РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Ямбол, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330102129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от М. П. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, в
качеството на родител и законен представител на малолетното дете Г. М. П. с ЕГН
**********, роден на *** год. в гр.Я., с искане за издаване на заповед за защита на детето
срещу неговата майка В. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***.
С молбата се твърди, че М. Х. е баща на детето Г., а ответницата негова майка, като с
Решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ***РС, упражняването
на родителските права било предоставено на бащата, а на майката е бил определен режим на
лични контакти. Твърди се че ответницата злоупотребява с *** и алкохол, както и че била
настанявана в *** в болницата в гр.Я., но без особен резултат.
На 28.06.2024 год. около 18.00 часа в гр.Я., ответницата настигнала детето, започнала
да го дърпа и при опит на детето да избяга тя го спънала, при което детето паднало на земята
и си счупило телефона, след което ответницата го притиснала към ъгъла. Детето някак си
успяло да избяга, като приятели на детето позвънили на родителите си, а те от своя страна
на бащата. Когато бащата отишъл при детето същото било ужасно уплашено и цялото в
паяжини. Подобна ситуация имало и седмица-две преди това, която била още по-груба,
тогава ответницата крещяла пред детето, хвърляла вещи, заплашвала детето, че ще го удари
с телефона.
Поддържа се че поведението на ответницата представлява пряка, непосредствена и
1
последваща опасност за живота и здравето на детето и се иска издаване на заповед за
незабавна защита.
В съдебно заседание молителят се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. С. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че
от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява че поведението на
ответницата представлява непосредствена, пряка и последваща опасност за живота и
здравето на малолетното дете. Претендира се от съда по отношение на ответницата да бъдат
наложени мерки по ЗЗДН, а именно тези по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от закона.
Ответницата по молбата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не
взема становище по основателността на изложеното в молбата.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на твърденията си, молителят е ангажирала декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, както и писмени доказателства – заверени копия от удостоверение за раждане на
малолетното дете и решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на
**РС, от които се установява, че родители на детето Г. М. П., с ЕГН **********, роден на
*** год., са молителят М. П. Х. – баща и ответницата В. Д. Г. – майка, както и че с
посоченото съдебно решение упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете са били предоставени на бащата - М. П. Х., а на майката е бил определен
режим на лични контакти с детето.
Видно от изисканите от съда служебно справки за съдимост М. П. Х. е неосъждана, а
В. Д. Г. е осъждана за извършени от нея престъпления по чл.194 НК и чл.354а НК.
Видно от изисканата от съда и представена по делото медицинска справка,
родителите на детето не се водят на отчет при *** на МБАЛ-Я.
Видно от изискания от съда и представен по делото социален доклад изготвен от ОЗД
при ДСП-Я., се установява, че към момента бащата е този, който полага непосредствени
грижи по отглеждане и възпитание на детето, както и че с майката – ответник в настоящото
производство не е проведена среща, тъй като не е бил осъществен контакт със същата.
Съдът е изслушал в съдебно заседание лично малолетното дете, което при
изслушването му като цяло потвърждава изложеното в молбата за защита от домашно
насилие.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.3, т.4
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителката е основателно, на следните
2
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.4 – тъй като ответника е възходящ – майка на
пострадалото лице.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответницата, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13,
ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя от фактическите данни установени при
изслушване на самото дете пострадало от домашно насилие.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответницата
със законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери, че преследването на детето против неговата воля, дърпането и
спъването на детето, неговото притискане към ъгъла, представляват поотделно и в
съвкупност форма на психическо и физическо насилие и следва да се квалифицират като акт
на домашно насилие осъществено от ответницата спрямо детето съгласно нормата на чл.2
ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице –
малолетното дете Г. М. П., като по отношение на майката В. Д. Г., следва да бъдат наложени
следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответницата да се въздържа от
извършване на домашно насилие и по т.3 ЗЗДН – забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
същото на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 6 месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответницата акт
на домашно насилие.
Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
насилие са достатъчни по обем за да осъществят до този момент търсената закрила на
пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответницата заповед за незабавна защита № *** год., считано от 12.07.2024 год.
3
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответницата по молбата да бъде осъдена да заплати в полза
бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна
такса.
Предвид липсата на направено изрично искане за присъждане разноски по делото,
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на М. П. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, в качеството на родител и
законен представител на малолетното дете Г. М. П. с ЕГН **********, роден на *** год. в
гр.Я., за извършен от В. Д. Г. с ЕГН ********** спрямо малолетното дете Г. М. П., акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА В. Д. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.Я., ул.“*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо малолетното дете Г. М. П. с ЕГН
**********, роден на *** год. в гр.Я.
ЗАБРАНЯВА на В. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** ДА
ПРИБЛИЖАВА малолетното дете Г. М. П. с ЕГН **********, роден на *** год. в гр.Я.,
обитаваното от него жилище, посещаваните от него места за социални контакти и отдих на
разстояние по-малко от 50 метра, за срок от шест месеца, считано от 12.07.2024 год.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, В. Д. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – В. Д. Г. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят на РУ МВР Я. и ОЗД при ДСП Я.
Решението подлежи на обжалване днес пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок
считано от 27.09.2024 год.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4