Решение по дело №1438/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			19.02.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	12.02.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1438		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.Б. ***, с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 17-0348-000935 от 17.05.2017 г., издадено от Началник на РУ-Дупница към ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 300,00 лв., за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата и не се представлява.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 04.05.2017 г., около 16:10 ч. в община Дупница, на ПП-1 Е-79, км. 322+640, в района на „попови кошари“ и в посока на движение към гр. София жалбоподателят Н.Б. управлявала лек автомобил ,,Крайслер ПТ Круйзер“ с рег. № СА 3838 МР. Същата била спряна за проверка от служители на въззиваемата страна – свидетелят Р. и З., при която последните установили, че на предното стъкло на автомобила няма залепен, закупен валиден винетен стикер от категория К-3 за движение по републиканската пътна мрежа.

Във връзка с това свидетелят Р. съставил на място в присъствието на водача и другия полицейски служител АУАН, в който водачът е отбелязал че има възражения без да ги изложи конкретно. АУАН е подписан от нарушителя и всеки от полицейските служители. Препис от акта е връчен  на място, лично на Н.Б. срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е пресъздадена фактическата обстановка отразена в акта като допълнително е посочено, че жалбоподателят управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, с което е нарушил чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, а в санкционната част е наложено административно наказание за същото по реда на чл. 179, ал. 3, т.4 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел-актосъставител Р., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. от изисканата допълнително и служебно справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел-очевидец, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Същият не си спомня в най-дребни детайли конкретни обстоятелства относно установяването на нарушението, което съдът отдава на изтеклия дълъг период от време /почти 3 години/ и ежедневна заетост на свидетеля по установяване на множество нарушения по ЗДвП, но показанията му изцяло и категорично потвърждават като вярно отразеното в съставения на място, на процесната дата АУАН. Не са налице данни за някаква негова предубеденост спрямо жалбоподателя. Свидетелят заявява, че АУАН е бил подписан от посочения в акта свидетел и нарушителя непосредствено след съставянето му пред него, както и че е връчен на място. Липсата на залепен валиден винетен стикер, респ. заплащане на дължимата такса по ЗП е била установена безспорно по посочения от актосъставителя начин, вкл. чрез разговор с водача и проверка за залепен или евентуално закупен такъв валиден винетен стикер от страна на водача. Свидетелят добросъвестно описва, доколкото си спомня и поведението на жалбоподателката при установяване на нарушението и направените от нея изявления във връзка с обстоятелството, че принципно не закупува винетки. Съгласно изисканата и представена справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ посочения в АУАН и НП пътен участък е част от републикански път, за който се дължи винетна такса. Мястото на нарушението попада в обхвата на знак Д-25 /за използване на пътя се изисква винетна такса/, който е поставен след знак Д-12 /Край Дупница/ в посока на движение към гр. София на км. 325+609, като към процесната дата – 04.05.2017 г. няма промяна на режима за винетно таксуване при движение на леки автомобили.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Относно нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП:

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правото на защита на нарушителя. Видно от административно наказателната преписка, е че наказателното постановление е издадено без да са налице нарушения на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН тъй като то съдържа всички необходими реквизити, както и фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и са налице доказателствата, които го потвърждават. С оглед доводите в жалбата следва да се посочи, че НП е било връчено при отказ на жалбоподателя да го получи, като това обстоятелство е отразено по надлежния ред с дата, писмено изявление и подпис на съответното длъжностно лице върху стр. 1 от НП. Наред с това съдът отделно връчи редовно още веднъж на жалбоподателя препис от НП на посочения в жалбата адрес с връчване на разпореждането за насрочване на делото – л. 5 и л. 9 от делото. Всичко това без съмнение гарантира в пълна степен правото на защита на жалбоподателя в настоящото съдопроизводство. Липсата на процесуална активност от негова страна след връчването не променя този извод.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, съгласно приложимата му и актуална редакция към ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 22.01.2017г., с оглед датата на нарушението 04.05.2017 г. е движение на пътни превозни средства по републиканските пътища без предварително заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата винетка. Последващите изменения на нормата не представляват по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като нито размера на санкцията, нито броя или вида на съставомерните признаци на деянието са били променени.

Наказващият орган е приел, че е осъществен състава на посочената по-горе разпоредба, поради което на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП / редакция с ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г. / – „водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 т Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва:

4. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - 300 лв“.

В чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ е указано, че републиканските пътища са автомагистралите и пътищата от І, ІІ и ІІІ клас, които осигуряват транспортните връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Видно от приетата справка на ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ процесният пътен участък е именно такъв път първи клас и за него се дължи определената по закона за пътищата за леките автомобили винетна такса – категория „К3“. Констатирано е нарушение, извършено от жалбоподателя, посочено е мястото и времето на извършване на  нарушението, описани са обстоятелствата, при които е било извършено последното. В  чл. 10, ал. 1, т.1 от ЗП, в който се предвижда, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси: т. 1-такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1. Заплащането на винетна такса дава право на едно ППС да използва за определен срок републиканските пътища.

Нарушението е формално, на просто извършване, установено е по безспорен начин, поради което  съдът счита, че са спазени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Административното наказание в разпоредбата на чл.  179, ал. 3, т. 4 е фиксирано, поради което АНО, при налагането на административното наказание е спазил материалния закон. Административното наказание в процесуалната норма е законоустановено като - ,,глоба” в размер на  300 лв. /Редакция с ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г. /,  поради което съдът счита, че АНО, при издаване на НП не е нарушил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

Административното нарушение е описано ясно и по начин, който позволява на нарушителя да разбере предявеното му обвинение като е налице пълно съответствие между описанието на деянието, правната му квалификация и приложената санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състави на административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие – управление на ППС. Разпоредбата дефинира две групи състави в зависимост от признаците от обективната страна на нарушението: да не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 т Закона за пътищата или  на превозното средство да е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното. В този смисъл виж. Решение № 258 от 15.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 194 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил. При описанието на нарушението органите на административнонаказателното производство сред признаците от обективната страна на нарушението са посочили изрично липсата на валиден винетен стикер, залепен на предното стъкло. Задължението на водача на моторно пътно превозно средство да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища, е установено с чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, а това за заплащане на винетната такса като условие за правомерно движение по републиканските пътища е разписано в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за заплащане на таксата. В случая връзката между нормите на чл. 100, ал. 2 и чл. 139, ал. 5 от ЗДвП се извежда от чл. 10а, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за пътищата, които текстове установяват презумпция за плащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП при залепване на част първа от винетния стикер в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство. Следователно и по аргумент от чл. 10а, ал. 5, т. 2 от ЗП, правото на ползване на републиканските пътища възниква само при кумулативното изпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 5 и по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП. При незалепване на винетния стикер е налице неизпълнение на задължението за плащане на винетната такса по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, което поведение се санкционира на основание на л. 179, ал. 3 от ЗДвП, в случая по т. 4, съгласно приложимата редакция на нормата. С оглед на това съдът приема, че е налице съставомерно деяние, за което правилно е ангажирана отговорността на настоящия жалбоподател. Извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и същото се явява доказано по безспорен и несъмнен начин. При реливираното нарушение, което се изразява в неплащане на дължима винетна такса, нарушената разпоредба е тази на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и същата е изрично цитирана в АУАН и НП. В този смисъл виж. Решение № 304 от 18.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 286 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил. Обвинението за административно нарушение е ясно, както от фактическа, така и от правна страна. Нарушението по чл. 139, ал.5, за което е наложено наказание по чл. 179, ал.3, т. 4 от ЗДвП е формално, а не резултатно такова, поради което същото се счита извършено само с факта на управлението на пътното превозно средство по републиканските пътища без заплатена винетна такса, като не е необходимо настъпването и на вредоносен резултат.

В настоящия случай извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му опасност е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП, които са от особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно нарушение.

По изложените съображения съдът приема, че следва да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0348-000935 от 17.05.2017 г., издадено от Началник на РУ-Дупница към ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП на Н.Б. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 300,00 лв., за нарушение по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: