№ 199
гр. гр. Хасково, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200524 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. П. А. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 25-1253-001629 от 20.06.2025 г. на Началник – група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53
от ЗАНН, и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.
104а от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление, като нарушението не било извършено от жалбоподателя, като
обстоятелствата около него били неправилно интерпретирани. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят А.
П. А. от град Хасково, редовно призован, се явява лично и заявява, че
поддържа подадената жалба, а в хода по същество заявява конкретно
1
твърдения във връзка с осъществената фактическа обстановка и в подкрепа
доводите му за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор „ПП”
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при
условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 05.06.2025 г., в около 11:42 часа, жалбоподателят А. П. А. управлявал
лек автомобил марка „****”, модел „****“, с рег. № ****, държава България, в
град Хасково, по ул. „****“, в посока към ж.к. „****“. По същото време
свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч., двамата на длъжност „******“ в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково преминавали със служебен
автомобил покрай управлявания от жалбоподателя, и възприели, че същият
използва мобилен телефон, като държал апарата, долепен до ухото, поради
което решили да го спрат за извършване на проверка. Бил подаден светлинен и
звуков сигнал в района на хипермаркет „****“. В хода на проверката било
установено, след проверка на документите на водача и тези, за моторното
превозно средство, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя А. П. А..
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача
А. П. А. бил съставен на дата 05.06.2025 г., в негово присъствие, от свид. Ц. Б.
Б. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 4085420
за нарушение по чл. 104а от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а в
съответната предвидена графа, било вписано, че няма възражения. Такива не
са постъпили допълнително и в рамките на законоустановения срок от
връчване на акта, станало на същата дата, според отбелязването в
2
приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното
нарушение на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, включително и най – вече относно факта на извършваната от
жалбоподателя дейност по управление на моторно превозно средство и че са
възприели, че по време на управлението му си е служил с мобилно
устройство. Възприемат се за достоверни показанията им и относно
процедурата по съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, тъй като са обективно и безпристрастно дадени пред съда. Съдът
дава вяра на изложеното от посочените двама свидетели и показанията им се
приемат за истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на
„водач“ на моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този
факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо отношение към
последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз
основа на него наказателно постановление. Това са кредитираните с доверие
от съда гласни доказателствени източници, съдържащи се в показанията на
непредубедени и незаинтерисвани от изхода на делото свидетели, каквито са
служителите на МВР, консолидирани от обвързващата доказателствена сила
на съставения акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104а от Закона за движението по
3
пътищата, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
По силата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете му. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно
процесуално основание. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето на процесния акт за установяване на административно
нарушение в присъствие и връчването му лично на жалбоподателя. На същия
е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 3 и т. 4 от
цитираната разпоредба – посочване на дата и място на деянието и описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. По този начин
отправеното административнонаказателно обвинение изначално е изградено
на годна основа на отправените твърдения досежно всеки един от основните
признаци на деянието. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на
административнонаказателната отговорност не е допуснато процесуално
нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи
по същество.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят А. П. А. управлявал лек автомобил марка
„****”, модел „****“, с рег. № ****, държава България, в град Хасково, по ул.
„****“, в посока към ж.к. „****“. Установи се също така в хода на
4
производството пред Районен съд – Хасково, че всеки от двамата разпитани
свидетели – Ц. Б. Б. и И. И. Ч. лично, при това пряко и непосредствено е
възприел не само управлението на превозното средство от жалбоподателя А.
П. А., но и факта, че е държал устройството – мобилен телефон долепено до
ухото си.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4, т. 6, вр.
чл.104а от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.
Същото е извършено виновно от дееца, тъй като той е съзнавал
общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да
съобрази забраната, предвидена в разпоредбата на чл. 104а ЗДвП, чийто
адресат се явява. От събрания доказателствен материал се установи от
субективна страна умисълът за извършване на административното
нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина.
Наличието на противоправно поведение не може да се оправдае с това дали
същият е имал или не възможността да обясни на контролните органи дали
автомобилът му е оборудван със система, позволяваща използване на телефон
без участие на ръцете, след като е установено, че и да има такава, тя не е била
използвана, а жалбоподателят е държал устройството именно с ръка, долепено
до ухото му, за да се коментира по – нататък дали този факт е изключващо
вината, оттам и отговорността обстоятелство. Освен това, забраната е
ползването на мобилен телефон да бъде при упражняване на правно –
регламентираната дейност по управление на МПС, по време на която именно,
нарушението е било констатирано и установено от контролните органи.
Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните
по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за
съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба”, като размерът на
наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в
приложимата санкционна разпоредба. В останалата част, с която на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети общо
8 контролни точки за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
наказателното постановление няма санкционен характер, тъй като отнемането
5
на контролни точки не съставлява административно наказание по смисъла на
ЗАНН, а се явява последица от извършеното нарушение, т. е. поставено е в
зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с което е
наложено административно наказание.
С оглед тези съображения съдът възприема подадената жалба за
неоснователна, поради което същата ще следва да бъде оставена без уважение,
а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1253-001629 от
20.06.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете. Вярно с оригинала!Секретар: Г.С.
6