РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч,11.01.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 193 по описа за 2018 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по реда на с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.70 във вр. с чл.102 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл.145 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

  Административното дело е образувано по жалба на С.А.С., ЕГН: ********** с адрес: ***, против Решение № 1040-10-25 от 18.05.2018 г. на  Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й с вх. № 1012-10-34 от 19.06.2017 г.  срещу разпореждане № **********/ 26.05.2017 г., издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Ловеч. С Разпореждане № **********/ 26.05.2017 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Ловеч, на основание чл. 102 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване на жалбоподателката е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.    

    В жалбата и уточнението към нея са наведени доводи, че неправилно е изменена пенсията на оспорващата. Счита, че няма как да се промени  след като не е представяла никакви допълнителни осигурителни доходи в НОИ РУСО Ловеч, освен посочените в Заявлението за пенсиониране и с тези доходи е определен индивидуалният й коефицент по „чл.70 ал.3-5 от КСО”. Излага, че с оспореното решение се прави внушение, че с отмяната на „чл.127 ал.3 от КСО” и с „параграф 51 ал.1 от ЗПР на ЗИД КСО може би е променен и чл.70 ал.3-5 от КСО” и в нарушение на „чл.70 ал.3-5 от КСО” определя осигурителният й доход на  посочените три периода.

     В съдебно заседание оспорващата лично и чрез съпруга си А.Р.С., участващ в процеса като пълномощник по реда на чл.32  т.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, поддържа жалбата си срещу Решение № 1040 – 10-25/18.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Ловеч с твърдение, че е незаконосъобразно, защото неправилно е определен размера на пенсията. Твърди, че не са направени необходимите математически изчисления, което е довело до занижаване на размера на полагащата й се пенсия. В уточнителна молба са направени математически изчисления /общо 19 листа/, които според жалбонодателката е следвало да бъдат взети предвид при определяне размера на пенсията. Ангажира писмени доказателства и назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Представя писмени становища от 17.12.2018 г. и от 19.12.2018 г. в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспореното решение. В писменото си становище от 17.12.2018 г. излага, че ответника представя пред съда несъществуващ до този момент друг документ, който променя сумата от 435.52 лева на 445.92 лева, като посочва разпореждане № ********** от 01.07.2017г.

               Ответника - Директорът на ТП на НОИ – гр.Ловеч, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорения административен акт за законосъобразно издаден. Подробните си съображения за това излага в писмена защита.   

               По делото са събрани писмени доказателства - заверено копие от административната преписка, и представени в открито съдебно заседание от жалбоподателката и от ответника писмени доказателства. Изслушана е съдебно - икономическа експертиза. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело са приобщени приключилите адм.д. № 160/2016 г. на Административен съд Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на Разпореждане №**********/11.03.2016г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-РУСО Ловеч, и адм.д. № 1188/2017г. на ВАС, по което е проверена правилността на решението на административния съд.

              Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

               Административното производство по издаване на обжалваното решение е  инициирано от оспорващата, с подаване на заявление вх. № вх.№2122-10-1054 от 19.04.2017 година на ТП НОИ - Ловеч, с искане на основание чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 21 ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ да й бъде зачетен допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж при осигурителя „****“ гр. ****, положен до 18.04.2017 година / на лист 22 от делото/.

              С разпореждане № ********** / 26.05.2017г. на Ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Ловеч на същата е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.04.2017 г. пожизнено по чл.102 ал.1 от КСО в размер на 478.35 лева при зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 02 години, 02 месеца и 26 дни; от втора категория труд 20 години, 00 месеца и 22 дни; от трета категория труд – 14 години, 03 месеца и 09 дни, който общ осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд възлиза на 43 години, 01 месеца и 00 дни. За времето: 01.01.1994 – 31.12.1996 г. и 01.01.1997031.12.2009 г., посочен е индивидуален коефицент – 1.497, следномесечен осигурителен доход за страната за 11.2011-10.2012 г. – 614.46 лева.

              В мотивите на разпореждането е посочено, че дохода за изчисляване размера на пенсията е 919.85, с проценти осигурителен стаж – 43г.1м. по 1.1%=47.39%. Посочено е, че съгласно чл.70 ал.1 от КСО – 47.39% от 919.85 е получен размер от 435.92 лева и съгласно §3 ал.1 от ПЗР на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. /ЗБОО/2013г. – 435.92  по 1.022 възлиза на 445.51 лева.

              В същото е отразено, че размерът на пенсията е осъвременен съгласно чл.100 от КСО с коефицент 1.022, 1.027, 1.019 и 1.026, както следва: за 2014 година – 445.51 по 1.027 =457.54 лева; за 2015 година-457.54 по 1.019=466.23 лева и за 2016 година-466.23 по 1.026 = 478.35 лева, като е разпоредено от 19.04.2017 година пенсията за осигурителен стаж и възраст  /100% от 478.35/ - 478.35 лева да се изплаща месечно.

                    Видно от преписката при постановяване на разпореждане № ********** / 26.05.2017 г. е взет предвид определения с разпореждане № **********/11.03.2016 г. индивидуален коефициент 1.497 и осигурителния доход от който е изчислен същият.

              Според преписката с Решение №1040-10-30 от 12.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК във връзка с чл.117 ал.3 от КСО е спряно производството по жалбата на С.А.С. срещу разпореждане № ********** / 26.05.2017г. до приключване с окончателен съдебен акт на спора, относно индивидуалния коефициент и осигурителният доход, които са взети предвид при постановяване на разпореждане № ********** от 11.03.2016г., което се явява предходно, но във връзка със спорното. Възникналият между същите страни спор по определения и изчислен индивидуален коефициент /1.497/ е разрешен с предходни административни актове, влезли в законна сила след проведен съдебен контрол на две инстанции. Видно от приобщеното към настоящото дело адм.д. №160/2016г. на АдмСЛ е постановено Решение № 120/21.12.2016 г., с което е отхвърлена жалбата на С. против Решение № 1040-10-19/13.05.2016г. на директора на ТП на НОИ –РУСО Ловеч, с което е оставено в сила Разпореждане №**********/11.03.2016г. на ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-РУСО Ловеч, с което е преизчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст и е определен месечен размер 446.5 лева, като неоснователна. По реда на инстанционния контрол с Решение №4498/10.04.2018г., постановено по адм.д.№1188/2017г. на ВАС, състав на Шесто отделенине е оставил в сила така постановеното решение № 120/21.12.2016г. по адм.дело №160/2016г. на АдмСЛ, влязло в законна сила на 10.04.2018 година,  след като е установил, че определеният индивидуален коефициент от 1.497 е правилен и законосъобразен, защото при изчисляване на индивидуалния коефициент е спазена методиката за неговото образуване, като доводите на С. досежно нарушение на материалния закон при определяне размера на пенсията й, поради неправилно изчисляване на осигурителния й доход за периода 01.01.1997г. до 31.12.2009г., както и средномесечния осигурителен доход за страната, обявен от Националния статистически институт /НОИ/ за съшия период, са приети за неоснователни.

               При съобразяване решение № 4498/10.04.2018г., постановено по адм. дело № 1188/2017г. по описана ВАС, в съответствие с чл.55 ал.1 от АПК, след като е отпаднало основанието за спиране, служебно е възобновено административното производство по жалба вх. № 1012-10-34/19.06.2017 г., подадена от С.А.С. срещу Разпореждане № **********/26.05.2017г.

               С оспореното Решение № 1040 – 10-25/18.05.2018 г. Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Ловеч, е разгледал жалбата срещу разпореждането по реда на чл.117 ал.3 от КСО, отхвърлил същата и потвърдил разпореждането.

                Според мотивите административният орган е приел, че в разпореждане № ********** от 26.05.2017 година е взет предвид определения с разпореждане №********** от 11.03.2016 г. индивидуален коефициент 1.497 и осигурителния доход от който е изчислен същият, въз основа на влезлите в сила съдебни решения, посочени по-горе. Приел е, че правилно пенсионния орган е определил и съответно изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.А.С..

                    Решението е изпратено на оспорващата и според известието за доставяне е получено на 23.05.2018 г. /л.20/, а жалбата срещу решението е подадена по пощата в ТП на НОИ Ловеч на 01.06.2018 г. /л.8/. 

   По делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.

              За изясняване на спора от фактическа страна по искане на оспорващата е изслушана и приета без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза, изготвена от експерта след запознаване  с доказателствата по делото и извършена проверка в ТП на НОИ гр.Ловеч. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на събраните по делото доказателства, без правните изводи по приложението на закона. Действително ПП на оспорващата изрази становище, че не приема заключението, с оглед съображенията, които е изложил в депозираното писменото становище от 17.12.2018 г., а именно поради допуснати неточности и противоречия в експертизата, което като неконкретизирано и неподкрепено с доказателства, съдът приема за неоснователно и недоказано. От страна на ПП на оспорващата се направиха и възражения, че депозираното заключение по съдебно икономическата експертиза като сума не отговаря на тази, която в действителност получава, като в тази връзка бе представена разпечатка от банката за 2017 година и превежданите от ТП на НОИ гр.Ловеч суми. От страна на ответника се представи Разпореждане № **********/01.07.2017 година, с което са индексирани пенсиите, /което не е връчвано на лицето, тъй като в страницата на НОИ в Централното управление е записано, че определените нови размери на пенсиите издадените във връзка с това разпореждане, няма да бъдат връчвани на лицата, а същите могат да бъдат информирани на страницата на НОИ, справка за издадени пенсионни разпореждания по ЕГН и съответно ПИК/, и при математическо сравнение по банковото извлечение /разпечатка и от разпореждането се установява, че в действителност няма никакво разминаване.

      От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание пояснения се установява, че размера на пенсията посочен в Разпореждане №**********/26.05.2017г., потвърдено с Решение №1040-10- 25/18.05.2018г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч е вярно определен, като правилно е определен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по представените документи удостоверяващи тези факти.  За яснота относно средномесечният осигурителен доход на лицето за 01.01.1997 г. до 31.12.2009г. и начина на определяне на средномесечния доход на страната за периода от 01.01.1997г до 31.12.2009г. , експерта е изготвил резултатите в табличен вид. 

              Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

              Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл.118 ал.1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.                   

                      Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

                По аргумент от чл. 168 ал. 1 от АПК, във вр. с чл.118 ал.3 от КСО при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основание по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същия от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуално правните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. 

                Предмет на съдебен контрол е Решение № 1040 – 10-25/18.05.2018 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С.А.С. с вх. № 1012-10-34 от 19.06.2017 година срещу Разпореждане № ********** от 26.05.2017 година на Ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Ловеч.  

                 Този индивидуален административен акт /ИАА/ е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, контролният административен акт е изготвен в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл. 146 т. 2, във  вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59 ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59 ал. 2 т. 8 от АПК.  Съдебната проверка в случая се разпростира и до издаденото разпореждане, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Компетентността на органа издал акта е в съответствие с разпоредбата на чл. 98 ал. 2 от КСО. Първоначалният административен акт също отговаря на изискуемата от закона форма /чл.117 ал.1 т.2 б.“а“ КСО/, което е видно от неговото съдържание. В този смисъл съдът установи по делото, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл. 146 т. 2, във вр. с чл. 59 ал. 2 от АПК.  

               Обжалваното решение и потвърденото разпореждане са издадени при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалноправните рабпоредби и с целта на закона, съгласно чл.146 т.3 т.4 и т.5 от АПК.               

                Видно от доказателствата по делото на 19.04.2017 г. оспорващата е подала до Директора на ТП на НОИ - гр.Ловеч заявление вх.№2122-10-1054/19.04.2017г., с което на основание чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 21 ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е поискала да й бъде зачетен допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж при осигурителя „****“ гр. ****, положен до 18.04.2017 г., като за преизчисляване на пенсията заявителката не е представила писмени доказателства за положения труд, а е посочила същото да бъде извършено по данни от  Персонален регистър на осигурените лица в НОИ.

                Преизчисляването на пенсията спрямо новопридобития трудов стаж се осъществява на основание чл.102 от КСО, по реда на чл.70 съответно чл. 75 – 77 от КСО. 

                По силата на чл.102 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за тях.                                   

               Според чл.21 ал.1 от НПОС, преизчисляване на пенсията по реда на чл.102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера, което може да бъде подадено и по електронен път. Като новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70 ал. 1 КСО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75 ал. 1 КСО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл.79 КСО - за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При определяне на новия размер на пенсията положеният след пенсионирането и след 31 декември 2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл. 104 от КСО.

                Разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от КСО, в приложимата към случая редакция /Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г./ повелява, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100 ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цепи. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68 ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68 ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.

               Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца, преди месеца на отпускане на пенсията, се умножи по индивидуалния коефициент на лицето /ал. 2 на чл. 70/. Индивидуалният коефициент се определя по установения в чл.70 ал.3 и ал.4 от КСО ред, въз основа на дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор и дохода за периода след тази дата до пенсионирането. За изчисляването му се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Всяко от тези съотношения се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода /ал. 5/.

                Съгласно чл.100 ал.1 от КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

               Обосновано и в съответствие с горецитираните разпоредби пенсионният орган е издал разпореждане № ********** от 26.05.2017 г., като на С. не е преизчислен осигурителния доход и не е определен нов индивидуален коефициент, съгласно разпоредбата на чл.70 ал. 3-5 от КСО, а е зачетен допълнително придобит осигурителен стаж в съответствие с чл.21 ал.1 от НПОС, въз основа на който е определен нов размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по регламентираният с чл. 70 ал. 1 от КСО ред. В процесния случай това е допълнително положен стаж след пенсионирането за времето от 25.08.2015г. до 18.04.2017 година, като  новият размер на пенсията е определен от датата на заявлението, а именно 19.04.2017 година.

                   Видно от доказателствата по делото и съдебно икономическата експертиза при постановяване на разпореждане № ********** / 26.05.2017г. е взет предвид определения с разпореждане № **********/11.03.2016г. индивидуален коефициент 1.497 и осигурителния доход от който е изчислен същият. Следва да се отбележи, че възникналите споровете относно определения и изчислен индивидуален коефициент от 1.497 са разрешени с предходни административни актове на пенсионните органи, законосъобразността на които е проверена по съдебен ред с Решение № 120/21.12.2016 г., постановено по адм.дело № 160/2016г. на АдмСЛ и Решение № 4498/10.04.2018 г., постановено по адм.д. № 1188/2017г. на ВАС, видно от приобщените към настоящото а.д. № 160/2016г. на АдмСЛ и адм.д. 1188/2017г. на ВАС, влезли в законна сила.  Не са представени нови доказателства, които да удостоверяват факти, различни от тези въз основа на които е било издадено, представеното по делото и влязло в сила разпореждане на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Ловеч. Влязлото в сила разпореждане, означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно, преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства, върху разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си реализиране на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.

               Точно защото се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени разпореждането, издадено по реда на чл.98 от КСО, с оглед разписаният в същата норма регламент.  

              В случая, административното производство се е развило по реда на чл.102 от КСО, т.е. за административният орган е било налице единствено задължение да прецени дали, доказателствата за наличие на допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, биха се отразили в благоприятен за жалбоподателя аспект, при определяне на индивидуалния коефициент за изчисляване на дължимата пенсия за осигурителен стаж и възраст, което задължение е било изпълнено. Правилно органът е определил началния момент, от който следва да се изплаща новия размер на пенсията, съобразно нормата на чл. 21 ал. 1 от Наредбата – от момента на подаване на последното заявление за преизчисляване по чл.102 от КСО.   

                Според заключението на вещото лице по допусната по настоящото дело съдебна икономическа експертиза, индивидуалния коефициент взет предвид при определяне на процесното разпореждане в размер на 1.497 е правилен и точно определен, като подробно е описано и как е формиран. В процесното разпореждане вярно е посочен осигурителния доход за страната за едногодишен период преди подаването на Заявлението за пенсиониране, или периода от 10.2011 г. - 10.2012 г., който е в размер на 614.46 лева. Правилно е редуциран, общият осигурителен стаж 43 години, 01 месец и 00 д. с коефициент 1.1 процента, в резултат на което са получени 47.39 %, с който при изчисляване на индивидуалния коефициент 1.497. При съобразяване с регламентираните в чл.70 ал.1 от КСО изисквания се получава размер на пенсията от 435.92 лева. Същата е осъвременена съгласно чл.100 от КСО във времето, както следва: 2013 година - 435.92x1.022 = 445.51 лева, 2014 година 445.51 х1.027 = 457.54 лева, 2015 година 457.54 х 1.019 = 466.23 лева, 2016 година 466.23 х 1.016 = 478.35 лева. Съответно същият е осъвременен по реда на чл.100 от КСО до получаване на определения с оспорваното разпореждане размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - 478.35 лева, като размерът на пенсията се определя и най - пряко зависи от индивидуалния коефициент и средномесечния осигурителен доход.

              Видно от заключението на вещото лице правилно е определен от пенсионния орган и средномесечния доход за страната за периода от 01.01.1997 година до 31.12.2009 година /476,88 лева/, както и средномесечния осигурителен доход за страната, обявен от НОИ за същия период /300,83/.              

               Гореизложеното обосновава извода, че посоченото в Разпореждане № ********** от 26.05.2017 г., потвърдено с Решение № 1040-10-25 от 18.05.2018г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч като стаж, възраст, коефициент, осъвременяване, категория труд, е правилно определено по представените документи, удостоверяващи тези факти – възрастта, стажа и индивидуалния коефициент, който е по чл.70 от КСО. При това решаващият административен орган правилно е издирил и приложил относимата за случая нормативна регламентация, което е довело и до правилни правни изводи за потвърждение на разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ.

               Анализа на приложимото право, на събраните по делото доказателства, и съдебно икономическата експертиза налага извода, че размерът на пенсията е изчислен и определен в съответствие с нормативните изисквания на чл.70 от КСО, чл.100 от КСО и чл.21 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и тя е установен в дължимия й размер.

     Оспореното решение № 1040-10-25 от 18.05.2018 година на директора на ТП на НОИ- гр. Ловеч, както и потвърденото с него Разпореждане № **********  от 26.05.2017 г. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ- гр. Ловеч, съответстват и на целта на закона – чл.146 т.5 от АПК, като при определяне размера на индивидуалният коефициент на лицето и размера на месечната пенсия са съобразени разпоредбите на на чл.70 от КСО, чл.100 от КСО и чл.21 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

              Във връзка с доводите в жалбата за пълнота, следва да се отбележи, че според заключението и уточненията в съдебно заседание, ескперта установява, че сумите отразени в процесното разпореждане са точни, но жалбодателката грешно отразява в жалбата си общ сбор 7015159.30 лева, тъй като събира неденоминирано число с деноминирани числа. В разпореждането е отразено: Общо брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ - 74393.01 лв., което представлява / 6947.71лв.+ 9460.26лв. + 57985.04 лв. /.

              Наред с това, при определяне на средномесечния осигурителен доход за страната за периода 01.01.1997г. - 31.12.2009г. оспорващата неправилно събира неденоминирани числа с деноминирани числа. В тази връзка следва да се съобрази Закона за деноминацията на лева, в сила от 05.07.1999 година. Според чл.1 от с.закон, считано от 5 юли 1999г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев. Съгласно чл.2 от Закона за деноминацията на лева деноминацията се отнася за всички величини в български лева /ал.1/ и  за всички имуществени и парични права и задължения /ал.2/, а съобразно чл.3 от него деноминацията се извършва по силата на закона, без да е необходимо изрично изявление от правоимащите лица.

             За пълнота следва да се отбележи също, че  с молба вх. № 2195-10-41/19.02.2016г. С.А.С. е поискала прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” на ДОО. Съгласно § 51 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО/ обн. в ДВ бр.61 от 11.08.2015г. в сила от 15.08.2015 г., лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд „Пенсии”. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. С разпореждане № **********/11.03.2016г. е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по параграф 51 ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО, считано от 01.03.2016г. при зачетен трудов стаж от първа категория труд 02г. 02м. 26дни, от втора категория труд 20г. 00м. 22дни, от трета категория труд 12г. 05м. 24 дни, или общ осигурителен стаж превърнат по реда на чл.104 от КСО към трета категория труд 41 г. 03м. 15 дни; при определен осигурителен доход за времето: от трите години по избор, съгласно направено заявление от 01.01.1994 - 31.12.1996 г. - 345980,00 лв., от 01.01.1997г. до 30.06.1999г. - 6947714,00 лева неденоминирани лева, от 01.07.1999г. до 31.12.2009г.- 67 445,30 лева деноминирани лв, установени с документи обр.УП-2 изх.№ 61 от 25.01.2011 година и обр.УП-2 изх.№ 28 от 17.01.2011 година, издадени от „****” АД, с.****и с документи от информационната система на НОИ и индивидуален коефициент 1.497. Както бе посочено по-горе стойностите отразени в Разпореждане № **********/11.03.2016г. са правилни и същите са потвърдени от ВАС, видно от Решение № №4498/10.04.2018г. по адм.д. №1188/2017 г.

             Поради изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, и следва да бъде оставено в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

            С оглед на това, че искането от ответника за присъждането на сторени разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение не е своевременно направено до приключване на устните състезания, следва да бъде оставено без уважение. 

  Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118 ал.2 КСО, Ловешки административен съд, четвърти състав 

           РЕШИ:

           ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.А.С. с ЕГН: ********** и адрес: ***, срещу Решение № 1040-10-25 от 18.05.2018 година на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й с вх. № 1012-10-34 от 19.06.2017 година,  срещу разпореждане № ********** от 26.05.2017 година, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Ловеч.

           ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

           Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България гр. София, в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.  

          Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: