Номер 142312.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502552 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№
54508/11.08.2020 г., подадена от И. П. Б. , чрез назначения по делото особен представител
адв. И. К. , против Решение № 3655/31.07.2020 г., постановено по гр.д. № 10909/2019 г. по
описа на ВРС, 35 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че
И. П. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 120, вх. 1, ап. 28, дължи
на "ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумите от:
622.82 лв. (шестстотин двадесет и два лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
дължима главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.2015 г.
до м.06.2018 г. вкл., както и такси за услуги по партида 4405 за имот, находящ се в гр.
Варна, ж. к. „Младост“, бл. 120, вх. 1, ап. 28, формирана, както следва: главница 164.20 лв.
за периода от м. 12.2015 г. до м. 03.2016 г. вкл.; главница 2.45 лева за периода от м.06.2016 г.
до м.06.2016 г. вкл.; главница 151.97 лв. за периода от м. 11.2016 г. до м. 03.2017 г. вкл.;
главница 66.87 лв. за периода от м. 07.2017 г. до м. 08.2017 г. вкл.; главница 237.33 лв. за
периода от м. 10.2017 г. до м. 06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху
горепосочената главница, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
22.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и 100.94 лв. (сто лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от
622.82 лв., начислено за периода от 01.02.2016 г. до 19.12.2018 г., формирано, както следва:
46.37 лв. - лихва за забава върху главницата от 164.20 лв., за периода от 01.02.2016 г. до
19.12.2018 г., 0.59 лв. - лихва за забава върху главницата от 2.45 лева, за периода от
01.08.2016 г. до 19.12.2018 г.; 27.29 лв. – лихва за забава върху главницата от 151.97 лв., за
1
периода от 01.01.2017 г. до 19.12.2018 г.; 8.75 лева – лихва за забава върху главницата от
66.87 лв., за периода от 01.09.2017 г. до 19.12.2018 г.; 17.94 лв. – лихва за забава върху
главницата от 237.33 лева, за периода от 01.12.2017 г. до 19.12.2018 г., за което вземане по ч.
гр. д. № 2992 по описа на Варненски районен съд за 2019 е издадена Заповед № 1551/
25.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК., на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. ВРС неправилно е приел, че ответникът е собственик на
процесния имот. Излага, че от справката от СВ е видно, че не съществуват данни за
вписване по партидата на ответника за периода 01.01.1992г. – 18.06.2019г. на представения
по делото нот. акт 88, дело 79/2001г. ВРС е извършил процесуално нарушение като не е
изискал актуална справка от НБД Население относно ответника. Излага, че е оспорил
протокол 11 от 08.10.2014г., но въпреки че ищецът не е представил оригинал му съдът е
мотивирал решението си въз основа на него. Излага, че е оспорил и пусков фиш за сезон
1994/1995 г., бл.120. Сочи, че едва след отстраняване на посочените несъответствия, следва
да се кредитират данните по съдебните експертизи. С жалбата е направено искане за
извършване на служебна справка в НБД Население досежно ответника.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Веолия Енерджи Варна” ЕАД не
е подала отговор на жалбата.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от назначения му особен представител адв. И. К. , който поддържа жалбата и
моли да бъди уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не
се представлява.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Веолия Енерджи Варна”
ЕАД срещу И. П. Б. иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 622.82 лв., представляваща дължима главница
за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 12.2015 г. до м.06.2018 г. вкл.,
както и такси за услуги по партида 4405 за имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост“,
бл. 120, вх. 1, ап. 28, формирана, както следва: главница 164.20 лв. за периода от м. 12.2015
г. до м. 03.2016 г. вкл.; главница 2.45 лева за периода от м.06.2016 г. до м.06.2016 г. вкл.;
главница 151.97 лв. за периода от м. 11.2016 г. до м. 03.2017 г. вкл.; главница 66.87 лв. за
периода от м. 07.2017 г. до м. 08.2017 г. вкл.; главница 237.33 лв. за периода от м. 10.2017 г.
до м. 06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и 100.94 лв.
2
обезщетение за забава върху главницата от 622.82 лв., начислено за периода от 01.02.2016 г.
до 19.12.2018 г., формирано, както следва: 46.37 лв. - лихва за забава върху главницата от
164.20 лв., за периода от 01.02.2016 г. до 19.12.2018 г., 0.59 лв. - лихва за забава върху
главницата от 2.45 лева, за периода от 01.08.2016 г. до 19.12.2018 г.; 27.29 лв. – лихва за
забава върху главницата от 151.97 лв., за периода от 01.01.2017 г. до 19.12.2018 г.; 8.75 лева
– лихва за забава върху главницата от 66.87 лв., за периода от 01.09.2017 г. до 19.12.2018 г.;
17.94 лв. – лихва за забава върху главницата от 237.33 лева, за периода от 01.12.2017 г. до
19.12.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № 2992 по описа на Варненски районен съд за
2019 е издадена Заповед № 1551/ 25.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, като ответникът се легитимира като собственик на топлофицирания
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 120, вх. 1, ап. 28 и по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е потребител на топлинна енергия. Считано от 1994 год. сградата е
топлофицирана, като не са прекъсвани достъпа и доставката на топлинна енергия. Твърди,
че за процесния период в сила са били ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация - Варна“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ-
062/19.07.2007 г. на ДКЕВР, в сила от 13.01.2008 г.
Ответникът И. П. Б. , чрез назначения особен представител, с писмен отговор оспорва
предявените искове. Оспорва облигационната обвързаност между страните, като заявява, че
ответникът не е заявявал да му се открие партида за потребител на топлинна енергия.
Оспорва описаните в исковата молба показания на топломера. Оспорва протокол 11 от
08.10.2014г. на ОС на бл.120 и подписа под номер 28 да е на ответника. Счита, че
представения от ищеца пусков фиш за сезон 1994/1995, бл.120 не се отнася на сградата, в
която се намира обекта на ответника. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. От
направената от ВОС справка в НБД Население е видно, че ответникът е жив, както и че по
отношение на него не са вписани правни ограничения.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
3
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
На първо място въззивникът твърди, че неправилно ВРС е приел, че ответникът е
собственик на процесния имот – апартамент 28 в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 120, вх. 1.
Въззивният съд намира това оплакване за необосновано. Видно от представения по
първоинстанционното нотариален акт №88, том I, рег. № 1730, дело№ 79/2001г. на нотариус
Петър Петров, вписан в СВ – Варна с вх. рег. № 5633/09.05.2001г., на 09.05.2001г. И. П. Б. е
закупил апартамент 28 в гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 120, вх. 1. Действително в справката
от Служба по вписванията за лицето И. П. Б. не е налице вписване на този нот. акт, но това
не води до извод, че ответникът – сега въззивник, не е собственик на имота. От справката
издадена от СГКК – Варна е видно, че въз основа на нотариален акт №88, том I, дело№
79/2001г., ответникът е вписан в кадастъра като собственик на имота.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява и обстоятелството
относно взетото решение на ОС на бл.120 по протокол 11 от 08.10.2014г. за подмяна на
водопроводната система за доставка на топла вода и начина на плащане на ремонта.
Съгласно чл.40 от ЗУЕС, решенията на общото събрание подлежат на обжалване в 30-
дневен срок от получаването – от поставянето на видно и общодостъпно място на входа на
сградата на съобщение за изготвянето на протокола. Решението е взето по протокол
11/08.10.2014г. (впоследствие протокола е регистриран е Далкия-Варна с вх.
№15578/14.10.2014г.), като няма данни същото да е оспорено по предвидения в ЗУЕС ред.
Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника свързани с оспорването на подписа на ответника под номер 28 в
списъка към протокола. Без значение е дали ответникът е подписал протокола, след като
решението не е оспорено и подлежи на изпълнение.
Неоснователни за и оплакванията досежно пусков фиш за сезон 1994/1995 г., бл.120.
Този фиш се отнася за отоплителен сезон 1994/1995г. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза е, че през процесния период апартаментът на
ответника е бил присъединен към топлоснабдителната мрежа на гр. Варна.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на
главниците и лихвите, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 50 лева, представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3655/31.07.2020 г., постановено по гр.д. № 10909/2019
г. по описа на ВРС, 35 състав.
ОСЪЖДА И. П. Б. , ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“,
бл.120, вх.1, ап.28 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща дължимата
държавна такса по въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5