Р Е Ш Е Н И Е
№ 1154
Град Пловдив,
17.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седми април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 3341
по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.А.К. *** срещу
заповед № 18-11193 от 08.10.2021 г. на началника на СГКК Пловдив, с която е
отменена негова заповед № 18-9612 от 27.08.2021 г. и е отказано изменение в
КККР на село Брестовица за поземлени имоти с идентификатори 06505.501.379 и
06505.501.2209.
Според жалбоподателя оспорената заповед е нищожна
или евентуално незаконосъобразна, поради което се иска нейната отмяна или
обявяване на нейната нищожност. Претендира разноски. Съображения по същество са
изложени в депозираната на 18.04.2022 г. писмена защита.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да се
отхвърли като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна Н.Д. чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Съображения по съществото на
спора са изложени в депозираните на 18.04.2022 г. писмени бележки.
Останалите заинтересовани страни не вземат
становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, и в 14-дневния преклузивен срок
от съобщаването, извършено на 24.11.2021 г. (известие за доставяне – л.79, гръб).
В административната преписка не се съдържат доказателства за по-ранно извършено
съобщаване при спазване на изискванията на чл.18а АПК, поради което
неоснователно е твърдението на ответника за пропуснат срок за обжалване. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че със заявление от 08.06.2021 г. (л.45) жалбоподателят А.К. ***
проект за изменение на КККР на село Брестовица за поземлени имоти с
идентификатори 06505.501.379 и 06505.501.2209, въз основа на което заявление е
издадена заповед № 18-9612 от 27.08.2021 г. на началника на СГКК Пловдив, с
която е одобрено изменение в КККР на село Брестовица, община Родопи, одобрена
със заповед № РД-18-290 от 03.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, и
съгласно скица-проект № 15-9490004 от 27.08.2021 г., състоящо се в промяна в
границите на съществуващи обекти в КККР – поземлени имоти с идентификатори
06505.501.379 и 06505.501.2209.
Заповедта е съобщена на заинтересованите лица
– на пълномощника на жалбоподателя на 09.09.2021 г. и на заинтересованите лица Н.
и Д. Д. на 07.09.2021 г. На 17.09.2021 г. Н. и Д. Д. са подали жалба (л.73-76)
срещу тази заповед чрез началника на СГКК Пловдив до АС Пловдив. Във връзка с
наведените доводи в жалбата и на основание чл.91, ал.1 и чл.99, т.1 и 2 АПК
началникът на СГКК Пловдив е издал оспорената заповед № 18-11193 от 08.10.2021
г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която е отменил предходната
си заповед № 18-9612 от 27.08.2021 г.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства, доколкото спорът е правен и касае преценката дали
административният орган е разполагал с правомощието по чл.91, ал.1 АПК да
преразгледа въпроса и да оттегли издадения от него акт.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед
е нищожна.
Съгласно
чл.99, ал.1 АПК в 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 14-дневен
срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да
преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени,
или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни.
Следователно
кодексът дава възможност на административния орган, издател на акта, да
коригира решението си чрез собствен самоконтрол на издадения, но невлязъл във
формална сила административен акт. В резултат на преразглеждането той може да
оттегли оспорения акт, да го отмени, измени или да издаде съответния акт или
документ, които е отказал да издаде. Тази правна възможност за самоконтрол е
предвидена от законодателя с цел процесуална икономия и отстраняване на
допуснати при издаването на акта пороци от издателя му. За да реализира своето
правомощие на отзив (преразглеждане), пред административния орган следва да е
подадена редовна жалба или протест, които да са породили своя деволутивен и
суспензивен ефект.
В настоящия
случай са налице предпоставките на чл.91, ал.1 АПК – срещу заповедта от
27.08.2021 г. е подадена жалба от заинтересовани лица, като е спазен 14-дневният
срок за нейното подаване от съобщаването на заповед № 18-9612 от 27.08.2021 г.,
видно известията за доставяне (л.72, гръб).
Нормата на
чл.91, ал.1 АПК, обаче, предвижда срок, в който административният орган трябва
да реализира своето правомощие на отзив – 7-дневен за едноличния
административен орган, какъвто е началникът на СГКК, и 14-дневен за колективен
орган. Тези срокове за преклузивни и тяхното изтичане погасява правото на отзив.
След изтичането на преклузивния срок издателят на административния акт не
разполага повече с правото на отзив.
В случая
началникът на СГКК Пловдив е бил сезиран с жалба на 17.09.2021 г. Следователно
той е следвало да упражни своето правомощие за отзив най-късно до 24.09.2021
г., петък, работен ден, когато е изтекъл 7-дневният срок по чл.91, ал.1 АПК.
Оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство, с която е
отменена заповедта от 27.08.2021 г., е издадена на 08.10.2021 г., т.е., след
изтичане на преклузивния срок по чл.91, ал.1 АПК, когато вече не е разполагал с
правомощието за отзив. Поради тази причина оспорената заповед се явява нищожна,
защото не са били налице условията на чл.91, ал.1 АПК, защото началникът на
СГКК Пловдив се е произнесъл по реда на чл.91, ал.1 АПК, когато вече е било
погасено правомощието му за отзив поради изтичане на определения в закона срок,
в който същото това правомощие е следвало да се упражни.
Не са били
налице също условията на чл.99, т.1 и 2 АПК, посочени като правни основания за
издаване на оспорената заповед, защото не е бил налице влязъл в сила
административен акт, който не е бил оспорен пред съда. Тъкмо напротив,
заповедта от 27.08.2021 г. не е влязла в сила, защото на 17.09.2021 г. срещу
тази заповед е подадена редовна жалба и макар жалбата да не е била препратена
до съда, тя е възпроизвела своя деволутивен и суспензивен ефект.
Всъщност
наличието на предпоставките на чл.91 АПК изключват по правило възможността за
прилагане на чл.99 и сл. от АПК за възобновяване на производството, защото това
са две взаимно изключващи се производства. Преразглеждане на същия
административен акт от неговия издател е възможно, защото актът не е влязъл в сила,
докато възобновяване е възможно при определени условия, защото актът вече е
влязъл в законна сила.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е основателна и доказана, оспорената заповед е нищожна и следва да бъде
обявена нейната нищожност. С оглед изхода на делото и направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски
същото като основателно и доказано в размер на 410 лева (10 лева за държавна
такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение – договор за правна защита –
л.97) следва да се уважи и да бъде осъдена СГКК Пловдив да заплати на жалбоподателя
тази сума. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото е дори под минималния размер по
чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на на
адвокатските възнаграждения.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
по жалба
на А.А.К., ЕГН **********,***, нищожността
на заповед № 18-11193 от 08.10.2021 г. на началника на СГКК Пловдив, с
която е отменена негова заповед № 18-9612 от 27.08.2021 г. и е отказано
изменение в КККР на село Брестовица за поземлени имоти с идентификатори
06505.501.379 и 06505.501.2209.
ОСЪЖДА Службата по геодезия,
картография и кадастър Пловдив към Агенция по геодезия, картография и кадастър да
заплати на А.А.К., ЕГН **********,***, сумата 410 (четиристотин и десет) лева,
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: