Решение по дело №95/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 67
Дата: 31 май 2019 г.
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20195550100095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                 31.05.2019г.                                   Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                                  Граждански състав

На 20.05.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №95 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е изпратено за разглеждане по реда на чл.23, ал.3 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа, както и за съдебните разноски по делото.

Производството е образувано по искова молба на Р.Д.Б. срещу „У.Б.“ АД. Ищцата твърди, че е работила във филиал на ответната банка в гр.Р. от 2007г., като е заемала длъжности като „специалист обслужване на клиенти“, „консултант физически лица с каса“, „консултант клиенти“ и от 07.01.2017 г. била назначена на длъжност „Д.ф.“ във филиал Р., регион „Б.д." - С.З.. Твърди, че до уволнението й няма налагани дисциплинарни наказания. Твърди, че със Заповед №248 от 27.09.2018г. на Главния изпълнителен директор и Главния оперативен директор на ответната банка било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл.188, т.3 КТ чрез дисциплинарно уволнение, считано от 28.09.2018г., поради посочени допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина, чл.190, ал.1, т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, чл.190, ал.1, т.7 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3 КТ - неспазване на технически и технологични правила, т.7 - неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, т.8 -злоупотреба с доверието на работодателя. Твърди, че в заповедта било посочено, че управление „В.к.“ инициирало цялостно разследване и в резултат на проверката било установено, че са допуснати редица нарушения и конкретно тя била допуснала следните нарушения: 1. С издадена заповед №0472-44-001910 от 16.03.2017г. не била възложила поименни отговорности на служителите във филиал Р. за осъществяване на ежедневен и последващ контрол по взаимен принцип и месечен контрол на извадков принцип, с което нарушила UCB RET-141 Оперативен контрол в клоновата мрежа; 2.Не била осъществила контрол на издадена от нея заповед №0472-44-001906 от 16.03.2017г. за извършване на внезапни ревизии и заповед №0472-44-001910 от 16.03.2017г. за извършване на последващ контрол; 3. Не била осъществила контрол за отстраняване на установени от А.С.- МОД филиал С.З. Б., отговаряща за оперативна дейност на филиал Р., пропуски по време на извършвания последващ контрол на извадков принцип, с което не е изпълнила заповед №0450-44-00-8903 от 04.11.2015г. на регионален директор С.З., а именно били налице клиенти, които нямали зареден спесимен. Например в протокол от 16.05.2018г. било установено, че за фирма „Ф.****“ ЕООД нямало качена лична карта на И.Д., към 26.06.2018г. личната карта още не била качена, който пропуск бил установен с протокол от 15.01.2018г.; 4. Удостоверила е участие в комисии за извършване на внезапни ревизии на 27.02.2018г., 16.03.2018г., 13.04.2018г., 16.05.2018г., без физически да присъства при извършване на цялостната ревизия, с което нарушила UCB RET-58 Извършване на внезапна ревизия каса и UCB CV-17 Правила на касовата дейност; 5. Не е опазила в тайна потребителския си идентификатор, като с него е оторизирана една неправомерна транзакция на 21.05.2018г. по клиентска сметка, с което нарушила UCB SECB-18 Политика за сигурност на паролите. Твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана, посочените в нея дисциплинарни нарушения били погасени поради изтекли срокове, не били посочени конкретните нарушения с обективни и субективни признаци, време на извършване и нарушена разпоредба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението й и да отмени заповедта, с която същото е наложено, и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Д.ф.“ във филиал Р. на „У.Б.“ АД.

С писмения си отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответникът „У.Б.“ АД изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не оспорва обстоятелствата относно сключения безсрочен трудов договор от 10.08.2007г. с ищцата, както и че с допълнителното споразумение към него №5588 от 29.12.2016г. била назначена на длъжността „Д.ф.“във филиал Р.. Твърди, че на 29.12.2016г. ищцата подписала и длъжностна характеристика за длъжността „Д.ф.“във филиал Р., а на 09.10.2008г. декларация за опазване на банкова и търговска тайна и доверителност, а с декларация от 10.09.2018г., че не се ползва със закрилата по чл. 333 КТ. Не оспорва обстоятелството, че трудовият договор с ищцата е прекратен със Заповед №248 от 27.09.2018г. на Главния изпълнителен директор и Главния оперативен директор чрез дисциплинарно уволнение, считано от 28.09.2018г. Твърди, че заповедта е подписана от двамата изпълнителни директори, които имат дисциплинарна власт. Твърди, че изпълнителните директори са узнали за извършени нарушения от ищцата на 02.08.2018г., от когато започнал да тече срокът по чл.194 КТ, на която дата бил изпратен по имейл Одитен доклад от 02.08.2018г. от лицето М.С.. Твърди, че на ищцата са искани писмени обяснения по реда на чл.193 КТ с писмо от 14.08.2018г. и от 07.09.2018г„ като ищцата дала своите писмени обяснения на двете писма. Твърди, че наказанието е наложено в срока по чл.194 КТ и всички нарушения били извършени в 1-годишния период преди връчване на заповедта за уволнение. Твърди, че дисциплинарният комитет на банката заседавал на 22.08.2018г. и взел решение да се предложи налагане на ищцата на дисциплинарно наказание уволнение. Твърди, че заповедта е мотивирана съгласно изискването на чл.195 КТ. Излага подробни съображения за извършване на конкретно посочените в обжалваната заповед дисциплинарни нарушения. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да присъди на ответника направените по делото разноски.

 

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа обстановка:

 Страните не спорят, а и видно от приетите като писмени доказателства по делото копия от документите от личното трудово досие на Р.Д.Б., ищецът е работил при ответника от 10.08.2007г., като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е бил на длъжността „Д.ф.“във филиал Р..

Страните не спорят относно задълженията, които ищцата е имала, произтичащи от длъжността, която е заемала, и които са подробно разписани в подписаната от ищцата длъжностна характеристика.

По делото бяха допуснати гласни доказателства:

От показанията на свидетелите А.Я.Б. – „С.в.о.“в „У.Б.“ АД, М.Б.С.– „М.в.к.“ в „У.Б.“ АД и Е.Г.М. – служител в „О.к.“ в „У.Б.“ АД, се установява, че в централата на банката е постъпила информация за злоупотреба с финансови средства от служител във филиал Р., заради което тримата свидетели са били изпратени да извършат проверка на място. Тримата свидетели са посетили филиала на банката на 27.06.2018г., като са разговаряли с всички служители, включително с ищцата, запознали са се с начина на работа на всички служители и са иззели нужната документация. Целта на проверката била да се изяснят причините, поради които се е стигнало до присвояването на средства от страна на служител от филиала. Присвоените средства били в много голям размер – над 450000,00лв., заради което трябвало да се установи дали служителката, която е признала, че ги е присвоила, не е имала и съучастник. Основна задача на проверката била да се установи механизма на контрол върху работата на служителите, както и дали се спазват вътрешните заповеди за работата на банката. Установено било, че издадената от ищцата заповед за разпределяне на отговорностите и контрола на служителите във филиала не отговаряла на нужните изисквания – на първо място не били ясно разпределени отговорностите и по този начин никой не носел отговорност за неупражнен контрол, от друга страна, заповедта била със стара дата, като името на новоназначена служителка било допълнено впоследствие. В резултат на тази заповед при установена липса на контрол не можело да се вмени отговорност на никой от служителите. Същевременно били установени случаи на неупражнен контрол върху банковите операции във филиала. Освен това на всички служители във филиала са били извършвани внезапни проверки по правилата за работа в банката. Тези проверки е трябвало да бъдат извършвани минимум веднъж в месеца, като проверяващи са служител „мениджър оперативна дейност“ (МОД), който е идвал от С.З. и директора на филиала – ищцата. Тъй като в помещенията на филиала имало видеонаблюдение, при преглеждане на видеозаписите свидетелите установили, че при извършените проверки ищцата не присъствала, а проверките били извършвани само от служителя МОД. Въпреки, че ищцата не присъствала, тя се подписвала на протоколите за проверките. Свидетелите подробно описват технологията на проверката, която може да се проследи и на видеозаписа – когато служителя МОД започне проверката, съответният служител на филиала приключва работата си с клиенти, генерира касови справки, от които се вижда каква е наличността на касата. След това се изброяват всички средства в касата на служителя и в т.н. огледална каса – каса в трезора на банката, в която се съхраняват средства на съответния служител, които са над определения за съхранение в касата на работното му място размер. Когато се преброят средствата, се съставя протокол, който се подписва от проверяващите. За ревизиите на дати 27.02.2018г., 16.03.2018г., 13.04.2018г. и 16.05.2018г., за които са запазени видеозаписите, е установено, че ищцата физически не е присъствала при броенето на парите, а само се е подписала на протоколите. Тези обстоятелства, както и другите нарушения, за които е наказана ищцата, са били установени от свидетелите при обстойната проверка на цялата документация и на видеозаписите, която проверка не е била само в деня на посещението на филиала в Р., а е продължила в централата на банката до издаването на одитния доклад. При посещението си във филиала, след като свидетелите са разговаряли с ищцата относно принципните положения за работа в банката, тя е била помолена да подаде писмени обяснения, в които да повтори това, за което са разговаряли със свидетелите. Тези писмени обяснения не са й били искани по реда на чл.193 от КТ, не са били искани писмено, нито са визирали конкретни дисциплинарни нарушения. При проверката било установено също, че при една от транзакциите, при които са присвоени средства от служителката К. И., е бил използван потребителският идентификатор (парола) на ищцата. Задачата на проверката била да установи дали ищцата не е била съучастник при присвояването или паролата е използвана неправомерно. Макар да било установено, че паролата е използвана неправомерно, това било нарушение от страна на ищцата, която имала задължение да опази паролата си, за да не бъде използвана от друго лице. В банката имало изрични правила относно паролите на служителите – от какви символи се състоят, на какъв период е задължително да бъдат сменяни и как следва да се съхраняват. Тези правила не били спазени от ищцата. Проверката на свидетелите е приключила с Одитен доклад, съставен на 02.08.2018г. и изпратен до широк кръг от хора, на първо място на изпълнителните директори на банкакта. Въз основа на този одитен доклад се е сформирал дисциплинарен комитет, който да обсъди констатираните с доклада нарушения на съответните служители и налагането на съответни наказания. Когато свидетелите са били във филиала в гр.Р. на 27.06.2018г., те не са имали информация за конкретни дисциплинарни нарушения на ищцата и заради това не са ги коментирали с нея. Предмет на обсъжданията между свидетелите и ищцата били принципни въпроси за работата на банката, за които принципни въпроси тя е написала и първоначалните си обяснения. Изпълнителните директори на банката са били уведомени за конкретните дисциплинарни нарушения на ищцата едва с Одитния доклад от 02.08.2018г., макар да са знаели за присвояването на средства по-рано. Свидетелите са установили сериозни пропуски на ищцата при извършването на контрол, който е подробно описан във вътрешните документи на банката. Ищцата не е участвала в извършването на такъв контрол, тъй като е делегирала правомощията си на служителите. Контролни функции са били предоставени на служителката К. И., която още от 2016г. е била определена като рисков служител. Установено било, че същата има финансови задължения и е в състояние на трайна неплатежоспособност. Това обстоятелство е било съобщено на ищцата, за да може тя да засили контрола си върху този служител. Въпреки това, на рисковия служител са възложени най-големи отговорности във филиала. Присвояването на толкова голяма сума от служителката К.И.е станало чрез измамни транзакции през последните три години и едва в последните десет дни преди установяването на присвояването – чрез вземане на пари от касата. Поради тази причина при извършването на проверка на касовата наличност на служителката през месец май 2018г., не е било установено несъответствие.

От показанията на свидетелката М.П.Г. – служител във филиал Р. на „У.Б.“ АД, се установява, че на 06.06.2018г. клиент на банката е поискал справка за наличностите по банковите си сметки. След като свидетелката е казала на клиента наличностите, същият е останал много изненадан, като е твърдял, че е трябвало да има много повече пари. В този момент клиентът е бил извикан на работното място на служителката К. И., която е направила същата справка на своя компютър. При справката салдата на сметките на клиента са се оказали различни – такива, каквито клиентът е очаквал. Ситуацията се е сторила странна на свидетелката и тя е докладвала за нея на ищцата. Ищцата не е могла да реагира в момента, но на следващата сутрин е отишла преди всички на работа и е направила собствена проверка, при която е установила множество нарушения на служителката К.И.и присвоена голяма сума. Тогава ищцата е сигнализирала до горестоящите си ръководители. В края на месец юни комисия от централата на банката е идвала на проверка във филиала и е разговаряла с всички служители, включително със свидетелката, като са й изискали и писмени обяснения. Свидетелката обяснява за начина на извършване на ежемесечните ревизии на каса – служител МОД и директорката на филиала идват внезапно на работното място и й казват, че започват проверка. Разпечатва се справка за касовата наличност, след което се броят наличните в касата средства. Има ограничение за размера на наличностите в касата, като над този размер, трябва да се съхраняват в трезора. След преброяването на сумите в касата, се броят и сумите в трезора. Накрая се съставя протокол, на който се подписват проверявания служител и проверяващите. По време на тези ревизии ищцата не винаги присъства, понякога присъства частично, а понякога изобщо не присъства, но винаги е в офиса.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, кореспондират както помежду си, така и с приетите писмени доказателства по делото и няма данни за евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Действително свидетелите са служители при ответника, но именно поради тази причина са узнали фактите, за които свидетелстват.

Основен спорен момент по делото, за установяването на който съдът следи и служебно, е дали обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена в срока, регламентиран в чл.194 от КТ. Чл.194 от КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание. За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Двумесечният срок тече от деня на откриване на нарушението. Под „откриване на нарушението“ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато е установен субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Едва когато наказващият орган узнае за признаците на нарушението от обективна и субективна страна, можем да говорим за откриване и от този момент започва да тече двумесечният срок по чл.194 от КТ. В процесния случай, на 07.06.2018г. ищцата е установила присвояване на средства от страна на служител във филиала, за което е сигнализирала до горестоящите си ръководители на банката. На 27.06.2018г. комисия, в която са участвали тримата свидетели - А.Я.Б., М.Б.С.и Е.Г.М., е посетила филиала в Р., провела е беседи с ищцата и останалите служители, иззела е документация и е изискала писмени обяснения. Писмените обяснения не са искани с писмо, а устно са помолени всички служители, включително и ищцата, да опишат работата си и това, което им е било известно във връзка със случая на присвояването. Това става ясно и от съдържанието на писмените обяснения на ищцата от 28.06.2018г., приети като писмено доказателство по делото. Ищцата обяснява как е установила злоупотребата със средства от страна на служителката К.И.и обяснява как е организирана работата във филиала. След посещението на място във филиала в Р., работата на комисията е продължила до съставянето на Одитен доклад от 02.08.2018г., който е приет като писмено доказателство по делото и който е изпратен на изпълнителните директори на банката. Именно изпълнителните директори – Л.Х.и Е.М.са дисциплинарно наказващият орган, за който тече срокът по чл.194 КТ. Съдът приема за безспорно установено, че дисциплинарно наказващият орган е узнал за дисциплинарното нарушение едва на 02.08.2018г. с получаването на одитния доклад. Преди това е имало индиции за извършени дисциплинарни нарушения от страна на ищцата, но същите не са били конкретизирани от обективна и субективна страна по начина, по който са описани в одитния доклад, по начина, по който са описани в писмата за изискване на писмени обяснения по реда на чл.193 КТ и по начина, по който са формулирани в обжалваната заповед за уволнение. Действително преди да бъде издаден одитния доклад дисциплинарно наказващият орган е бил информиран за присвоените суми от служител на филиал Р., във връзка с което по делото бяха представени и приети като писмени доказателства Доклад до УС от 25.06.2018г. и извлечение от Протокол №28/27.06.2018г. от заседание на Управителния съвет на „У.Б.“ АД. От тези писмени доказателства се установява, че във филиала в гр.Р. е открита злоупотреба със средства, предприети са действия за обезпечаване на средствата от страна на злоупотребилия служител К.И.и е взето решение за възстановяване на средствата по сметките на засегнатите клиенти на банката. Единствената констатация, която има отношение към работата на ищцата е, че „Основна причина за „успеха“ на измамата е липсата на ежедневен последващ контрол във филиала и ниското ниво на личен контрол от Директора на филиала и мениджъра оперативна дейност към филиал С.З. В.“. Тази констатация е по-скоро логичен извод, предвид факта на значителната сума, която е присвоена за голям период от време, че контролът е бил занижен, но към момента на доклада – 25.06.2018г. не е имало конкретни данни за нарушения от страна на ищцата. Такива конкретни данни не са предоставени на управителния съвет, а е предстояло да бъдат изяснявани при последващата проверка – започнала на 27.06.2018г., както бе описано по-горе. Поради тази причина Доклада до УС от 25.06.2018г. и взетите решения по извлечение от Протокол №28/27.06.2018г. от заседание на Управителния съвет на „У.Б.“ АД не опровергават извода, че дисциплинарно наказващият орган е узнал за дисциплинарните нарушения най-рано на 02.08.2018г. Обжалваната заповед е от 27.09.2018г. – т.е. издадена в двумесечния преклузивен срок на чл.194 КТ.  

Процесната заповед за уволнение включва няколко нарушения на ищцата. Първото нарушение е, че „С издадената от нея Заповед №0472-44-001910 от 16.03.2017г. Р.Д.Б. не е възложила поименни отговорности на служители във Филиал Р. за осъществяване на ежедневен последващ контрол на взаимен принцип и месечен контрол на извадков принцип, което е в нарушение на UCB RET-141 „О.к.к.м..“ От приетото като писмено доказателство по делото копие на UCB RET-141, се установява, че е регламентирано изискване за възлагане на последващия контрол „От МОД във филиал или на взаимен принцип между служителите съгласно Заповед на Директора.“ В случая е налице заповед на директора, която обаче не дефинира ясно контролните функции на служителите – кой служител кого следва да проверява, по начин, че при неосъществен контрол, какъвто е констатиран, да може да се търси отговорност от съответния служител. Освен това визуално погледната заповедта на ищцата - Заповед №0472-44-001910 от 16.03.2017г., е поправена след издаването й. Служителката М.Г., която е и свидетел по делото, работи във филиала от януари 2018г., но е дописана в заповедта, макар заповедта да е издадена на 16.03.2017г. Това обстоятелство също компрометира заповедта до степен, че тя не може да възложи задължения и отговорности. С цитираната заповед ищцата не е изпълнила задълженията си, възложени с вътрешните разпоредби на банката и с Длъжностната й характеристика, а именно: Да отговаря за цялостното спазване на приетите правила за контрол и оторизация на операциите и да организира тяхното прилагане във филиала и подчинените на филиала структури; Да отговаря за организирането на ежедневен последващ контрол върху счетоводните документи и договори и контрола по равнението на структурната единица при приключен работен ден; Да спазва вътрешнобанковите процедури и правила на Банката и нормативните изисквания по отношение на дейността като се стреми да управлява и намалява нивото на операционен риск в работата в качеството на Мениджър Операционен риск в подчинените му структури.

Второто нарушение на трудовата дисциплина, за което е санкционирана ищцата е, че

„не е осъществила контрол за изпълнението на издадените от нея Заповеди за извършване на внезапни ревизии №0472-44-001906 от 16.03.2017г. и последващ контрол №0472-44-001910 от 16.03.2017г. Предвидените контролни действия в заповедите не са изпълнявани от служители във Филиала съгласно изискванията на работодателя.“ От представеното по делото копие на Вътрешно банкова регулация UCB RET-141 се установява, че Задължение на Директора, МОД, ЕКО и е организацията и проследяване изпълнението на задължителни проверки и контролни действия, които следва да се извършват регулярно, а именно: „Касови проверки на всеки един касиер - минимум ежемесечно, съгласно UCB CV-17.“ В хода на проверката на филиала в Р. са установени непроверени КЛ и дати без извършени ревизии на каси, например за месец Октомври 2017 - не е извършена ревизия на всички служители, които са извършили касови операции. Този факт се установява от представения Одитен доклад от 02.08.2018г. По този начин ищцата отново не е изпълнила задълженията си, възложени с вътрешните разпоредби на банката и с Длъжностната й характеристика, а именно: Да отговаря за цялостното спазване на приетите правила за контрол и оторизация на операциите и да организира тяхното прилагане във филиала и подчинените на филиала структури; Да отговаря за организирането на ежедневен последващ контрол върху счетоводните документи и договори и контрола по равнението на структурната единица при приключен работен ден; Да спазва вътрешнобанковите процедури и правила на Банката и нормативните изисквания по отношение на дейността като се стреми да управлява и намалява нивото на операционен риск в работата в качеството на Мениджър Операционен риск в подчинените му структури.

Третото нарушение, визирано в процесната заповед за уволнение е, че Р.Д.Б. не е осъществила контрол за отстраняване на установените от А.С.- МОД Филиал С.З. Б., отговаряща за оперативната дейност и на Филиал Р., пропуски по време на извършвания последващ контрол на извадков принцип, е което не е изпълнена Заповед №0450-44-008903 от 04.11.2015г. на Регионален Директор С.З.. Установено било, че има клиенти, за които МОД - А.С.е установила, че няма зареден спесимен. Например: В протокол от 16.05.2018г. е посочено, че за „Ф****“ЕООД няма качена лична карта за И.Д.. Към 26.06.2018г. лична карта все още не е качена. Пропускът е установен с протокол от 25.01.2018г., но и към 26.06.2018г. е без промяна, т.е. не е отстранен. В случая ищцата е санкционирана не затова, че към 25.01.2018г. е допуснала пропуск, а затова, че след установения пропуск и задължението си да го отстрани, същата не го е отстранила към 26.06.2018г. По това нарушение ищцата твърди, че пропускът не може да бъде отстранен във филиала, тъй като става въпрос за клиент на друг филиал, но този факт е следвало да бъде изяснен чрез предприемане на съответните действия или провеждане на комуникация с регионалния мениджър. Бездействайки ищцата е допуснала вмененото й нарушение, което отново представлява неизпълнение на задълженията й по длъжностна характеристика.

Четвъртото нарушение на ищцата, за което й е наложено дисциплинарно наказание с процесната заповед е, че „е удостоверила участие в комисии за извършване на внезапни ревизии на 27.02.2018г., 16.03.2018г., 13.04.2018г., 16.05.201 г. без физически да присъства при извършване на цялостната ревизия, което е в нарушение на UCB RET-58 Извършване на внезапна ревизия на каса“ и UCB CV-17 „Правила за касовата дейност.“ По делото се приети като доказателства копия от протоколите за извършените ревизии на посочените дати. Фактът на неприсъствието на ищцата се установява от видеозаписите в помещенията на филиала. По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, като съдът прие заключението на вещото лице като добросъвестно и компетентно изготвено. Вещото лице е прегледало видеозаписите, касаещи процесните дати и е констатирало факта на извършените ревизии по механизма, обяснен от свидетелите. И за четирите дати вещото лице е констатирало, че ищцата не присъства на извършването на ревизиите, а само се подписва на протокола. С действията си ищцата е нарушила вътрешнобанковите процедури и правила и не е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика.

Петото нарушение на трудовата дисциплина, вменено на ищцата, е че не е опазила в тайна потребителския си идентификатор (потребителско име и парола), като с него е оторизирана една неправомерна транзакция на 21.05.2018г. по клиентска сметка, с което е нарушила UCB SECB-18 „Политика за сигурност на паролите.“ Това обстоятелство е установено с одитния доклад. Установено е било, че служителката К.И.е извършила транзакция, която е била оторизирана с потребителския идентификатор на ищцата, без ищцата реално да е присъствала и да е оторизирала операцията. От представеното по делото копие на Вътрешно банкова регулация UCB SECB-18 Политика за сигурност на паролите“ се установяват подробно разписаните правила, които всеки служител е следвало да спазва във връзка с потребителския си идентификатор. Тези правила са нарушени от ищцата, вследствие на което са причинени материални щети на ответника.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Дисциплинарното производство, уредено от КТ, е регламентирано от норми от императивен характер, за спазването на които съдът следи служебно. На първо място в чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание – “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.” Представената по делото Заповед №248 от 27.09.2018г. на Главния изпълнителен директор и Главния оперативен директор на „У.Б.“ АД съдържа всички задължителни реквизити – мотиви за наложеното наказание, подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на работника.

Възраженията на ищцата, че не е посочена датата на извършването на първото и второто нарушение, съдът намира за неоснователни, тъй като нарушенията се изразяват в бездействие от страна на ищцата. Бездействието касае целия период на изпълнение на трудовите й функции на съответната длъжност. От момента на заемане на длъжността до момента на констатиране на нарушението – 02.08.2018г., всеки ден ищцата е имала задълженията, за чието неизпълнение е санкционирана. Съдът намира, че непосочването на конкретен период не е нарушение на процедурата по издаването на заповедта за уволнение и не е основание за нейната отмяна.

От подробно описаните в заповедта действия на ищцата се установява по категоричен начин, че същата не е изпълнила задълженията си по чл.126, т.5 КТ (не е спазила технологичните правила за изпълнение на работата си), по чл.126, т.7 КТ (не е изпълнила законните нареждания на работодателя), по чл.126, т. 8 КТ (не е пазила имуществото, което и е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената й работа), по чл. 126, т.10 КТ (не е спазила вътрешните правила, приети в предприятието) и по чл.126, т.13 КТ (не е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика), и виновно е извършила системни и тежки дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 от КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 от КТ.

Неизпълнението на задължението по чл.126, т.9 от КТ за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ - злоупотреба с доверието. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, нито при умисъл, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. (Решение №513 от 14.01.2013г. по гр. д. № 1559/2011г. на IV Г.О. на ВКС, Решение №86 от 25.05.2011г. по гр.д. № 1734/2009г. на IV Г.О. на ВКС).

Р.Д.Б. е допуснала нарушения на задълженията си по Длъжностната характеристика, подписана от нея на 29.12.2016г.:

            - Да отговаря за цялостното спазване на приетите правила за контрол и оторизация на операциите и да организира тяхното прилагане във филиала и подчинените на филиала структури:

            - Да отговаря за организирането на ежедневен последващ контрол върху счетоводните документи и договори и контрола по равнението на структурната единица при приключен работен ден;

            - Да организира касовата дейност на филиала/ бизнес центъра, съгласно Инструкцията за касовата дейност и други нормативни актове и вътрешни разпоредби за извършване на касови операции в Банката;

            - Да организира извършване на контрол за съответствието на съдържанието на документите и фактическите операции.;

            - Да организира опазването на личната парола за достъп в информационната система, която е строго персонална и не може да бъде преотстъпвана на други длъжностни лица;

            - Да спазва вътрешнобанковите процедури и правила на Банката и нормативните изисквания по отношение на дейността като се стреми да управлява и намалява нивото на операционен риск в работата в качеството му на Мениджър Операционен риск в подчинените му структури;

            - Да организира контрол върху опазването, поддържането и инвентаризацията на имуществото, поверено на филиала и да организира изпълнението на други дейности, свързани с вътрешните финанси, снабдяването и функционирането на филиала;

            - Да полага грижи за опазване на банковото имущество;

            - Да прилага в работата си корпоративните ценности на Групата, дефинирани в Хартата на Почтеността, която представяме.

Ищцата е нарушила редица вътрешнобанкови процедури и правила. Освен това не е изпълнила задълженията си по Декларация за опазване на банковата, търговска тайна и доверителност, свързани със спазването на вътрешните правила на банката и опазването на банковото имущество и не е изпълнила задълженията си съгласно Кодекса на поведение на У.Б. - като служител, заемащ ръководна позиция, не е осигурила ефективен контрол гарантираш, че дейностите в ръководения от нея филиал на Банката се извършват в съответствие с приложимите закони, вътрешни правила и Кодекс на поведение и че служителите, които тя контролира, изпълняват своите задължения по професионален и етичен начин.

Всички тези нарушения са подробно мотивирани в обжалваната заповед, поради което тя отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ.

Друга императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази на чл.193, ал.1 от КТ, а именно – в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. Важно законово изискване е и това, обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод.

Ответникът е изпълнил задължението си, като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. От приетите като писмени доказателства по делото копия на Писмо с изх.№257/14.08.2018г. за искане на писмени обяснения по чл.193 от КТ във връзка с дисциплинарно нарушение; Обяснение относно искане по чл.193 от Кодекса на труда във връзка с дисциплинарно нарушение от Р.Б. от 17.08.2018г.; Писмо с изх.№272/07.09.2018г. относно допълнително искане на писмени обяснения по чл.193 от КТ във връзка с дисциплинарно нарушение; Обяснение относно искане на допълнително писмено обяснение с изх.№272/07.09.2018г. по чл.193 от Кодекса на труда във връзка с дисциплинарно нарушение от 11.09.2018г.,  безспорно се установява, че от ищцата са поискани и същата е дала обяснения относно посочените в заповедта дисциплинарни нарушения.

Следващата императивна разпоредба, свързана с дисциплинарното производство, за спазване на която съдът следи служебно, е тази по чл.194, ал.1 от КТ. Както бе изложено по-горе, съдът приема, че двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ е спазен.

Съдът следи служебно и за прилагането на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му – забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед конкретната ситуация. В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина, чл.190, ал.1, т.4 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, чл.190, ал.1, т.7 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.3 КТ - неспазване на технически и технологични правила, т.7 - неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, т.8 -злоупотреба с доверието на работодателя. Както е посочено в заповедта за уволнение, тежестта на извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина е обусловена от:

1. характера на нарушените трудови задължения от служителя - нарушени са основни задължения за длъжността "Д.ф.“, като не е осигурено ефективно управление на паричния ресурс на филиала;

2. характера на заеманата длъжност и възложените трудови функции - в служителите, заемащи ръководни длъжности, които управляват, координират, контролират и организират цялостната дейност на подчинените си, каквато е ищцата, е инвестирано по-голямо доверие от работодателя, което тя накърнява с деянията си;

3. последиците от нарушените трудови задължения, изразяващи се в създаването на предпоставка за операционен, репутационен, правен и финансов риск за Банката;

4. системното незачитане на трудовата дисциплина, изразяващо се в извършването на множество нарушения на вътрешнобанковите правила;

5. размера на причинената вреда на работодателя (над 450 000 лева), за причиняването на която е допринесъл липсващият ефективен контрол от страна на Директора на филиала по стриктното прилагане на вътрешнобанковите правила;

6. липсата на самокритичност от страна на служителя предвид фактите по случая и заеманата високоотговорна длъжност като директор на филиал.

Съдът споделя мотивите на работодателя касаещи тежестта на извършените от ищцата нарушения. Същите обуславят достатъчна тежест на нарушението за налагане на наказание дисциплинарно уволнение.

Съдът намира, че работодателят е провел дисциплинарното производство съобразно законовите разпоредби. Заповедта отговаря на изискванията на чл.192 и чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен нарушителя и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства.

От анализа на обсъдените по делото доказателства съдът достигна до извода, че ищцата е извършила нарушенията, за които й е наложено дисциплинарно наказание.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че дисциплинарното уволнението е извършено законосъобразно на доказаното основание, а предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен.

С оглед акцесорния характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването му е обусловено от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че главният иск за отмяна на дисциплинарното наказание е неоснователен, неоснователен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на предишната заемана от ищеца работа - „Д.ф.“във филиал Р. в „У.Б.“ АД.

На основание чл.78, ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по делото за възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1200,00лв. и заплатеното възнаграждение за съдебно-техническата експертиза в размер на 550,00лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ съдът :

                                                                                                                           

Р Е Ш И:

 

  ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу „У.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „В.“, пл.”С.Н.” №*, представлявана от Л.К.Х.и Е.М., за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №248 от 27.09.2018г. на Главния изпълнителен директор и Главния оперативен директор на „У.Б. АД, като неоснователен.  

  ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Д.Б., ЕГН **********,*** срещу „У.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „В.“, пл.”С.Н.” №*, представлявана от Л.К.Х.и Е.М.за възстановяване на предишната работа на длъжността „Д.ф.“във филиал Р. на „У.Б. АД, като неоснователен. 

ОСЪЖДА Р.Д.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „В.“, пл.”С.Н.” №*, представлявана от Л.К.Х.и Е.М.сумата от 1750,00лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - С.З. в двуседмичен срок от датата на постановяването му на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/