МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НЧХД №
1466/2017г. ПО ОПИСА НА ДнРС
М.С.М. ***, е повдигнал обвинение
срещу Д.Н.М. ***, за престъпление по
чл.130,ал.1 НК.
В тъжбата се сочи,че
на 30.04.2017г. в с. Големо село, община Бобов
дол е причинил на М.М. *** разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК представляваща лека телесна повреда
изразяваща се във фрактура на носните кости и частична фрактура на малка част коронката на първия
горен ляв зъб.
С тъжбата е предявен
граждански иск срещу подсъдимия в размер на 5 000лв,представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди, в резултат на престъплението, изразяващи се в
претърпени болки и страдания,ведно със законната лихва от датата на
увреждането. Претендират се и деловодни разноски.
Същият е приет от съда за съвместно разглеждане.
Повереника
на частния тъжител поддържа обвинението.Излага доводи,че същото е доказано и
предлага на подсъдимия да се наложи справедливо наказание, като гражданския иск да бъде уважен изцяло.Претендира
и разноски.
Подсъдимия не се признава за виновен и
не дава обяснения.Защитника излага
доводи за недоказаност на обвинението и
предлага подсъдимия да бъде оправдан, като гражданския иск се отхвърли като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели,съдебно-медицинската
експертиза и писмените такива,преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 30.04.2017г.,
преди обяд, тъжителя ,заедно със свид.М. отишли в кафе-аператив , в центъра на с.Големо село, собственост на свид.В., когото познавали и били в добри отношения. Тримата
пили кафе в заведението, като на съседна
маса били подсъдимия, заедно свид.Й. и Методиев. След
като си поговорили със вид.В., тъжителя и М. се тръгнали . непосредствено след
тях, излязъл свид.Й. и се скарал с тъжителя,като
двамата се сдърпали.Клиентите в заведението видели сдърпването между двамата и
излели, като някои от тах.-свд.
М., Ш. ,В. се намесили и ги разтървали.В същия момент, подсъдимия, който е в
приятелски отношения с Й., ударил тъжителя с юмрук в лицето, в резултат на
което от носа и устата на последния потекла кръв, и той
паднал.Присъстващите хванали подсъдимия,
за да предотвратят по-нататъшна разправа, а тъжителя си тръгнал.
Тъй като
усещал силна болка в областта на носа и устата, тъжителя отишъл в ЦСМП
гр.Дупница, от където го насочили да
отиде при специалист и след като не намерил дежурен лекар в гр.Дупница, същия отишъл в МБАЛ гр.Кюстендил, където бил
прегледан и му била направено рентгеново изследване на лицето, при което било
установено,че същия има фрактура на носната кост. На следващия ден, на тъжителя
било направено такова изследване и на челюстта, при което било установено отчупване на ръба на коронката на
І горен ляв зъб.
От
изготвената съдебно медицинска експертиза,приета от съда и неоспорена от
страните, се установи,че в резултат от нанесения удар в лицето,тъжителят е
получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на носната кост, с кръвонасядане на меките тъкани около носа и отчупване на
ръба на коронката на І горен ляв зъб. Уврежданията са
получени от удар с или върху твърд тъп предмет. Уврежданията са причинили
болки и страдания, като възстановяването е било пълно за около 20-30 дни.
Съдът
прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията
на свид.М., В. , Ш.,Божилов и Методиев. Същите не си
противоречат и се подкрепят от писмените
доказателства и медицинската експертиза. Същите са очевидци на случая, като
всеки от тях излага възприятията си от случая. Свид. М.,
В. и Ш. установиха,че е имало сдърпване между тъжителя и свид.Й., като
намесата име предотвратила по-нататъшно спречкване между тях. Свид. Ш. е очевидец на удара, който подсъдимия е нанесъл в
лицето на тъжителя, в резултат на който му е потекла кръв от носа и устата. Свид. М. и В., не са видели ,че подсъдимия удря тъжителя,
но са видели падането на последния ,както и че кърви. Свид.
Методиев и Божилов са били на известно разстояние, но установяват,че в един
момент пред заведението са се събрали много хора и са се чували викове т.е.
тази свидетели установяват фактите в последователност, съобразно субективните
си възприятия, според мястото, където са се намирали.
Съдът
не даде вяра на показанията на свид.Й. и Наков, които
твърдят, че не са възниквали пререкания, сдърпвания между първия свидетел и
подсъдимия, а още по-малко удар от подсъдимия към тъжителя. Тези показания
противоречат на останалите свидетелски показания/ дори и тези на Методиев и
Божилов, които също не са видели да има разправа, но установяват,че е имало
струпване на множество от хора пред заведението, като са се чували викове /, а
и свид.Й. се
явява до известна степен заинтересован от изхода на делото, доколкото той е
започнал разправията с тъжителя.показанията на двамата свидетели се
опровергават и от писмените доказателства и съдебно медицинската експертиза.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че подсъдимият М. е осъществил
състава на престъплението по чл.130,ал.1 НК от обективна и субективна страна.
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Обект на
престъплението са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност
на гражданите. От събраните по делото доказателства се установи,че подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението чрез действие –като е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето
на тъжителя, причинявайки му посочените по-горе травматични увреждания. Същите представляват
лека телесна повреда по см. на
чл.130,ал.1 НК и извън случаите на чл.128 и чл.129 НК и са пряка и непосредствена последица от действията
по осъществяване на изпълнителното деяние.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
От
субективна страна всяко деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искали тяхното настъпване.Както бе посочено по-горе, начина на извършване на деянието- удар с юмрук в
лицето, с достатъчна сила, за да причини фрактура на носната кост, обективира умисъл да се причинят такива увреждания, от които да настъпят болки и страдания в посочения по-горе
интензитет.
С оглед
гореизложеното, съдът счете,че подсъдимият
М. е осъществил състава
на престъплението по чл.130, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна
страна, призна го за виновен, като на осн.чл.78а НК
го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„глоба“ в размер на 1000лв.
За да приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че са налице
предпоставките,визирани в този
текст- касае се за умишлено престъпление, за което законодателят
е предвидил наказание”лишаване от свобода” до две години или пробация. Подсъдимият
е неосъждан.От престъплението не са причинени имуществени вреди, и по отношение на последния до сега не е прилаган този
институт. При определяне размера на наказанието, съдът съобрази
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и подбудите за
извършването му,провокирани от действията на тъжителката, и наложи такъв в предвидения от закона минимум.
Съдът
прие,че с така определеното наказание на
подсъдимия ,ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се
поправи и превъзпита подсъдимия , като му
се отнеме възможността да извършат друго престъпление, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове от
обществото.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният гражданск
иск за обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания , е с правно основание чл.45 ЗЗД - в задължението да се репарират виновно причинените
вреди. От изложеното по-горе, безспорно се установи,че подсъдимия М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.130, ал.1 НК -същият са нанесъл удар с юмрук по лицето на тъжителя ,
което е довело до настъпване на противоправния
резултат и именно от виновното му поведение
са настъпили неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени болки и страдания.
С оглед изложеното, предвид характера
и степента на уврежданията, и съобразно чл.52 ЗЗД, съдът счете,че сумата
от 3000лв. ще репарира вредите, причинени от нанесената лека телесна повреда,
като в частта до 5000лв. отхвърли като
неоснователно завишен. Съдът присъди сторените от тъжителя разноски в размер на
612лв.,както и законната лихва върху
уважения размер на гражданския иск, от датата на увреждането, предвид,че се
касае за деликт и забавата е настъпила от тази дата.
Съдът
осъди подсъдимият да заплати държавна такса от 120лв. върху уважения размер на
гражданския иск.
ПО ТЕЗАТА
НА ЗАЩИТАТА
Защитника
излага доводи за недоказаност на обвинението, като излага несъществени
противоречия в показанията на свидетелите М., В. и Ш., обосновавайки се изцяло
на показанията на свид.Й.. Освен това сочи,че
механизма на причиняване се опровергава от мед.експертиза,като вещото лице е
заявил,че тези увреждания могат да се причинят с повече от един удар, както и
че мед.свидетелства са издадени няколко дни след случая.
Съдът
счита,че тези възражения се опровергаха от доказателствата по делото. По
отношение свидетелските показания, съдът е изложил в мотивите си по-горе,чии показания кредитира и по каква
причина ,и не следва да обсъжда. Действително, част от свидетелите не са видели
удара, който подсъдимия е нанесъл на тъжителя, но същите са възприели
сдърпването между последния и свид.Й., както и че от
това , на тъжителя не са били причинени увреждания. Същия ги у получил
впоследствие, като Ш. е видял удара , нанесен от подсъдимия, а М., който в този
момент е бил с гръб към последния, не е
видял това, но е сигурен, че Й. не е удрял тъжителя, и че останалите
присъстващи са казали,че е ударен от М..
Това,че свид. Ш. не е видял,че тъжителя е
паднал, а останалите свидетели са го видели, не опровергава по никакъв начин
показанията му, а се обуславя от субективното му възприятие в този момент,
както и от изминалия период от време т.е. не е обърнал внимание на това
обстоятелство, което е и несъществено.
Относно
механизма на причиняване на увреждането, вещото лице установи,че горните
увреждания ,е напълно възможно да са причинени с един удар, по начина, който
сочи тъжителя. Действително, същия сочи и възможността да се причинят от повече
удари, но същата е хипотетична, а не реално установена, предвид останалите
доказателства по делото,поради което обстоятелството,че мед.удостоверения са
издадени няколко дни по-късно, по никакъв начин не опровергава достоверността
им,както и не разколебава извода,че травматичните увреждания са причинени от
подсъдимия, по време и начин, описани по-горе.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: