
********** *** против
И.Г.Т. и П. Т. Т.и двамата от с. Й. Г. иск за признаване за установено по
отношение на ответниците И.Г.Т. и П. Т. Т., че извършената с НА № г. на
н. .., покупко-продажба на недвижим имот в с. Й. Г. е нищожна като привидна и
прикриваща сключен м/у страните договор за прехвърляне на описания в НА
недвижим имот, срещу поето от приобратателите задължение да прехвърли
собствеността на притежавания от тях недвижим имот, а именно: дворно място от
250 кв.м. в с. Й. Г., съставляващо ПИ пл.№ .., парцел .. в кв… – ведно с
построената в същия едноетажна жил.сграда със застроена площ от .. кв.м. на
С.К., както и предявения иск за
признаване на договора за действителен,
като неоснователни и недоказани.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД установява
общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму, респ.
задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно. Фактическият
състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието кумулативно наличие
следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да може да се ангажира
отговорността на причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние, което да
е виновно и противоправно; да са налице вреди, които да бъдат в
причинно-следствена връзка с това деяние.
Съдът намира, че в хода на настоящото
производство не се установиха предпоставките за ангажиране на деликта
отговорност на ответниците. По делото не се събраха доказателства, от които да
може да се направи извод, че именно ответниците с тяхното активно поведение са
убедили ищецът да подпише договора за покупко продажба, обективиран в
нотариален акт №., том., рег№.. н.д №. г. на н. *** с район на действие РС
Пловдив, като са му казали, че на другия ден ще подпише договор за замяна чрез
който ще получи друг имот на свое име.
При това положение не може да се
приеме, че е налице деяние, осъществено с действие от страна на ответниците,
което е необходим елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Достатъчно е да липсва само един от елементите на този фактически състав, за да
се приеме, че той не е осъществен и не следва да се носи имуществена
отговорност за непозволено увреждане. Поради липсата на деяние от страна на
ответниците, не е необходимо съдът да обсъжда наличието на останалите елементи
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Освен това не се установи и настъпването на
вреди – имуществени и неимуществени в правната сфера на ищеца.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че и вземането на ищеца е погасено по давност. Вземанията от
непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от
увреждането или от откриване на дееца или отговарящия за вредоносното деяние.
Началната дата на погасителната давност е момента на изискуемостта на
вземането, а това е денят на извършване на непозволеното увреждане, ако деецът
е известен, а ако не е известен – денят на неговото откриване – чл. 114, ал. 1
и ал. 3 от ЗЗД. В настоящия случай денят на извършване на непозволеното
увреждане е денят на сключване на договора за покупко продажба - 12.10.2000
г. Погасителната давност за вземанията
от това увреждане изтича на 12.10.2005
г. Искът е предявен на 29.04.2015
г. Следователно вземането е
погасено по давност, респ. искът следва да се отхвърли като неоснователен и на
това основание.
Ето защо предявените искове
с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл. 51 и 52 ЗЗД следва да бъде отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
По отношение на
разноските:
Разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска. Разноските надлежно се претендират от единия
ответник- Д.Д., като в тях се включват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 2000 лв. Доколкото обаче в случая ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, същото следва да се
разгледа. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на
по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл
от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е
недопустимо. От представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че ответникът е заплатил сумата
от 2000 лв. в брой. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските
в тази им част, като моли същите да бъдат намалени. Съдът намира направеното
искане за неоснователно, тъй като в случая предвид размера на претенцията, то
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 2560 лв./ по 1280 лв. за всеки един
иск, като разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно/, т.е. по –малко от
претендирания размер.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.И.К., ЕГН
********** *** искове
против Д.Д.Д., ЕГН ********** ***. с. № .. и ***, ЕГН ********** *** за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят сумата от 25 000 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби – 12 750 лв. –
стойността на имота, който е загубил, пропуснати ползи – 8550 лв. – доходи от
които е бил лишен, 3700 лв. – претърпени загуби – наемна цена и сумата от
25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие на
действия на ответниците, извършени на 12.10.2000 г., изразяващи се в подтикване
на ищеца да подпише нотариален акт за покупко продажба от 12.10.2010 г.
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН
********** ***,
да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** ***. с. № 25, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
ЕЛ