Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 13.04.2021
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря
Велислава Карамихова и в присъствието на прокурор от СОП Бисера Калпакчиева,
като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 26 по описа за 2021 г. на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №
12/24.06.2020 г., постановена по НОХД № 359/2019 г., състав на РС Б.е признал
подсъдимия Т.Т.Ц. за виновен в това, че на 18.09.2018 г. около 02.50 часа в гр.
П., обл. С., пред сградата на община П., чрез нанасяне на удар с крак в
областта на носа и чрез нанасяне на неустановен по делото брой удари с юмрук в
областта на лицето (носа) на пострадалия, причинил на В. М.Г. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване, довело до
двустранно затруднено носно дишане, което увреждане е причинило на пострадалия
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди (на публично място, в присъствието на
свидетели, при липса на личен мотив във взаимоотношенията, непредизвикан и без
основателна причина, незачитайки неприкосновеността на личността, в явно нарушение
на обществения ред) – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години
и шест месеца.
На основание
чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното наказание лишаване от
свобода е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила.
С
присъдата е извършено групиране на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК на наказанието по настоящото дело и това по НОХД № 234/2019 г. по описа на
РС Ц., като е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от пет години.
Към него са присъединени наложените по НОХД № 234/2019 г. на РС Ц. наказания
глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10
месеца, като от последното наказание е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
На подсъдимия Ц.
са възложени осъществените в хода на наказателното производство разноски, от
които 655.87 лв. в полза на ОДМВР С. и 149.11 лв. в полза на РС Б.
Недоволен от
присъдата е останал защитникът на подсъдимия Ц. – адв. Н.Н. от АК В., който в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е обжалвал същата с доводи за необоснованост и
неправилност, като е направил искане присъдата да бъде отменена.
В допълнение
към въззивната жалба срещу присъдата се изтъква, че възприетата от съда в
мотивите към присъдата фактическа обстановка е преиначена, а
първоинстанционният съд е подходил към доказателствата едностранчиво. Сочи се,
че в мотивите е прието, че подсъдимият Ц. е нанесъл удар с крак в областта на
пострадалия Г., докато такъв удар с крак е заявен единствено от пострадалия и не
е възприет от нито един от разпитаните свидетели. Сочи се, че от заключението
на вещото лице по приетата техническа експертиза се установява наличието на
тълпа от момчета и сбиването им пред общината, но не и конкретните действия или
самоличността на участниците в него.
Поддържа се,
че конфликтът е провокиран от пострадалия, свидетеля Й. и тяхната компания,
като неправилно съдът е кредитирал само
частично показанията на познатите на подсъдимия свидетели. Последните според
защитника добросъвестно съобщават за нанесените от подсъдимия удари върху
пострадалия и същевременно сочат, че пострадалия Г. е бил удрян множество пъти
от различни лица още преди появата на подсъдимия.
Изразяват се
резерви към подхода на първоинстанционния съд за анализ на гласните
доказателства, тъй като съдът е кредитирал показанията на пострадалия в частта
относно нанесения от подсъдимия удар с крак в областта на главата, но е отказал
доверието си на заявеното от трима от свидетелите и подсъдимия, че сбиването е
провокирано от пострадалия посредством нанасяне на удар на подсъдимия.
Твърди се, че
изпитаната от пострадалия Г. силна болка в носа след ударите на подсъдимия Ц.
не означава непременно, че те са счупили носа му (според защитника е широко
известен факт, че счупването на носа не винаги е съпроводено от силна и/или
осезаема болка), а показанията на полицейските служители, че пострадалият е бил
„силно неадекватен“ се тълкуват от защитника в насока невъзможност в подобно
състояние той да изпитва силна болка.
Иска се отмяна
на контролираната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която
подсъдимият Ц. да бъде оправдан по обвинението. При условията на евентуалност
се прави искане за преквалификация на престъплението в такова по чл. 132, ал.
1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от Нк
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно
заседание пред въззивния съд подадената жалба се поддържа от защитника адв. Н.,
на посочените в нея основания. Допълнително се изтъква, че РС Б.е разтълкувал
едностранчиво доказателствата и се прави искане деянието да бъде
преквалифицирано в такова по чл. 132, ал. 1 от НК – след провокация от
пострадалия. Подчертава се, че подсъдимият никога не е отричал нанасянето на
удара върху пострадалия, но това е било сторено след нападение от страна на
последния.
Подсъдимият Т.Ц.
пред въззивния съд се придържа към становището на защитника си, а в последната
си дума пред съда заявява, че няма какво повече да каже.
РП Б.не взема писмено
становище по въззивната жалба.
В съдебно
заседание през въззивния съд представителят на СОП – прокурор К., заема
становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че противно на
твърденията в жалбата съдът при формиране на изводите си не се е позовал само
на показанията на пострадалия, а е обсъдил и останалите гласни доказателства,
които също са в подкрепа на заявеното от пострадалия, че ударът е бил нанесен с
крак в лицето на Г. именно от подсъдимия Ц.. Определеното от първоинсанционния
съд наказание се счита от представителя на държавното обвинение за съответно на
престъплението.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Т.Т.Ц.
с внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на
18.09.2018 г. около 02.50 часа в гр. П., обл. С., пред сградата на община П.,
чрез нанасяне на удар с крак в областта на носа и чрез нанасяне на неустановен
по делото брой удари с юмрук в областта на лицето (носа) на пострадалия,
причинил на В. М.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните
кости с разместване, довело до двустранно затруднено носно дишане, което
увреждане е причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди (на
публично място, в присъствието на свидетели, при липса на личен мотив във
взаимоотношенията, непредизвикан и без основателна причина, незачитайки
неприкосновеността на личността, в явно нарушение на обществения ред) –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При собствена
преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно
производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелите В.
Г., К. Й. и Н. А. били приятели и живеели в с. Г., общ. Т.. На 17.09.2018 г. те
отишли вечерта в бар – клуб „Фламинго“, който се намирал в центъра на гр. П., в
близост до сградата на община П.. Там тримата приятели срещнали свидетелките С.
В. и А. Б..
В същия бар –
клуб вечерта се намирали и свидетелите К. Л., М. Н., Н. Г., Х. Г., Ц. Ц., Ц. Д.,
Х. Ц., С. В. и Д. Д., които се забавлявали, като през повечето време с тях бил
подсъдимият Т.Ц..
Около 02.40
часа (вече на 18.09.2018 г.) свидетелите В. Г. и К. Й. излезли пред заведението.
Там вече се намирали свидетелите К. Л. и Н. И.. Между К. Л. и К. Й. по повод на
изритана от Л. от масата чаша, възникнала словесна разпра. В разпрата се
намесил свидетелят Н. И., отправяйки реплика към свидетеля Й., на което
последният му отговорил с шамар. Тогава свидетелят Л. влязъл обратно в бара и извикал
компанията си, която го последвала навън и наобиколила свидетелите В. Г. и К. Й..
Подсъдимият Т.Ц. излязъл от заведението след останалите членове на компанията
си.
Излезлите от
заведението лица се насочили агресивно към Г. и Й. и последвала суматоха, в
която неустановено по делото лице нанесло удар в гърба на подсъдимия Ц..
Свидетелят Й.
се опитал да избегне сблъсъка, но бил ударен със стол по главата и повален на
земята, след което му били нанесени ритници по тялото, а свидетелят В. Г.
побягнал в посока сградата на община П.. Подгонили го свидетелите М. Н., С. В.,
Н. Г., Н. И. и Ц. Д..
Пред сградата
на общината свидетелят В. Г. бил настигнат и ударен в областта на гърба от
свидетелите М. Н. и Х. Г.. Свидетелят С.
В. съборил В. Г. на земята и около него застанали М. Н., С. В., Н. Г., Х. Г. и
Н. И.. Свидетелят В. Г. прикрил главата си с ръце, а наобиколилите го лица
започнали да го ритат с крака по тялото. Откъм бар – клуб „Фламинго“, тичайки и
псувайки, се приближил подсъдимият Т.Ц. и нанесъл удар с крак в областта на
лицето на В. Г. – в носа му, след което ударил със свита в ръка юмрук няколко
пъти лицето на свидетеля в същата област. От носа на В. Г. потекла кръв, а
самият му нос заел неестествена позиция – изкривил се. Свидетелката Ц. Д. се
опитала да избута подсъдимия от пострадалия, но поради по-слабите си физически
възможности не успявала.
Междувременно
на мониторите за видеонаблюдение, разположени в сградата на РУ П., свидетелите
Л. П., М. Т. и Г. П. (полицейски служители, които били на работа по това време)
забелязали, че пред бар- клуб „Фламинго“ и пред сградата на общината нещо се
случва. Те извикали за съдействие колегите си – свидетелите Д. Д. и М. В., и
всички заедно тръгнали към сградата на общината. Забелязвайки
полицейските служители, неустановено лице извикало „полиция, полиция“, всички
събрани лица се разбягали и пред общината останал само пострадалият В. Г., от
чийто нос течала обилно кръв. Свидетелката С. В. отвела К. Й. (който също имал
наранявания) и Велин Г. във ФСМП П.. Там свидетелят К. Й. бил прегледан, а
раните му – обработени, като по отношение на свидетеля В. Г. медицинските
служители преценили, че е необходима квалифицирана медицинска помощ. Такава
помощ В. Г. потърсил същия ден в МБАЛСМ „Пирогов“ в гр. С., където било
констатирано счупване на носните кости с разместване, довело до двустранно
затруднено носно дишане, кръвонасядане по клепачите на дясното око,
кръвонасядане вдясно на носа, кръвонасядане по лигавицата на устната кухина и
видимо изместване на носната преграда.
Видно от
заключението на СМЕ, на свидетеля В. Г. са били причинени следните травматични
увреждания: счупване на носните кости с разместване, довело до двустранно затруднено носно дишане –
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; както и кръвонасядане по
клепачите на дясното око, кръвонасядане вдясно на носа, кръвонасядане по
лигавицата на устната кухина и видимо изместване на носната преграда – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. По механизъм тези телесни
увреждания според експерта могат да са получени при удари с юмруци и ритници,
като локализацията и пръснатостта на нараняванията сочат, че на пострадалия са
нанесени множество удари. По отношение счупването на носните кости с
разместване е посочено в заключението, че без извършване на оперативната
интервенция, при която разместените кости са репонирани, същите са щели да
зараснат неправилно и обусловеното от тях затруднение на носното дишане да
остане дефинитивно.
Фактът, че на
свидетеля В. Г. са нанесени в лицето удар с крак и няколко удара с ръка, се
установява безпротиворечиво от преценените в съвкупност показания на
пострадалия и на свидетелите Н. Г., М. Н., С. В., Н. И. и К. Й..
Така пострадалият
В. Г. е последователен в показанията си (дадени пред съдебния състав и тези, приобщени
по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК), че
именно подсъдимият Т.Ц. е дошъл при него след сядането му на пейката, след
което го е изритал веднъж в главата и му е нанесъл няколко удара в ръка в
лицето.
Свидетелят Н.
Г. заявява, че е възприел един удар с юмрук от страна на подсъдимия Ц. в лицето
на пострадалия; свидетелят М. Н. – че е видял как подсъдимият удря пострадалия
няколко пъти в лицето с ръка; свидетелят С. В.
- че подсъдимият Т.Ц. директно се е насочил към седналия на пейката В. Г.
и го ударил няколко пъти с ръце в областта на главата; свидетелят Н. И. – че е
видял как подсъдимият удря няколко пъти с юмрук в лицето пострадалия и после по
лицето на последния имало кръв; а свидетелката Ц. Д. в приобщените по реда на
чл. 281, ал. 1 от НПК показания пред съдия – че подсъдимият е нанесъл няколко
удара с юмруци на пострадалия „може би в главата“. Действително, само
пострадалият В. Г. твърди, че първият нанесен от подсъдимия удар в лицето му е
бил с крак, но въззивният съд не намери основание да не се довери на показанията
му. Същите са последователни, подробно възпроизвеждат ситуацията в
инкриминираното нощ и кореспондират със заявеното от посочените по-горе
свидетели Н., В. и И. (всички част от компанията на подсъдимия Ц.) за
нанесените удари с юмрук в лицето на пострадалия. Всеки свидетел има
индивидуални възможности за възприятие и за пресъздаване на възприетото. Тези
свидетели, освен че са се намирали на различно разстояние от случващото се, но
и интерпретират по собствен начин събитията от процесната нощ.
За нанесени
няколко удара в лицето на В. Г. признава и самият подсъдим, макар да твърди, че
са били само с юмрук.
Не
се установява от доказателствата по делото пострадалият В. Г. да е удрял в
гърба на подсъдимия Ц., нито което и да е друго лице в процесната нощ. Подсъдимият не е видял кое лице е нанесло удара
и твърди, че самоличността му е узнал веднага от останалите намиращи се пред
бар – клуб „Фламинго“. Според разпитаните по делото свидетели, обаче, пострадалият
е побягнал към сградата на общината, без да взема участие в сблъсъка пред
заведението. Следователно, дори да се приеме, че подсъдимият е бил ударен от
някого пред бар – клуб „Фламинго“, то това не е бил пострадалият В. Г..
Освен
това, действията на подсъдимия спрямо пострадалия се извършени след известен
период от време, през което пострадалият е пробягал разстоянието до сградата на
общината, там е бил съборен на земята и бит от посочените по-горе свидетели,
след което е седнал на пейката.
Макар
и сравнително кратък, периодът от време и хронологията на събитията от
възникване на конфликта, до нанасянето от подсъдимия на телесното увреждане
сочи, че това не е бил непрекъснат и мигновено протичащ процес от действия и
събития, тъй като е протекъл на няколко етапа - съответно пред заведението и след това пред
общината (до идването на подсъдимия и след това). Следователно, подсъдимият е
разполагал с достатъчно време, през което да осмисли наличните мотиви и контрамотиви за действията си.
Приетата от
въззивния съд фактическа обстановка изцяло съвпада с установените от
първоинстанционния съд фактически положения по делото, установени от обсъдената
по-горе доказателствена съвкупност, допълнена от показанията на свидетелите А.
Б., Д. Д., Х. Г. (който отрича да е удрял в гърба пострадалия пред общината, но
пък свидетелят С. В. твърди, че това са сторили двамата), Х. Ц., Ц. Ц. и Н. А..
Последните свидетели, макар и да не съобщават данни за конкретни действия на
подсъдимия спрямо пострадалия, допринасят за изясняване на обстоятелствата, при
които е била нанесена телесната повреда.
Събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите очевидци, посочени по-горе, се
отличават с висока степен на достоверност и фактическа автентичност, поради
което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал с доверието си.
Принос за
установяване на фактите по делото имат и заключенията на изготвените
видеотехнически експертизи, които проследяват в общ план действията на
заснетите от видеокамерите в района на общината лица - макар лицата, поради
ниската разделителна способност на заснемащото устройство, недостатъчната
запълненост на кадъра от заснетия обект и ъгъла на заснемане, да не могат да
бъдат идентифицирани.
След анализа
на доказателствата настоящият въззивен състав
счете, както това е сторил и първостепенният съд, че от тях несъмнено се
установява осъществяването от обективна и субективна страна състава на
престъплението по престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК от подсъдимия Т.Ц.. Чрез нанасяне на един удар с крак и
последвали още няколко в областта на носа на пострадалия В. Г., подсъдимият е
причинил описаните по-горе телесни увреждания, като счупването на носа по
своята медико-биологична характеристика покрива правния критерий за средна
телесна повреда.
Липсват
предходни лични взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия, а преценката на
цялостното поведение на Ц. установява осъществяването на няколко непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – преследването на пострадалия при бягството му, изречените на
улицата псувни и нанасянето на самата телесна повреда, поради което е налице
квалифициращият признак хулигански подбуди.
Неоснователно
е възражението на защитата, че конфликтът е провокиран от пострадалия, свидетеля
Й. и тяхната компания. Установява се от гласните доказателства, че
първоначалният конфликт е възникнал между свидетелите К. Л. и К. Й., по повод
на изритана от К. Л. (лице от компанията на подсъдимия) от масата чаша.
Конфликтът от словесен прераснал във физически, като на отправената от намесилия се в скандала Н. И.
реплика към свидетеля Й., последният
отговорил с шамар. Тогава свидетелят Л. влязъл обратно в бара и извикал
компанията си, която го последвала навън. Гласните доказателствени източници не
установяват пострадалият В. Г. да е взел участие в този първоначален конфликт.
Доколкото разменените първоначално реплика и шамар не са довели до някакви
значителни вредни последици, то и намесата на компанията на подсъдимия и
последвалата физическа разправа с пострадалия и неговия приятел не могат да
бъдат приети за законосъобразен подход и не следва да бъдат ценени като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Вярно е
изтъкнатото от защитника адв. Н., че пострадалият Г. е бил удрян множество пъти
от различни лица още преди появата на подсъдимия. Видно е от гласните
доказателства, обаче, че той по това време е бил предпазил главата си с ръце и
едва нанесените целенасочено от подсъдимия Ц. ритник и юмручни удари в областта
на лицето са довели до инкриминираното телесно увреждане.
Въззивният съд
не споделя и възражението на защитника, че изпитаната от пострадалия Г. силна
болка в носа след ударите на подсъдимия Ц. не означава непременно, че те са
счупили носа му. Установява се от гласните доказателства, вкл. от показанията
на полицейските служители, че носът на пострадалия след побоя е бил в
неестествено положение (изкривен). Извършените същия ден медицински изследвания
са установили счупването с разместване на носните кости.
При така
изложеното правилен, законосъобразен и обоснован е правният извод на районния
съд за виновността на подсъдимия Ц. в извършване на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност. Фактическата обстановка, възприета от
настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния
съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства. Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не се основава на
произволно възприети фактически положения в подкрепа на обвинителната теза, а
на по същество правилен, макар и сравнително лаконичен анализ на събраните
доказателства. Прекият умисъл у подсъдимия за осъществяване на инкриминираното
деяние се извлича от поведението му, като се установява от кредитираните гласни
доказателства и от заключението на СМЕ за силата и насочеността на удара с крак
и последвалите удари с юмруци в лицето на пострадалия.
При проверката
на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема
на наказателната репресия спрямо подсъдимия Т.Ц. районният съд е приел, че са
налице както отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са
механизмът на осъщественото деяние, лошите характеристични данни за подсъдимия
и факта на причиняване и на други, несъставомерни телесни увреждания на пострадалия,
реализиращи медико-биологичния признак временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Съдът е отчел и наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство, каквото е чистото му съдебно минало.
Въззивният съд
не се съгласява с извода на контролирания съд, че по делото има събрани
отрицателни характеристични данни за личността на подсъдимия. Изготвената от
мл. ПИ при РУ П. характеристична справка сочи, че подсъдимият до момента не е
бил известен на органите на МВР. Отрицателни данни за личността на подсъдимия
няма установени и от гласните доказателства по делото. Освен това, в конкретния
случай деянието не разкрива степен на обществена опасност, която да е по-висока
в сравнение с останалите случаи на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Подсъдимият не е провокирал и конфликта, довел в
крайна сметка до нанасяне на телесните повреди на пострадалия и на свидетеля К.
Й. – макар да се е включил на по-късен етап в него.
Посоченото
според въззивния съд обосновава извод за необходимостта от намаляване на
определеното от първоистанционния съд наказание на подсъдимия, до минимално
определения от закона размер от две години лишаване от свобода, в какъвто
смисъл следва да бъде изменена контролираната присъда. Правилно и
законосъобразно първостепенният съд е съобразил в контролираната присъда
наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода, като според въззивния съд е необходимо изпитателният срок
да бъде определен в рамките на четири години.
Така
определеното наказание е адекватно на извършеното от подсъдимия Т.Ц. и ще
съдейства за поправянето и превъзпитанието му, както и за постигане целите на
генералната превенция; подсъдимият ще се поправи и превъзпита към спазване на
закона и добрите нрави, и в същото време наказанието ще подейства предупредително и възпитателно
върху него и останалите членове на обществото. Угрозата от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода ще е достатъчна, за да
съобразява подсъдимият поведението си със запретите на НК.
Тъй като са
налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, първоинстанционният
съд законосъобразно е определил едно общо най-тежко наказание измежду наказанието
по настоящото дело и това по НОХД № 234/2019 г. по описа на РС Ц. (три месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от три години,
за извършено на 19.07.2019 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК). Предвид
намаляването на наказанието лишаване от свобода, определено за настоящото
деяние, съответно и определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода
ще следва да бъде намалено на две години, а срокът по чл. 66, ал. 1 от НК – на
четири години, като в посочения смисъл бъде изменена контролираната присъда. Законосъобразно
към определеното общо наказание са присъединени от първоинстанционния съд наказанията
глоба в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10
месеца, като от последното наказание е приспаднато времето, през което
подсъдимият Ц. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Съобразно
изводите на съда правилно и законосъобразно на подсъдимия е възложено
заплащането на останалите осъществени по делото разноски, посочени по-горе.
При
цялостната проверка на атакуваната присъда не се установяват нарушения на
материалния или процесуалния закон, обуславящи изменение или отмяна на съдебния
акт на първата инстанция. Приетите за установени от районния съд фактически
положения изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата
обстановка по делото е правилно установена и изведена от събраните
доказателства. По делото са събрани всички възможни и достатъчни доказателства,
изясняващи обективно и пълно релевантните за настоящия случай факти и
обосноваващи направените правни изводи.
Не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в досъдебното
производство и по време на съдебната фаза, а разследващите органи и районният
съд са спазили всички процесуални изисквания. По делото са налице данни, че
пострадалият В. Г. по досъдебното производство е бил представляван от повереник
адв. И. А. от САК. В разпоредителното заседание по делото пострадалият,
уведомен за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, се е явил лично и не е заявил
претенция за конституиране като граждански ищец и частен обвинител, а в
допълнителна молба от 30.01.2020 г. е уточнил, че след приключване на
досъдебното производство се е отказал от услугите на адв. А.. При така
изложеното, непризоваването от първоинстанционния съд на адв. А. като
повереник и липсата на взето становище
от нея по въпросите в чл. 248, ал. 1 от НПК (изтъкнати в депозиран в хода на
производството пред първостепенния съд частен протест от прокурора, срещу
отказа на първостепенния съд да се съобрази с искането й за отлагане на
насроченото съдебно заседание по съществото на делото), не съставлява
нарушение, още по-малко от категорията на съществените.
По изложените
съображения и
на основание чл. 334, т. 3, вр.чл. 337, ал. 1, т. от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 12/24.06.2020 г., постановена по НОХД № 359/2019 г. по описа на РС Б., както
следва:
-намалява
размера на наложеното наказание лишаване от свобода на две години;
-намалява
размера на изпитателния срок на четири години;
-по отношение
приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК – намалява размера на
определеното общо наказание лишаване от свобода на две години и намалява размера на изпитателния срок на четири години.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:……………