Р Е Ш Е Н И Е
№ 27/25.1.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 733 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. със
чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото
е образувано по жалба на В.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.П.,
против Заповед № 1006з-193 от 27.06.2022 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Заповедта е
оспорена като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, постановена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
несъответствие с целта на закона и неспазване на установената форма. По
същество се твърди, че жалбоподателят нито с действие, нито с бездействие е
нарушил която и да е разпоредба по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗМВР на дата 26.03.2022 г. Изложени са съображения за допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила при съставяне на заповедта. Изтъква се
изрично, че преди налагане на процесното дисциплинарно наказание от
жалбоподателя не били взети обяснения лично от дисциплинарно наказващият орган,
нито бил изслушан от него. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
се представлява от адв. П., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
- Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик, редовно призован,
не се явява и не се представлява в съдебното производство. Не изразява
становище по жалбата.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
25.03.2022г. за времето от 19.00 ч. до 07.00 ч. на 26.03.2022 г. със служебен
автомобил Киа модел „Сийд” с рег.№ СВ1640КК са назначени в наряд мл. инсп. С. И.
-
водач па патрулен автомобил и мл. инсп. В.Р. - старши на наряда.
В
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик е постъпило писмо с peг. №
7855р- 3691/27.04.2022г. от Дирекция „Вътрешна сигурност“ във връзка с
изпълнение на Организационно-технологичните правила за работа с АИС
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол” относно организиране
на контролната дейност по ЗДвП. Със същото се уведомява, че при преглед на
видеофайлове на адрес \\videokontrol.mvr.bg\vpk$\ папка ODMVR_PAZARDJIK\AVTOMOBILI\CB1634KK\2022\04.07
е установено допуснато нарушение от служители на ОД на МВР Пазарджик, а именно,
че за времето от 03:11 часа до 04:50 часа на 26.03.2022, служителят мл. инсп. В.И.Р.
седи отпуснат на предна дясна седалка на служебен автомобил „Сийд” с рег. № CB1640KK
със затворени очи и не изпълнява служебните си задължения.
Изготвена
е Докладна записка № УРИ-1006р-5362 от 01.06.2022 г. на полицейски инспектор
при ОД на МВР – Пазарджик, в която се посочва какво е констатирано от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР по повод преглед на описаните файлове.
Със
Заповед рег. № 1006з-165/07.06.2022 г., издадена от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Пазарджик на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР по повод
постъпилите данни за евентуално нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, е назначена проверка по случая и поименна комисия, която да я извърши.
На
17.06.2022 г. мл. инспектор В.Р. е запознат със Заповед рег.№ 1006з-165/07.06.2022.,
издадена от началник сектор „Пътна полиня“ при ОД МВР - Пазарджик за образуване
на проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, като му е връчена Покана с рег. 1006р-5914/16.06.2022г.
за предоставяне на писмени обяснения в срок до 22.06.2022 г.
С
Искане вх. № УРИ 1006р-5974/20.06.2022 г. жалбоподателят е поискал да му бъдат
предоставени преписи от събраните в рамките на дисциплинарното производство
материали. Такива са дадени с протокол изх. № УРИ 1006-5996/22.06.2022 г. и
протокол изх. № УРИ 1006-6022/22.06.2022 г.
Обяснения
са предоставени в писмена форма с вх. № УРИ 1006р-5991 от 22.06.2022 г., като в
същите жалбоподателят посочва, че не отрича, че на посочената дата е бил в
наряд с колегата си С. И., но твърди, че не е извършил каквито и да е нарушения
на служебната дисциплина. На обясненията е поместена ръкописна резолюция
„приемам“ с дата 22.06.2022 г. и подпис. Обяснения по случая са взети и от мл.
автоконтрольор С. И., с вх. № УРИ 1006р-5989/21.06.2022 г., в които посочва, че
няма спомен за случая. Същите са приети с ръкописна резолюция „приемам“ с дата
27.06.2022 г. и подпис.
Във
връзка с производството, от страна на назначената комисия е съставена и Обобщена
справка рег. № 1006р-6053 от 23.06.2022 г., а с Покана изх. № 1006р-6065 от
23.06.2022 г. жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка на
24.06.2022 г., в 17:30 часа, като изрично е указано, че в срок от 24 часа от
запознаването служителят има право да предостави допълнителни писмени обяснения
или възражения. С протокол № УРИ 1006р-6066 от 23.06.2022 г. на жалбоподателя
са предоставени отново материали във връзка с производството.
С
оглед дадената възможност за предоставяне на допълнителни писмени обяснения,
мл. инспектор Р. е депозирал такива с вх. № УРИ – 1006р-6077 от 24.06.2022 г.,
като и същите са подписани с дата 24.06.2022 г. Т.е. депозирани са след
получаване на Покана изх. № 1006р-6065 от 23.06.2022 г. и в рамките на указания
в същата срок. Прави впечатление обаче, че на писмените обяснения е поместена ръкописна
резолюция „приемам“ с дата 22.06.2022 г. и подпис. Т.е. посочено е, че са
приети на 22.06.2022 г. – два дни преди депозирането им пред дисциплинарно
наказващия орган.
Дисциплинарното
производство е приключило с издаването на оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Същата е връчена лично, срещу подпис на жалбоподателя
на 29.06.2022 г. Жалба срещу заповедта е подадена на 11.07.2022 г., чрез
административния орган.
По
делото са представени и писмени доказателства, които установяват, че към
процесната дата жалбоподателят е изпълнявал наряд заедно с колегата си С. И.,
както и че в рамките на наряда са отработени две пътно – транспортни
произшествия.
С
оспорената заповед е прието, че младши инспектор В.И.Р., в часовия период от
03:11 часа до 04:50 часа на 26.03.2022 не би могъл да изпълнява служебните си задължения
и възложените му задачи на инструктажа на 25.03.2022 г., а именно:
осъществяване на контрол над пътното движение и извършване на проверки на
товарни МПС за превоз на имигранти, тъй като в това време същият седи отпуснат
на предна дясна седалка на служебен автомобил „Сийд” с рег. № CB1640KK със
затворени очи и не изпълнява служебните си задължения. Прието е, че жалбоподателят
е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
2 от Закона на Министерството на вътрешните работи „неизпълнение на служебните
задължения“, изразяващо се в посоченото в чл. 199, ал. 1, т. 6. предложение 4
от ЗМВР „неуплътнявине на работното време“, тъй като същият е със затворени очи
и седи отпуснат на предна дясна седалка, вместо да осъществяване на контрол над
пътното движение и извършване на
проверки на товарни МПС за превоз на имигранти, за което се предвижда
дисциплинарно наказание писмено предупреждение.
За
да наложи наказание по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Дисциплинарно- наказващият
орган е приел, че на мл. инсп. Р. със Заповед 1006р- 32/09.02.2022г. (не
обжалвана и влязла в законна сила) е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, за срок
от три месеца, действащо към момента на налагане на процесното наказание. В рамките на съдебния процес
жалбоподателят изрично потвърди, че на същия е наложено цитираното в заповедта
дисциплинарно наказание от 09.02.2022 г., същото не е обжалвано от него и е
влязло в сила.
По
делото е разпитан и свидетелят С.С.И., чиито показания съдът кредитира напълно
като пълни, ясни и обективни, независимо от факта, че свидетелят е в колегиални
и служебни взаимоотношения с жалбоподателя и ответника, тъй като същият няма
интерес от изхода на делото.
Свидетелят
И. посочва, че процесната смяна е била тежка, като двамата с жалбоподателя, имали
голям обем от работа, включително две тежки ПТП. Твърди, че е имал непрекъснат
поглед към колегата си, когато той пребивавал в автомобила, като през нощта от
3 часа до 5 часа не е забелязал жалбоподателят да дреме. Разговаряли по различи
теми.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Спазен е срокът за оспорване
по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт,
от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което
подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК при
разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Заповедта
е издадена Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пазарджик. Съгласно
чл. 204, т. 4 от ЗМВР наказанията се налагат със заповеди от служители на висши
ръководни и ръководни длъжности - за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3. Съгласно
Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. е утвърден класификатор на длъжностите
в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР. Видно от Раздел
ІХ. Областни дирекции на МВР (ОДМВР), т. 8, длъжността Началник на сектор се
изпълнява от служител на длъжност Главен инспектор, която е ръководна. Предвид
това и тъй като процесното наказание е по чл. 197, ал. 1 т. 3, съдът намира, че
заповедта е издадена от компетентен орган.
Същата
е обективирана в писмена форма, но при проверката за нейната законосъобразност
съдът констатира, че при издаването не са спазени в цялост изискванията на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието ѝ. Съобразно правилото на чл.
210, ал. 1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При
това положение, очевидно заповедта не отговаря на императивните изисквания на
цитираната разпоредба - в същата липсва посочване на мястото, на което е
извършено нарушението, както и посочване на доказателствата, въз основа на
които е установено същото. Нещо повече, съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за
разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и
средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия текст на
наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички доказателства,
включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата,
посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че преценката за
извършените нарушения е направена само и единствено въз основа на получено
писмо с рег. № 7855р-3691/27.04.2022г. по
описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“, в което се коментира съдържанието на
посочени видеофайлове, без да са събрани каквито и да било доказателства в тази
насока, като такива не се представиха и в хода на съдебното производство.
В
този смисъл, не може да се приеме, че позоваването на посоченото писмо и
видеофайлове, изпълнява изискването на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, както и
изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и на доказателствата, които го потвърждават.
Както се отбеляза по-горе, административният орган единствено е изложил
констатация, че служителят в определен период от време е седял със затворени
очи на предната седалка на служебния автомобил, без тези констатации да почиват
на конкретни доказателства. В заповедта
е посочено: „видно от прегледаните файлове на адрес \\videokontrol.mvr.bg\vpk$\ папка
ODMVR_PAZARDJIK\AVTOMOBILI\CB1634KK\2022\04.07…“, но от съдържанието на
заповедта и използвания страдателен залог в изказа не става ясно кой е
прегледал видео файловете – дисциплинарнонаказващият орган или някой от
членовете на комисията, или се реферира към прегледа им от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ с оглед изпратеното писмо рег. № 7855р- 3691/27.04.2022г. до ОД на МВР
– Пазарджик. В рамките на съдебния процес също не бяха ангажирани конкретни
доказателства, установяващи наличието на дисциплинарното нарушение, за което е
ангажирана и дисциплинарната отговорност, с оглед разпределената
доказателствена тежест между страните. Не бяха ангажирани и доказателствени
искания в такава насока от страна на ответния орган. От друга страна от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че наказаният служител
е извършвал активна комуникация – разговарял е с колегата си в рамките на
процесния период, което опровергава твърдението, че в рамките на периода от 03:11
часа до 04:50 часа на 26.03.2022, служителят мл. инсп. В.И.Р. седи отпуснат на
предна дясна седалка на служебния автомобил със затворени очи и не изпълнява
служебните си задължения.
Съдът
намира за необходимо да отбележи и, че изискванията за мотивиране на заповедта
в производството по налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение
с общото изискване към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният
текст на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид
актове, като мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се
извличат от съдържащите се в преписката материали – примерно докладната записка
от 01.06.2022 г. Липсата на мотиви на административния акт, касаеща конкретните
доказателства съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на
установената форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за
съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната
му. Изложеното до тук налага извод за липса на мотивираност на произнесения
административен акт, което обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК и в тази връзка наведените от ответната страна доводи за липса на допуснато
нарушение в тази насока съдът намира за неоснователни и недоказани.
На
следващо място, констатира се и, че от наказания служител са представени два
броя писмени обяснения – с вх. № УРИ 1006р-5991 от 22.06.2022 г. и такива с вх.
№ УРИ – 1006р-6077 от 24.06.2022 г. Прави впечатление обаче че и двете
обяснения са с поставена ръкописна резолюция „приемам“ и с дата 22.06.2022 г.
Предвид това съдът приема, че е обективно невъзможно писмените обяснения от 24.6.2022
г. да бъдат приети на 22.06.2022 г., като за разминаването в датата не са
представени пояснения или твърдения за наличие на техническа грешка. Горното
съставлява и индиция за допуснато нарушение в административнопроизводствените
правила при издаване на оспорената заповед с оглед разпоредбата на чл. 206, ал.
1 от ЗМВР.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на
горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният административен
акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на
спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените в съдебното производство разноски – държавна такса в
размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение 500 лева (договорено и
заплатено в брой, видно от договора за правна защита и съдействие) или общо 510
лв.
Съгласно чл. 211
от ЗМВР, решението на административния съд по спорове за налагане на
дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на
касационно оспорване.
С оглед на това и
на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
1006з-193 от 27.06.2022 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Пазарджик, с която на В.И.Р., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД на МВР гр. Пазарджик
на В.И.Р., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин
и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/