РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Търговище, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БОРЯНА СТ. П.А
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20233500500171 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 171/2023 г. по описа на Окръжен съд -
Търговище е образувано по подадена въззивна жалба от молителката С. Н. А.
против решение № 338/22.06.2023 г., постановено по гр. д. № 310/2023 г. на
Районен съд – Търговище, VI състав, с което е отхвърлена молбата й на
основание чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на промяна на бащиното и
фамилното й име, съответно от Н. на Б. и от А. на С., като неоснователна.
С доводи за незаконосъобразност и необоснованост, въззивникът моли
за отмяна на първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че са налице
„важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на имената
й, изразяващи се в това, че тя е известна в обществото с различни имена от
тези, с които е записана при раждането си. Районният съд, според въззивника
е обсъдил единствено влошените отношения между молителката и
биологичния й баща, като е счел, че те не са основание за промяна на имената
й.
Писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата
страна – Община Търговище не е постъпил. В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Н. С., който поддържа
1
жалбата. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови такова, с което да бъде уважен иска.
В съдебно заседание Община Търговище се представлява от юрк. В. К.,
която счита жалбата за неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с
което да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Търговище счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Искането по чл. 19, ал. 1 от ЗГР е обосновано с обстоятелствата, че от
най-ранна възраст в продължение на 20 години молителката е отгледана от
втория съпруг на майка си Б. Ст. Хр., който и към момента продължава да се
грижи за нея и да я издържа, известна е с неговите имена сред обществото,
които важни обстоятелства обуславят промяната на бащиното и фамилното й
име.
Ответната Община Търговище счита искането за промяна на бащиното
и фамилното име на молителката за неоснователно, позовавайки се на
императивните разпоредби на чл. 13 и 14 от ЗГР.
Районна прокуратура – Търговище не е взела становище по
основателността на искането.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Приложените писмени доказателства установяват, че рождените имена
на молителката са С. Н. А.. Тя е отгледана в семейството на майка си и втория
й съпруг Б. Ст. Хр. От показанията на св. С. А. - сестра на молителката и св.
А. М. – майка на молителката, се установява, че молителката се е представяла
винаги и е известна с имената С. Б. Ст. и всички грижи по отглеждането и
възпитанието на молителката са полагани от втория съпруг на майката на
молителката – Б. Ст. и помежду им е изградена силна емоционална връзка на
тази основа, без молителката да е поддържала каквито и да е било
взаимоотношения с биологичния си баща. Според св. Мехмедова,
молителката е използвала имената Б. Ст. още когато започнала да ходи на
училище.
Правото на име е основно, лично, субективно, неимуществено и
непрехвърляемо право, което възниква за физическите лица от момента на
раждането им. То е индивидуално право, свързано с правото на личен и
семеен живот, което се гарантира от ЕКПЧ.
ЕСПЧ е постановил множество решения във връзка с правото на име, а
2
през 1994 г., правото на име е отнесено към защитата на чл. 8 от Конвенцията.
ЕСПЧ зачита вътрешната уредба на всяка държава, като признава
правото на договарящите държави да налагат определени рестрикции при
формиране на имената на своите граждани. Но и тук ЕСПЧ поставя изискване
за преценка. Промяната на име е допустима при спазване интересите на
индивида и на обществения интерес, без да се засяга установения обществен
ред.
Под „обществен ред“ следва да се разбират основополагащи за
правопорядъка в държавата повелителни норми, принципи в
правораздаването, които имат универсално значение. В този смисъл се има
предвид не противоречие с конкретни правни норми, а такова противоречие,
което би довело до нарушаване, както на обществения, така и на личния
интерес на отделните граждани, както и до недопустимо засягане на основни
ценности в обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, промяна на име се
допуска, ако важни обстоятелства налагат това.
По въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено
собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по
смисъла на чл. 19 ЗГР има установена съдебна практика - така например с
решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г. V г. о. е
прието, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради
това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име
може да се квалифицира като „важно обстоятелство“. С решение № 138 от
19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. II г. о. на ВКС по този въпрос е прието, че
законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се
съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна
не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или
определени институции. В решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. №
227/2010 г. III г. о. ВКС, по въпроса за същността на „важните обстоятелства“
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези,
които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например:
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира;
носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в
резултат на станала не по волята му промяна и др.
Правилно, районният съд е приел, че влошените отношения между
молителката и биологичния й баща не представляват „важни обстоятелства“,
които да налагат промяната на бащиното и фамилното й име. Налице е обаче
друго основание за това, доколкото в конкретния случай, молителката е
известна в обществото с имената на втория съпруг на майка си. Това
несъответствие между фактическото и правно положение несъмнено е
свързано със значителни неудобства. Няма данни молителката да е осъждана,
както и да са й налагани административни мерки по ЗБЛД, т.е. не се касае до
злоупотреба с право по смисъла на гражданското законодателство.
3
С исканата промяна в имената не се засяга обществения интерес и ред и
същата е в унисон с разпоредбата на чл. 8 от ЕКПЧ, която съдържа гаранции
за защита на правото на личен живот.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че за молителката е налице
важна причина по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за промяна в имената,
искането по чл. 19, ал. 1 от ЗГР е доказано по основание, обжалваното
решение на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като на
осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК се допусне исканата промяна на имената.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 338/22.06.2023 г., постановено по гр. д. №
310/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, на осн. чл. 271, ал. 1 от
ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на бащиното и фамилното име на С. Н. А. от
гр. ******* ул. „*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, ЕГН:
**********, съответно от Н. А. на Б. Ст., на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Търговище за отбелязване на промяната в
актовете за гражданско състояние.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4