РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Белоградчик, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200201 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., с ЕГН **********,
срещу НП № 729/25.10.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е
наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лв., на основание чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ , за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр. чл.53 ал.2 т.2 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата се твърди не законосъобразност и неправилност на
наказателното постановление и иска отмяната му, излага се, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон при съставяне на акта и
издаване на НП. В с.з. жалбоподателят не се явява, но се представлява от
упълномощен представител - адвокат. Последният поддържа жалбата и
пледира за отмяна на НП, поради недоказаност на деянието въобще,
неизяснена фактическа обстановка от проверяващите органи и АНО.
Претендира и разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен
1
представител в с.з., който изразява становище по казуса - за неоснователност
на жалбата, депозира писмени бележки по същество – за потвърждаване на
НП, поради доказано нарушение, правилно проведена процедура – действия, в
хода на админ. нак. производство пред АНО, вина на жалбоподателя, и
правилно, и справедливо определено наказание, липса на малозначителност
на това деяние. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика – обстоятелство, за което на съда не бяха представени изрични
доказателства, но и не се оспори от заинтересованата страна.
Същият, в това си качество, на получил позволително за сеч: №
0783096/06.08.2024 г. за сечище – в отдел 102 „д1“, ГФ, имот собственост на
ФЛ, в землището на с. Д. Л., общ. Ч., обл.В., в което сечище било позволено на
ФЛ – собственик на самия имот, да добие дърва, а Т. – бил нает от това ФЛ
като лицензиран лесовъд. Съгласно така издаденото позволително, сечта е
следвало да се извърши в периода 09.08.2024 г. до 30.11.2024 г., като добитите
материали да се извозят от сечището в същия период.
На 15.08.2024 г. служители на РДГ-Берковица / Ал. Г. /и ТП ДГС-
Белоградчик /Ж. Ж. и Б. Б./, направили проверка на терен в землището на с. Д.
Л., и конкретно в отдел 102 „д1“ където видели, че в имота е провеждана сеч и
в самото сечище, както и извън имота, има натрупани надлежно отсечени
иначе дървета. Тези дървета обаче, според проверяващите следвало да не са
складилрани там, а в определен за това сечище временен склад, който се
визирал конкретно в технологичен план, изготвян по принцип за всяко сечище.
В сечището имало още неотсечени , маркирани дървета – т.е. определени за
отсичане. След което, проверяващите достъпили ел. система на ИАГ и
установили, че там, относно горепосоченото позволително за сеч - №
0783096/06.08.2024 г. нямало отразен в системата технол. план / не е бил
„качен“ в системата, от лицето, дължно да стори това/. За констатираното, бил
съставен от лицата, направили проверката КП № 149805/15.08.24 г. и в него те
дали указания да се състави АУАН на виновните лица за констатираните
нарушения и да се спре дейността в имота за срок от три дни.
2
Жалбопоподателят Т. не присъствал на проверката и на съставяне на този
протокол.
По повод това, на 14.09.2024 г., друг служител на РДГ-Берковица – свид.
Б. С., заедно с колегата си Е. Й. намерили Т. Т., и му предявили КП №
149805/15.08.24 г., запознали го със съдържанието му – констатираните при
проверката на 15.08.24 г. нарушения и издадените разпореждания с този
протокол. От своя страна, за действията си по това предявяване, св. Б. С. също
съставил, в присъствието на колегата си Й. нов КП № 149174, като отново
повторил разпореждането да се състави АУАН за нарушенията. Т. Т. подписал
този протокол.
На основание двата съставени констативни протоколи - КП №
149174/14.09.24 г. и КП 149805/15.08.24 г., Б. С., по-късно на 14.09.2024 г., в
присъствие на Е. Й. отново, съставил АУАН № 729 от същата дата наТ. С. Т., за
това, че “на 15.08.2024 г., като лице, упражняващо лесовъдска практика, не
следи за спазване на одобрения технолог. план на имот № 22424.316.35,
землище на с. Д. л., общ. Ч., попадащ в отдел 102 „д1“, за който има издадено
позволително за сеч № 0783096/06.08.24 г., като част от добитата дървесина е
складирана на място, различно от посочения в технол. план временен склад, а
именно в имота, където се извършва сечта“ В акта надлежно са посочени още
– момент на откриване и на извършване на нарушението, и мястото му. Като
цифрова квалификация на деянието, свид. Б. С. посочил – „чл.257 ал.1 т.1 ЗГ
вр. чл.53 ал.2 т.2 от Наредба № 8 за сечите в горите“. Нарушителят Т.
подписал документа, приел копие от същия и не направил възражения по акта
тогава.
На 25.10.2024 г. въз основа на акта на св. Б. С., е издадено обжалваното
НП № 729/2024 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.
В с. з. на съда бе представен от представителя на въззиваемата страна
Технологичен план № 1 от дата 60.08.24г. зо добив на дървесина в отдел 102,
подотдел „д1“, землище на с. Д. л., общ. Ч. ,съдържащ схема за добива на
дървесина от насаждението. В схемата има отразен с нарочен знак „временен
склад4 към сечището, а отделно е посочено, че средното извозно разстояние /
до него / е 1000 м.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
3
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът констатира на първо място, че съобразно събираните още в хода
на административно-наказателното производство, а и в съдебното такова
после доказателства – писмени, безспорно и неоспорвано от страните по
делото се установяват, както качеството на жалбоподателя – имащ правото да
упражнява лесовъдска дейност, така и фактите на – получено от него
позволително за сеч, отнасящо се за имота в отдел на ГФ, собственост на ФЛ,
също - извършената проверка от служители на РДГ – Берковица и ТП ДГС –
Белоградчик на 15.08.24 г., в землището на с. Д. л., обл.В., конкретно, които
служители са констатирали, че е била отпочната сеч, разрешена с
позволителното, че в имота /сечището/ е имало струпани отрязани
законосъобразно дървета, дори и около /извън/ имота. В съдебна фаза на
процеса – също няма пречка да не възприеме за истинни и гласните
доказателства – думите на разпитания свидетел, той и актосъставител.
Последният обаче, установява , че е съставил АУАН единствено на база друг,
официален документ – КП № 149805/15.08.24 г., респ. самият актосъставител
не е присъствал на проверка на място – в сечището, нито е констатирал лично
и непосредствено фактите, излагани в ползвания от него официален документ.
Няма законова пречка при това той да състави акта, и надлежно да посочи КП
като писмено доказателство.
Но относно излаганите в самия КП № 149805/15.08.24 г., обстоятелства
от самите проверяващи на терен – сечището, съдът се съгласява с аргументите
на процесуалния представител на жалбоподателя – за недоказаност на
нарушението. Както следва / видно е / от самия този констативен протокол, на
15.08.24 г. проверяващите в сечището са заварили складирана там и около
сечището дървесина, от една страна, а от друга – след като проверили в ел.
сиистема на ИАГ документацията по конкретната сеч – усатновили, и че
липсва там технологичен план. Няма спор, че именно в такъв план следва да е
указано къде се складира добитата дървесина в сечището, докато тя бъде
маркирана за транспорт. Не е ясно обаче, откъде проверяващите служители на
РДГ-Берковица и ТП ДГС – Белоградчик са преценили, че отрязаните дървета
ненадлежно стоят в самото сечище и не са на временния склад, при условие,
че те самите /служебните лица/ не са видели плана / ако го е имало въобще
4
към тази дата и момента на проверката, т.е. може и да е изготвен и отразен в
системата и по-късно, макар и в същия ден, или дори и да е бил готов – да не
е “качен“ в системата/, още повече, че този „склад“ може и да съвпада със
самото сечище – няма пречка за това. КП е написан веднага от проверяващите
– в с. Долни лом. Не следва да им е било ясно къде е бил склада, за да може на
база техните констатации да се отправи обвинение за нарушение. Другият
довод на представителя на жалбоподателя също е основателен – така
отрязаните и складирани дървета, не е ясно кога са добити – дали в същия ден
или не, респ. дали все още не са извозени до склада, ако той е на друго място.
Още повече – сечта не е била приключила – по позволителното за сеч, тя е
можела да трае до 30.11.24 г., до когато е следвало от мястото да бъде извозена
дървесината от сечището – изрично отбелязано в позволителното, в реквизита
: „срок за извозване на дървесината от сечището от 09.08.-30.11.2024 г.“
При така установените обстоятелства от съда и изводите, които той си
направи, намира че обвинението спрямо Т. Т. не е доказано по един безспорен
начин, и като последица - обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и необосновано, и следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 350,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид
представеното по делото пълномощно на адвокат, договор за правна защита и
съдействие, и отразеното в него направено плащане на уговореното
възнаграждение, удостоверяващо, че то, в този размер, е платено, поради
което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално
направени от жалбоподателя.
Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването им от
представителя му в с. з. – следва да останат за нейна /на тази страна/ сметка,
предвид решението на съда по същество на казуса.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 729/25.10.2024 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., с ЕГН
**********, е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лв., на
основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ , за нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ във вр.
чл.53 ал.2 т.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА РДГ – Берковица, гр. Берковица, обл. Монтана, ул.
„Митрополит Кирил” № 13, представлявана от Сашко Каменов – Директор,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Т. от с. Гюргич, обл. Видин, с ЕГН **********,
направените от него по делото разноски - за адвокатско възнаграждение, в
размер на 350,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на РДГ-Берковица,
с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул. „Митрополит Кирил” № 13, за
присъждане на разноски по делото / юрисконсултско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6