Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Враца, 08.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 18.01.2022 г. /осемнадесети януари две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАНД № 692 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Враца, депозирана чрез процесуалния представител ** М.К., против Решение № 40
от 11.11.2021 г., постановено по АНД № 341/2021 г. по описа на РС – Бяла
Слатина. С оспореното решение е отменено НП № 06-001285/05.07.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „И.*.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с
чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 2 от КТ.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение,
като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в
противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна обстановка
по делото - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че неправилно въззивната инстанция
е приела наличието на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита
на санкционираното дружество. Изложени са доводи, че в АУАН и издаденото въз
основа на него НП нарушението е описано достатъчно ясно, точна е правната му
квалификация и е приложена съответната санкционна норма.
В
представена по делото писмена защита от процесуалния представител на касатора **
М.К. са изложени аргументи по същество на спора, с които се поддържа
касационната жалба. Отправено е искане към касационната инстанция да отмени
оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло
наказателното постановление. Претендирани са разноски за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът – „И.*.“
ЕООД, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по
касационната жалба.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост и основателност на
касационната жалба, тъй като безспорно е установено неизпълнение на задължение от
работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ, след сключване на договора да го представи за
регистрация в НАП и след това заедно с уведомлението и копие от трудовия
договор да ги представи на работника. Моли за решение, с което жалбата да бъде уважена.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,
след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните
намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен
контрол пред настоящата инстанция е Решение № 40 от
11.11.2021 г., постановено по АНД № 341/2021 г. по описа на РС – Бяла Слатина,
с което е отменено НП № 06-001285/05.07.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Враца. С последното на „И.*.“ ЕООД *** е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5
от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 1 вр. с чл. 63,
ал. 2 от КТ.
За да отмени НП с
оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, в предписаната от
закона форма, но в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на санкционираното
дружество, като са го лишили от
възможността да разбере какво точно нарушение е обвинено, че е извършило.
Прието е в мотивите, че посочените в НП за нарушени разпоредби на чл. 63, ал. 1
и чл. 63, ал. 2 от КТ визират различни изпълнителни деяния, представляват
различни по вид нарушения и описвайки в АУАН и последвалото го НП състава на
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ, а посочвайки че е нарушена нормата на чл.
63, ал. 1 от КТ наказващият орган е лишил жалбоподателя от адекватна защита. От
анализа на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел още, че към
момента на проверката – 15.06.2021 г. не е съществувал подписан от страните
трудов договор, независимо от твърденията, че такъв е изготвен на 13.06.2021
г., поради което е налице нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.
61, ал. 1 от КТ, каквото фактическо и юридическо обвинение не е повдигнато. При
тези констатации въззивният съд е направил извод за незаконосъобразност на
издаденото НП и го е отменил.
Настоящата инстанция
намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Правните изводи на
районния съд за незаконосъобразност на НП не са съобразени с доказателствата по
делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и
коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства,
надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за
спорното право, но е извел неправилни, като несъответни на доказателствата по
делото изводи за допуснати порочни действия в административнонаказателното
производство, които касационната инстанция не възприема.
Административнонаказателната
отговорност на „И.*.“ ЕООД е ангажирана на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до
15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.
От представените пред
районния съд доказателства се установява, че при извършена проверка от
служители на ответника на 15.06.2021 г., към 11,30 часа в обект ** „И.“ към **
„С. М.“, намиращ се в гр. *** и стопанисван от ответника по касация е
установено, че лицето М.Р.К. работила в обекта, като **. В хода на проверката К.
собственоръчно попълнила декларация, в която декларирала, че работи за „И.*.“
ЕООД, от 01.06.2021 г. с установено работно място – ** , с работно време от
08:00 ч. до 16:00 ч. срещу месечно трудово възнаграждение от ** лева, като
изпълнява задълженията си на ** чрез предоставяне на работната си сила в
подчиненост и зависимост от ответника, но не е получила копие от писмен трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ
до ТД на НАП. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол ПР
2119982, в който за констатираните нарушения на трудовото законодателства са
направени съответните предписания и е указан срок за отстраняване на
несъответствията. На 17.06.2021 г. работодателят „И.*.“ ЕООД е представил в
офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, трудов договор № 003 от
13.06.2021 г., сключен с М. Р. К. на длъжност * и справка за изпратено
уведомление до ТД на НАП за регистриране на трудовия договор, подадено на
16.06.2021 г. в 20:37 ч.
При тези
установявания АНО е приел, че ответника е нарушил чл. 63, ал. 1 във вр. с чл.
63, ал. 2 от КТ, като е допуснал до работа К., без да ѝ предостави преди
постъпване кумулативно свързаните екземпляр от писмен трудов договор, подписан
от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД
на НАП.
Безспорно описанието
на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е законово вменено
задължение за актосъставителя, а в последствие и за наказващия орган,
неизпълнението на което би имало за последица отмяна на санкционния акт от
съда. В случая обаче, така както е направено в
АУАН и издаденото въз основа на него НП е достатъчно за очертаване кръга
на доказателственорелевантните факти, като са посочени всички елементи, които
определят и индивидуализират вмененото административно нарушение. Правната
квалификация на нарушението съответства на фактическото му описание и правилно
е приложена санкционната норма по чл.
414, ал. 3 от КТ, поради което не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и не е ограничено правото на защита на
санкционираното дружество.
Настоящият касационен
състав не споделя и изводите на въззивния съд, че към датата на проверката не е
съществувал подписан от страните договор, тъй като независимо от твърденията,
че е изготвен на хартия на 13.06.2021 г. не означавало, че този ден той е бил
подписан от двете страни по него. Не само се твърди, но и с административната
преписка е представен Трудов договор № 003/13.06.2021 г. /л. 17 от АНД № 341/2021
г./ с предмет, срок на договора, място на работа, уговорено възнаграждение,
отпуски и начин на прекратяване, който съдържа подписите на работник и
работодател. Съгласно уговореното в него работникът е поел задължение да
постъпи на работа на 14.06.2021 г. Този договор е в установената от закона
писмена форма, съдържа волеизявленията на страните по него, подписан е от
същите и притежава материалната доказателствена сила на писмено доказателство,
което не е оспорено. Пред въззивната и пред касационната инстанция не са
представени доказателства, липсват и твърдения, че този договор е антидатиран
или с манипулирано съдържание, поради което обвързан от материалната му
доказателствена сила съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така,
както удостоверява документът и както са посочени от АНО в санкционния акт.
Отделно от това по делото са приложени подписана от работодател и работник
Длъжностна характеристика за длъжността *, с която М.К. се е запознала на 14.06.2021
г., т.е в деня на постъпване на работа съгласно уговореното в договора, копие
на страницата от Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа, от което се установява, че лицето е инструктирано на 14.06.2021 г.,
копие от служебна бележка за проведен на 14.06.2021 г. начален инструктаж, а
съгласно чл. 12, ал. 2 от НАРЕДБА №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, начален инструктаж се провежда в
деня на постъпване на работа.
От тези доказателства
се установява по безспорен начин, че при извършената проверка от длъжностни
лица на касатора на дата 15.06.2021 г. в обект, стопанисват от ответника,
лицето М.К. е престирало работна сила, но ответното дружество в качеството си
на работодател не е изпълнило задължението си по чл. 63, ал. 1 от КТ да ѝ
предостави преди постъпването ѝ на работа екземпляр от писмен трудов
договор, подписан от двете страни и заверено от ТД на НАП копие от уведомление
по чл. 62, ал. 3, като в нарушение на императивно установена забрана с чл. 63,
ал. 2 КТ е допуснало лицето до работа, преди да му предостави документите по
ал. 1 от цитирания нормативен акт.
Уведомлението за сключения с лицето трудов
договор е регистрирано в ТД на
НАП в 20:37 часа на 16.06.2021 г., а
е приложен трудов договор с дата 13.06.2021 г., поради което правилно
наказващият орган приема, че такъв е съществувал към момента на извършената
проверка – 15.06.2021 г. и няма как да санкционира дружеството за липса на
трудов договор, каквито мотиви са изложени в оспореното решение.
Неотносим към това
нарушение е и фактът, че уведомлението е подадено в законово предвидения срок,
тъй като работодателят не е санкциониран за такова нарушение. В разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 КТ предвижда, че работникът или служителят е длъжен да постъпи на
работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако
страните са уговорили друг срок. Следователно законодателят е обвързал срока за
постъпване на работа с получаване на изискуемите документи. Няма пречка
работникът да започне изпълнение на трудовите си задължения на същия или на
следващия ден, стига същите да са му връчени. Като е уговорил в трудовия
договор постъпването му на работа на 14.06.2021 г., когато не му е бил връчил
изискуемите документи, работодателят е осъществил състава на нарушение по чл.
63, ал. 2 КТ.
Предвид изложеното,
настоящият касационен състав приема, че в случая е налице неизпълнение на
административно задължение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав, като в хода на проведеното
административнонаказателно производство са установени всички релевантни за
отговорността на дружеството факти.
Изложените мотиви в
оспореното решение в обратния смисъл не се подкрепят от представените по делото
доказателства и са в несъответствие с относимите материалноправни норми, поради
което и постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Касационната
инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при
постановяване на решението на районния съд не са допуснати съществени
процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното пред съда НП следва да бъде потвърдено,
като издадено при
спазена административнонаказателна процедура, при правилно дадена правна
квалификация и приложена съответна санкционна норма. С оглед на
обстоятелството, че наложената имуществена санкция е в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ размер, тя се явява и справедлива и не
подлежи на редуциране от съда.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че в съдебните
производства по обжалване на наказателни постановления страните имат право на
разноски по реда на АПК. В полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.
37 от Закона за правната помощ ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на касатора в
размер на по 100 /сто/ лева за всяка от двете съдебни инстанции.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, вр. чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, Административен съд – Враца
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 40 от
11.11.2021 г., постановено по АНД № 341/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 06-001285/05.07.2021
г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца, с
което на „И.*.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 414, ал. 3
от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „И.*.“ ЕООД *** да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100,00
/сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 692/2021 г. по
описа на Административен съд – Враца и сумата от 100,00 /сто/ лева - разноски
за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 341/2021 г. по описа на Районен съд –
Бяла Слатина.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.