О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. Габрово, 29.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 338 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Съдът е сезиран с жалба от А.С.Г. *** против Заповед № ОСОС-68 от 20.10.2017 година на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните – София, с която служебното правоотношение на Г. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед с всички законни последици от това, включително обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
В открито съдебно заседание жалбоподателят А.Г. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 17/, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 605-608/. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък /л. 609/.
Ответната страна – Изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните – София – не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 525/, който в заседанието на 25.03.2019 година представя надлежно заверено копие от Заповед № ОТМ-1 от 22.03.2019 година на Изпълнителния директор на БАБХ /л. 610/, с която на основание чл. 122, ал. 2 от ЗДСл е отменена процесната заповед и А.Г. е възстановен на длъжността Директор на ОБДХ – София град; заявява, че не оспорва жалбата; по същество пледира, че съдебният акт по настоящото дело е последица от отмяната на предходна заповед; прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.
Със Заповед № НК-15 от 20.10.2017 година на Изпълнителния директор на БАБХ – София на А.С.Г. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - „уволнение“, а с процесната Заповед № ОСОС-68 от 20.10.2017 година на Изпълнителния директор на БАБХ – София на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл служебното правоотношение на Г. е прекратено.
С Решение № 28 от 22.03.2018 година по адм. дело № 337/2018 година по описа на Административен съд – Габрово /л. 595-600; делото е приложено към настоящото/, оставено в сила с Решение № 2598 от 21.02.2019 година по адм. дело № 5753/2018 година на Върховен административен съд, V отделение /л. 601-604; делото е приложено към настоящото/, Заповед № НК-15 от 20.10.2017 година на Изпълнителния директор на БАБХ – София е отменена.
При така установената незаконосъобразност на заповедта, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, следва изводът, че не са налице и предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение.
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗДСл държавният служител може за оспори законността на прекратяването на служебното правоотношение пред съда чрез органа по назначаване и да иска отмяна на акта. Нормата на чл. 121, ал. 2 от същия закон дава възможност на органа по назначаване да отмени по свой почин заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което право органът е упражнил с издаването на представената в настоящото производство Заповед № ОТМ-1 от 22.03.2019 година на Изпълнителния директор на БАБХ. За разлика от правото на работодателя по чл. 344, ал. 2 от Кодекса на труда, това право на административния орган не е ограничено във времето до оспорване на акта за прекратяване по съдебен ред. С отмяната на акта от органа по назначаване, за оспорващата страна е постигната търсената от съда защита – отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като незаконосъобразна. В този случай, както по силата на закона, така и по изричното предвиждане на т. 2.1. от Заповед № ОТМ-1 от 22.03.2019 година на Изпълнителния директор на БАБХ, оспорващият се възстановява на заеманата длъжност. Следователно за оспорващия е отпаднал правният интерес от оспорването, което е основание за недопустимост на жалбата по чл. 159, т. 4 от АПК. Тук следва да се отбележи, че с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не се препятства правото на обезщетение на жалбоподателя по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДС, тъй като законът не обвързва правото на обезщетение от незаконно прекратяване на служебното правоотношение с отмяната единствено по съдебен ред на акта за прекратяване на правоотношението. За да възникне правото на обезщетение е достатъчно административният акт за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменен по надлежния ред /арг. от чл. 121, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 204, ал. 1 от АПК/. Следователно, прекратяването на съдебното производство поради отмяна на акта по административен ред не препятства упражняването на правото на обезщетение от страна на жалбоподателя по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето, през което той е останал без работа поради незаконното прекратяване на служебното правоотношение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед чл. 143, ал. 2 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна разноски в размер на 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, до който размер настоящият съдебен състав намалява по възражение на ответната страна претендираните 700 лева /договор на л. 17 от делото/ на основание чл. 8, ал. 4 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения - до размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ /към 14.11.2017 година размерът на МРЗ е определен с ПМС № 141 от 13.07.2017 година/, преценявайки действителната фактическа и правна сложност на делото и вземайки предвид това, че резултатът от оспорването по съдебен ред на процесната заповед е обусловен от резултата от оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдът не присъжда сума за внесена държавна такса, тъй като последната се явява недължимо платена по аргумент от чл. 126 от ЗДСл.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ дадения ход по същество в съдебно заседание на 25.03.2019 година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.Г. *** против Заповед № ОСОС-68 от 20.10.2017 година на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните – София, с която служебното правоотношение на Г. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 338/2017 година по описа на Административен съд – Габрово.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните – София да заплати на А.С.Г. *** с ЕГН ********** сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: