Определение по дело №407/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 535
Дата: 26 септември 2022 г. (в сила от 26 септември 2022 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20222200500407
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 535
гр. Сливен, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500407 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
С определение № 184/29.08.2022г. постановено по гр. дело № 527/2022г. на Районен съд
Котел е прекратено пред РС Котел гражданско дело № 527 / 2022 г. поради местна
некомпетентност на РС Котел да разгледа делото и е повдигната отрицателна препирня за
подсъдност между РС Котел и РС Пловдив, който е прекратил делото пред себе си и го е
изпратил за разглеждане на РС Котел.
Районен съд Котел приел, че с определение от 09.08.2022г. състав на РС Пловдив прекратил
производството пред себе си и го изпратил на РС Котел като местно компетентен съд, като
се мотивирал, че ищецът има качество на потребител и съобразно разпоредбата на чл.113 от
ГПК искове от и срещу потребители се разглеждат от съда по настоящия адрес на
потребителя. Тъй като е прието, че ищецът, който е юридическо лице, е потребител делото е
изпратено на РС Котел, в съдебния район на който е регистрирано седалището на
потребителя. Съдебният състав приел, че следва да се съобрази със съдебната практика на
ВКС след измененията на ГПК, обн, ДВ, бр.100 от 2019г., в която еднозначно се приема, че
потребител може да бъде само физическо лице, според дефиницията на § 13 от ДР на ЗЗП -
всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Понятието „потребител на битови услуги" по §1, т.41б от ДР на ЗК
е различно от понятието на „потребител" по §13 от ДР на ЗЗП, а в понятието „потребител"
ГПК влага това съдържание, които влага в това понятие ЗЗП.
В разглеждания случай претендираното спорно право е породено от извъндоговорно
отношение във връзка с ползването на собствена на ищеца вещ без правно основание, т.е. то
1
не произтича от потребителски договор между страните, сключен с цел да уреди отношения,
които не са свързани с търговската им дейност. Спорното право не произтича и от стоки или
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно жалбоподателят няма качество на „потребител“ по смисъла на § 13 от ДР на
ЗЗП и практиката на Съда на Европейския съюз(С-348/14 на СЕС), поради което правилно
първоинстанционният съд е намерил, че не намира приложение разпоредбата на чл. 113 от
ГПК. В най – новата си съдебна практика - определение № 69/28.01.2021г. по ч.т.д. №
1049/20220г.на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК,
съдът е приел, че при извършените изменения на ГПК през 07.08.2018г. законодателят не
бил възприел подсъдността по чл.113 от ГПК да се отнася и до „потребители“, които са
юридически лица притежаващи качеството „потребител“ по някой специален закон –
Кодекс на застраховането, Закон за енергетиката. Посочено е, че с разпоредбата на чл.113 от
ГПК се цели да се създаде защита на икономически по- слабите субекти, а когато се касае за
ЮЛ, споровете следва да се разрешават по общите правила. Под „потребител“, за целите на
подсъдността следва да се разбира единствено дефиницията дадена в §13, т.1 от ДР на ЗЗП,
т.е. потребителят трябва да е физическо лице.
В настоящия случай и ищецът и ответникът са юридически лица, поради което спорът
следва да се разреши по правилата на чл.108 от ГПК - пред съда, в чийто район се намира
седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 105 от ГПК не е
дерогирана. Ответната по делото страна е юридическо лице и съгласно чл. 108, ал. 1 от ГПК,
искове срещу тях се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Към
момента на сезиране на районния съд седалището на „Електроразпределение – Юг“ АД,
ЕИК *******, се намира в гр. Пловдив, ********* Не се установи учреден клон или
поделение, което да попада в обхвата на компетентността на Районен съд Котел.
Предвид изложеното и на основание чл. 108 от ГПК, компетентен да разгледа предявения
иск е РС-Пловдив, поради което определението е правилно.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ КОМПЕТЕНТЕН Районен съд - Пловдив да разгледа делото, образувано по
искова молба, подадена от „Богалита трейд“ ЕООД, ЕИК: ****** против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК: *******, с искане за осъждане на ответника, да
заплати на ищеца сумата от общо 648,92 лева, начислена по фактури № **********/
31.01.2020 г. и № **********/ 29.02.2020 г. за обект с ИТН: 2955604.
ИЗПРАЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Препис от определението да се изпрати на РС Котел за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3