№ 12723
гр. С., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110167775 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81В, срещу Ц. В. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. В., ж.к. „Д.“, бл. 16, вх. Г, ет. 8, ап. 117, с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми:
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД
за сумата от 1 780,84 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ***** от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва от 05.07.2022 г. до
окончателно изплащане;
иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 387,70 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 20.01.2018- 20.12.2018 г.;
иск по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 476,29 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 20.01.2018 г. - 23.02.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 44497/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът не заплатил дължимите суми по договор,
сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД на 13.12.2017 г., вземанията по който
договор били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 02.03.2021 г. и Приложение № 1 към него. Сочи, че уведомил въз основа на изрично
пълномощно от цедента чрез имейл ответника за цесията на 31.03.2021 г. и ако съдът
счете, че същото уведомяване не е надлежно, за такова следвало да се счита
уведомяването с исковата молба. Оспорва възражението на длъжника относно изтекла
погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК Ц. Д. оспорва исковете, като твърди, че не е сключвала
процесния договор с „Кредисимо“ ЕАД и не е уведомявана от същото дружество и от
ищеца, че има задължения по този договор. Сочи, че между нея и „Кредисимо“ ЕАД
1
бил сключен единствено друг договор, но през 2015 г. Прави възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност. Прави искане за задължаване на „Кредисимо“ ЕАД
да представи документ, от който да е видно, че във връзка с усвояване на процесния
кредит й е била преведена сумата от 2644,83 лв.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
44497/2022 г. на СРС, 31-ви състав. Исковете са допустими като предявени в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По основателността на исковете:
Основателната на предявените искове е обусловена от установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните
правопораждащи факти: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение
между „Кредисимо“ ЕАД и ответника въз основа на процесния договор за кредит; 2)
усвояване на главницата по кредита в пълен размер от ответника; 3) размерът и
изискуемостта на процесните вземания; 4) изпадането на ответника в забава по главния
дълг в съответен размер, период на забавата и размер на лихвата за забава; 5)
извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и
съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на
ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение.
Ответникът следва да докаже при установяване на горните обстоятелства
погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.
По своята правна същност договорът, който се твърди да е сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен
акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен
или друг носител. В конкретния случай потребителският кредит представлява
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. По
отношение на същия са относими и ЗПУПС и ЗЕДЕУУ с оглед електронната среда, в
която се твърди да е сключен процесният договор.
В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства
във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. Съгласно чл.
18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В конкретния случай ответникът оспорва да е сключвал с „Кредисимо“ АД
процесният договор за кредит, като по делото не са ангажирани доказателства, от
които да се направи извод, че има изразено изявление от същия за сключването на
2
договора. В чл. 17 от процесния договор за потребителски кредит е уговорено, че
кредитополучателят декларира, че всички негови изявления, направени чрез средства
за комуникация от разстояние, в т.ч. по e-mail, чрез sms, по телефон, попълване на
полета в сайта на КРЕДИСИМО и др. са валидни и го обвързват съгласно ЗПФУР и
ЗЕДЕП, като е съгласен същите да бъдат записвани от КРЕДИСИМО.
В случая за доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, е приложим ЗЕДЕП – сега ЗЕДЕУУ (загл., изм.
с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), доколкото представлява приложимата редакция на закона с
оглед датата на сключване на твърдения договор – 13.12.2017 г., а не е предвидено
обратно действие на закона. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП в приложимата му в случая
редакция (сега ЗЕДЕУУ), електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13,
ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4,
изр. 2 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава,
каквото законът признава на подписания писмен документ.
В конкретния случай, тълкувайки чл. 17 от процесния договор, не може да се
достигне до извода, че страните са искали да приравнят обикновения електронен
подпис (като електронно изявление) на квалифициран електронен подпис, поради
което договорът не следва да се приеме за подписан с квалифициран електронен
подпис. Оттук следва, че същият не може да се ползва с формална доказателствена
сила, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по
гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. Отделно от това, по делото не са ангажирани и
доказателства за това ответникът да е направил изявление за сключване на процесния
договор и чрез e-mail, чрез sms, по телефон, или по друг начин.
С оглед оспорванията на ответника относно изявлението в процесния договор за
потребителски кредит и разпределената доказателствена тежест, съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът намира за недоказано наличието на валидно облигационно
правоотношение между „Кредисимо“ АД и ответника Ц. В. Д. като кредитополучател.
Не са ангажирани доказателства от страна на ищцовото дружество досежно
факта на изявлението на ответника в процесния договор, доколкото представянето на
документ, върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на
писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства, поради наличие на оспорване.
Съдът не споделя изложените от ищеца доводи в смисъл, че дори да се приеме,
че не е налице сключен по реда на ЗПФУР договор за кредит, то следва да се приеме,
че е налице валидно облигационно отношение между „Кредисимо“ АД и ответника,
доколкото договорът за паричен заем е реален договор и същият се счита за сключен,
считано от датата на получаване на паричната сума от заемателя. Доводите на ищеца
са неоснователни, доколкото реалният характер на договора за заем не изключва
съгласието на заемателя за получаване на сумата, като елемент от фактическия състав
на договора. Обстоятелството, че заемодателят е отразил счетоводно сумата по
процесния договор за потребителски кредит като предоставена за рефинансиране на
3
съществуващи по друг договор задължения на ответника към него, също не води до
извод за изразено от ответника съгласие за сключване на процесния договор.
Доколкото от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин наличието на валидно облигационно правоотношение между „Кредисимо“ ЕАД
като кредитодател и ответника като кредитополучател въз основа на процесния
договор за потребителски кредит, то съдът намира за ненужно да бъдат обсъждани
останалите предпоставки необходими за уважаване на предявените искове.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете.
По разноските
Въпреки изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма
право на разноски при липса на претенция в тази насока.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета Б.“ ЕООД, ЕИК: ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81В, срещу Ц. В. Д., ЕГН: **********, адрес:
гр. В., ж.к. „Д.“, бл. 16, вх. Г, ет. 8, ап. 117, установителни искове по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
• по иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 1780,84 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***** от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва от
05.07.2022 г. до окончателно изплащане;
• по иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99 ЗЗД
сумата от 387,70 лв., представляваща договорна лихва за периода 20.01.2018-
20.12.2018 г.;
• по иск с правно основание чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД сумата от
476,29 лв., представляваща лихва за забава за периода 20.01.2018 г. - 23.02.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г. по
ч.гр.д.№ 44497/2022 г. на СРС, 31-ви състав, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4