РЕШЕНИЕ

№

 

гр. Русе, 11.11.2019 г.     

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Административен съд - Русе, ІV - ти състав в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                  Съдия: ИНА РАЙЧЕВА

                                                     

при секретаря  …..…  БИСЕРКА ВАСИЛЕВА ……......   като разгледа докладваното от ……. съдията Райчева  ………………….…… адм. дело № 496 ……........ по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

         Образувано е по жалба на Д.И.Ч. *** против заповед № РД-01-2019 от 03.07.2019 г. на зам.кмета на Община Русе, действащ по заместване, с която на жалбоподателя е наредено да премахне до кота терен, прилежащите към собствената му едноетажна сграда, антре и входно стълбище, които са опасни, не могат да се поправят или заздравят.

Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни съображения в подкрепа на оплакванията, като се акцентира върху обстоятелството, че входното стълбище е от желязобетон, не съществува опасност то да се самосрути. Сочи и причини за състоянието на входното антре - възрастен човек, с недостатъчни средства от пенсия. Прави искане за отмяна на обжалваната заповед, а при условия на евентуалност – само в частта й за входното стълбище.

         Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител- юрисконсулт счита, че жалбата е неоснователна, а заповедта - законосъобразен акт. Иска същата да бъде оставена в сила, евентуално по отношение на антрето. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

         След като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото, заключението на съдебно-техническата експертиза, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, административният съд намира следното:                                                                                             

 

         По допустимостта на производството

         С жалбата се оспорва индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, от кръга на посочените като подлежащи на съдебен контрол в чл. 215, ал. 1, изр. 1 от ЗУТ. Същата е депозирана от надлежна страна с правен интерес, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ – вж.известие за доставяне, л.2 от преписката. Поради това производството се явява процесуално допустимо.   

 

 

По фактите

Не се спори, че жалбоподателят е собственик на едноетажна жилищна сграда в гр.Русе, по ***, по силата на съдебна спогодба – вж. препис от Протокол от с.з от 28 юли 1975 г. по гр.д.№2287/75г. на Русенски районен съд, вписана в нотариалните книги при този съд вх.рег.№5859/29.08.1997 год., л.16 от преписката.

На 14.05.2019 г., съсобственици на дворното място и самостоятелна жилищна сграда в него, депозират молба, рег.№94П-5363-1, л.17 от преписката, в която се твърди, че сградата на жалбоподателя е в застрашително самосрутващо състояние, което заплашва тяхната постройка и достъпа до нея.

На 07.06.2019 г. жалбоподателят е известен за предстоящ оглед на имота му,  дата и час на огледа, като е изпратено копие от заповедта на кмета на общината за назначаване на комисия с писмо, изх.№94Д-11257-1 от 03.06.19 г., л.12-13 от преписката.

В констативен протокол от 20.06.2019 г. (л.4–л.5 от преписката) на длъжностни лица, експерти в отдел „Техническа инфраструктура и инвеститорски контрол“ при Община Русе, след оглед на място в изпълнение на заповед №РД-01-1613/31.05.2019 г. на кмета на Община Русе, отразили експлоатационното състояние и конструктивна сигурност на сградата на жалбоподателя. Тричленната комисия дава заключение, че антрето и входното стълбище към жилищната постройка, не съответстват на изискванията по чл.169, ал.1 ЗУТ за механично съпротивление и устойчивост, безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопасност при експлоатацията. Допълват, че тези части от сградата не могат да се поправят или заздравят, станали са опасни за здравето и живота на всички съсобственици на поземления имот-дворно място.Тези заключения обосновали предложение на комисията до кмета на общината, да бъде издадена заповед, с която да бъде задължен собственика да премахне прилежащите към сградата му антре и входно стълбище. Посочват, че описаните стълбище и антре осигуряват достъпа до жилищните помещения.

         Въз основа на този констативен протокол, на 03.07.2019 г. изпълняващият по заместване правомощията на кмет на общината, зам.кмет, издава сега оспорената заповед №РД-01-2019. Мотивите за разпореждането към жалбоподателя да бъдат премахнати в 12-месечен срок антре и входно стълбище преповтарят напълно констатациите и заключението на комисията. Заповедта е обосновано с нормата на чл.195, ал.6 ЗУТ.

         По делото е изслушано и прието заключението на вещо лице-строителен инженер, л.23-л.24 от делото. Вещото лице изрично изразява становище, че стоманобетоновото стълбище заедно с площадката пред входа на жилището на жалбоподателя, разположени на около 80 см от околния терен, са в добро състояние, конструкцията им не е компрометирана и не съществува опасност от самосрутването им, като е необходимо само да се изпълни водоплътен тротоар около стълбите с подмазване на фугата към жилищната сграда. За частта от предмета на разпореждането – антрето, вещото лице потвърждава фактите от констативния протокол, посочени и в мотивите на заповедта, че състоянието на конструкцията, стените и покрива не осигуряват безопасност при експлоатация и не позволяват извършването на ремонтни работи. С допълнителните обяснения в съдебно заседание във връзка с поставени от ответната страна многобройни въпроси, ясно и категорично заявява, че наличните фуги – много малка за стълбището и значителна при антрето, сочат на компрометиране на конструкцията само по отношение на антрето, докато за стълбището са само белег, че сградата и стълбището не са конструктивно свързани. Прилага и снимков материал. Освен това, от заключението на вещото лице става ясно, че достъпът до жилището на жалбоподателя е само през процесното стълбище с площадка, а премахването им би довело до невъзможност да се ползва жилището. По оспорването на заключението на вещото лице от страна на процесуалния представител на ответника, съдът се е произнесъл с мотивирано определение в с.з.                     

 

         При така установените факти, от правна страна, съдът приема следното:

Оспорената заповед е издадена от орган на Община Русе, оправомощен да изпълнява по заместване функциите на кмета на общината за времето от 29.06.2019 г. до 06.07.2019 г. (вж. препис на заповед №РД-01-1965/26.06.19 г., л.17 от делото), който е материално компетентния съгласно закона . чл.195, ал.6 ЗУТ, административен орган за издаване на заповед за премахване строежите, визирани в цитирания текст. При тези данни изводът е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - по място, материя и степен.

Актът е издаден при спазване на предвидената в чл.196 ЗУТ процедура след съставяне на констативен протокол от нарочно назначена комисия, жалбоподателят е известен за началото на производството. В нормата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ изрично е предвидено, че комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша заинтересованите страни, като изслушването следва да предхожда констатациите в съставения протокол. Процедурата по ЗУТ е специална. Уведомяването на жалбоподателя от кмета на общината  съгласно чл. 26 АПК за започване на административното производство не може да замести изслушването му от комисията. Данни за това изслушване не са представени от ответника, а и в жалбата се съдържа изрично посочване на това обстоятелство. В конкретния случай, при липсата на доказателства това да е направено, е налице засягане правото на защита на адресата на заповедта, което винаги съставлява съществено нарушение на предвидената в закона процедура.

При изследване на материалноправната законосъобразност на административния акт, настоящият състав намира, че по отношение на единия от посочените в нея строежи, тя противоречи на изискванията на специалния закон. Предвид изричното заключение на съдебно-техническата експертиза, стълбището не може да бъде причислено към кръга строежи, подлежащи на премахване по силата на чл.195, ал.6 ЗУТ, тъй като конструкцията не е компрометирана. За този строеж  в констативния протокол е посочен факт – слягане основите на стълбището, с който е обосновано наличието на предпоставките по  чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Този факт обаче е опроверган от заключението на вещото лице и приложения снимков материал. Липсват безспорни установявания, че стълбището и площадката застрашават живота и здравето на гражданите, в която насока следва да се съобрази и височината им на около 80 см, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение. Обрушената мозайка на стълбището може да бъде поправена и заздравена.

         По отношение на този предмет  в оспорената заповед, съдът намира, че волеизявлението на оправомощения орган е в противоречие с изискванията на чл.6, ал.2 и ал.5 АПК, тъй като изпълнението на заповедта ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане целта на закона и на засегнатото лице могат да бъдат причинени  вреди, явно несъизмерими  с преследваната от закона цел – премахването на стълбището и площадката към него води до невъзможност за възрастния жалбоподател да обитава собствения си дом.

Предвид горните съображения, настоящият състав намира, че при издаване на оспорената заповед в частта за премахване до кота  терен на входно стълбище са налице основания за отмяната й като незаконосъобразна – поради наличие на предпоставките по чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК – неспазване на процедурните изисквания за изслушване на засегнатия собственик, противоречие с относимата към случая материалноправна норма  на чл.195, ал.6 ЗУТ и несъответствие с целта на закона поради неспазване принципа за съразмерност.

По отношение на другия предмет на оспорената заповед - антре, в който смисъл е налице и признание от самия жалбоподател, заповедта не е засегната от пороци.

Мотивиран така, на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът             

                                                                                                                                                                                             

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.Ч. *** от 03.07.2019 на зам.кмет на Община Русе в частта, с която е наредено премахване до кота терен на входно стълбище, прилежащо към едноетажна жилищна сграда с идентификатор 63427.2.2100.1 с административен адрес гр.Русе, ***.

         ОТХВЪРЛЯ оспорването против останалата част от Заповед № РД-01-2019 от 03.07.2019 – за премахване на антре, прилежащо към едноетажна жилищна сграда с идентификатор 63427.2.2100.1.  

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                

                                                                       СЪДИЯ: