О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
Днес, 14 май 2019г., в град София,
Съдебна палата, в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: подполковник
Лидия Евлогиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. майор
А.Й.Д.
2. старшина Б.С.П.
при секретар Тамара Чернева и с участието на полк. Е.
Владимиров – прокурор от ВОП – София, разгледа докладваното от
председателя ЧНД № 52/2019 г. по описа
на Софийски военен съд, образувано по молба за съдебна реабилитация от И.Е.Т. с
ЕГН **********.
Производството е по рида на чл.
433, ал.2 от НПК, вр. чл. 87 ал. 1 от НПК.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
С молба рег. № 4617/05.04.1019г.
постъпила в Районен съд - Монтана молителят И.Е.Т., роден на ***г***, с
постоянен адрес *** счита, че са налице предпоставките за съдебна реабилитация по
чл. 87 от НПК и иска да бъде реабилитиран.
Въз основа на постъпила молба за реабилитация е било
образувано ЧНД № 568/2019г. по описа на РС – Монтана. С Определение №
123/08.04.2019г., състав на РС – Монтана е прекратил производството по делото и
е изпратил същото по компетентност на Софийски военен съд, на основание чл.
433, ал.2, изр.2 НПК
С писмо, изх. № 2486/16.04.2019г. по описа на РС-
Монтана, молбата за реабилитация на молителят И.Е.Т., ведно с ЧНД № 568/2019г.
по описа на РС- Монтана е постъпила в Софийски военен съд с вх. № 344/19.04.2019г.,
по компетентност. Към молбата са приложени свидетелство за съдимост №
11.8/07.03.2019г., издадено от РС – Монтана; удостоверение, изх. №
135/12.03.2019г., издадено от РП – Монтана и удостоверение № 464/12.03.2019г.
от ОП - Монтана, за това, че срещу него към 11.03.2019г. няма обвинения по
неприключили наказателни производства; характеристика, изх. № 112/07.03.2019г.
от Професионална гимназия по селско стопанство „Марко Марков“ с. Георги
Дамяново; характеристика от управителя на СД „Фалкони – Илиев и сие“ (таксиметров
превозвач); характеристика, изх. № 029 от 19.03.2019г. от кмета на с. Горно
Церовене; характеристика от гр.л. Емил Николов Илиев; платежно нареждане за
платена държавна такса в размер на 6.00 (шест) лева по сметка на бюджета на РС
– Монтана.
В хода на съдебното производство по делото са събрани
и приобщени писмени доказателства касаещи предмета на делото, а именно актуално свидетелство за съдимост, ведно с
бюлетини за съдимост на молителя И.Е.Т.,
справка изх. № 171/05 от 10.01.2006г. на Врачанскя затвор; писмо, изх. № Р –
00267/2010г. от 29.11.2010г. на Прокуратурата на Република България, за
зачитане началото на наказание по НОХД № 30264/2019г.; протокол от с.з.
проведено на 26.05.2011г. по ЧНД № 48/2011г. на ОС – Монтана; писмо, изх. № Р –
00267/2010г. от 11.11.2013г. на Прокуратурата на Република България, за
зачитане началото на наказание по ЧНД № 48/2011 на ОС – Монтана; Решение №
6817.01.2014г. по НОХД № 2143/2013г. на ВКС; писмо – уведомление, изх. № Р –
00267/2010г. от 08.08.2014г. на Прокуратурата на Република България, за
изтърпяно наказание по ЧНД № 48/2011г. на ОС – Монтана; определение №
386/19.09.2014г. по ЧНД № 433/2014г. на ОС – Враца; справка изх. № 389/13 от
26.09.2014г. на Врачанскя затвор; писмо – уведомление, изх. № Р – 00150/2015г.
от 27.10.2015г. на Прокуратурата на Република България, за привеждане в
изпълнение на наказание по НОХ 1364/2015г. на ОС – Монтана справка, изх. №
261/15 от 02.02.2016г. на Врачанскя затвор; писмо – уведомление, изх. № Р – 00150/2015г.
от 22.02.2016г. на Прокуратурата на Република България, за изтърпяно наказание
по НОХД № 1364/2015г. на РС – Монтана; писмо № 2435/03.05.2019г. от Държавна
агенция „Архиви“ Дирекция „Държавен военноисторически архив“, ведно с присъди и
решения по НОХД № 528/1992г, Присъда № 513/12.04.1994г. на СВС, Решение №
93/27.06.1994г. на ВС на РБ, Присъда № 59/13.11.1997г на ВС – Плевен,
Определение Р-255/10.03.1999г. на ВАпС срещу лицето И.Е.Т..
Видно от удостоверение, изх. № 41/08.08.2019г. по описа на СИС – РС гр. Монтана, срещу И.Е.Т.
има образувано изпълнително дело № 10058/2019г. с взискател Национална агенция приходи – Дирекция „Частни
държавни вземания“ – София, което към настоящия момент е висящо.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост, молителят И.Е.Т. е осъждан 12 (дванадесет) пъти с влезли в сила присъди, както следва:
1.
Присъда № 15/27.04.1990г. по НОХД № 15/90/1990г по
описа на РС-Монтана, в сила от
11.05.1990г., с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
195, ал.1, т.3 и т.5, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 218а, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“. Със същата
присъда е признат и за виновен, че е извършил престъпление по чл. 346, ал.2,
б.а, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 НК и осъден на
една година „лишаване от свобода“, като на основание чл. 23, ал.1 НК му е
определено едно общо наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване
от свобода“. На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание
е било отложена за срок от три години, от влизане на присъдата в сила.
2.
Присъда № 69/12.05.1994г. по НОХД № 69/91/1991г., по
описа на РС-Монтана, в сила от 27.05.1994г., с която е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 във р. чл.26, ал.1 НК във вр. чл. 63, ал.1, т.3 вр. чл. 218а
и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“. Със същата присъда и на
основание чл. 252, ал.1, пр.2 във вр. чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т. 3, т.5 и
т.7 във р. чл. 281а, във вр. чл. 26,
ал.1 във вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК е осъден на две години “лишаване от свобода“.
Със същата присъда е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
346, ал., вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.4 от НК и чл.
54 НК и е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 НК му
е опредено едно общо наказание, най-тежкото в размер на две години лишаване от
свобода. Определен е общ решим на изтърпяване на наложеното наказание. Признато
е предварително задържане за времето от 05.06.1990т. до 01.08.1990г. и
от01.02.1991г. до 20.12.1991г. Приведена
е в изпълнение присъда по НОХД № 15/1990г. на РС – Монтана, с която на
подсъдимия е наложено наказание една година и шест месеца „лишаване от
свобода“. С протоколно определение от 27.11.1995г. по НОХД № 69/1991г. по описа
на РС – Монтана, в сила на 05.12.1995г., на основание чл. 25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК наказанията по НОХД № 14/1992г. по описа на
СВС; по НОХД № 513/1993г. на СВС и по НОХД 69/1991г. по описа на РС –
Монтана е определено най-жежкото наказание по присъда на СВС, в размер на две
години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при общ режим.
3.
Присъда № 513 по
НОХД № 513/1993г. по описа на Софийски военен съд, в сила от 27.06.1994г.,
с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4,т.5,т.6 и т.7, във вр. чл. 26, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на две години „лишаване
от свобода“ при първоначален строг
режим.
4.
Присъда № 126/15.12.1996г. по НОХД № 126/96/1996г. по
описа на РС – Монтана, в сила от 25.02.1997г. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343в, ал.2 НК във вр. чл. 54 НК и след инстанционен
контрол му е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода“, при
първоначален общ режим на изтърпяване.
5.
Присъда от 07.03.1997г. по НОХД № 283/96/1996г. по
описа на РС- Монтана, в сила от 22.03.1997г. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343в, ал.2 НК вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. б от НК и осъден
на „глоба“ в размер на 8 000 (осем
хиляди) лева в полза на държавата.
6.
Присъда № 200/01.10.1997г. по НОХД № 200/97/1997г. по
описа на РС – Монтана, в сила от 25.02.1998г. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3,4,5 вр. чл.26,
ал.1 и чл. 54 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода,
което наказание следва да се изтърпи при строг режим. Приспаднато и зачетено е
времето на предварителното задържане.
7.
Присъда по НОХД № 59/96/1996г. по описа на Военен съд
– Плевен, в сила от 31.03.1998г. е признат за виновен в извършване престъпление
по чл. 381, алт.1, вр. чл. 26, ал.1 и чл. 54 НК и осъден на седем месеца „лишаване
от свобода“. Със същата присъда е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 286, ал.1 и чл. 54 НК и е осъден на една година „лишаване
от свобода“ и „обществено порицание“. Със същата присъда е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3,т. 5,т.7 вр.
чл. 26, ал.1 и чл. 54 НК и е осъден три години „лишаване от свобода“. Със
същата присъда е признат и за виновен в извършване на престъпление по чл. 346,
ал.2, б. „а“, алт.1 и 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 НК и е осъден на
две години „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал.1 НК му е определено
едно общо наказание, най-тежкото в размер на три години „лишаване от свобода“,
към което на основание чл. 23, ал.2 НК му е присъединено наказанието обществено порицание. ВС – Плевен
е групирал наказанията по НОХД № 69/91 по описа на РС – Монтана; НОХД №
513/1994г. по описа на СВС и НОХД 0 126/96 по описа на РС - Монтана, като
му е определил едно общо наказание, най-тежкото в размер на три години и на
основание чл. 24 НК му е увеличил наказанието със шест месеца, като осъденият е
следвало да изтърпи ефективно наказание в размер три години и шест месеца
„лишаване от свобода“, като е приспаднато изтърпяното към този момент наказание
по присъдите по НОХД № 69/1991г. на РС – Монтана, на НОХД № 513/1994 на
СВС и по НОХД № 126 на РС – Монтана.
Определен му е строг режим на изтърпяване на наказанието.
8.
С протоколно определение от 22.10.2003г. по НОХД №
149/03/2003г. по описа на РС – Монтана, в сила от 22.10.2003г. е одобрено
споразумение, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2, т.5 във вр. чл. 26,
ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК в размер
на една година „лишаване от свобода“ при
строг режим, като му е било зачетено времето през което е бил задържан под
стража.
9.
Присъда от
24.06.2005г. по НОХД № 163/05/2005г. по описа на РС – Монтана, в сила от
15.11.2005г. е признат за виновен в извършване“ на престъпление по чл. 196,
ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.4 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и чл. 36 НК и осъден на
две години „лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.
25, ал.2 НК му е приспаднато наказанието по НОХД № 149/2003г. на РС - Монтана и му е определено едно общо
наказание, най-тежкото, в размер на две години „лишаване от свобода“, при строг
режим на изтърпяване. Приспаднато му е времето на предварително задържане. На
10.01.2006г. наказанието е изтърпяно по НОХД № 163/2005г. на РС – Монтана в
Затвора Враца.
10.
Присъда от 15.10.2010г. по НОХД № 30264/2010г. по
описа на РС-Монтана, в сила от 02.11.2010г. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. б и чл.
36 и чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК е осъден на „ПРОБАЦИЯ“ като са му определени
пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“, за срок от десет
месеца, с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи
пробационен служител за срок от десет месеца. На 06.12.2010г. РП-Монтана е
привела присъдата в изпълнение с начало на наказанието 11.11.2010г. С
определение от 26.05.2011г. по ЧНД № 48/2011г. по описа на ОС - Монтана, в сила
от 03.06.2011г., на основание чл. 452, ал.1 НПК и чл. 43а, т.2, пр.1от НК, поради
неизпълнение на пробационните мерки, ЗАМЕНЯ наказанието „пробация“ с „лишаване
от свобода“ за оставащия срок на наказанието
от пет месеца и дванадесет дни,
като съобразно трансформацията се заменят два дни от този срок с един ден
лишаване от свобода. Наложеното
наказание по ЧНД № 48/2011г. по описа на
ОС-Монтана е било приведено в изпълнение от РП – Монтана с начална дата
27.09.2013г. Наказанието е изтърпяно на 19.11.2013г.
11.
С присъда от
08.12.2011г. по НОХД № 113/2011г. по описа на ОС – Монтана, в сила от
24.12.2011г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 244, ал.1,
пр.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК вр. чл. 58, б. а, вр. чл. 55, ал.1,
т.1 НК и задочно осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 27 във вр. чл. 23, ал.1 НК му е определено едно общо на-тежко
наказание (от присъди по НОХД 113/2011г. и по НОХД № 30264/2010г. РС – Монтана)
в размер на една година и осем месеца
лишаване от свобода, като на основание чл. 24 НК увеличава наказанието с четири месеца, а именно – две години „лишаване
от свобода“. По негова молба за възобновяване до ВКС, с решение №6/17.01.2014г.
по н.д. № 2143/2013г. ВКС, в сила от 17.01.2014г. възобновява НОХД №
113/2011г., отменя присъдата от 08.122011г. с която е ангажирана наказателна
отговорност на И.Е.Т. и връща делото на прокурора за ново разглеждане, като му
определя мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С протоколно определение от 16.04.2014г. по
НОХД № 28/2014г. по описа на ОС - Монтана, в сила на 16.04.2014г. е одобрено
постигнато споразумение, по силата на което е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 244, ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК
вр. чл. 20, ал.2 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК и осъден на дванадесет месеца „лишаване
от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Приспаднато е и времето през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“. С определение № 386/19.09.2014г. по ЧНД 433/2014г. по описа на ОС –
Враца осъденият И.Е.Т. е освободен
условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание по НОХД № 28/2014г. на ОС – Монтана на една година лишаване от
свобода, с остатък на наказанието в размер на 1 (един) месец и 27 (двадесет и седем) дни, като
му е определен изпитателен срок от 6 месеца. На 26.09.2014г. е изтърпяно
наказанието по НОХД № 28/2014г. по описа на ОС – Монтана, след 3 дни работа се
освобождава условно предсрочно с остатък от 1 (един) месец и 20 (двадесет) дни и на
основание чл. 70, ал.6 НК му е определен изпитателен срок в размер на шест месеца.
Определението е влязло в сила на 29.09.2014г.
12.
С протоколно определение от 13.10.2015г. по НОХД
№ 1364/2015г. по описа на РС – Монтана, в сила от 13.10.2015г. е одобрено
постигнато споразумение, по силата на което е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 вр. чл. 55, ал.1, т.1 вр. чл.55, ал.3 НК
е осъден на шест месеца „лишаване от свобода“,
при строг режим. Приспаднато му е времето през което е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и по ЗМВР, считано от
28.08.2015г. На 28.10.2015г. наказанието
е приведено в изпълнение от РП – Монтана, като е зачетено за начало на
наказанието 28.08.2015г. Видно от справка № 261/15 от 02.02.2016г. на Затвора гр. Враца, на 02.02.2016г. е
изтърпяно наказанието по НОХД 1364/2015г. на РС – Монтана, като лицето е
освободено по изтърпяване.
В съдебно заседание по делото, проведено на 14.04.2019г.
молителят И.Е.Т. заявява, че искат да бъде реабилитиран по всичките присъди.
Прокурорът счита, че не са налице процесуалните
предпоставки за съдебна реабилитация и дава становище молителят И.Е.Т. да не бъде реабилитиран по всички
присъди, тъй като по отношение на не всички от осъжданията са настъпили
условията за абсолютна реабилитация.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Законът не поставя реабилитацията в зависимост от броя
на присъдите, с които е осъдено лицето, и затова тя може да настъпи с повече от
една присъда и в този смисъл е Тълкувателно решение № 54 /1.06.1961г. по н.д. №
34/61, ОСНК. Реабилитацията е правен институт, който засяга и се разпростира
върху юридическия статус на личността като цяло, в този смисъл не е възможно да
настъпи реабилитация само за едно престъпление, а за други не, като в този
аспект е и законовото разрешение в чл.
88а ал. 4 от НК. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 433, ал.2 от НПК и
конкретиката на настоящия казус счита, че при наличието на дванадесет осъждания
на молителя И.Е.Т., с които същия до момента не е реабилитиран следва да са
налице основания за допускане на съдебна реабилитация за всички осъждания на
лицето. В противен случай нямаше да е налице процесуалната норма, изискваща при
подаване на молба за реабилитация да се съобразят всички осъждания на лицето и
разглеждането на въпроса за основателността на молбата да е дадено от
процесуалния закон в компетентността на един съд, а именно този, който е
наложил най-тежкото наказание, в конкретния случай Военен съд – Плевен, чиито правоприемник слез
закриването му е Софийския военен съд. Отделно от това, в съдебното заседание
по делото от 14.04.2019г. молителят И.Е.Т. заявява, че желе
съдебна реабилитация по всички присъди, с които е осъждан. Заявява, че е
заплатил сумата от 250.00 лева, за която е било образувано изп.дело №
10058/2019г. по описа на РС – Монтана и делото е прекратено. Няма други
изпълнителни дела и няма задължения към държавата.
Съдът, при преценка на основанията за реабилитация по всяко едно от
осъжданията на молителя установи следното:
Видно от справка за съдимост, рег. № 696825.04.2019г. издадена от РС –
Монтана, с приложени към нея бюлетини за съдимост по отношение на осъждането на
Т. с Присъда от
07.03.1997г. по НОХД № 283/96/1996г. по описа на РС- Монтана, в сила от
22.03.1997г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в,
ал.2 НК вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. б от НК и осъден с наказание „глоба“ в размер на 8 000 лв.
в полза на държавата. Глобата е включена в системата на санкции по чл. 37, ал.1
от НК. За да е налице реабилитация по това осъждане глобата следва да платена. Липсват доказателства по отношение на
извършено плащане, в полза на държавата. Макар, че в процесуален аспект съдът е
длъжен да извърши преценка дали глобата е изплатена от молителя или не, дали
има образувано изпълнително производство по това вземане, включително и да
установи дали наказанието „глоба“ не е погасено поради изтекла давност, то като
съобрази последователно всички осъждания на молителя, прие, че процесуалните
основания за пълна реабилитация на лицето на са налице. Видно от
удостоверение, изх. №
41/08.08.2019г. по описа на
Съдебно-изпълнителната служба при – Районен съд - гр. Монтана, срещу И.Е. Т. има образувано изпълнително дело №
10058/2019г. с взискател Национална
агенция приходи – Дирекция „Частни държавни вземания“ – София, което към
настоящия момент е висящо. Доколкото
установяването на това обстоятелство в никакъв случай не би променило решението
на настоящия съдебен състав по съществото на делото, а единствено събиране на
допълнителни доказателства би обосновало неоснователно отлагане, тъй като без
правно значение към момента е дали глобата е изплатена от молителя или не, дали
има образувано изпълнително производство или наказанието е с изтекла давност по
осъждането с Присъда от 07.03.1997г. по НОХД № 283/96/1996г. по описа на РС-
Монтана, в сила от 22.03.1997г. Това е така, защото не са налице и
предпоставките за реабилитация на молителя Т. по последното осъждане, а именно определение
от 13.10.2015г. по НОХД № 1364/2015г. по описа на РС – Монтана, в сила от
13.10.2015г., с което е бил осъден на шест месеца „лишаване от свобода“ при
строг режим. Видно от справка № 261/15 от 02.02.2016г., издадена от
Затвора гр. Враца, наказанието по това дело на И.Е.Т. е изпълнено
на 02.02.2016г., като лицето е освободено по изтърпяване. Съгласно чл. 88а,
ал.1 от НК когато от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок равен на този по
чл. 82, ал.1, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ
характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и
последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. По осъждането по НОХД № 1364/2015г. по описа на РС –
Монтана наказанието е изтърпяно на 02.02.2016г., поради което не са налице
основанията на чл. 88а, ал.4, вр. ал.1 във вр. чл. 82, ал.1, т. 4 от НК, които
ще настъпят за молителя след 03.02.2021г., тъй като не е изтекъл предвидения 5 (пет)
годишен срок, съобразно
който осъждането по това дело на молителя и последиците, свързани с него, ще
бъдат заличени.
С оглед на изложеното и на основание чл. 436,
ал. 1, вр. чл. 433, ал. 2 НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата за съдебна реабилитация на осъдения И.Е.Т., роден на *** ***,
ЕГН **********,като неоснователна.
ПРЕПИС от определението да се
изпрати на ВОП - София, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок пред Военно-апелативния съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.