РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Перник, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение
№363 от 10.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5590/2024 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, с което по отношение на въззивния жалбоподател Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* е признато за установено, че същият дължи на В. С. Т., ЕГН
********** за сумата в размер на 4221,50 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка "Отмяна на пътуване" обективиран в застрахователна
полица № ***, валидна от 12.10.2022 г. до 11.12.2022 г., във връзка с отмяна на пътуване по
дестинацията остров Пукет, Тайланд в периода от 03.12.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(19.07.2024 г.) до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4206/2024 г. по описа
на Районен съд -Перник.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че основният извод
на съда за основателност на исковата претенция е изграден върху диагноза, поставена от
общопрактикуващ лекар – „***“ без съпътстваща специализирана диагностика или
потвърждение от лекар- специалист. Поддържа се, че представените пред районния съд
1
документи сочат на хроничен, рецидивращ характер на заболяването, с начало през 2018 г., а
не на новонастъпило състояние, което е условие за покрит риск по т.10.8 от ОУ към договор
за застраховка "Отмяна на пътуване", обективиран в застрахователна полица № ***, валидна
за периода от 12.10.2022 г. до 11.12.2022 г. Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго Т.а, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с изразено становище за
неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа се, че пред
районния съд вещото лице е представило обосновано заключение, неоспорено от страните,
съгласно което констатираното при съпругата на ищеца И. Т. оплакване от световъртеж е във
връзка с увреждане на периферната нервна система поради притискане на шийния отдел на
гръбначния стълб, докато през 2022 г. световъртежът на И. Т. бил свързан с увреждане на
функцията на вестибуларния апарат. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба като
неоснователна. Претендират се разноски.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства,
които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради
което съдът не намира за необходимо отново да ги преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК,
касаещо фактическата обстановка, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
След преценката на събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира наведените
в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по предявения иск с правно основание
чл.422 вр. 415 ГПК вр. чл.405 ал.1 КЗ, ищецът носи тежестта да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка между
страните; настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; че търсената договорна отговорност произтича от предвиден и покрит
застрахователен риск; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие и качеството на ищеца на
изправна страна в застрахователното правоотношение. Ответникът носи тежестта за
доказване на противопоставените възражения, с оглед оборване на заведения иск.
2
Няма спор между страните, че между И. П. Т. ЕГН ********** и ищеца В. С. Т. ЕГН
**********, от една страна, и „Травел Ейч“ ЕООД ЕИК *********, от друга, е бил сключен
договор за туристически пакет с цел организиране и провеждане на екскурзия в Тайланд, о-в
Пукет, която следвало да бъде проведена в периода от 03.12.2022 г. до 12.12.2022 г. В тази
връзка между И. Т. в качеството й на застраховащ и ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД
ЕИК ********* като застраховател е сключен договор за застраховка "Отмяна на пътуване",
обективиран в застрахователна полица № ***дина, с обект на застраховката туристическият
пакет, заплатен от двамата и в общ размер от 9501 лева, общият лимит по застраховката бил
в размер на 8598 лева, а застраховани рискове били отмяна на пътуване, съкращаване на
пътуване, удължаване на пътуването и закъснение на самолетен полет. Като застраховано
лице в застрахователната полица бил посочен и В. Т.. Не се спори между страните, че в
периода от 03.12.2022 г. до 12.12.2022 г. И. Т. е била в отпуск за временна нетрудоспособност
при режим на лечение домашен/амбулаторен, поради внезапно заболяване с диагноза „***“.
Поради внезапното заболяване, ищецът и неговата съпруга И. Т. били поставени пред
обективна невъзможност да пътуват на планираната екскурзия, тъй като към началната дата
на пътуването за И. Т. било противопоказно да пътува със самолет. Не се спори, че страните
по застрахователния договор са депозирали уведомление за злополука до ЗК „Лев Инс“ АД
по полица № *** с искане за изплащане на обезщетение за отменената екскурзия по повод
на заболяването на И. Т.. Не се спори, че туристическата агенция „Травел Ейч“ ЕООД е
възстановила на ищеца и И. Т. сумата в размер на 1058 лв., като е отказала да възстанови
сумата в размер на 8443 лева при доводи, че се касае за анулиране на пътуването в деня на
полета. С уведомление рег. № 1704/16.02.2023 г. е налице отказ от страна на
застрахователното дружество да заплати исканото обезщетение с аргумент, че съгласно чл.
10, т.8 от Общите условия по застраховка "Отмяна на пътуване", застрахователят не покрива
обезщетение в случай на болести на нервната система /с изключение на първоначалното им
настъпване с хоспитализация след сключването на застраховката/, поради което и, доколкото
се касае за хроничен рецидивиращ периферен вестибуларен синдром, за който има данни, че
е съществувал от 2018 г., няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Не
се спори, че с влязло в сила на 08.05.2024 г. решение № 299/03.04.2024 г. по гр.д.№1107/2023
г. по описа на РС-Перник, ЗК „Лев Инс“ АД било осъдено да заплати на И. П. Т. ЕГН
********** сумата в размер на 4221,50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № ***дина, валидна от 12.10.2022 г. до 11.12.2022 г., във връзка с
отмяна на пътуване по дестинацията о-в Пукет, Тайланд, ведно със законната лихва от
14.02.2023 г. до изплащане на сумата.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали констатираното заболяване на И.
П. Т. попада в обхвата на покритието на застраховката.
Съгласно т. 67 на приложимите Общи условия към застраховката „отмяна на пътуването“ е
отмяна преди отпътуване или пропуснато пътуване поради медицински или немедицински
причини, независещи от волята на застрахования и непредвидими към момента на
сключване на застраховката. В т. 72 от Общите условия са посочени кои причини за отлагане
3
на пътуването се приемат за „медицински причини“, като сред тях е посочена и причината
заболяване. В т. 85 от Общите условия е дадено определение на „заболяване“ - съвкупността
от оплаквания и клинични прояви с остро начало и прогресивния ход, диагностицирани в
лицензирано лечебно заведение и регистрирани в официален медицински документ,
новопоявили се в срока на застраховката. Съгласно т. 72.5 - раздел XIII от Общите условия
на застраховка „Отмяна на пътуването”, за удостоверяване необходимостта за отмяна или
прекъсване на пътуването по медицински причини на застрахования, задължително се
представяло медицинско предписание от лекуващия лекар-специалист (при отмяна на
пътуване) или медицинско предписание от местен лекар-специалист (при прекъсване на
пътуването). Съгласно Общите условия на застраховка "Отмяна на пътуване", сред
покритите рискове попадат разходи за отмяна на пътуване (р. IV, т. 9. 2). Предвидено е, че
при "разходи за отмяна на пътуването" застрахователят обезщетява застрахования за
заплатени предварително във връзка с пътуване разходи (депозити и суми), които са
невъзстановими от страна на туроператора, превозвача или хотела. Според Общите условия
"отмяна на пътуването" е отмяна преди отпътуване или пропуснато пътуване поради
медицински или немедицински причини, независещи от волята на застрахования и
непредвидими към момента на сключване на застраховката (р. XIII, т. 67), като от своя
страна "медицински причини" са: заболяване, злополука или смърт на застрахования, негов
близък роднина (р. XIII, т. 72). Предвидено е, че при настъпило покрито при условията на
застраховката събитие, дори и само за един застрахован, застрахователят приема да
възстанови разходите освен на застрахования и на максимум 3 лица при условие, че попадат
в категорията "близки роднини", или на един от спътниците, който не е близък роднина, при
условие, че същите са застраховани (р. XI, т. 51). Според Общите условия "близки роднини"
са: съпруг/а, роднини по права линия без оглед на степените, роднини по съребрена линия и
по сватовство до втора степен, съпруг на родител, дете на съпруг или лица, живеещи във
фактическо съжителство или домакинство със застрахования (с еднакъв настоящ адрес поне
от 6 месеца) (р. XIII, т. 81).
Пред първоинстанционния съд е приета неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза от д-р А.С., специалист по ушно- носно –гърлени болести и отоневрология. След
запознаване с медицинската документация по делото вещото лице посочва, че лабиринтната
дисфункция, констатирана при съпругата на ищеца И. Т., представлява остро, внезапно
възникващо състояние на организма, изразяващо се със силен световъртеж, гадене,
повръщане, най-често невъзможно равновесие и самостоятелна походка. Често се
наблюдават придружаващи вестибуло-вегетативни симптоми като сърцебиене, бледност или
зачервяване, изпотяване. Според посоченото от вещото лице патоморфологичният субстрат
се изразява в дразнене от постъпателното движение на ендолимфата в полуокръжните
канали на вътрешното ухо. Факторите, които могат да индуцират подобно състояние, най-
често са психическо и физическо напрежение, тютюнопушене, алергия. Вещото лице е
категорично, че в това състояние пациентът не следва да пътува със самолет, поради
настъпване на възможни тежки усложнения в работата на лабиринта и вестибуларния апарат
в резултат на промените в атмосферното налягане по време на полет. При възникване на
4
такава ситуация според посоченото от вещото лице се налага лекарско наблюдение и
незабавна хоспитализация. Вещото лице поддържа, че констатираното при И. Т. заболяване
се отнася към болестите на вестибуларния апарат. При доклада си в проведеното на
27.03.2025 г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице
поддържа, че от представената медицинска документация не може да се твърди, че
наблюдаваното при И. Т. заболяване е продължение на констатираното при нея през 2018 г.
увреждане на между прешленните дискове с радикулопатия, респ. че същото е хронично с
периодични обостряния.
Съдът приема заключението на експертизата и основава изводите си на него. На фона на
горното съдът приема за доказано, че причина за отмяната на планираното пътуване е
внезапно заболяване на единия от застрахованите, за което липсват доказателства да
представлява изключен риск по смисъла на приложимите ОУ. В тази връзка следва да се
съобрази и хронологията на развитието на влошаването на здравословното състояние на И.
Т.. Видно от представения болничен лист от преглед от лекар- специалист УНГ от 05.12.2022
г., като терапия е посочено, че лицето се нуждае от хоспитализация и е било издадено
направление за хоспитализация. Представен е и болничен лист за периода от 03.12.2022 г. до
12.12.2022 г. (10 дни), в който попада планираната дата на отпътуване – 03.12.2022 г., с
диагноза "лабиринтна дисфункция" и предписан режим на лечение: домашно-амбулаторен,
чието спазване изключва по естеството си пациентът да предприеме пътуване до остров
Пукет, Тайланд. На 14.12.2022 г. е било констатирано, че симптомите са се били засилили и
съпругата на ищеца отново е потърсила спешна медицинска помощ, за което отново й е бил
извършен преглед и предписана терапия. От заключението на вещото лице по СМЕ и
медицинската документация не се установява към момента на сключване на договора за
туристическа услуга, И. Т. да е имала признаци за предстоящото влошаване на здравето.
По изложените съображения въззивният съд намира, че е налице хипотезата на покрит риск
съгласно условията на застраховката "Отмяна на пътуване" по медицински причини, поради
което неправилно застрахователят е отказал да изплати уговореното застрахователно
обезщетение, покриващо преките и непосредствени вреди на застрахованото лице, а именно-
сумата в размер на 4221,50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.07.2024 г.) до окончателно
изплащане на задължението.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269,
изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
По разноските:
С оглед изхода от спора и направеното в този смисъл искане жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемия направените разноски във въззивното производство, а именно -
5
сумата от 870 лева за адвокатски хонорар. По заявеното от въззивния жалбоподател при
условията на евентуалност възражение за неговата прекомерност следва да се посочи, че
същият не надвишава предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа минимум, при съобразяване цената на предявения иск и с включено ДДС
/представени са доказателства за регистрация по ЗДДС пред въззивния съд- л.34/.
Цената на иска е под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №363 от 10.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5590/2024 г.
по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати
на В. С. Т., ЕГН ********** сумата от 870 лева съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6