Решение по дело №2040/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1241
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 27 август 2019 г.)
Съдия: Мария Гецова Димитрова
Дело: 20194520102040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 09.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДИМИТРОВА

         при участието на секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2040 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от С.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника муадв. Т.В., с която са предявени осъдителни искове срещу „Румедит-98“ АД, ЕИК *********, както следва: 1/ с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за сумата от 3 422,40 лв. – /остатък след изплащането на сумата 2400 лв./ – представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед полагане на труд при същия работодател не по-малко от 10 години и 2/ с правно основание чл.228, ал.3 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата 449,67 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 422,40 лв. за периода от 22.12.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск - 08.04.2019 г. Претендира направените разноски.

 В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез пълномощника муадв. Б.М.,***, с който признава иска по чл. 222, ал.3 от КТ за сумата от 3 422,40 лв. – /остатък след изплащането на сумата 2400 лв./ по основание и размер. Твърди, че не е станал причина за завеждане на делото, тъй като имали извънсъдебна уговорка за по-късното изплащане на сумата, във връзка с други техни правоотношения, а и предвид считоводно-финансовото състояние на ответното дружество, което било в невъзможност да изплати наведнъж цялата претендирана сума, счита, че може да се постигне спогодба.

Съдът е отделил като безспорни обстоятелствата в отношенията между страните, че е съществувало трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор № 4/01.10.2002 г., по силата на който ищецът работил на длъжността „ръководител група-сервиз на ренгенова медицинска техника“, което е било прекратено с Акт № 4, считано от 01.08.2016 г., на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ и към момента на прекратяване на договора ищецът вече е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за обстоятелството, че ответникът е заплатил част от обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 2400 лв. от общо дължимото 5822,40 лв., представляващо шест брутни заплати по 970,40 лв., както и не се спори, че ищецът е полагал труд при ответника повече от 10 години без прекъсване и размера на брутното му трудово възнаграждение.

Единственият спорен между страните въпрос е за разноските и законната лихва, дали ответникът е в забава, дал ли е повод за завеждане на иска и дали ищецът е отправил покана за извънсъдебно уреждане на спора.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощника си адв. Т.В., която моли съда да уважи претенциите, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието на главния искпо чл.222, ал.3 от КТ от страна на ответника. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание управителят на ответното дружество не се явява, представлява се от адв. Б.М., която признава иска за главницата. Счита иска за обезщетение за забавапо чл.228, ал.3 от КТвъв вр. чл.86 от ЗЗД за неоснователен, защото имало други взаимоотношения между страните и се договорили да направят прихващане на остатъка от претендираната главница. Оспорва искането за присъждане на разноски, счита, че не е даден повод за завеждане на делото, направено е признание на иска и няма покана. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен са два осъдителни иска с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за сумата от 3 422,40 лв.- главен  и чл.228, ал.3 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата 449,67 лв.-акцесорен,при условията на кумулативно съединяване на исковете.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на главния иск, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК по отношение на главния иск. В съдебно заседание и с отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на искас правно основание чл.222, ал.3 от КТ за сумата от 3 422,40 лв. – /остатък след изплащането на сумата 2400 лв./ – представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 222 ал. 3 от КТ за основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата 3 422,40 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба да окончателното изплащане на задължението. Не се представиха доказателства за наличие на други отношения между страните, с които да е възможно прихващане на задължението по главницата. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на искапо чл. 222 ал. 3 от КТ, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

 

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника по отношение на иска с правно основание чл.228, ал.3 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД.

Претенцията за лихви е съобразена с разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ, в която изрично е уредено, че обезщетениятадължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, като след изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая не е необходима покана, тъй като срокът за плащане на обезщетението е законово установен и след като не е спазен работодателя дължи законната лихва. Лихвата се претендира от влизане в сила на разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ /22.12.2017 г./, до датата на предявяване на иска само върху неплатената част.

По тези съображения съдът намира акцесорният иск за законна лихва почл.228, ал.3 от КТ във вр.  чл. 86 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения размер449,67 лв.за периода от 22.12.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск - 08.04.2019 г.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца заплатеното адвокатско възнаграждение, което се претендира в размер на 720 лв. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че същото следва да се присъди в размер на 564 лв. с ДДС съобразно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 На осн чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК вр. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна такса4% върху защитавания интерес, но не по-малко от 50 лв. от всички интереси или общо сумата 186,90 лв. в полза на Бюджета на съда. Неоснователно е възражението на ответника за освобождаване на разноски, тъй като нямал поканаот ищеца, за да му изплати тези суми и не станал причина за завеждане на делото.

Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл.228, ал.3 от КТ, срокът за плащане на обезщетението е законово установен и не е необходима покана, не се представиха никакви доказателства за извънсъдебни уговорки между страните.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „РУМЕДИТ-98“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Независимост” № 21, представлявано от Изпълнителният Директор Марийка Великова Димова ДА ЗАПЛАТИ наСТОЯН С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „Света Троица” № 13, ет. 2, ап. 2,както следва:

1/ на основание чл.222, ал.3 от КТ, сумата от 3 422,40 лв. – /остатък след изплащането на сумата 2400 лв./ – представляваща обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед полагане на труд при същия работодател не по-малко от 10 години;

2/ на основание чл.228, ал.3 от КТ във вр. чл.86 от ЗЗД, сумата 449,67 лв.представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3 422,40 лв. за периода от 22.12.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск - 08.04.2019 г.;

3/ ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 08.04.2019 г. до окончателното изплащане;

4/ на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата 564 лв. с ДДС направени по делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, като

         ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата част до претендираните 720 лв.

 ОСЪЖДАна осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК „РУМЕДИТ-98“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Независимост” № 21, представлявано от Изпълнителният Директор Марийка Великова Димова  ДА ЗАПЛАТИ сумата 186,90 лв. /сто осемдесет и шест лева/ държавна такса в полза на Бюджета на Русенски районен съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: