№ 432
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225000500466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК
Обжалвано е определение № 2054/01.09.2022г. ,постановено по
гр.д.1335/2022 г. по описа на ОС – Пловдив , с което е върната исковата
молба на А. Х. Х. и Т. А. Х. ,по която е образувано производството по делото
и същото е прекратено.Частните жалбоподатели А. Х. Х. и Т. А. Х. считат
определението за немотивирано и заявяват искане същото да бъде отменено
и да се даде ход на делото пред ОС-Пловдив.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна с материалите по
делото и при цялостна преценка правилността на обжалваното определение
намира за установено следното :
Производството по гр.д.1335/2022 г. е образувано по искова молба на
А. Х. Х. и Т. А. Х. ,с която същите твърдят ,че на 14.05.1958 г. на Х. Ф. А.
,баща на първия ищец ,е отстъпено безвъзмездно правото на строеж върху
имот,частна общинска собственост .Заявили са ,че отнемането на веднъж
учредено право на строеж от собственика на строителния парцел не може да
става едностранно като в този случай е необходимо съгласието и на двете
страни ,както и че ако развалянето на договора има действие занапред
носителят на правото на строеж е добросъвестен владелец и може да иска от
собственика на земята да му заплати построеното или да задържи вещта и
затова са настоявали О. да ги възмезди за построената 4 етажна ,семейна
,жилищна сграда или да заплати застроеното от родителите на първия ищец .
Тази безспорно нередовна и неясна искова молба е била оставена без
движение с разпореждане на съда от 18.05.2022 г. ,с което е посочено ,че
липсва смислено изложение на конкретни фактически твърдения и ясно и
точно формулирано искане ,съответно на твърденията ,което прави
1
невъзможно да се изведе нито съдържанието на спорното право ,нито
търсената защита ,нито става ясно какъв е конкретния правен спор.Във връзка
с това разпореждане от ищците е постъпила молба вх.№ 18222/07.07.2022г. ,
с която заявяват ,че предявеният от тях иск е против О. П. за заплащане на
сумата от 500 000 лв. – стойността на сградата ,построена в имота ,частна
общинска собственост ,въз основа на отстъпено право на строеж като им се
признае и правото на задържане върху имота до заплащане на направените
подобрения.Поддържали са ,че през 1958 г. с протокол на Г. - П. е отстъпено
безвъзмездно правото на строеж върху описан парцел на Х. Ф. А. – баща на
първия ищец ,както и че строителството е реализирано през 1958 г. като
родителите на първия ищец са построили 3 етажна сграда , а през 1999 г. е
надстроена таванска стая на 4 етаж.Поддържали са ,че за сградата е съставен
констативен нот .акт през 2010 г. и същата е заснета в КККР .Заявили са ,че
през 1992 г. ищците ,които са съпрузи ,са станали собственици на сградата
въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане ,които и до момента живеят в него и го владеят
добросъвестно като О. П. е прекратила едностранно безвъзмездно
отстъпеното право на строеж и през 2016 г. е издала заповед за събаряне на
сградата ,която е влязла в сила на 22.02.2017 г.
Въз основа на тези твърдения са заявили искане да се постанови
решение ,с което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 500 000
лв. като на добросъвестни владелци ,както и да им се признае правото на
задържане до заплащане на направените от тях подобрения.
С разпореждане № 2866 / 15.07.2022 г. съдът отново е оставил
исковата молба без движение като е посочил ,че спорното право не може да
се индивидуализира като с последваща молба от 25.07.2022 г. ищците са
изложили аналогични на горепосочените твърдения.
С разпореждане № 3315 / 11.08.2022г. исковата молба отново е оставена
без движение до посочване основанието за придобиване правото на
собственост върху терена и сградата ;до посочване на какво основание
съпругата на А. Х. е собственик ; до посочване в какво се изразяват
твърдените подобрения в размер на 500 000 лв. и дали се претендират от
ищците като добросъвестни владелци; да обосноват и направеното
възражение за упражняване правото на задържане; да се отразят факти и
обстоятелства ,обосноваващи претенцията против О. за заплащане на
подобрения и съответно правния интерес от предявяване на иска.С молба вх.
№ 22412/26.08.2022г. ищците отново са настоявали ,че са съпрузи и са
собственици на четириетажна жилищна сграда на основание договор за
прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане.Поддържали са ,че сградата е построена от родителите на първия
ищец въз основа на отстъпено право на строеж върху общински имот,както и
че О. П. е предприела действия по събаряне на сградата въз основа на заповед
за събаряне ,влязла в сила ,както и че претендираните 500 000лв.
2
представляват стойността на сградата.
Съдът ,с определението ,предмет на обжалване ,е приел ,че исковата
молба въпреки дадената възможност за това, е останала нередовна и е върнал
същата като е прекратил производството по делото.
Настоящата инстанция не споделя това виждане. Доколкото съдът е
указал на ищците да посочат онези факти и обстоятелства ,от които
произтичат твърдяното засегнато субективно материално право и да заявят
петитум ,адекватен на обстоятелствената част на исковата молба същите с
три от общо четирите молби са поддържали ,че като съпрузи са собственици
на четириетажна жилищна сграда ,придобита от тях на основание договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
родителите на първия ищец ,че същите са построили сградата въз основа на
отстъпено от О. право на строеж върху недвижим имот ,частна общинска
собственост ,че сградата а нанесена в КККР ,че О. е прекратила едностранно
безвъзмездно отстъпеното право на строеж като със заповед на К. на Р. Ц. е
постановено събаряне на сградата.При тези твърдения ищците считат,че след
прекратяване на отстъпеното право на строеж се явяват добросъвестни
владелци на имота ,върху който сградата е построена и желаят като такива
да им бъде заплатена сумата от 500 000 лв. – стойността на сградата като в
тази връзка желаят и да упражнят право на задържане до заплащане на тази
сума.Така изложеното сочи ,че ищците са въвели фактически твърдения,от
които произтича спорното право и са заявили петитум ,съответен на
твърденията ,поради което неправилна е преценката на съда ,че указаните от
него нередовности не са били отстранени .Това налага отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на ОС – Пловдив като преди предприемане
на последващи процесуални действия същият ще следва да направи
допълнителна преценка на съответствието на исковата молба с останалите
изисквания по чл.127 и чл.128 от ГПК.
Мотивиран от горното ,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2054/01.09.2022г. ,постановено по гр.д.1335/2022
г. по описа на ОС – Пловдив , с което е върната исковата молба на А. Х. Х. и
Т. А. Х. ,по която е образувано производството по делото и същото е
прекратено и ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за предприемане на
последващи процесуални действия същият след допълнителна преценка на
съответствието на исковата молба с останалите изисквания по чл.127 и чл.128
от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4