№ 20857
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110110281 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно и субективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу А. Ц. С. и С. В. С. за признаване на
установено, че ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден
имот, при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг,
всяка една от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата от 11,99 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020
год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата в размер на 2,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 28.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 28976/28.09.2023год. по ч. гр. д. № 50746/2023 год. по описа на СРС, 65
състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Дружба 1“, бл. 5, вх. В, ет. 2, ап. 55, аб. №
45431, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от
„Топлофикация София“ ЕАД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет
страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в
1
забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като
предвид възраженията на длъжниците, че не дължат сумите по същата, съдът е дал указания
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Ц. С. и С. В. С. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват исковите претенции като неоснователни, по съображения,
че ответниците не са ползватели на топлинна енергия, тъй като сградата – етажна
собственост, където се намира и процесният имот се е отказала от услугата топлоснабдяване
и подаването на отопление е изцяло спряно от общия топломер на етажната собственост. По
отношение на процесния имот твърдят, че е спряно и подаването на топла вода, като
тръбата била запечатена от представители на ищцовото дружество, като в тази връзка
оспорват претендираните суми за ползване на топла вода и такси сградна инсталация и
дялово разпределение. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
от ЗАдв.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 50746/23год. по описа на СРС,65 състав ,се установява ,че
със заявление по реда на чл. 410 от ГПК на 12.09.2023 год. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена срещу длъжниците А. и
С. Стаменови ,при условията на разделна отговорност.
Срещу заповедта са постъпили в срока по чл. 414 от ГПК възражения от
длъжниците, поради което ,на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя
в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията си.
В срок, а именно на 23.02.2024 год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което
съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземанията на
заявителя в заповедното производство е допустим.
По делото не е спорно ,че А. Ц. С. и С. В. С. са собственици на недвижим имот в
гр. София, ж. к. „Дружба 1“, бл. 5, вх. В, ет. 2, ап. 55, съгласно договор за покупко-продажба
на недвижим имот ,обективиран в НА №84,том II,рег. № 4389,дело – 124/2014год.
Съгласно Констативен протокол № 1140/05.10.2009год. ,в сградата на адрес
ж.к.Дружба,бл.5,вх.3,вх.2 и вх. 1 ,съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия ,но е налице несъгласие на живущите за избор на ФДР.
Видно от Акт за изключване на отопление и топла вода ,с абонат Мая С. Николова
,за имот с адрес „Дружба“,аб. № 45431 е извършено изключване на отоплението и топлата
вода.
Съгласно заключението на вещото лице Б. С. В.-Тодорова по СТЕ,което съда
приема изцяло като небудещо съмнение и неоспорено от страните ,дяловото разпределение в
процесната сграда се извършва от „Топлофикация София“ЕАД.В същата се ползва само
топла вода като ищеца е извършвал разпределение на ТЕ в блока след отчет на водомерите
за топла вода ,монтирани в имотите на абонатите. В процесния имот не се ползва топла вода
и няма поставен водомер за топла вода.Съответно за процесния период няма начислена ТЕ
за подгряване на топла вода.Вещото лице сочи ,че са начислявани само суми за дялово
разпределение по 1,09лв. за всеки месец или общо 23,98лв.
Предвид изложеното ,от правна страна съдът приема следното :
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
2
В конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни
отношения между страните за процесния имот и период по договор за продажба на топлинна
енергия,предвид че вземането му за услугата „дялово разпределение „ е обусловено от
доставката на ТЕ,както и договарянето на тази услуга и извършването й през исковия
период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти" на ТЕ са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ ,потребител на енергийни услуги
е крайния клиент, който купува енергия или е ползвател на мрежата за снабдяването му с
енергия.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение /чл.139 от ЗЕ/.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1
и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с
търговците, за което се уведомява клиента.
В случая съдът намира ,че от съвкупната оценка на писмените доказателства не се
установява за периода 01.07.2020год. – 30.04.2022год. ответниците да са били в
облигационни отношения с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия.
Действително същите се легитимират като собственици на недвижим имот ,който се
намира сграда – етажна собственост ,но не са потребители на топлинна енергия ,тъй като
не са получавали такава и не са я ползвали за собствени нужди.От приетото като обективно
и небудещо съмнение заключение по СТЕ се установява ,че в етажната собственост се ползва
само топла вода ,но без имота на ответниците ,в който няма монтирани и водомери за топла
вода.От представения Акт за изключване на отопление и топла вода ,става ясно ,че това е
станало още при предходния собственик.
Следователно ответниците са престанали да бъдат клиенти на топлинна енергия
,предвид разпоредбата на чл.153,ал.3 от ЗЕ като не дължат и цената за услугата „дялово
разпределение“ за доставена до имота топлинна енергия.
Не е налице и хипотезата на чл.153,ал.6 от ЗЕ,предвид че в сградата – етажна
собственост не се ползва топлинна енергия за отопление ,следователно не се разпределя и
такава ,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Ето защо претенцията на ищеца за вземане за услуга „дялово разпределение „ в общ
размер от 23,98лв. ,представляваща цена на извършена услуга за периода от 01.07.2020 год.
до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на
вземането,претендирано от ответниците при разделна отговорност, следва да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
Следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху
тази сума ,за периода от 15.09.2020год. до 28.08.2023год. ,която е подчинена на главния иск.
По разноските:
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски имат
само ответниците.
Съгласно договори за правна помощ и съдействие ,ответниците А. Ц. С. и С. В. С. са
били представлявани от адвокат И. М. ,който им е оказал безплатна правна помощ .
Размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна
помощ се определя по преценка на съда.
3
На основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. , на адвокат И. М. следва да
бъде определено възнаграждение в общ размер от 400лв. за оказаната безплатна правна
помощ на двете ответници.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу А. Ц. С. ,ЕГН : ********** с адрес
в гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.5,вх.В,ет.2,ап.55 ,положителни установителни искове ,с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено ,че А. Ц. С. ,ЕГН : ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* сумата в размер на 11,99 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за имот с адрес гр. София, ж. к. „Дружба 1“, бл. 5, вх. В, ет. 2, ап. 55,
аб. № 45431 за периода от 01.07.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,70 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.08.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 28976/28.09.2023год. по
ч. гр. д. № 50746/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу С. В. С. ,ЕГН : ********** с адрес
в гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.5,вх.В,ет.2,ап.55 ,положителни установителни искове ,с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено ,че С. В. С. ,ЕГН : ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* сумата в размер на 11,99 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за имот с адрес гр. София, ж. к. „Дружба 1“, бл. 5, вх. В, ет. 2, ап. 55,
аб. № 45431 за периода от 01.07.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 2,70 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.08.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 28976/28.09.2023год. по
ч. гр. д. № 50746/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат И. Милев,САС , с адрес в гр.София,ул.“Граф
Игнатиев“ 5,ет.2,офис 204 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,сумата в
размер на 400лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответниците А. Ц. С. и С. В. С..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4