РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Разград, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500079 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от Н. Б. А. и Н. Н. А., подадена чрез пълномощник,
против решение № 200/1.10.2024г., постановено по гр.д. № 568/2022г. по описа на РС
Исперих, в частта, с която е прието за установено на осн. чл.124, ал.1 от ГПК в.в. чл.54, ал.2
от ЗКИР, по отношение на ответниците Н. Б. А. и Н. Н. А., че ищецът А. С. К. е собственик
по дарение и давност на площ от 264/1016 ид.ч., равняващи се на 264 кв.м., заключена
между ПИ № ********* и ПИ № ***********, която площ неоснователно е била включена
към УПИ *** от кв.74 по плана от 1981г. и впоследствие погрешно заснета в действащата
кадастрална карта на село *** като част от имота на ответниците ПИ № ***********,
вместо да бъде заснета като част от имота на ищеца ПИ № *********, като с оглед
установеното право на собственост грешката в границата между ПИ № ********* и ПИ №
*********** следва да бъде отстранена по реда на чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и
имотния регистър чрез нанасяне на кадастрална граница между ПИ № ********* и ПИ №
*********** отразена съобразно посоченото от вещото лице П. П. в Скица № 2 към
заключението по извършената съдебно-техническа експертиза по отразена с точки граница
очертаваща в зелен цвят имота на ищеца А. С. К. по плана на село *** от 1932г.
Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованост на решението поради несъобразяване
на правните изводи със събраните доказателства. Моли въззивния съд да отмени съдебния
акт в обжалваната част и да отхвърли предявения иск в цялост.
1
Постъпил е писмен отговор от А. С. К., подаден чрез пълномощник, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Съдът, след проверка на обжалваното решение приема следното: А. К. е предявил иск
за признаване за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на
кадастралната карта на с.*** ищецът е собственик по регулация и давност на площ от
293кв.м., погрешно заснета като част от имота на ответниците. Вследствие на две уточнения
на исковата молба от 5.05.2023г. и 29.06.2023г. петитумът е придобил следния окончателен
вид: да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на
одобряване на кадастралната карта на селото ищецът е собственик по дарение и давност на
площ от 293/1016 идеални части, равняващи се на 293кв.м., заключена между имотите на
ищците и ответниците, която площ от 293кв.м. неоснователно е била включена към имота на
ответниците и впоследствие погрешно заснета в действащата кадастрална карта на с.***
като част от имота на ответниците, вместо като част от имота на ищците.
От изложеното в исковата молба е видно, че е предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за
установяване правата на ищеца върху част от имот, заключен между неговия имот и този на
ответниците, с твърдение за неправилно отразяване в кадастралната карта на имотната
граница между двата имота, при което част от имота на ищеца е включен като част от имота
на ответниците.
В обжалваното решение районният съд е приел за установено, че ищецът А. С. К. е
собственик по дарение и давност на площ от 264/1016 ид.ч., равняващи се на 264 кв.м.,
заключена между ПИ № ********* и ПИ № ***********, която площ неоснователно е била
включена към УПИ *** от кв.74 по плана от 1981г. и впоследствие погрешно заснета в
действащата кадастрална карта на село *** като част от имота на ответниците, вместо да
бъде заснета като част от имота на ищеца, като с оглед установеното право на собственост
грешката в границата между ПИ № ********* и ПИ № *********** следва да бъде
отстранена по реда на чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, чрез нанасяне
на кадастрална граница между ПИ № ********* и ПИ № ***********, отразена съобразно
заключението на вещото лице.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти
в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или
кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаване на спора по съдебен ред, съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Спорът за материално право
се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот. Оттук
следва, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи пространствения обхват на правото
на собственост, с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта /така решение №
50138 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2022 г., II г. о./. Той представлява
положителен установителен иск за собственост към настоящия момент, при наведени
2
твърдения за неточното заснемане на имота му или на части от него в кадастралната карта
като част от имота на ответниците. В производството по иска за собственост съдът изследва
нА.чието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. При уважаване на иска,
в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост върху спорната
реалната част /с цел установяване на пространствения обхват на правото/, както и в какво се
състои непълнотата или грешката в кадастралната карта. Само по този начин съдебното
решение, придружено от скица-проект, може да бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра.
В случая обаче, районният съд е объркал до степен на пълна неразбираемост правната
фигура на идеалните части от собствеността с правото на собственост върху реални части от
площта на имота – приел е за установено право на собственост в полза на ищеца върху площ
от идеални части, равняващи се на определени квадратни метри, заключена между двата
имота. На първо място следва да се посочи, че идеалните части от собствеността не се
отразяват в площ, а съществуват като представа, отразяваща ограничения обем на правата на
съсобственика при извършване на определени материални действия с обекта на правото.
Поради това диспозитивът на решението за приемане на установено, че ищецът е
собственик на площ от 264/1016 идеални части, е вътрешно противоречиво и безсмислено.
На второ място, идеалните части от имот не биха могли да бъдат предмет на иск с правна
квА.фикация чл.54 ал.2 ЗКИР, защото целта на иска е да се установи пространствения
обхват на правото на собственост и съответно на допуснатата в кадастралната карта грешка,
за да бъде това право правилно отразено в кадастралната карта. Не става ясно как според
районния съд идеални части от имота следва да бъдат заснети в кадастралната карта като
част от имота, собственост на ищеца. В този ред на мисли районният съд не е изложил
съображения и на какво основание, след като е признал правото на собственост на ищеца на
264/1016 идеални части от имота на ответниците, е приравнил идеалните части в реална
площ от 264 кв. м.
Предвид изложените вътрешни противоречия и взаимоизключващи се правни изводи,
обжалваното решение е станало неясно до степен, която не позволява да се разбере
изразената воля на районния съд, включително и чрез тълкуване. Не може да се извърши
преценка дА. съдът е определил правилно предмета на спора и се е произнесъл по
предявения иск. Освен това в този вид решението е правно и фактически неизпълнимо от
органите по кадастъра. Горното налага прогласяването на нищожността на обжалвания
съдебен акт в цялост, съгл. чл.269 предл. първо ГПК, и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане съдът следва да съобрази постановките на ТР № 8/23.02.2016
г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване
обема на това право, е към момента на предявяване на иска, респ. на приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество. Следва да се съобрази и установената съдебна
практика в цитираното по-горе решение № 50138 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3
1128/2022 г., II г. о., че предмет на иска по чл.54 ал.2 ЗКИР следва да е реална част от имот, а
не идеални части. В този смисъл следва да се даде отново възможност на ищеца да отстрани
нередовностите в исковата молба. В диспозитива на решението следва да се посочи и
допуснатата в кадастралната карта непълнота или грешка /ако бъде установена такава/ по
отношение на реални части от имота.
Тъй като в настоящото производство съдът не се произнася по същество на
материалния спор, разноски не следва да се присъждат, а същите следва да бъдат съобразени
от районния съд при решаване на делото по същество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прогласява нищожността на решение № 200/1.10.2024г., постановено по гр.д. №
568/2022г. по описа на РС Исперих и връща делото за ново разглеждане на същия съд от
друг състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4