Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 25.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1951/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от М.Е.М.,*** до Русенския Районен съд против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 1909824 на ОД на МВР, с който за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Нарушителят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен процесуален представител.

 

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ОД на МВР гр. Русе издала Електронен фиш Серия К № 1909824 за налагане на глоба в размер на 300 лв. на М.Е.М., за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство TFR1 М № 543, за това, че на 31.10.2017 г., в 14.51 ч. по гл.път I-5 Русе-В.Търново, 5-и километър до бензиностанция „Петрол“, с GPS-координати EL 25.55.2715 и  NL 43.48.3188, при движение в посока гр.Бяла, л.а. “БМВ Х6 М” с рег. № СВ 99 88 ВА, собственост на „ВИАТЕЛ” ЕООД гр. София, бил управляван със скорост 113 км/ч., при разрешена скорост от 80 км/ч., въведена с пътен знак.  

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

 

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при издаване на обжалваният Електронен фиш Серия К № 1909824, не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения, които да са предпоставка за отмяна на електронния фиш само на това основание.

Издаването на електронния фиш е последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото изискване при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.

От представените от АНО и приобщени от Съда писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Използваното мобилно автоматизирано техническо средство TFR1 М №543, била одобрено по реда на Закона за измерванията и притежавала удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020г.  

От приобщеният Протокол от 11.05.2017г. за последваща периодична проверка на процесното техническо средство за измерване, се установява по безспорен начин годността на техническото средство, чрез което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при предварително зададени параметри.

Действително по административната преписка липсват доказателства, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532, в редакцията й с ДВ, бр. 36/2015 г., действаща към датата на извършване на нарушението и приложима в случая, съгласно която норма, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24, като пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи и, че при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка.

По мнение на Съда обаче, дори да се приеме, че допуснато такова нарушение на процедурата за установяване скоростта на движение на превозните средства, то не е съществено, доколкото при констатираното спазване на всички останали изисквания на Наредбата и ЗДвП, липсата на пътен знак Е24 не оказва влияние върху правилното установяване скоростта на движение на процесното МПС, стойността на превишението на разрешената скорост и превозното средство, с което то е извършено. Целта на този пътен знак /а и на оповестяването в интренет-пространството/ била само да доведе до знанието на водачите на пътни превозни средства, че в съответният пътен участък е въведен контрол върху скоростта на движение - идея, която съвсем скоро след това е изоставена от законодателя. В този смисъл е и константната практика на съдилищата по приложението на тази правна разпоредба.

Що се касае до твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, то същото е неоснователно. Видно от представената по делото справка от ОД на МВР Русе е, че процесният електронен фиш е издаден на 26.01.2018 г., т.е. няма нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Моментът на връчването му – 04.09.2019 г., по никакъв начин не е обвързан с неговата валидност. Последният е свързан само с възможността на нарушителя за обжалване, от която последния както е видно се е възползвал. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на нарушителя за издаването на ЕФ на дата, различна от посочената в справката. Нещо повече представената справка от ОД на МВР Русе е приета като доказателство по делото, тя не е оспорена от нарушителя и няма основание съдът да не се позове на нея при постановяване на решението си.

 Към настоящият момент не е изтекъл и срокът нито на обикновената, нито на абсолютната давност за административнонаказателно преследване на това нарушение, които съобразно чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК са три, съответно четири години и шест месеца от датата на нарушението и за настоящият случай са започнали да текат на 31.10.2017 г.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП е осъществен от обективната страна.

Съгласно редакцията на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП към датата на нарушението, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

От представените и приобщени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 31.10.2017г., в 14.51ч. по гл.път I-5 Русе-В.Търново, 5-и километър, до бензиностанция „Петрол“, с GPS-координати EL 25.55.2715 и  NL 43.48.3188, при движение в посока гр.Бяла, л.а. “БМВ Х6 М” с рег.№ СВ 99 88 ВА, собственост на „ВИАТЕЛ”ЕООД гр.София, бил управляван със скорост 113км/ч. С пътен знак В26, в този пътен участък било въведено ограничение на скоростта за движение от 80 км/час, т.е. превишаването на скоростта било с 33км/ч.

Мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно както с името на пътя и близостта до общоизвестен крайпътен обект, така и с географските координати, индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. От приложените веществени доказателствени средства - снимки и разпечатки от паметта на техническото средство, също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение – в посока гр.Бяла.

 Видно от фотоснимката и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на л.а. “БМВ Х6 М” с рег. № СВ 99 88 ВА била 116 км/ч., но в издадения фиш била посочена по-ниската скорост, след като законосъобразно била приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата над 100 км/ч. е в границите на 3%.

Установено било и не се оспорва от страните, че процесният автомобил бил собственост на юридическо лице – „Виател“ ЕООД гр. София, управлявано и представлявано от жалб. М.М..

Законът за движението по пътищата съдържа в разпоредбата на чл.188 презумпция относно субекта на административни наказания, а именно, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Доколкото целта на чл.189, ал.5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде наказан действителният извършител на противоправното деяние, а това е водачът на автомобил към датата и часа, когато е констатирано нарушението, не само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш е дадена възможност, в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Както бе посочено и по-горе собственикът на автомобила в случая е „Виател“ ЕООД гр. София, управител на което дружество към процесната дата бил жалбоподателят М.. Дори да се приеме, че жалбоподателя не е бил водачът в момента на нарушението, ако е счел, че този електронен фиш не следва да бъде връчен на него, е трябвало своевременно да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. Такива данни по делото няма, а и не се излагат твърдения от страните в тази насока. Като не е подал в законоустановения срок информация кое е физическото лице, извършило процесното нарушение, жалб.М. следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие.

Поради това, правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност за това нарушение на жалб. М., в качеството му на управляващ ЮЛ собственик на л.а. “БМВ Х6 М” с рег.№ СВ 99 88 ВА. Правилно бил определен и размера на административното наказание, съобразно санкционната норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в неговата абсолютна стойност – 300.00 лв.

По изложените по-горе съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при безспорната  установеност и доказаност на процесното нарушение, авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

 

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 1909824 на ОД на МВР Русе, с който за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на М.Е.М.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

Районен съдия: