Р Е Ш Е Н И Е
№135
гр. Варна,10.01.2013г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на
четиринадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4129 по описа на Варненски районен съд за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба Н.Д.Д. ЕГН ********** *** с против
”БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, представлявано от Управителите Г.Д.И. и М.Н.Х., с която са предявени
обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл.222, ал.3 от КТ
и чл.86 от ЗЗД, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцата сумите от: 2 870.40 лв., представляваща
разликата между изплатеното обезщетение от 6 БТВ и действително дължимото в
размер на 9 БТВ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата 78.03 лв.,
представляваща мораторната лихва за периода от 15.12.2011г. до 23.03.2012г., както
и законна лихва от дата на подаване на исковата молба 23.03.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца работил при ответника ”БДЖ-Пътнически превози” ЕООД-гр.София, на длъжността ”шлосер ремонт вагони”- ІІст. с място на работа-”Експлоатация”-район Варна. Твърди се, че с Акт за прекратяване на трудов договор № ***/14.12.2011г. трудовото правоотношение /ТПО/ било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по първа категория труд, считано от 15.12.2011г. Твърди се, че на 30.04.2009г. между ”БДЖ-Тягов подвижен състав /Локомотиви/” ЕООД-София, с ЕИК *** и синдикалните организации-Синдикат на железничарите в България /СЖБ/, Синдикат на локомотивния персонал в България /СЛПБ/, Национален железничарски синдикат /НЖС/, Национална федерация на транспортните работници /НФТР/ бил сключен Колективен трудов договор, със срок на действие от две години. Твърди се, че ”БДЖ-Тягов подвижен състав /Локомотиви/” ЕООД-София, се вляло в ”Холдинг БДЖ” ЕАД, с ЕИК ***, който в последствие бил преобразуван, чрез разделяне на имущество, в резултат от което работодател на ищеца станало ”БДЖ-Пътнически превози” ЕООД. Твърди се, че на 02.05.2011г. било постигнато споразумение между работодателите ”Холдинг БДЖ” ЕАД, ”БДЖ-Товарни превози” ЕООД и ”БДЖ-Пътнически превози” ЕООД и от друга страна синдикалните организации КНСБ-СЖБ, СТСБ и СЛПБ и КТ ”Подкрепа”-НЖС ”Подкрепа” и ФТР ”Подкрепа” за запазване на достигнатите и получавани до 30.04.2011г. размери на основни заплати, допълнителни възнаграждения и обезщетения, и на другите социални придобивки. Твърди се, че постигнатото съгласие е обективирано в Протокол от 02.05.2011г., подписан от всички работодатели от системата на БДЖ-”Холдинг БДЖ” ЕАД, ”БДЖ-Товарни превози” ЕООД и ”БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, както и от синдикалните организации СЖБ, СТСБ и СЛПБ и КТ ”Подкрепа”-НЖС ”Подкрепа” и ФТР ”Подкрепа”. Твърди се, че същата договореност е документирана и в отделно споразумение с дата 02.05.2011г., подписана от страна на Изпълнителния директор на ”Холдинг БДЖ” ЕАД /едноличен собственик на капитала на дружествата, ”БДЖ-Товарни превози” ЕООД и ”БДЖ-Пътнически превози” ЕООД/ и синдикалните организации на КНСБ-СЖБ, СТСБ и СЛПБ и КТ ”Подкрепа”-НЖС ”Подкрепа” и ФТР ”Подкрепа”. Твърди се, че в т.1 на споразумението е вписано, че се начисляват и заплащат обезщетения в размерите, достигнати и получавани до 30.04.2011г. Твърди се, че на заседание от 27.10.2011г. Съветът на директорите на ”Холдинг БДЖ” ЕАД, за което е воден Протокол №***, взема решение /т.14.1/, с което се забранява на всички структурно-организационни единици от системата на ”Холдинг БДЖ” ЕАД да договарят условия, в това число размери на обезщетения, обвързани с прекратяване на трудови отношения, различни от минимално установените в Кодекса на труда, освен с изричното съгласие на изпълнителния директор на ”Холдинг БДЖ” ЕАД. Твърди се, че посоченото решение представлява незаконосъобразно отнемане на правата на работодателите за договаряне размери на обезщетения, но не задължава същите да не изпълняват Споразумението от 02.05.2011г. и Решенията, взети с Протокол от 02.05.2011г. Твърди се, че решение да не се спазва споразумението не е вземано от работодателя-ответник. Твърди се, че въпреки това ответника не изпълнява договореностите, постигнати със споразумението от 02.05.2011г., с което нарушава нормата на пар.2, ал.2 от ПЗР на КТД. Твърди се, че към датата на прекратяване на ТПО-01.12.2011г. ищеца бил редовен член и секретар на Основната синдикална организация на Синдиката на локомотивния персонал в България /СЛПБ/ в ”БДЖ-Пътнически превози” ЕООД-гр.София, поради което и на основание чл.57, ал.1 от КТ по отношение на него е приложим по-благоприятният режим на КТД. Твърди се, че ищеца има 34 години, 6 месеца, стаж в системата на ”БДЖ”. Твърди се, че при прекратяване на ТПО работодателят е приел, че на основание чл.222, ал.3 от КТ на ищеца следва да се изплати обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца за работа над 10 години в ”БДЖ”. Твърди се, че така определения размер на обезщетението е незаконосъобразен, тъй като противоречи на заложеното е в Споразумението от 02.05.2011г. и Решенията, взети с Протокол от 02.05.2011г. за запазване на достигнатите и получавани до 30.04.2011г. размери на основни заплати, допълнителни възнаграждения и обезщетения, както и другите достигнати до 30.04.2011г. социални придобивки, който носят основните нормативни характеристики на ненаименован КТД, заложени в чл.50, ал.1 от КТ, чл.51а, ал.1 и ал.3 от КТ, чл.53, ал.1 и ал.2 от КТ. Твърди се, че с посочените договорености в хипотезата на чл.222, ал.3 от КТ е приложим КТД от 2009г., който предвижда обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение /БТВ/ за срок от 6 месеца, завишено с коефициент 1,5 при работа 20 години в системата на БДЖ /ал.2/. Твърди се, че съгласно пар.1, ал.3 КТД размера на БТВ включва основна заплата и други възнаграждения с постоянен характер /възнаграждения за нощен труд и за придобит трудов стаж и професионален опит/. Твърди се, че дължимото от ответника обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ е в размер на девет БТВ от.956.80 лв., или общо 8 611.20 лв. Твърди се, че работодателят изплатил обезщетение в размер на шест БТВ-5 740.80 лв. в заключение се твърди, че при прекратяване на ТПО на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ работодателят неправилно е определи, съответно изплатил, следващото ми се обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.32 от КТД и Споразумение от 02.05.2011г. и Решения, взети с Протокол от 02.05.2011г.
В съдебно заседание по същество ищецът редовно призован,явява се лично и чрез процесуалния си представител моли иска да бъде уважен, както и да се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответника. Представя писмени бележки.
Ответникът
- „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД депозира писмен отговор на исковата молба, в
срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на
предявените искове. Поддържа становище за неоснователност на претенциите.
Поддържа се, че подписаното на 02.05.2011г. Споразумение между ”Холдинг БДЖ”
ЕАД-гр.София и КНСБ-Синдикат на железничарите в България, Съюз на транспортните
работници, Синдикат на локомотивния персонал в България и КТ ”Подкрепа”- НЖС
”Подкрепа” и ФТР ”Подкрепа”, не представлява надлежно основание за изчисляване
на обезщетение при пенсиониране. Поддържа се, че споразумението е подписано след
изтичане на действащия КТД и не по реда предписан в КТ, уреждащ начина на
сключване и изменяне по взаимно съгласие на действащ КТД, поради което не може
да породи задължение работодателя да изплати претендираните от ищеца суми.
Поддържа се, че към момента на прекратяване на ТПО на ищеца е била обявена и
действала стачката на служителите и работниците в железопътния транспорт, който
факт дерогира действието стачно споразумение, служещо като основание за
претенцията на ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание по същество,ответникът
,чрез процесуалния си представител, моли иска да бъде отхвърлен , като се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото служебна бележка – л.35 се установява наличие на трудово
правоотношение между Н. Д.Д. и „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД , с общ трудов стаж
Със Заповед № 1043/14.12.2011 год. е видно, че е
прекратен трудовия договор на Н. Д.Д. ЕГН **********, считано от 15.12.2011
год.
По делото са представени колективен трудов договор от 30.04.2009 год., сключен между „БДЖ – тягов подвижен състав /локомотиви/” ЕООД и КНСБ - Синдикат на железничарите, Синдикат на локомотивния персонал в България и КТ „Подкрепа” – Национален железничарски синдикат и Национална федерация на транспортните работници, със срок на действие 2 години /§9 ПЗР/. В чл. 32, ал. 2 от същия е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по съответната категория труд, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, завишено с коефицент 1,5, ако е работил 20 години в системата на НК „БДЖ”, „БДЖ” ЕАД, „БДЖ – Товарни превози” и „БДЖ – Пътнически превози”, от които последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател.
По делото е представено Споразумение от 02.05.2011 год.,
сключено между „Холдинг Български държавни железници” ЕАД и КНСБ - Синдикат на
железничарите, Синдикат на локомотивния персонал в България и КТ „Подкрепа” –
Национален железничарски синдикат и Национална федерация на транспортните
работници, от което е видно, че страните са постигнали съгласие след изтичане
на срока на действие на КТД, т. е. считано от 01.05.2012 год. на работниците и
служителите от „Холдинг БДЖ” ЕАД да се начисляват и заплащат основни заплати,
допълнителни възнаграждения и обещетения в размерите до 30.04.2011 год.
От
заключението на вещото лице, по изготвената съдебно – счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като всестранно, обективно и
компетентно дадено се установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, изчислено по реда на КТ, е в размер на 5 740.80 лева, а
изчислено съобразно разпоредбите на КТД от 2009 год. и Споразумение от
02.05.2011 год. – 8 611.20 лева.
Така установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявени обективно съединени искове, с правно основание с чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./ валидно трудово правоотношение, което е прекратено, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2./ служителят да е работил при същия работодател през последните десет години от трудовия си стаж.
По
делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства,
че между Н.Ж.М. и „БДЖ – Пътнически превози”
ЕООД са съществували валидни трудови
правоотношения до 15.12.2011 год. Липсва
спор и относно обстоятелството, че при прекратяване на ТПО ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 5740.80 лева, представляваща обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ, определено съобразно правилата на чл. 228, ал. 1 КТ.
В конкретната хипотеза, ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 КТД, поради което и следва да установи, че към момента на прекратяване на трудовия договор визираната разпоредба е намирала приложение в отношенията между страните.
За да е налице валиден КТД следва да са изпълнени изискванията на чл. 53 – 55 КТ, които изрично регламентират процедурата по сключване, изменение и продължаване действието на КТД. Целта е да се защитят интересите, както на работниците и служителите, така и на работодателя. Същевременно, разпоредбата на чл. 54, ал. 2 КТ въвежда максимален срок на действие на КТД, а именно – две години. След изтичане на този срок, в случай че страните желаят отново да уредят отношенията си с КТД, следва отново да се пристъпи към изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 53 и сл. КТ.
В случая, от представените по делото доказателства се установява, че процесният КТД, валиден от 30.04.2009 год. до 30.04.2011 год., е сключен за максимално предвидения срок от две години. Не са налице данни за изпълнение на процедурата по чл. 53 и сл. КТ, поради което и не може да се приеме, че със Споразумението от 02.05.2011 год. е продължено действието на КТД. Съгласно практиката на ВКС споразумението не може да замести действието на КТД , за който се предвижда специален ред за сключване и действие.
Горното обуславя извода, че към датата на прекратяване на трудовия договор разпоредбата на чл. 32, ал. 2 КТД не е била в сила в отношенията между страните. Приложение, досежно определяне размера на дължимото обезщетение, са намирали общите правила на чл. 228, ал. 1 КТ.
По изложените съображения, се налага извода, че ищецът не установи наличие на предпоставките, за да се приеме, че за него е възникнало правото да претендира обезщетение в по- голям от нормативно предвидения размер. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, искът следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 450.00 лв., представляваща извършени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение – 600лв., което предвид възражението на ищеца , съда
счита за прекомерно съгласно Наредба № 1 от
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.Д. ЕГН ********** ***
срещу „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ЕИК: *** иск за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумите от: 2 870.40 лв., представляваща разликата
между изплатеното обезщетение от 6 БТВ и действително дължимото в размер на 9
БТВ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане и сумата 78.03 лв., представляваща
мораторната лихва за периода от 15.12.2011г. до 23.03.2012г., както и законна
лихва от дата на подаване на исковата молба 23.03.2012 г. до окончателното
изплащане на сума, на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Д.Д.
ЕГН ********** *** да заплати на
„БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ЕИК: *** сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева - съдебно – деловодни
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: