Решение по дело №3258/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в закрито заседание, проведено на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Ивчева в.гр.дело № 3258 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20249108 от 11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 5471/2020 г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът П.Ц.Ц. не дължи на ответника  „ЕОС М.“ ЕООД сумите, както следва: 1083,49 лв., представляваща главница по договор за кредит от 10.12.2004 г., сключен с „О.Б.Б.“ АД, 1112,16 лв., представляваща законна лихва за периода от 03.12.2009 г. до 18.12.2019 г., 339,53 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2005 г. до 02.12.2009 г., 657,01 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 02.12.2009 г., както и 284,48 лв. – разноски, за които вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.12.2009 г. по гр.д. №  54339/2009 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, събирани принудително в производството по изпълнително дело №  20198440402528 по описа на ЧСИ С. Я., както и сумата в размер на 836,24 лв., представляваща разноски по изпълнително дело №  20198440402528 по описа на ЧСИ С. Я., поради погасяването им по давност.

Недоволен от постановеното решение, с което предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК са отхвърлени, останал ищецът в първоинстанционното производство, предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Твърди се, че районният съд допуснал нарушение на материалния закон, като приел, че сключеният между „О.Б.Б.“ АД, от една страна в качеството на кредитодател по договор за кредит от 10.12.2004 г., и „ЕОС М.“ ЕООД, от друга страна, договор за цесия от 31.01.2018 г., е породил вилидно правното си действие, тъй като според жалбоподателят последният имал невъзможен предмет – погасени по давност вземания. Същите аргументи се излагат и по отношение на сключеното на 12.09.2018 г. между страните споразумение за разсрочване на парично задължение по договор за кредит от 10.12.2004 г. Релевират се доводи, че съдържащият се в клаузата на чл. 3, ал. 4 от споразумението отказ на длъжника от последиците на погасителната давност не бил валидно извървършен. Заявеното искане е решението, постановено от СРС, да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответника в първоинстанционното производство, с който същата се оспорва с доводи за неоснователност на оплакванията за пороци на първоинстанционния съдебен акт. Навежда доводи, че доколкото ищецът не се е позовал на последиците на изтеклата в негова полза погасителната давност преди подписване на споразумението от 12.09.2018 г., то по силата на последното и на основание чл. 107 ЗЗД задълженията по договора за кредит били новирани, като започнал да тече нов давностен срок за тяхното погасяване, прекъсван чрез предприеманите по изп. дело №  20198440402528 по описа на ЧСИ С. Я. изпълнителни действия. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК въззиваемият твърди надопустимост на наведените за първи път пред въззивната инстанция твърдения за нищожност на договора за цесия. Въпреки това изяснява, че няма законова забрана погасени по давност вземания да бъдат предмет на договор за цесия. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение, като претендира присъждането на деловодни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с които ищецът и длъжник по изпълнително дело №  20198440402528 по описа на ЧСИ С. Я., оспорва изпълнението, позовавайки се на изтекла след производството по издаване на изпълнителния титул погасителна давност за вземанията.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като с него съдът правилно е отхвърлил предявените искове. В тази връзка съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към изложените в атакувания съдебен акт мотиви. В допълнение на същите, въззивният съд намира за необходимо да изложи и свои съображения в отговор на доводите на жалбоподателя, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба.

Със споразумение от 12.09.2018 г. страните по делото, като са взели предвид задълженията на ищеца по договор за кредит от 10.12.2004 г., сключен с „О.Б.Б.“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „ЕОС М.“ ЕООД по силата на договор за цесия от 31.01. 2018 г., и възлизащи към 12.09.2018 г. в общ размер на 3874,20 лв., са се договорили, че последната ще бъде изплатена на ответника на месечни вноски, в размери и с падежи съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към споразумението, последната от които – в срок до 22.10.2019 г. Постигнато е съгласие, че с подписването на споразумението длъжникът признава задължението си по основание и размери, както и че на основание чл. 113 ЗЗД упражнява правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на споразумението.

Споразумението носи подписи на страните по делото, представлява частен документ, автентичността на който и действителността на изявленията по него не е оспорена, съответно опровергана по делото. При така възприето и доколкото това споразумение съдържа изрично изявление в чл. 3, ал. 4, че длъжникът се отказва на основание на чл. 113 от ЗЗД от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, настъпили до датата на споразумението за процесните задължения, посочени по основания и по размер в споразумението, то съдът приема, че по делото е установено, че ищецът се е отказал от изтеклата в негова полза давност и исковете му са неоснователни. Отказът от субективното право на погасителната давност може да се направи само след изтичането ѝ – по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 113 от ЗЗД. Отказът от последиците на изтекла погасителна давност преди или по време на висящ процес е винаги съзнателно волеизявление. Това волеизявление следва да е ясно и недвусмислено за целените последици и да индивидуализира задълженията за които се прави. Законодателят не е поставил изискване за форма на това изявление, поради което и за действителността на същото не е нужна специална форма. Възможно е отказът да не е изричен, а да е мълчалив, но само ако от съдържанието на изявлението може да се направи недвусмислен извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на изтеклата погасителна давност в негова полза за конкретно вземане. (В този смисъл Решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

В случая, не е спорно между страните, че към 12.09.2018 г. погасителната давност за процесните задължения на ищеца по договор за кредит от 10.12.2004 г. е била изтекла, съответно той е могъл да се откаже от последиците на същата. Споразумението сочи процесните задължения, както и ясно и недвусмислено изрично изявление на ищеца, че се отказва от изтеклата в негова полза погасителна давност, поради което твърденията на ищеца в обратния смисъл са неоснователни.

От датата на предоговорения със споразумението падеж е започнала да тече нова 5-годишна давност – аргумент от чл. 110 ЗЗД, която не е изтекла до предявяване на исковите претенции, поради което и последните са неоснователни.

По аргумент от чл. 266, ал. 1 ГПК не подлежат на обсъждане от въззивния съд като несвоевременно заявени релевираните едва с въззивната жалба нови обсоятелства, които са могли да бъдат посочени в първоинстанционното производство. В настоящият случай, обаче, жалбоподателят е навел за първи път във въззивната жалба оплаквания, че договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен между „О.Б.Б.“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД, и споразумение от 12.09.2018 г., сключено между страните, са нищожни поради липса на предмет. Ето защо и доколкото нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за тяхното приложение съдът следи служебно, то настоящият съдебен състав намира за необходимо да изясни, следното:

За да бъде сделката нищожна поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, е необходимо предметът – обект на правоотношението да е невъзможен, да липсва, като невъзможността трябва да е начална, а не да настъпи след сключване на сделката. Нито една от тези предпоставки, обуславящи невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД не е налице, доколкото валидното прехвърляне на вземане не е обусловено от възможността то да бъде събрано принудително. В този смисъл няма пречка да се прехвърли погасено по давност вземане, тъй като изтичането на давностния срок не влияе върху неговото съществуване. Изложеното се отнася и до сключеното на 12.09.2018 г. между страните споразумение за разсрочване на парично задължение по договор за кредит от 10.12.2004 г.

При така възприето и доколкото изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а решението следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с приложимите материален и процесуален закон.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата страна. Искане в този смисъл е своевременно заявено, като в настоящото производство страната е представлявана от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция, обстоятелството, че въззивното производство е протекло без събиране на доказателства в едно единствено съдебно заседание, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лева. Сума в посочения размер следва да бъде възложена в тежест на въззивника.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20249108 от 11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 5471/2020 г. по описа на СРС, ГО, 140 състав.

ОСЪЖДА П.Ц.Ц., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал 8 ГПК на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 100 лв. – разноски за производството пред СГС.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  

 

 

 

                                                                                       2.