Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария
Даскалова
при
секретаря Мая Вълева и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна - Владислав Томов като разгледа докладваното от съдия
Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №239/2020 г. по описа на Административен съд -
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, срещу
Решение № 2346/17.12.2019 г. по н.а.х.д. № 4715/2019 г. по описа на Районен
съд- Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
03-010779/20.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" -
Варна, с което на „Варненска строителна компания“ ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер
на 150 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415
„в“ ал.1 от КТ, за нарушение на чл.11, ал.5, вр.чл.12, ал.1 от
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
Касаторът
сочи, че съдът неправилно приема, че съгласно чл. 11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.,
следва работодателят да е отговорен за документиране на инструктажа. В чл. 2 от
посочената наредба е предвидено, че работодателят създава организацията и
когато не е определено лице отговорността за недокументиране на инструктажа е
на работодателя. Намира, че правилно е приложен материалния закон относно
наложеното наказание и размера му. Отправено е искане за отмяна на оспореното
решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт жалбата се
поддържа. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Варненска
строителна компания“ ООД не е изразил становище по спора.
Представителят на ОП –
Варна счита, че жалбата е основателна.
Административен съд –
Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи
следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Районният
съд е приел, че на 27.11.2018 г.,
около обяд служители на Д”ИТ” - Варна извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Варненска
строителна компания“ ООД в строителен обект - три броя жилищни
сгради – блок „А“, блок „Б“ и блок „В“ с подземни паркинги и магазини
в ж. к. “Младост, УПИ VІІ, в кв.4 по плана
на 26-ти м. р. в гр. Варна. На обекта имало работници, като свид. Начев -
инспектор в ДИТ – Варна, видял четирима от тях, които оставяли строителни
материали до намиращ се на строителната площадка фургон. Те били облечени с
тъмносини зимни работни дрехи. Свид. Начев обявил началото на проверката. В
констативен протокол той записал имената на работниците, един от които бил Халил
Хюсеинов Кьойбашчиев. Той посочил, че работи като общ работник от един ден със
съответното работно време, че има уговорено трудово възнаграждение
и трудов договор. След като данните на работниците били записани,
техническия ръководител на обекта им възложил задача, която те започнали да
изпълняват. Била насрочена и документална проверка, при която му била
представена книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. В
нея било отразено, че работника е инструктиран на 28.11.2018 г. За установеното
в хода на проверката бил съставен протокол № ПР 1841108/13.12.2018г., с който
били дадени и съответните предписания.
Съдът е приел,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. За установеното нарушение не
следва да се ангажира отговорността на дружеството по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1
и ал.2 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. В случая специална норма, предвиждаща санкция за
недокументиране на проведен инструктаж не е предвидена, поради което фактите е
следвало да се отнесат към чл. 413, ал.2 от КТ. Тази норма изисква деецът да не
е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. АНО е вменил отговорност за недокументиран инструктаж, а не за
непроведен, поради което липсва състав на нарушение, той като не са събрани
доказателства за непроведен инструктаж.
Оспореното
решение е законосъобразно.
Съгласно,
чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ. Инструктажите се провеждат от длъжностни лица с подходящо
образование по ред и при условия, определени от работодателя – ал. 2.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от същата наредба, проведените инструктажи се документират
в книги за инструктажи, съгласно Приложение № 1. Анализът на визираната
регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури провеждането
на инструктаж, чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и
документира инструктажа, т. е. извършването и документирането на инструктажа е
вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което е
определено от работодателя.
В случая е ангажирана
административнонаказателната отговорност на работодателя. Налице е
несъставомерност на извършеното деяние, което налага извод за законосъобразност
на оспореното решение.
Районният съд е приел,
че недокументиране има когато е проведен инструктажа, но документно не е
отразен. В случая липсват доказателства на 27.11.2019 г. да е проведен
инструктаж, поради което не би могло да възникне задължение за документиране. С
тези съображения е извел, че липсва състав на нарушение. Изводите в тази насока
на районния съд се споделят от касационната инстанция. Следвало е да се съберат
от АНО, доказателства проведен ли е инструктаж, поради липса на документиране, за
да се ангажира отговорността за непровеждането на инструктажа и то на лицето,
на което е вменено това задължение.
По изложените съображения не са налице
отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и по аргумент на
противното на чл. 63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК искането на
ДИТ – Варна за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно,
поради което се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2346/17.12.2019 г., постановено по НАХД № 4715/2019 г. по
описа на Районен съд - Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.