Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
153 01.11.2016 г. Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд VІ-ти нак. състав
На
25 февруари Година 2016
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Алексова
Секретар:
А.В.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 879 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 14-03/05.06.2015 г.,
издадено от Р. Г. Н. – началник отдел “Рибарство и контрол – Западна България”
– София, оправомощен със Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на министъра на
земеделието и храните, на С.Г.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, са наложени
административни наказания:
1. глоба в размер на 1500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева/ на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, за извършено нарушение по
чл.32, ал.1, т.1 от ЗРА и
2. глоба в размер на 100,00 лв. /сто лева/
на основание чл.64 от ЗРА, за извършено нарушение по чл.22, ал.1 от ЗРС.
Със същото наказателно постановление, на
основание чл.90, ал.1 от ЗРС, е отнето и средството на нарушението – един брой
въдица и един брой макара.
Против Наказателно постановление № 14-03/05.06.2015 г. в срок е постъпила
жалба от С.Г.П., в която се твърди, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както
и че в АУАН и НП липсват задължителни законоустановени реквизити, и с оглед на
това моли за отмяната му като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не е изразила
становище по жалбата и не е изпратила процесуален представител в съдебно
заседание.
Пернишкият
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.05.2015 г., около 14.00 часа, по
повод получен сигнал за нарушител на забраната за риболов, свидетелите В.Й.В. и
В.К.В. – главни специалисти в сектор “Рибарство и контрол” – гр. Перник,
извършили проверка в района на бензиностанция “МИД” – кв. Мошино, гр. Перник
откъдето минава и река Струма. На място установили жалбоподателя С.Г.П., който
стоял с потопена във водата въдица, а недалеч, в живарник, имало уловени от
него три броя риби кротушки. Всяка от рибите била с тегло не повече от 10 г. Те
нямали стопанско значение, нито били от изчезващ или застрашен вид, но
представлявали пролетно-летно размножаващи се риби и в момента на проверката за
тях важала забрана за улов, въведена със Заповед № РД 09-243/15.04.2015 г. на
министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят не отрекъл, че рибките са
хванати от него, но с намерение да ги пусне в река, която се намира близо до
мястото където живее, с цел развъждане. Освен това заявил, че не знае за
въведената забрана, поради което съжалява за стореното, след което пуснал
рибките във водата.
Въпреки, че на природата и околната среда
не били нанесени каквито и да е вреди, свидетелят В. счел, че с поведението си С.П.
е извършил нарушения по чл.32, ал.1 от ЗРА и по чл.22, ал.1 от ЗРА, поради
което образувал срещу него административнонаказателно производство, съставяйки
АУАН № А 0003068/04.05.2015 г., като иззел един брой въдица и един брой магара.
Актът бил предявен на П. и той го подписал без възражения. Допълнителни такива
не представил и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 05.06.2015 г. наказващият орган
направил преценка на събраните по преписката доказателства и проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН и като приел, че са налице основанията по чл.53 и чл.83,
ал.1 от ЗАНН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.70,
ал.1 от ЗРА и на основание чл.64 от ЗРА ангажирал административнонаказателна
отговорност на С.Г.П. съответно за нарушения по по чл.32, ал.1, т.1 от ЗРА и по
чл.22, ал.1 от ЗРС, като на основание чл.90, ал.1 от ЗРС постановил и отнемане
на средството на нарушението – един брой въдица и един брой макара.
глоба в размер на 1500,00 лв. /хиляда и
петстотин лева/ на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, за извършено нарушение по
чл.32, ал.1, т.1 от ЗРА и
2. глоба в размер на 100,00 лв. /сто лева/
на основание чл.64 от ЗРА, за извършено нарушение по
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: АУАН № А 0003068/04.05.2015 г., Заповед № РД
09-243/15.04.2015 г. на министъра на земеделието и храните, пълномощни, свидетелските
показания на В.Й.В. /актосъставител/ и В.К.В. – главни специалисти в сектор
“Рибарство и контрол” – гр. Перник.
От
правна страна:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване. Разгледана по същество тя е основателна, тъй като при
извършване на служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съдът констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи законосъобразността му и обосноваващи отмяната му.
Съображенията са
следните:
Относно
нарушението по чл.32,
ал.1, т.1 от ЗРА:
Настоящият съдебен състав приема, че при
съставяне на акта, с който е образувано административнонаказателното
производство не е спазено изискването за описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, както и за точно посочване на
нарушената законова разпоредба, съобразно разпоредбите на чл.
42, т.4 и т.5
от ЗАНН.
Според
АУАН жалбоподателят е
привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че “лови риба през периода на
нейното размножаване”. Това му деяние е квалифицирано правно като нарушаващо разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗРА. Според
тази норма “във водните обекти
по чл.3, ал.1, т.1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през
периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1”. Следователно, формулировката
на обвинението в акта “лови риба през периода на нейното размножаване” е абсолютно недостатъчна за фактическа
обоснованост на признаците на посочената като нарушена законова
разпоредба.. В нея
липсват изложени фактически
обстоятелства, както за определена спрямо водния обект временна забрана за
риболов, така и за забрана, произтичаща от периода
на размножаване на рибата и други водни организми.
Фактическите констатации, изложени в обстоятелствената част на АУАН
не изпълват признаците на посочения
административнонаказателен състав, поради което за
нарушителя е останало неясно въз основа на какви факти му е вменено
нарушаването му. С това правото му на защита съществено е
ограничено, тъй като го е поставило в невъзможност да разбере в какво точно е обвинен,
така че адекватно да организира и упражни правото си на защита.
Същевременно,
при издаване на наказателното
постановление, в опит да прецизира обвинението, АНО е приел, че с деянието си
жалбоподателят е осъществил състава на чл.70, ал.1 вр. чл.32, ал.1 от ЗРА, а включването в наказателното постановление за
първи път на нови разпоредби или нови фактически
обстоятелства, дори и в опит за прецизиране на обвинението предявено на
нарушителя със съставяне на АУАН, както е направено в случая, е недопустимо и
съставлява съществено нарушение на правилата в административнонаказателното
производство. При конкретните обстоятелства, едва с връчването на препис от
наказателното постановление жалбоподателят е имал възможността да разбере за
какво точно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност и
е наказан, а това в най-висока степен нарушава правото му на защита в процеса.
Изложените съображения обосновават извод за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт относно това нарушение, като издаден въз основа на изначално
опорочен акт и в нарушение на процесуалните правила. Този извод обосновава
отмяната на наказателното постановление в тази му част, без да е необходимо разглеждане и осъждане доводите на страните по
съществото на спора.
Относно
нарушението по чл.22, ал.1 от ЗРА:
С оглед
на събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез показанията на
свидетелите В.Й.В. /актосъставител/ и В.К.В. – главни специалисти в сектор
“Рибарство и контрол” – гр. Перник, съдът приема, че действително на 04.05.2015 г., около 14.00 часа, С.Г.П. е извършвал любителски
риболов без да притежава билет за такъв на р. Струма, в района на бензиностанция “МИД” – кв. Мошино, гр.
Перник. Съдът кредитира
показанията им, тъй като счита, че същите са последователни, логични, правдиви
и лишени от заинтересованост.
В този смисъл
следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл.22, ал.1 от ЗРА – нарушавайки изискването за
извършване на такъв риболов. Същевременно обаче, преди да бъде наложено
наказание за което и да е нарушение, следва да се направи и преценка относно
наличието или липсата на предпоставките по чл.28 от ЗАНН, тъй като съгласно
посочената разпоредба за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Тук е важно е да се подчертае, че при тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Деянието се квалифицира като “маловажен случай”
само когато степента на обществената опасност и морална укоримост е по-ниска от
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По-ниската обществена
опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не
само от това дали са осъществени признаците на административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. Вземат се предвид и всички други обстоятелства
относими към извършеното, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководил
деецът, неговата личност, отражението на деянието сред обществото и др.
При обсъждането и решаването на въпроса, дали
е налице “маловажен случай”, следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици,
т.е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.
Предвид събраните в хода на въззивното производство
писмени и гласни доказателства съдът счита, че в конкретният случай са налице
условията на чл.28 от ЗАНН и случаят е маловажен такъв. Нарушението е формално.
В случая липсват каквито и да е било доказателства, че жалбоподателят е
извършвал и друг път подобни административни нарушения. Липсват данни за
причинени в резултат на нарушението вреди, нещо повече: и двамата свидетели – актосъставителят В.Й.В. и свидетелят-очевидец
В.К.В., са категорични, че от деянието не са настъпили каквито и да е негативни
последици за природата и околната среда, тъй като 3-те броя живи рибки /всяка
от които не по-тежка от 10 г, без стопанско значение и не от изчезващ или застрашен вид/ са хвърлени във водата от самия
П.. Последният е обяснил, че след като хванал рибките, ги сложил в живарника,
защото искал да ги пусне на друго място за развъждане, но не е знаел за
въведената забрана. След като разбрал, че риболовът не е разрешен, изразил
съжаление за стореното. Ето защо, в процесния случай съдът счита, че
основанията на чл.28 от ЗАНН са налице. С оглед на това
административнонаказващият орган е следвало да приложи тази разпоредба и да не
му налага наказание, а да го
предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Предвид това, че съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но административнонаказващият орган
не го е приложил, наказателното постановление следва да бъде отменено поради
издаването му в противоречие със закона. С оглед гореизложеното, така
наложеното административно наказание на жалбоподателя е неоснователно, поради което и наказателното
постановление в тази
му част следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 14-03/05.06.2015 г., издадено от Р. Г. Н. – началник отдел
“Рибарство и контрол – Западна България” – София, с което на С.Г.П. с ЕГН **********
и адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 1500,00
лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, за извършено
нарушение по чл.32, ал.1, т.1 от ЗРА и глоба в размер на 100,00 лв. /сто лева/
на основание чл.64 от ЗРА, за извършено нарушение по чл.22, ал.1 от ЗРС и на
основание чл.90, ал.1 от ЗРС е отнето средството на нарушението – един брой
въдица и един брой макара.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
М.С.