Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Въззивна жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателят О. С., чрез адвокат И. И., излага в жалбата до съда, че не е доволен от решение № ../..2010г. по гр.д. № ../2010г. на П. районен съд. Счита, че с решението неправилно е отменена заповед № РД ../..2010г. на кмета на общината, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Б. Д. от гр.П. и й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", възстановена е на предишната заемана преди уволнението длъжност "Директор на дома за възрастни хора с деменция" с. Г., О. С. и общината е осъдена да заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 531 лв., обезщетение в размер на 24,17 лв. за неизползван отпуск, разноски по делото и д.такса. Във въззивната жалба излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, тъй като са допуснати нарушения на материалния закон, решението е необосновано, допуснати са й процесуални нарушения. Решението е постановено при непоследователно излагане и при погрешно възприятие на фактическата обстановка установена в хода на процеса. Неправилно съдът е приел, че при налагане на наказанието не са поискани обяснения от работника или служителя. По делото е установено, че такива обяснения са поискани, но служителката е отказала да даде обяснения. Приемайки, че отказът да бъдат обяснения, е равÝозначен на липса на такива обяснения, съдът е нарушил материално правни разпоредби и постоянната практика на ВКС/ цитирани са няколко решения на ВКС/. О. С. е изпълнила своето задължение и е поканила ищцата да даде обяснения, като без значение са причините поради което е отказано да бъдат дадени обяснения. Освен това решението е немотивирано, не са обсъдени събраните доказателства, липсва правен анализ на доказателствата, тези които са обсъдени са тълкувани превратно. липсват ясни доводи, които да подкрепят изводите на съда. налице е само преразказ на събраните доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение, да бъде решен спора по същество, като исковата претенция на Д. Д. бъде изцяло отхвърлена. Претендира за всички разноски по делото. Ответник жалба- Д. Д., чрез адвокат М. И., оспорва жалбата по съображения подробно изложени в писмен отговор. Счита, че решението е правилно, че са събрани гласни доказателства, от които се установява, че ищцата е изявила желание да даде обяснения, чрез писмен отговор, но такава възможност не е получила. Оспорва и нарушенията за които й е наложено наказанието. Моли съда да отхвърли жалбата. Няма претенции за разноски по делото. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № ../..2010г. постановено по гр.д. № ../ 2010г. на Павликенския районен съд. С това решение съдът е отменил заповед № ../..2010г. на кмета на О. С., с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Б. Д. от гр.П. и й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като незаконосъобразна; възстановил е Д. на заеманата преди уволнението длъжност "Директор на дома за възрастни с деменция", с. Г. , О. С.; осъдил е О. С. да заплати на Д. обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 531 лв., обезщетение в размер на 24,17 лв. за неизползван платен годишен отпуск и разноски по делото в размер на 200 лв., както и д.т. в размер на 100 лв. По делото е безспорно наличието на трудово правоотношение между страните, считано от 01.11. 2001г., като Д. Д. е заемала длъжност "директор на Дом за възрастни с деменция" в с.Г. К. Трудовото правоотношение е прекратено на основание заповед № РД ../..2010г. на кмета на О. С., поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от заповедта, наказанието е наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в заповедта и изразяващи се в следното: - на 18.10.2009г. при празнуване на два рождени дни на двама от домуващите- М. и Е., директорът на дома е разрешил употреба на ракия от потребителите на социални услуги; - на 12. 01. 2010г. при празнуване на два рождени дни на двама от домуващите- С. и С., директорът на дома е разрешил употреба на ракия от потребителите на социални услуги; - за периода от 01.11.2009г. до 31.12.2009г. директорът на дома не е издал заповеди за командировки по пътни листи, подробно описани в т.1 от докладна записка, изготвена от Г. Г.- финансов контрольор; - директорът на дома не е осъществил контрол при изписването и предаването на хранителните продукти в кухненския блок за дните 01, 02, 08, 11, 13 и 17.12. 2009г, като заявените количества хранителни продукти са в повече от даденото за приготвяне на храната на домуващите. Требвателните листи са попълвани след предаването на храната от касиер-домакина в кухнява, впоследствие някои са преправяни, други са попълвани в следващи дни, някои са подписвани от лица, които не са били на работа съответния ден; - до 20.01. 2010г. често персоналът се е хранел с храната на домуващите; - за периода 01.01 - 19.01.2010г. директорът на дома е утвърдил график за дежурствата на медицинския персонал- Т., М., И., Д., който не отговаря на реалните дежурства. Реалните дежурства са се извършвали по друг график и е допуснато медицинския персонал да работи две последователни смени - дневна и нощна. Заповедта с която е наложено наказанието на Д. се явява законосъобразно издадена. Заповедта е издадена от компетентно лице- кмета на О. С., и отговаря на изискванията на чл. 195 от КТ. В заповедта са изложени мотиви, фактически основания, в които са посочени нарушенията извършени от директора на дома и установени след проверка на комисия; кога са извършени нарушенията; наказанието; посочени са и относимите правни норми. При издаване на заповедта е спазена й разпоредбата на чл. 193 от КТ, в хипотеза на ал.3. Правилото на чл.193, ал.1 от КТ, за предварително изслушване на работника или служителя преди налагане на наказанието, е императивно, що се касае до задължението на работодателя- да покани работника или служителя да даде обяснения. Когато, обаче, изслушването е станало невъзможно по вина на самия работник или служител, отпада и задължението за работодателя за задължително изслушване. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 193, ал.3 от КТ, тъй като по делото е безспорно установено, че Д. е била поканена на 11.02.2010г. в кабинета на кмета на О. С.. След явяването й, са й били връчени писмено въпроси по които да даде обяснения и които въпроси се отнасят до канстатирани нарушения във връзка с налагане на наказание, като от разпитаните свидетели, които са присъствали на срещата, се установява, че й е била дадена възможност да се запознае с въпросите, предложено й е било място и време през което да се запознае с въпросите и да отговори по избран от нея начин- писмено или устно. Д. е отказала да отговаря за което е съставен и протокол. От този момент нататък е подготвена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради наложено наказание дисциплинарно уволнение. Предвидената в КТ процедура по изготвяне и връчване на заповедта за уволнение е спазена. Първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събраните в тази насока писмени и гласни доказателства, поради което е допуснал да приеме, че е нарушена процедурата по налагане на наказанието и само на това основание е отменил заповедта за уволнение. Първоинстанционният съд въобще не е обсъждал налице ли са посочените в заповедта нарушения на трудовота дисциплина, тъй като е приел процедурни нарушения. Съдът, в настоящия съдебен състав, приема, че наложеното наказание "дисциплинарно уволнение" съответства на констатираните нарушения от директора на дома. Нарушенията са установени с Протокол от ..2010г, съставен от комисия, в изпълнение на Заповед № РД.. на кмета на О. С.. Проверките е следвало да се извършат за да се установи, дали директорът на дома е изпълнил дадени предписания от предходна проверка, в която са били констатирани нарушения на трудовата дисциплина и за които нарушения директорът на дома е бил наказан. Комисията е извършила проверките на място в дома и е установила описаните в заповедта нарушения, така както съдът е изложил по-горе. Констатираните нарушения - наличие на алкохол в дома, неосъществен контрол при изписване на храна, липса на заповеди за издаване на пътни листи имат траен и нерекъснат характер. Такива нарушения са констатирани при всички проверки, които са извършвани в дома. Всички констатирани нарушения са доказани не само от представените по делото от работодателя писмени доказателства, но и от показанията на разпитаните свидетели, водени от Д.. Свидетелите са дали показания, че действително в дома се купува алкохол с лични средства на домуващите, че се допускат грешки при изписване на храната. Директорът на дома е този, който трябва да осъществява контрол, да не допуска промяна на определените графици за дежурства, да следи за реда и спазването на правилата за вътрешния ред в дома. Не без значение е обстоятелството, че в дома в с.Г. са настанени болни и възрастни хора, хора с психични заболявания и този факт е известен на съдията докладчик, тъй като ВТОС е компетентен съд по дела по реда на Глава двадесет и осма от ГПК Поставяне под запрещение и които дела по принцип се разглеждат на пункт в дома. Изхождайки от тежкото здравословно състояние на обитателите на дома директорът е този, който следва да налага правила и да изисква тяхното спазване. По делото е установено, че дори и след предходни на последната проверка в дома продължава да няма изготвен правилник за вътрешния ред. Към момента на проверката Правилник за организацията, ръководството и вътрешния ред не е представен на проверяващите лица. Вярно е, че такъв е приложен в хода на делото, но съдът приема, че той е новосъставен за нуждите на воденото дело. Представеният протокол е без дата, а приложените към него списъци / листи от тетрадка/ с подписи на лица, не удостоверяват по убедителен и категоричен начин надлежно запознаване, поради липса на конкретна дата на която правилникът е съобщен. В хода на съдебното дирене нито едно от установените по време на проверката нарушения не бе опровергано, поради което съдът приема, че правилно работодателят е наложил най-тежкото наказание на директора на дома- дисциплинарно уволнение. Безспорно се касае за системни, тежки нарушения на трудовата дисциплина и на вменените задължения по закон на директор на дом, където са настанени болни и самотни лица. Предвид обстоятелството, че съдът приема, че наложеното наказание е законосъобразно наложено, както и че обжалваната заповед не подлежи на отмяна, съдът намира, че останалите предявени искове от Д.- за възстановяване на предишната заемана работа, за заплащане на дължимо обезщетение, които се обуславят от основния иск, също са неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е приел друга фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил неправилно рошение, което следва да се отмени, след което се постанови ново решение, с което предявените искове на Д. Д. с които се иска признаване на уволнението за незаконосъобразно, възстановяването й на предишната заемана работа, заплащане на обезщетение в размер на 531 лв. по чл. 225, ал.1 от КТ, както и в частта за разноските, се отхвърлят като неоснователни. Решението на П. районен съд в частта в която в полза на Д. е присъдено обезщетение в размер на 24,17 лв. - неизползван платен годишен отпуск, следва да се обезсили. Иск по чл. 224 от КТ е бил предявен в размер на 96 лв. Този иск не е бил поддържан, видно от направено изявление от адвокат М. И. при провеждане на съдебното заседание на 18.06. 2010г., с което е направен отказ от този иск. С протоколно определение от същата дата съдията е прекратил производството по делото по отношение на този иск и определението е влязло в сила. При това положение съдът не е следвало нито за излага мотиви в своето решение, нито да присъжда суми,т.е. да се произнася по същество по иска. Като е направил това съдът е допуснал да произнесе решение по иск, който не е предявен, поради което решението е недопустимо и следва да се обезсили. В полза на О. С. следва да се присъдят разноски, установени от съда в размер на 701,90 лв. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ..от ..2010г. постановено по гр.д. № ../ 2010г. на П. районен съд, в частта в която е отменена заповед № РД ../.. 2010г. на кмета на О. С., с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. Б. Д. от гр.П. и й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"; в частта в която Д. Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "Директор на дома за възрастни с деменция" , с Г., О. С.; в частта в която О. С. е осъдена да заплати на Д. Д. обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер нап 531 лв. и разноски в размер на 200 лв.; в частта в която О. С. е осъдена да заплати на П. районен съд държавна такса в размер на 50,00 лв., като неправилно вместо което постанови: ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. Б. Д. от гр.П., с ЕГН ...... против О. С. за признаване за незаконно уволнението по заповед № РД .../..2010г. на кмета на О. С., за отмяна на тази заповед, като незаконосъобразна, за възстановяване на предишната заемана от Д. работа " директор на Дом за възрастни с деменция" с. Г., за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа в размер на 531 лв., както и за разноски по делото, като неоснователени и недоказани. ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, решение № ..от ...2010г. постановено по гр.д. ../ 2010г. на П. районен съд, в частта в която О. С. е осъдена да заплати на Д. Б. Д. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 24,17 лв., като процесуално недопустимо и прекратява производството по делото в тази част. Осъжда Д. Б. Д. от гр.П., ул."А. Д." № 11, с ЕГН ........да заплати на О. С. разноски по делото за две съдебни инстанции в размер на 701,90 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 27.10. 2010г., съгласно разпоредбата на чл. 313, ал.2 от ГПК. Препис от решението да се връчи на страните по делото. Председател: Членове: |