Р Е Ш Е Н И Е
11.02.2019г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 5 възз. състав в
открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря П.Цанкова и с участието на прокурора Нина
Кирилова,като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. ч. д. № 203 по описа за 2019 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
С протоколно
определение от разпоредително заседание
проведено на 05.12.2018г.по нохд № 4438/18г. по описа на СРС,НК,94
състав е прекратил наказателното производство водено срещу подсъдимия М.Т.Н. за
престъпление по чл.149 ал.2 вр. ал.1 от НК на осн.чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
Против
определението е постъпила жалба от частната обвинителка Ж.Н..В жалбата се
излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Прави се
искане за неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия по
делото.
В съдебно заседание,повереника на
частната обвинителка поддържа жалбата и изложените в нея доводи.
Представителят на СГП счита ,че
жалбата е неоснователна.
Защитникът на подсъдимия счита
,че атакувания съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Подсъдимия,редовно
призован,не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:
Подсъдимият
М.Т.Н. е предаден на съд за престъпление по чл.149 ал.2 вр. ал.1 от НК.С
атакуваното определение в разпоредително заседание,първата съдебна инстанция е
приела ,че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното
производство ,визирани в чл.24 ал.1 т.6 от НПК.Посочила е,че срещу подсъдимия Н.
е било водено наказателно производство във Федерална Република Германия за
същото деяние,за което е му е повдигнато обвинение от СРП,което е било
прекратено с постановление на прокуратурата в гр.Есен,поради обстоятелството,че
разследването не предлага достатъчен повод за повдигане на публично обвинение.Изтъкнато
е,че по делото не са събрани доказателства,цитираното постановление на
прокуратурата в гр.Есен да е било обжалвано или отменено,поради което според
СРС същото е влязло в сила.В заключение,първия съд е посочил ,че е налице
прекратителното основание по чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
Изводите на първия съд не могат
да бъдат споделени ,тъй като са незаконосъобразни.
В чл.24 ал.1 т.6 от НПК е
реглемантирано правилото „ ne bis in idem,което е общо основание за прекратяване на наказателното производство.Правилото
намира приложение,когато спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно производство,влязла в сила присъда,постановление или
влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.По силата
на чл.2 ал.1 от НПК то касае актовете на националната юрисдикция.Съгласно чл.4 ал.1
от НПК всички актове издадени от друга държава,подлежат на признаване преди да
бъдат правно значими за националните органи.Изключенията са визирани в чл.4
ал.3 от НПК.
Действащият чл.8 ал.1 и ал.2 от НК не налага друго тълкуване,доколкото транспонира Рамково решение на СЕС
2008/675 ПВР приложното поле,на което е ограничено до специално
законодателство,като това предмет на решението,което има за цел оценка на
криминалното досие на дееца,за да се установи дали е извършил повторно
престъпление, а също за да се определи съответния вид присъда и мерки по
изпълнението й.Аргумент за това е и решението по дело № С -171/16г. /Бешков/ по
преюдициално запитване на СРС, от съдържанието на което е видно,че признаване
на чуждите актове е необходимо винаги,освен в случаите ,уредени в специалното
законодателство на ЕС като Рамково решение 2008/675 ПВР.Следва да се държи
сметка и ,че както рамковото решение,респективно чл.8 от НК,така и чл.4 на
Седмия протокол на ЕКПЧОС засяга единствено актове на съдебни органи, а не на
разследващи.
В конкретната хипотеза,първата
съдебна инстанция е обсъждала и ценила акт на прокуратурата в гр.Есен ,който не
е признат по реда на екзекватура или друга уредена в националните закони процедура
за признаването му,така че да има правно значение за националните съдебни
органи/доколкото подобен акт,изходящ от несъдебен орган може да бъде признат/.Едновременно
с това,липсват и изключенията на чл.4
ал.3 от НПК ,поради което и чл.24 ал.1 т.6 от НПК се явява неприложим.
За пълнота следа да бъде отбелязано
,че принципно актовете на прокуратурата не могат да формират res judicata-сила на присъдено нещо,поради
което подлежи на изследване въпроса за тяхната неотменимост,преди да се
пристъпи към извод за прекратяване на наказателното производство по реда на
чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
Не на последно място,не без
значение е и факта ,че в НПК на ФР Германия е застъпен принципа на
опортюнитета,според който прокуратурата разполага с правомощия да не образува
или да се откаже от образуваното наказателно производство, ако няма обществен
интерес от наказателното преследване..
В обобщение на
гореизложеното,въззивната инстанция намира,че атакуваното определение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По
изложените съображения и на основание чл. 334 ал.1 т.1 от НПК въззивния съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ определение от 05.12.2018 год. постановено в разпоредително заседание по н. о. х. д. № 4438/2018
год. на Софийски районен съд, НК, 94 с – в ,с което е прекратено наказателното
производство водено срещу подсъдимия М.Т.Н.
за престъпление по чл.149 ал.2 вр. ал.1 от НК..
ВРЪЩА делото на СРС, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.