Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 820/25.4.2019г.
гр.Варна,
25.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и седми състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 997 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Д.Д.П.в
качеството му на управител на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно
Постановление № 400640 - 406973/23.01.2019 год. на Заместник Директор на ТД -
НАП гр.Варна, с което на „Е. П.“ ЕООД е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание
чл.74, ал.1 от ЗСч.
С жалбата се иска отмяна на
постановлението.
Въззивната
страна редовно призована, се явява и моли НП да бъде отменено, тъй като са
налице основанията на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството в срок до 30
юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез
заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват
годишния си финансов отчет. Такова задължение за 2017 год. било налице и по
отношение на „Е.П.“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Д.Д.П., като следвало годишния финансов отчет да бъде публикуван в регистъра
до 02.07.2018 год. То обаче не било изпълнено и годишния финансов отчет за 2017
год. на дружеството не бил публикуван в Търговския регистър.
На 28.08.2018 год. св. И.– старши инспектор
по приходите, в изпълнение на служебните си задължения, извършила проверка в
Търговския регистър, информационните масиви на НАП-Варна и на Агенцията по
вписванията и установила, че за „Е. П.“
ЕООД, ЕИК ********* до 02.07.2018
год. не е публикувало ГФО за 2017 год. в Търговския регистър. Поради това тя
изпратила покана до адреса на дружеството, в която било посочено че
представляващия следва в 7-дневен срок да се яви в ТД на НАП-Варна за съставяне
на акт за извършено нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
Поради това св.И. съставила против „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********* акт за установяване на
административно нарушение, в който описала констатациите си и квалифицирала
нарушението като такова по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били
направени и депозирани възражения по съставения АУАН.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта
фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Поради това и на основание чл.74, ал.1 от
ЗСч административно-наказващият орган наложил на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК *********
наказание „Имуществена санкция” в размер на 200.00 /двеста/ лв.
В хода на съдебното производство бяха разпитани св.И.-актосъставител
и св.при съставяне на АУАН - В.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях се установи, че нарушението е
констатирано при извършена проверка в информационните масиви.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната
преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Зам.Директора на ТД на НАП - гр.Варна, съгласно заповед № ЗМФ-610/29.02.2018 год.
на Министъра на финансите. В хода на административно наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на нарушителя, което е упражнено в цялост с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Образуваното
административно-наказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел
изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Правилно е било прието, че е допуснато
нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, като установените
факти са били съотнесени към хипотезата на правната
норма. Установено е, а и не оспорва от страните, че „Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, е търговец по смисъла на
Търговския закон и за него съществува задължение по смисъла на чл.38 ал.1 т.1
от ЗСч до 30.06 юни на следващата година да бъде публикуван годишния финансов
отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. Чл.
38, ал.1 от ЗСч посочва предприятията, които следва да публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от
съответния орган. В т. 1 на ал.1 на този член изрично е посочено, че всички
търговци по смисъла на Търговския закон
следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 02 юли на следващата
година. Представляващият дружеството счита, че не е било задължено да публикува
ГФО по силата на чл.
38 ал.4 от ЗСч. В този смисъл отчета за 2017 год. е следвало да бъде
публикуван до 02.07.2018 год., а това е било сторено в последствие с Вх. № 20180912185540/12.09.2018
год. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на
дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред,
както и че не са налице изключенията, предвидени в чл.38, ал.9 от ЗСч, то за
него не е отпаднало задължението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Поради изложеното до
тук, съдът намира, че в случая действително е налице нарушение на чл.38 ал.1
т.1 от ЗСч.
Съдът намира, че в случая не би могла
да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е
маловажен. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. То не
се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на годишния
финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил
по-продължителен и е следвало да бъде спазен. Обстоятелството, че дружеството е
осъществявало дейност и видно от приложената по преписката декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017 год.
е отчело приходи, не води до
отпадане на неговата административно - наказателната отговорност.
Правилно е била определена и санкционната норма,
доколкото именно в разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на
наказание за предприятие, което не публикува годишен финансов отчет в сроковете
по чл.38 от ЗСч, каквото е налице в случая. В настоящото
административно-наказателно производство е налице хипотезата на търсене на
обективна, безвиновна отговорност, която по своята
правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на търговеца за неизпълнение на задължения
към държавата и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т.н. Правилно е бил определен
и размера на наложената „имуществена санкция”, доколкото нормата предвижда това
наказание да е в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не
по-малко от 200.00 /двеста/ лв. В случая наказващият орган е взел предвид, че
за 2017 г. дружеството е реализирало приходи, поради което и правилно е наложил
на „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/ лв.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 400640 - 406973/ 23.01.2019 год.
на Заместник Директор на ТД -
НАП гр.Варна, с което на „Е. П.“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200.00 /двеста/ лева на основание
чл.74, ал.1 от ЗСч.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на
АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: