№ 50
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100502188 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 278503/16.03.2021г. на
"ТС СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез
пълномощника адв. А. А., против решение № 260419/12.02.2021г., постановено по гр.д.№
9555/2018г. по описа на ВРС, 42–ри състав, с което е отхвърлен предявения от "ТС
СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от А.М.Б.
против П. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** иск за заплащане на сумата от
6565.46 лева, изтеглена от „Пей Пал“ сметката на дружеството и получена от ответницата
сума, без правно основание, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от
01.05.2018г. - датата, следваща датата на усвояване на сумата от П. И. до подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 18.06.2018 г., до окончателното й изплащане. В хода на въззивното
производство е уточнена претенцията за обезщетение за забава с посочване на размер - 89.37
лева, изчислено върху главницата на основание чл.86 от ЗЗД, считано от 01.05.2018г. -
датата, следваща датата на усвояване на сумата от П. И. до подаване на исковата молба
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на приетите по делото
доказателства. Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд се е придържал към
1
конкретна съдебна практика, но без да следва правната и житейска логика. Излага, че ВРС
не е дал отговор на въпроса чии са процесните парични средства - на ФЛ или на ЮЛ.
Твърди, че ответницата никога не е била собственик на тези пари. Моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна П. И., чрез адв. К. Т., в писмен
отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му.
Съдът намира въззивната жалба за редовна и производството по нея за допустимо
– същата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален
представител и в срока по чл. 259 ГПК при спазване на изискванията за редовност по чл. 260
и чл. 261 ГПК.
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
Производството е образувано пред ВРС по предявен от "ТС СЪРВИСИС" ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от А.М.Б. против П. Д. И. иск с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6565.46 лева, изтеглена от „Пей Пал“ сметката на
дружеството и получена от ответницата без правно основание, както и сума в размер на
89.37 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата на основание чл.86 от
ЗЗД, считано от 01.05.2018г. - датата, следваща датата на усвояване на сумата от П. И. до
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 18.06.2018г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 27.04.2018 г., между него като купувач и П. Д. И., като
продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове на "ТС
СЪРВИСИС" ЕООД, с нотариална заверка от 27.04.2018г., по силата на който продавачът
продал на купувача собствените си 20 дяла, представляващи 100% от капитала на "ТС
СЪРВИСИС" ЕООД за сумата от 1 000 щатски долара. Новият собственик и управител
А.М.Б. приел решения, сред които били и промяна на учредителния акт на дружеството,
промяна в управлението на дружеството, освобождаване на П. Д. И. от длъжността
„управител“ на "ТС СЪРВИСИС" ЕООД и заличаването й от Търговския регистър.
Промените в обстоятелствата били заявени за вписване в ТР на 30.04.2018г. Твърди се, че на
същата дата - 30.04.2018г. П. И., възползвайки се от липсата на вписване в Търговския
регистър на промените в обстоятелствата на дружеството от 27.04.2018г. изтеглила от Pay
Pal сметката/акаунта на "ТС СЪРВИСИС" ЕООД следните суми, собственост на
дружеството: 1935.19 щатски долара - транзакция №********, както и 1496.95 британски
паунда – транзакция №********. Общата левова равностойност на изтеглените средства
възлиза на 6 565.46 лева, които ответницата, дори и след няколкократни покани, отказала да
2
възстанови. Поради това дружеството предявява иск за заплащането на сумата от 6 565.46
лева.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска като неоснователен.
Излага, че не е налице изтегляне или присвояване на суми от сметка на дружеството.
Твърди, че дружеството имало регистриран PayPal акаунт от 05.08.2016 г., чрез който се
осъществявало изпращане и получаване на преводи за извършени дейности на дружеството.
Акаунтът бил официално регистриран с e-mail: ***********. До месец януари 2018г.
безпроблемно се били осъществявали действия по разплащане от същия акаунт, като
впоследствие П. И. установила неправомерно вмешателство в акаунта и опити за
разпореждане със средства по него, за което се свързала с представител на PayPal и подала
сигнал за опитите за злоупотреба. Междувременно П. И. взела решение да преустанови
дейността на дружеството си и постигнала съгласие с А.М.Б. да му продаде дяловете си в
"ТС СЪРВИСИС" ЕООД за сумата от 1000 щатски долара. Ответницата твърди, че
сключвайки договор за покупко - продажба на дружествени дялове на дружеството "ТС
СЪРВИСИС" ЕООД, тя се е разпоредила с притежаваното от нея дружество, но никога и по
никакъв начин не е прехвърляла в собственост PayPal акаунта на дружеството или налични
по него средства. Излага, че е продала дружеството за 1000 щатски долара, поради което е
нелогично с него да прехвърли и сметките на дружеството, по които са налични средства в
размер над пет пъти по - висок от продажната цена. Сочи, че действително разполагала с
личен PayPal акаунт и регистрирала от името на дружеството PayPal акаунт, но за системата
това не е било едно и също лице. Твърди, че действия по изтегляне от нейна страна на
30.04.2018г. не били извършвани, както е че този PayPal акаунт бил с преустановена дейност
и никога не е бил обект на прехвърляне при продажбата на дружеството. Твърди също, че
при сключването на договора за покупко-продажба на дружествени дялове купувачът бил
уведомен, че достъп до PayPal акаунт на дружеството няма да му бъде предоставен.
Съдът, отчитайки, че е сезиран с редовна и допустима жалба, подадена от
легитимирано лице, въз основа на събраните вече доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за формиране на неправилен извод от
съда по въпроса чии са процесните парични средства - на ФЛ или на ЮЛ.
3
Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на
страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните
права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на
паричната сума, а ответникът следва да докаже основанието за получаването на сумата или
за задържане на полученото /в този смисъл решение 189/04.02.2014 година, постановено по
т.д.141/2012 година, I, т.о., ТК/. Факта на извършения паричен превод не се оспорва от
страните т.е. установено е имущественото разместване. В тежест на ответника е да установи,
че е получил сумата на годно основание.
Не е спорно в отношенията между страните, а и от представените по делото
доказателства, както и от служебната справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на "ТС
СЪРВИСИС" ЕООД се установява, че на 27.04.2018г., с договор за покупко-продажба на
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието, П. Д. И. е продала
на А.М.Б. собствените си 20 дяла, представляващи 100% от капитала на "ТС СЪРВИСИС"
ЕООД за сумата от 1 000 щатски долара. На същата дата едноличният собственик на
капитала А.М.Б. е взел решение П. Д. И. да бъде освободена като управител и той да бъде
вписан като нов управител и като едноличен собственик на капитала. Промените са заявени
за вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на "ТС СЪРВИСИС" ЕООД на 30.04.2018г. и са
вписани на 12.05.2018г.
Представени са писмени доказателства във връзка с PayPal акаунта на
дружеството и теглените от него суми. Чрез съдебна поръчка е получена информация от
Централата на РауРаl, от която се установява, че са налице два акаунта, както следва: РауРаl
акаунт с номер на сметката *****, статус на сметката - отворен, име на потребителя - П. И.,
име на сметката - ******, ел.поща ******, регистрираните към акаунта кредитни карти и
банкови сметки са на името на П. И.; РауРаl акаунт с номер на сметката ******, статус на
сметката – ограничена - високо, бизнес сметка, име на потребителя - П. И., име на сметката -
****** ел.поща *********** и два други ел. адреса, регистрираните към акаунта кредитни
карти и банкови сметки са на името на П. И.. Към отговора на Централата на РауРаl са
представени и данни за трансакциите, като в жълт цвят са маркирани двете трансакции,
посочени в искането (процесните трансакции). От приложените към отговора на съдебната
поръчка трансакции (л.284 – 285, дело ВРС) се установява, че на 30.04.2018г. от РауРаl
акаунт с имейл адрес *********** са прехвърлени 1935.19 щатски долара и 1496.95
британски паунда на РауРаl акаунт с имейл адрес ******.
Вещото лице по назначената от ВРС съдебно-техническа експертиза дава отговор
на въпроса какво представлява международната онлайн платежна система Раy Pal, как
функционира тя, как се осъществява посредничеството в електронната търговия с тази
система; какво представлява Раy Pal сметка, как се оперира с нея в системата и как се
осъществява комуникацията със системата и със сметката. Вещото лице дава заключение, че
са осъществени посочените в исковата молба две парични трансакции с № ****** и № ***
********, между Раy Pal сметката на дружеството ************ и ***************, като
4
сумите се намират в личната Раy Pal сметка на ответницата. Вещото лице не е могло да
провери дали е осъществена кореспонденция между фирмения имейл ************ и
имейла ***** на системата Пей Пал във връзка с двете транзакции и от системата ли са
получени представените от ищеца с исковата молба – извлечение за движението по сметка и
ел.писма.
При липсата на спор относно факта на имуществено разместване на установяване
подлежи наличието на годно правно основание за ответника да задържи получената сума. В
тази насока се твърди в отговора на ИМ, че при продажбата на дружествените дялове
ответницата не е имала намерение да прехвърля и Раy Pal сметката на дружеството, за което
купувачът бил уведомен.
Доколкото по делото е безспорно установено, че ответницата е продала на ищеца
собствените си дялове, представляващи 100% от капитала на дружеството, е без правно
значение дали е имала намерение да прехвърли и процесната Раy Pal сметка, относно която
не се спори, че е регистрирана на дружеството и в рамките на дейността му чрез нея са
извършвани трансакции.
Между страните не е налице спор относно собствеността на средствата по
сметката на дружеството, доколкото ответницата не твърди, че средствата са били нейна
лична собственост, напротив, сочи се в отговора изрично разликата между процесната
фирмена сметка и нейната лична сметка в Раy Pal.
Твърдението, че не е имала намерение да прехвърли Раy Pal сметката заедно с
дружествените дялове, не е равнозначно на твърдение, че средствата по фирмената сметка са
лични. От получената от централата на Раy Pal информация не се потвърждават
твърденията, изложени в отговора, че паричните суми са върнати автоматично от системата
след подаден сигнал за злоупотреба. Следва да се отбележи, че дори това да би било
установено, не води до извод, че средствата по фирмената сметка, дори да са били обект на
злоупотреба, са били лични на управителя. Не се установяват също и твърденията, че искане
за закриване на фирмената сметка е било отправено до Раy Pal много преди прехвърляне на
дружествените дялове. Доколкото преводът от фирмения акаунт е осъществен след
продажбата на дружествените дялове, се дължи връщане на сумите, независимо дали
ответницата е наредила да бъде извършен превода или той е извършен по служебен ред от
централата на Раy Pal.
Дружеството е титуляр на сметката, която не подлежи на отделно прехвърляне
при продажба на дружествените дялове, тя следва собствеността на дружествените дялове
като част от имуществото на дружеството.
Въз основа на изложеното, с оглед установеното прехвърляне на процесните
суми от сметката на дружеството в личната сметка на ответницата, както и липсата на годно
правно основание за задържане на сумите, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
т.1 от ЗЗД се явява основателен.
С оглед на акцесорния й характер основателна е и претенцията за присъждане на
5
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
По претенцията относно сума в размер на 89.37 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата на основание чл.86 от ЗЗД, считано от 01.05.2018г. - датата,
следваща датата на усвояване на сумата от П. И. до подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2018г.,
до окончателното й изплащане. В случая е приложимо разрешението по ТР № 5 от
21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК, съгласно което при връщане на дадено
при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Доколкото в случая не се твърди и не
се ангажират доказателства да е изпратена и получена от ответницата покана за връщане на
процесната сума, обезщетение за забава не се дължи и предявената на това основание
претенция в размер на 89.37 лева следва да бъде отхвърлена.
Поради несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно гравницата и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважени.
В съответствие с този изход от спора обжалваното решение следва да се ревизира
и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявените искове дължимите на ищеца разноски
за първа инстанция са в размер на 1296 лв., изчислен въз основа на приложените по делото
доказателства за заплащане на държавна такса, депозит по назначената СТЕ, съдебно-
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл.80
от ГПК и писмени доказателства.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззивника в размер на 131,31 лв., включващи заплатената
държавна такса по уважения иск съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени
доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260419/12.02.2021г., постановено по гр.д.№ 9555/2018г. по
описа на ВРС, 42–ри състав В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от "ТС
СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от А.М.Б.
против П. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** иск за заплащане на сумата от
6565.46 лева, изтеглена от „Пей Пал“ сметката на дружеството и получена от ответницата
без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба – 18.06.2018 г., до окончателното й изплащане, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА П. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
"ТС СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от
А.М.Б. сумата от 6565.46 лева, изтеглена от „Пей Пал“ сметката на дружеството на
30.04.2018г. и получена от ответницата без правно основание, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2018г., до окончателното
й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260419/12.02.2021г., постановено по гр.д.№
9555/2018г. по описа на ВРС, 42–ри състав В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от
"ТС СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от
А.М.Б. против П. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** иск за заплащане на сума
в размер на 89.37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата на основание чл.86
от ЗЗД, считано от 01.05.2018г. - датата, следваща датата на усвояване на сумата от П. И. до
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА П. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
"ТС СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от
А.М.Б. сумата от 1296 лв., представляваща направените пред първата инстанция съдебно-
деловодни разноски и сумата от 131,31 лв., представляващи разноските пред настоящата
инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7