Решение по дело №102/2023 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 147
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 24 октомври 2024 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20235230100102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Панагюрище, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235230100102 по описа за 2023 година
Предявени се обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗДД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Виваком България” ЕАД, ЕИК: ********* против В. Н. Г.
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2
165.64 лв., от които:
109.10 лв. - за предоставени електронни съобщителни услуги за период
01.07.2021 -02.10.2021 по Договор № 1731600801072021-51832870 от
01.07.2021 г. за електронни съобщителни услуги към мобилен номер
********** на абонаментен план „Unlimited 50, сключен между „Виваком
България“ ЕАД и В. Н. Г..
203.94 лв. - месечни лизингови вноски за периода 01.07.2021 -02.10.2021
по Договор за лизинг на устройство - смартфон APPLE IPHONE 12 128GB,
сериен номер *************** от 01.07.2021 г., сключен между „Виваком
България“ ЕАД и В. Н. Г..
1 331.34 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за
лизинг на устройство - смартфон APPLE IPHONE 12 128GB, сериен номер
*************** от 01.07.2021 г.
1,18 лв. - лихва за забава за месечни задължения за периода 08.08.2021г.-
07.09.2021г. върху неплатени месечни задължения за мобилни услуги в размер
на 43,15 лв.;
1,84 лв. лихва за периода 08.09.2021г.-07.10.2021г. върху неплатени
месечни задължения за мобилни услуги в размер на 78,74 лв.;
518.24 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на Договор №
1
1731600801072021-51832870 от 01.07.2021 г. за електронни съобщителни
услуги към мобилен номер **********, от които 87,47 лв. три стандартни
месечни абонаменти такси, 8,88 лв. възстановяване на част от предоставените
отстъпки от месечни абонаментни такси за мобилни услуги, съответстваща на
оставащия срок на договора и 411,89 лв. възстановяване на част от
предоставените отстъпки от цената на предоставеното на лизинг мобилно
устройство, съответстваща на оставащия срок на договора, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 426/28.10.2022 г. по ч. гр. д. 705/2022г. на
РС-Панагюрище, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-27.10.2022г., до изплащане на вземането.
С молба вх. № 1456/30.03.2023г. /л. 44 по делото/ ищецът е оттеглил
претенцията за мораторна лихва.
„Виваком България” ЕАД, ЕИК ********* /с предходно наименование
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД/, твърди, че между страните
е възникнало облигационно отношение по повод сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг на мобилно устройство.
Излага че между страните на 01.07.2021 г. бил сключен договор №
1731600801072021-51832870 със срок на действие 24 месеца /до 01.07.2023 г./
за електронни съобщителни услуги към мобилен номер ********** на
абонаментен план „Unlimited 50.
Съгласно Приложение № 1 (**********) между страните бил сключен и
договор за лизинг на устройство – смартфон APPLE IPHONE 12 128GB,
сериен номер ***************. Във връзка със сключването на срочен
договор за мобилна услуга, устройството било предоставено на ответника на
обща преференциална лизингова цена 1 631.51 лв. включваща главница
1507.31 лв. и лихва 124.20 лв. при стандартна цена 1 979.98 лв., т.е. с 472.67
лв. отстъпка.
Поддържа, че е бил изправна страна по договора и е предоставял
надлежно уговорените услуги. За активно потребяваните от ответника услуги
били издадени фактури № ********** и № **********.
Ответникът обаче не изпълнявал задълженията си по договора да
заплаща ежемесечно задълженията си. Не извършил плащане на нито едно
месечно задължение.
Поддържа, че към действалия между страните договор се прилагали
Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между Българска
телекомуникационна компания ЕАД (БТК) и абонатите и потребителите на
електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените мобилни
наземни мрежи на БТК (наричани по-долу Общи условия за мобилна услуга),
както и Общите условия на БТК за лизинг на устройства.
Съгласно т. 110 от Общите условия за мобилна услуга, ползваните
услуги се отчитали месечно и се заплащали въз основа на потреблението,
отразено във фактура, издавана ежемесечно на определена от БТК дата, за
която БТК информира Абоната при сключване на индивидуалния договор.
2
Фактурите се издавали на името на Абоната и се изпращали до него или до
посочено трето лице, като известие за плащане. Неполучаването на фактура не
освобождавало Абоната от задължението да плати дължимите суми в
определения срок освен ако това не се дължи на причини, за които БТК
отговаря.
Съгласно т. 113 от Общите условия за мобилна услуга, сумата за
потребените услуги се дължала в 18-дневен срок от издаване на фактурата.
При неспазване на срока за плащане на задълженията по договора,
доставчикът можел да прекрати договора.
Съгласно т. 113 от Общите условия за мобилна услуга, при незаплащане
на дължимите суми в определените за това срокове, Абонатът дължал лихва за
забава в размер на 1/365-та част от 9 процента от размера на неплатените в
срок задължения, за всеки един ден закъснение след срока за плащане, до
датата на окончателното плащане. Лихвите при забавено плащане на
задълженията за плащане на услугите се включвали в издадените първични
счетоводни документи на отделен ред преди сумата за плащане.
Съгласно т. 41.1. от Общите условия за лизинг на устройства, Договорът
за лизинг се прекратявал при прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги, като, в случай че договорът за електронни съобщителни
услуги се прекрати преди изтичането на срока на договора за лизинг, то
всички лизингови вноски за периода от прекратяването на договора за
електронни съобщителни услуги, до края на срока на договора за лизинг се
считат предсрочно, незабавно изискуеми и дължими от страна на
Лизингополучателя.
Предвидено било, ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължимите суми, че абонатът дължи на БТК
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължал на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.
На 02.10.2021 г. договорът бил прекратен предсрочно от Виваком
поради виновно неизпълнение от страна на Г., изразяващо се в неплащане на
дължимите месечни задължения. Начислени били съответните неустойки и
предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Понастоящем ответникът имал непогасени задължения към ищеца в
размер на общо 2 165.64 лв. по договор № 1731600801072021-51832870 и
договор за лизинг със сериен номер *************** , състоящи се от: 109.10
лв. - месечни задължения за предоставяни електронни съобщителни услуги за
3
период 01.07.2021 -02.10.2021; 203.94 лв. - месечни лизингови вноски за
периода 01.07.2021 - 02.10.2021; 1 331.34 лв. - предсрочно изискуеми
лизингови вноски; 3.02 лв. - лихви за забава за месечни задължения; 518.24 лв.
-неустойки за предсрочно прекратяване на договора.
Поради неплащане на задълженията ищецът се снабдил със Заповед №
42628.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. 705/2022г. за процесните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на
В. Н. Г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след като връчителят събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, поради което след дадени от съда указания
ищецът предявява настоящия иск.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че В. Н. Г. дължи на „Виваком България” ЕАД,
ЕИК ********* сумата 2165.64 лв., формирана, както следва:
109.10 лв. - за предоставени електронни съобщителни услуги за период
01.07.2021 -02.10.2021 по Договор № 1731600801072021-51832870 от
01.07.2021 г. за електронни съобщителни услуги към мобилен номер
********** на абонаментен план „Unlimited 50, сключен между „Виваком
България“ ЕАД и В. Н. Г..
203.94 лв. - месечни лизингови вноски за периода 01.07.2021 -02.10.2021
по Договор за лизинг на устройство - смартфон APPLE IPHONE 12 128GB,
сериен номер *************** от 01.07.2021 г., сключен между „Виваком
България“ ЕАД и В. Н. Г..
1 331.34 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор
за лизинг на устройство - смартфон APPLE IPHONE 12 128GB, сериен номер
*************** от 01.07.2021 г.
518.24 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на Договор №
1731600801072021-51832870 от 01.07.2021 г. за електронни съобщителни
услуги към мобилен номер **********, от които 87,47 лв. три стандартни
месечни абонаменти такси, 8,88 лв. възстановяване на част от предоставените
отстъпки от месечни абонаментни такси за мобилни услуги, съответстваща на
оставащия срок на договора и 411,89 лв. възстановяване на част от
предоставените отстъпки от цената на предоставеното на лизинг мобилно
устройство, съответстваща на оставащия срок на договораq за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 426/28.10.2022 г. по ч. гр. д. 705/2022г. на
РС-Панагюрище, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-27.10.2022г., до изплащане на вземането.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответника, чрез назначения особен представител
оспорва основателността на иска.
Счита за недоказан размера на исковата претенция.
Намира за неясно как и по какъв метод е начислен размерът на
неустойката от 518.24 лв. Липсвали и ценоразписи, от които да е видно какви
4
са отстъпките от цената на закупеното устройство да се установи дали
претендираната сума с преференциална лизингова е изчислена правилно.
Имало разминаване на размера на отстъпката, посочен в приложената от
ищеца фактура № **********/01.07.2021г. от 393.89 лв. и в исковата молба и
на основанието, на което се дължи. В исковата молба се сочела сумата от
472.67лв. и че тази неустойка се дължи за предсрочно прекратяване на
договора, а във фактурата, че това са кореции, дарения и услуги от партньори.
Клаузата за неустойката била нищожна, като противоречаща на добрите
нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Уговореният размер на неустойката, формиран от
месечните такси до изтичане на срока на договора нарушавал принципа на
справедливост и добросъвестност.
Претенцията за неустойка в размер по -голям от три месечните
стандартни абонаментни такси противоречал и на съдебна спогодба, одобрена
с протоколно определение от 21.04.2016г. по гр.д.№ 12268 по описа на СГС,
по която спогодба Виваком ЕАД бил страна.
Поддържа, че не било доказано, че му е предадено
мобилнотоустройство, предмет на договора за лизинг, тъй като в приемо-
предавателния протокол не било изписано неговото име, а положеният подпис
се различавал от този по договорите.
Настоява предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На ищеца „Виваком България“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 426/28.10.2022г. по ч. гр. д. 705/2022 г. по чл. 410
ГПК срещу В. Н. Г. за сумите 109.10 лв. - за предоставени електронни
съобщителни услуги за период 01.07.2021 -02.10.2021 по Договор №
1731600801072021-51832870 от 01.07.2021 г. за електронни съобщителни
услуги към мобилен номер ********** на абонаментен план „Unlimited 50,
сключен между „Виваком България“ ЕАД и В. Н. Г.; 203.94 лв. - месечни
лизингови вноски за периода 01.07.2021 -02.10.2021 по Договор за лизинг на
устройство - смартфон APPLE IPHONE 12 128GB, сериен номер
*************** от 01.07.2021 г., сключен между „Виваком България“ ЕАД и
В. Н. Г.; 1 331.34 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за
лизинг на устройство - смартфон APPLE IPHONE 12 128GB, сериен номер
*************** от 01.07.2021 г.; 3.02 лв. лихва за забава на месечни
задължения; 518.24 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на Договор
№ 1731600801072021-51832870 от 01.07.2021 г. за електронни съобщителни
услуги към мобилен номер **********. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на Виваком България ЕАД са дадени
указания да предяви установителен иск за вземането. Съобщението с
5
указанията е получено на 26.01.2023г. В срока 415, ал. 4 ГПК е предявен
настоящият иск. Налице е идентичност по основание и размер на вземанията
по издадената заповед за изпълнение и претендираните от ищеца.
По иска за установяване дължимостта на потребени далекосъобщителни
услуги, абонаментни такси и лизингови вноски, възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти:
наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните
по силата на сключените договори за мобилни услуги и договори за лизинг на
мобилни устройства и базови аксесоари, въз основа на които се претендират
процесните сумите; че ответникът е потребил съответните услуги и съответно
наличие на задължение за заплащане на абонамента такса и ползвани
далекосъобщителни услуги.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че страните са
сключили Договор за мобилни услуги от 01.07.2021 за мобилен номер
********** с избран абонаментен план Unlimited 50 със срок на действие 24
месеца /до 01.07.2023г./
По силата на него ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилни услуги за срок от 24 м. при месечен абонамент в размер на 34,99 лв. с
ДДС, при стандартен месечен абонамент 38,99 лв. с ДДС, а ответникът да
заплаща тяхната цена, съобразно потреблението, ведно с дължимата месечна
такса. Пакетът услуги включва и услуга TV GO Mobile Diema Xtra и услугата
Heppy Call.
Страните са се договорили, че при сключване на договора потребителят
получава мобилно устройство APPLE IPHONE 12 128GB № ***************
на преференциална цена от 1507,31 лв. с ДДС при стандартна цена в брой без
абонамент от 1979.98 лв. с ДДС или с отстъпка от цената в размер на 472,67
лв. с ДДС.
На същата дата между страните е подписано Приложение № 1 към
договора за мобилни услуги, с което са уговорени условията на договора за
лизинг, по силата на който ищецът се е задължил да предостави за временно и
възмездно ползване на В. Г. мобилно устройство APPLE IPHONE 12 128GB №
*************** при заплащане от лизингополучателя на първоначална
вноска в размер на 0.00 лв. и 23 месечни лизингови вноски на изплащане в
размер на 67,98 лв. Предвидена е възможност при изтичане на срока на
договора ответникът да придобие собствеността на лизинговата вещ срещу
допълнителна сума от 67,97 лв. Уговорено е и че лизингополучателят дължи
договорна възнаградителна лихва за предоставеното мобилно устройство на
лизинг в размер на 124,20 лв. за срока на договора.
Договорите са сключени в изискуемата от закона писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, подписани са от страните и въз основа на тях между
ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение.
В договорите за предоставяне на мобилни услуги се съдържа описание
на тарифните планове и ценовите условия. Посочени са задълженията на
6
абоната и последиците от неизпълнението им.
В чл. 110 от Общите условия на Виваком България ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е
предвидено, че заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването й. Месечните лизингови вноски също се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Виваком България“ ЕАД. Съгласно подписаната между
страните декларация от датата на сключване на договорите, фактурата се
издава на различна дата в зависимост от датата на създаване на клиентския
номер. Предвид че договорът е сключен на 01.07, т. е. в периода 25 – 02
фактурата, е следвало да се издава на всяко осмо число на месеца.
Между страните е постигнато съглашение, по силата на което договорът
може да бъде прекратен едностранно от мобилния оператор по вина на
абоната, ако от негова страна не бъде извършено в договорения срок плащане
на дължимите месечни вноски.
Уговорено е, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането
на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължимите суми, че абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът
дължал на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките на
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или
предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Дружеството е изпълнило задължението си да предоставя на ответника
мобилни и далекосъобщителни услуги след сключване на договорите, за което
са издавани фактури и което обстоятелство ответникът не отрича.
Изпълнението на задължението на ищеца поражда насрещно
задължение за заплащане на тяхната цена. Падежът на задължението е
предварително определен, а изпълнението му не е обусловено от издаването
на фактура за стойността на услугите.
Ищецът е изпълнил задължението си да предостави за възмездно
ползване мобилно устройство APPLE IPHONE 12 128GB № ***************.
С подписване на Приложение № 1 към Договор Заявка 1731600801072021-
51832870 – Договорни условия за лизинг на устройство № ********** от
01.07.2021г., ответникът е потвърдил, че го е получил, в състояние годно за
употреба според обичайното им предназначение. В чл. 10 от приложението
изрично е предвидено, че с подписване на приложението потребителят
удостоверява, че е получил лизинговата вещ. Приложението към договора за
мобилни услуги от 01.07.2021г. като частен документи, подписан от страните,
7
които са го съставили, съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него са направени от тези лица. Частта от приложението, в която
потребителят декларира и потвърждава получаването на мобилното
устройство обективира изявление за неизгоден за него факт и служи като
доказателство, че се е осъществил.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсват доказателства
лизинговата вещ да му е предадена от лизингодателя, тъй като подписа му под
приемо-предавателния протокол се различавал от положения по договора за
предоставяне на мобилни услуги и по Приложение № 1 към него.
Протоколът, както и договорът за мобилни услуги и приложението към
него, е частен документ, който ако е подписан от страните се ползва с
доказателствена сила, че изявленията, които се съдържат в него, са направени
от положилите подписите лица, съгласно чл. 180 ГПК. Страната, която твърди,
че не е автор на посоченото в него изявление, в случая ответникът, Г. е
следвало да оспори авторството на протокола по реда на чл. 193 ГПК, както и
да докаже, че е неавтентичен. Откриване на производство по оспорване
автентичността на приемо – предавателния протокол по реда на чл. 193 ГПК
не е направено, поради което не може да се приеме, че изявлението на
ответника, че е приел мобилното устройство не е изхожда от него.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира, като обективна и
компетентно изготвена, за периода 01.07.2021г. – 02.10.2021 г. дължимите
суми за предоставени мобилни услуги за абонаментен номер ********** са в
размер на 109,10 лв. с ДДС, от които за периода 01.07.2021г. – 07.08.2021г.
43,15 лв. с ДДС за месечни абонаменти такси по план Unlimited 50, 35,59 лв. с
ДДС за периода 01.08.2021г. – 07.09.2021г., включващи 29,16 лв. без ДДС по
план Unlimited 50 и 0,50 лв. без ДДС по план Heppy Call абонамент, 35,59 лв. с
ДДС за периода 01.09.2021г. – 07.10.2021г., включващи 29,16 лв. без ДДС по
план Unlimited 50 и 0,50 лв. без ДДС по план Heppy Call абонамент и 5,23 лв.
с ДДС за абонаменти такси по план Unlimited 50 за периода 01.10.2021г. –
31.10.2021г.
Дължимата сума за лизингови вноски по Приложение № 1 към Договор
за мобилни услуги 1731600801072021 – 51832870 от 01.07.2021г. за мобилно
устройство APPLE IPHONE 12 128GB № *************** е 203,94 лв. за
периода 01.07.2021г. – 02.10.2021г., включваща 58,28 лв. главница и 9, 70 лв.
договорна лихва за периода 01.07.2021г. – 07.08.2021г., 58,66 лв. главница и
9,32 лв. договорна лихва за периода 01.08.2021г. – 07.09.2021г., 59,03 лв.
главница и 8,95 лв. договорна лихва за периода 01.09.2021г. – 07.10.2021г.
До края на срока на договора остават непогасени лизингови вноски в
размер на 1331,34 лв. с ДДС.
По договорите няма отразени извършени плащания. В съдебно
заседание на 26.09.2024г. вещото лице А. разясни, че на датата на сключване
на договора ответникът не е заплатил първоначална лизингова вноски, както и
8
че не е заплащал никакви плащания по договорите.
Следователно ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в
срока стойността на месечни абонаменти такси и лизингови вноски за периода
01.07.2021г. – 02.10.2021г. Общо незаплатената сума по договора за
предоставяне на мобилни услуги е 109,10 лв. с ДДС, а по договора на лизинг
на мобилно устройство 203,94 лв. /175,97 лв. главница и 27,97 лв. договорна
лихва/.
Ето защо претенцията за заплащане на месечни абонаменти такси по
Договор за мобилни услуги № 1731600801072021-51832870 от 01.07.2021г. за
мобилен номер ********** и Приложение № 1 към него от 01.07.2021г. за
предоставяне на лизинг на мобилно устройство APPLE IPHONE 12 128GB №
*************** е основателна и в тези части следва да се уважи.
Предвид че ищецът е оттеглил претенцията за мораторна лихва в размер
на 3,02 лв. с молба вх. № 1456/30.03.2023г. /л. 44 по делото/, производството
по гр. д. 102/2023г. в тази част следва да се прекрати. Молбата е подадена
преди първото по делото съдебно заседание, поради което за оттеглянето й не
се изисква съгласие от насрещната страна.
Основателността на претенцията за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя предполага,
освен неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията по тях и че
изправната страна е упражнила потестативното си право да ги развали.
Предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги
представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С правото
да развали договора разполага изправната страна по един двустранен договор.
То се упражнява с отправяне на изявление до неизправната страна, съдържащо
по ясен и недвусмислен начин волята на изправната страна за разваляне на
договора. Тази законова разпоредба не е дерогирана от страните, доколкото
нито в договора за мобилни услуги, нито в общите условия е предвиден друг
ред за разваляне на договора. Съгласно чл. 144.1. от Общите условия към
договорите едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор не
настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дава
право на оператора да прекрати договора.
По делото е представена покана от 27.08.2021г., изпратена до ответника
В. Г. чрез пощенски оператор- Стар пост ООД, да изпълни задълженията си в
размер на 214,70 лв. в седмодневен срок от получаването й, с предупреждение,
че след този срок договорът ще бъде прекратен. Поканата е доставена на
адреса на получателя, без да е посочена дата на доставянето й.
Доколкото волеизявлението за прекратяване на договора се нуждае от
получаване, за да породи правни последици, в тежест на отправилата го
страна, която черпи права от този факт, е да докаже, че е достигнало до
адресата. Тези доказателства следва да са безспорни и небудещи съмнение.
Не е такова доказателство представената от Стар пост ООД справка, че
поканата е доставена на Г. в пощенската кутия на посочения в договора от него
9
адрес.
Съгласно константната съдебна практика, създадена във връзка с
връчване на волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
договор за потребителски кредит, приложима и в настоящата хипотеза,
редовността на връчването на волеизявлението, е поставена в зависимост от
избрания от кредитора начин за уведомяване. В случай, че кредиторът е
избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно
чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на
пощенските пратки се определят според Общи правила, приети от Комисията
за регулиране на съобщенията.
Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено
връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на
адреса на лично на получателя срещу подпис (чл.5 ал.1 от Общите правила)
или на пълнолетен член на домакинството, живеещ на адреса, срещу подпис и
документ за самоличност (чл.5 ал.2 от Общите правила). В чл.5 ал.3 на
Общите правила са разписани действията, които следва да извършат
пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е
предадена при посещение на адреса. Общите правила и чл.36 ал.2 от Закона за
пощенските услуги не въвеждат фикция, че при липса на фактическо
връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по
чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя.
Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за
връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че
изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата
страна, без фактически същото да е получено. В случай, че договорът не
съдържа уговорки в този смисъл, волеизявлението на отправилата го страна
следва да е достигнало до длъжника, като връчването може да е удостоверено
по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети. Кредиторът би могъл да избере друг
способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон
фикция, каквато не е уредена в Закона за пощенските услуги.
Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като
получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата
грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на
адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случай,
че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и
волеизявлението на кредитора не може да се счита, получено от длъжника. /в
този смисъл Решение № 101/19.08. 2019 г. по т.д. № 439/2017 на ВКС г. II т. о.
на ВКС, Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, I т.о. и др/.
В случая в договора за предоставяне на мобилни услуги и в договора за
лизинг не се съдържат уговорки, които да фингират връчване на съобщенията
10
с доставянето им до адреса на получателя, поради което не може да се приеме,
че доставката на поканата на адреса на ответника удостоверява връчването й
на адресата. Следователно не може да се приеме, че договорите са развалени
от кредитора.
Неспазването на изискването за разваляне на договорите прави
неоснователно твърдението на ищеца, че облигационното правоотношение е
едностранно прекратено по вина на абоната, което би имало за последица
задължение за заплащане на неустойка. Действително съдебната практика
приема, че е допустимо развалянето на двустранен договор с връчване на
ответника на препис от исковата молба, в която волята на ищеца за
едностранно прекратяване на възникналото между страните облигационно
правоотношение е точно и ясно изразена – в този смисъл е Решение № 178 от
12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В случая обаче препис от
исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника, чрез особения
му представител на 18.09.2023 т. е. след изтичане на срока на договорите,
поради което не може да има за последица възникване на задължение за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване.
По делото липсват доказателства за разваляне на договорите преди
изтичане на срока им, поради което следва да се отрече дължимостта на
неустойката на твърдяното от ищеца основание. Не би могло да се приеме, че
абонатът е уведомен за развалянето на договора за мобилни услуги още в хода
на заповедното производство, тъй като заповедта за изпълнение не съдържа
изявление на кредитора в този смисъл, а самото заявление за издаване на
заповед за изпълнение не се връчва на длъжника. За дължимостта на
неустойката е без значение и обстоятелството, че между страните е уговорено
след изтичане на първоначалния срок на договора същият да се превърне в
безсрочен, тъй като щом е изтекъл срокът на договора, то очевидно същият не
е бил прекратен предсрочно, респективно не се е осъществил фактическият
състав, пораждащ задължението за неустойка.
При тези данни съдът приема, че сключения между страните договор за
мобилни услуги и договор за лизинг не са били прекратени /развалени по
смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД/ преди изтичане на уговорения срок. Липсата на
твърдяното от ищеца едностранно предсрочно прекратяване /разваляне/ на
договора за мобилни услуги налага извод за недължимост на претендираната
неустойка в размер на общо 518.24 лв. за предсрочно прекратяване на Договор
№ 1731600801072021-51832870 от 01.07.2021 г. за електронни съобщителни
услуги към мобилен номер **********, от които 87,47 лв. три стандартни
месечни абонаменти такси, 8,88 лв. възстановяване на част от предоставените
отстъпки от месечни абонаментни такси за мобилни услуги, съответстваща на
оставащия срок на договора и 411,89 лв. възстановяване на част от
предоставените отстъпки от цената на предоставеното на лизинг мобилно
устройство, съответстваща на оставащия срок на договора, поради което искът
за съществуване на вземане в тази част се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
11
Предвид че договорите не са развалени едностранно от ищеца преди
изтичане на срока им и са продължили да обвързват страните, а ответникът не
е върнал мобилното устройство, след изтичане на срока на договора за лизинг,
същият дължи заплащане на месечни лизингови вноски до изтичането им.
Според заключението на вещото лице техният размер е 1331, 34 лв., поради
което исковата претенция в тази част следва да се уважи в пълен размер.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не се
представиха доказателства, че ответникът е заплатил процесните суми.
С неплащането на сумите за абонаментни такси и лизингови вноски на
уговорената в договорите дата ответникът е изпаднал в забава и дължи
законна лихва. Такава се претендира считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед № 426/28.10.2022г. по ч. гр. д. 705/2022г.
на Районен съд-Панагюрище-27.10.2022г., от която дата се счита предявен
настоящия иск, доколкото подаването на исковата молба е покана за плащане.
Претенцията за заплащането й е основателна и следва да се уважи.
При този изход на правния спор на ищеца се дължат разноски
съразмерно с уважената част от иска.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът се произнася и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
Искането за присъждане на разноски е заявено своевременно-с исковата
молба.
По гр. д. 102/2023г. на РС Панагюрище ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 118,10 лв., 400 лв. за особен представител и 350
лв. за съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно уважената част от исковата
претенция се дължат разноски в размер на 89,67 лв. за държавна такса, 303,72
лв. за особен представител, 265,76 лв. за съдебно-счетоводна експертиза.
На ищеца се дължат и разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 7 ГПК в размерите, определени от съда
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Съдът
като прецени, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но и
като прецени, че са проведени четири открити съдебни заседания, намира, че
на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв.
Следователно на ищеца по гр. д. 102/2023г. на РС-Панагюрище се
дължат разноски в размер на общо 809,15 лв., които следва да се възложат в
тежест на ответника.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 43,31 лв. Съобразно уважената част на претенцията
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Виваком България ЕАД
разноски в размер на 32,98 лв. държавна такса, както и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда, съгласно чл. 26 от Наредба за
12
заплащането на правната помощ или общо 82,98 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес
гр. Панагюрище, ул. „Оборище“ № 63, ДЪЛЖИ на „Виваков България“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115И, сумите:
109.10 лв. - за предоставени електронни съобщителни услуги за период
01.07.2021 -02.10.2021 по Договор № 1731600801072021-51832870 от
01.07.2021 г. за електронни съобщителни услуги към мобилен номер
********** на абонаментен план „Unlimited 50, сключен между
„Виваком България“ ЕАД и В. Н. Г..
203.94 лв. - месечни лизингови вноски за периода 01.07.2021 -02.10.2021
по Договор за лизинг на устройство - смартфон APPLE IPHONE 12
128GB, сериен номер *************** от 01.07.2021 г., сключен между
„Виваком България“ ЕАД и В. Н. Г..
1 331.34 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за
лизинг на устройство - смартфон APPLE IPHONE 12 128GB, сериен
номер *************** от 01.07.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 426/28.10.2022 г. по ч. гр. д. 705/2022г. на РС-
Панагюрище, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-27.10.2022г., до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска за неустойки за предсрочно прекратяване на Договор
№ 1731600801072021-51832870 от 01.07.2021 г. за електронни съобщителни
услуги към мобилен номер ********** в размер на 518.24 лв. - от които
87,47 лв. три стандартни месечни абонаменти такси, 8,88 лв. възстановяване
на част от предоставените отстъпки от месечни абонаментни такси за мобилни
услуги за оставащия срок на договора и 411,89 лв. възстановяване на част от
предоставените отстъпки от цената на предоставеното на лизинг мобилно
устройство за оставащия срок на договора.
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 232 ГПК, производството по гр. д. 102/2023г.
на Районен съд-Панагюрище, в частта по иска за мораторна лихва в размер на
3,02 лв. по Договор № 1731600801072021-51832870 от 01.07.2021 г. за
електронни съобщителни услуги към мобилен номер ********** за периода
08.08.2021г.- 07.10.2021г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес
гр. Панагюрище, ул. „Оборище“ № 63 да заплати на „Виваков България“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
13
„Цариградско шосе“ № 115И, разноски по гр. дело № 102/2023г. на Районен
съд Панагюрище, в размер на общо 809,15 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес
гр. Панагюрище, ул. „Оборище“ № 63 да заплати на Виваков България“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115И разноски ч. гр. д. 705/ 2022г. на Районен съд
Панагюрище, в размер на общо 82,98 лв.
Решението, в частта с която производството по делото е прекратено е с
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-
Пазарджик.
В останалите части решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
14