Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.11.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12659 по описа за 2018 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение от 13.02.2018 г., постановено
по гр.дело № 59907/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 40 състав, е признато за
установено по иска на „С.в.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сгр.2А, срещу Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че Р.А.Д.
дължи на „С.в.“ АД, следните суми: 1973,88 лв., представляваща неизплатена сума
за потребена вода през периода от 07.06.2014 г. до 19.04.2017 г., ведно със
законна лихва за периода от 07.06.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 257,99 лв., считано от датата на всяко просрочие до
19.04.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 37410/2017 г. на СРС, 40
състав, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 3044,03 лв.,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 16.11.2010 г.
до 06.06.2014 г., както и иска за лихви до пълния предявен размер от 425,55 лв.
и за периода от 17.12.2010 г. до 06.06.2014 г., като погасени по давност. С
решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Р.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сгр.2А, разноски по делото в размер на 385,52 лв., както и
разноски в заповедното производство в размер на 76,41 лв. С решението на съда е
осъдена на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „С.в.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, сгр.2А, да заплати на адв.К.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, Бизнес център „ Венус“, адвокатско възнаграждение в размер на 171
лв. С определение, постановено в закрито заседание на 25.06.2018 г. по гр.дело
№ 59907/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 40 състав е оставена без уважение
молбата на адв.В.В.Т.- пълномощник на ответника Р.А. Д.за изменение на решение
№ 337659/13.02.2018 г., постановено по гр.дело № 59907/2017 г. по описа на СРС,
40 състав, в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от Р.А.Д.,
подадена чрез пълномощника адв.С.К., с която се обжалва постановеното решение
на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове. Жалбоподателката, чрез своя пълномощник твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в
жалбата. Излага доводи, че няма качеството на потребител на В и К услуги, както
и че не е налице валидно договорно отношение между страните по делото. Предвид
изложеното се моли настоящата инстанция да отмени решението на СРС в частта, в
която исковете са уважени, и да постанови друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „С.в.“ АД, ***,
не взема становище по подадената въззивна жалба.
Постъпила е и частна
жалба от В.В.Т.,
подадена чрез пълномощника му адв.С.К. срещу определение, постановено в закрито
заседание на 25.06.2018 г. по гр.дело № 59907/2017 г. по описа на СРС, І Г.О.,
40 състав. В частната жалба са
изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли
съда да отмени обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се
измени обжалваното решение, в частта за разноските , като ищецът бъде осъден да
заплати на адв.В.В.Т., сумата от 125,21 лв. за предоставена адвокатска помощ в
заповедното производство по ч.гр.дело № 37410/ 2017 г. по описа на СРС, 40
състав, на основание договор за правна помощ и съдействие и чл.38 от ЗА.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по частната жалба- „С.в.“ АД, ***, чрез своя процесуален представител юрк.П.И.оспорва частната жалба, като
неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор на подадената частна жалба. Моли частната жалба, като неоснователна да
бъде отхвърлена, а обжалваното
определение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направени разноски
по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявените от ищеца „С.в.“ АД, *** срещу
ответницата Р.А.Д. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, в частта, в която същите са уважени. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на
установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и
стойността на потребената от ответницата вода, както и че същата е изпаднала в
забава, тъй като задължението за заплащане на цената на потребената вода е срочно.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на
първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите
претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите по жалбата следва да
се добави следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
В случая ответницата не е оспорила нито едно от тези доказателства в
предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е взела
становище по същите, не е оспорила заключението на вещото лице по приетата
съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирала доказателства, включително и
такива оборващи представените и
ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните
факти и обстоятелства по делото.
На следващо място, противно на изложеното във
въззивната жалба, безспорно
установено
е обстоятелството, относно
съществуването на валидно договорно правоотношение между страните за доставка на В и К
услуги. В случая, не е имало оспорване на
обстоятелството, че ответницата Р.А.Д. е собственик на процесния недвижим имот,
до който са доставяни В и К услугите от страна на ищеца „С.в.“ АД, ***. С оглед
на което и при преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
ответницата е собственик на процесния недвижим имот, и респективно между нея и
ищеца е налице валидно облигационно отношение, във връзка с получаване на
услугите при публично известни общи условия за процесния период, тъй като
същата има качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на §1, т.2 от
ЗРВКУ.
По изложените съображения и с оглед на приетите
по делото доказателства пред първата инстанция настоящият състав намира, че при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената и потребена от ответницата
вода, правилно СРС е приел, че исковете за главница и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд атакуваното решение, в обжалваната част, включително и в
частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По частната жалба на В.В.Т., подадена чрез
пълномощника му адв.С.К. срещу определение, постановено в закрито заседание на
25.06.2018 г. по гр.дело № 59907/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 40 състав, съдът приема следното:
Обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния
закон. Настоящият въззивен състав
споделя изцяло мотивите на обжалваното определение, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС, І Г.О., 40 с-в.
Съдът приема, че присъдените в полза на ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение са правилно изчислени, поради което не е
налице основание в закона за отмяна на обжалваното определение и изменение на постановеното
решение, в частта за разноските.
С оглед на което, обжалваното определение се явява правилно
и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба, като неоснователна - да се
остави без уважение.
По
отношение на разноските за възивното
производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за въззивното производство. При
липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се
присъждат и на въззиваемата страна- ищец по делото.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.02.2018 г., постановено по
гр.дело № 59907/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 40 състав, в обжалваната
част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователна частната
жалба на В.В.Т., с
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв.С.К. срещу определение, постановено в закрито заседание на 25.06.2018 г.
по гр.дело № 59907/2017 г. по описа на СРС, І Г.О., 40 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280,
ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.