Решение по дело №548/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 58
Дата: 7 март 2023 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20223600500548
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Шумен, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора Е. Д. Я.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500548 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №194 от 02.11.2022г. по гр.дело №429/2022г., ВПРС е отхвърлил като
неоснователна и недоказана молбата на И. Х. Д. за допускане при условията и по реда на
чл. 19, ал. 1, вр. чл. 13 и чл. 14 от ЗГР на промяна на бащиното и фамилното му име от „Х.
Д.” на „ И.А.”.
Недоволен от така постановеното решение останал молителят, който го обжалва
изцяло. В противоречие със събраните в хода на производството доказателства,
първоинстанционният съд приел, че по делото не се установява наличието на важни
обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, които да обуславят промяна на презимето и
фамилното му име. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно
било установено, че сред близки и познати, и в обществото, бил известен с фамилно име
„А.“, като внук на дядо си по майчина линия, който го бил отгледал от съвсем малък. От
приложените по делото справки се установявало, че не бил осъждан и срещу му не били
водени производства, т.е. с промяната на имената му не се преследвали неправомерни цели
или заблуда на посочените контролни органи и институции. В закона не било посочено
какви обстоятелства следва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на
името, поради което и следвало да се съобрази практиката на ВКС на РБългария по чл.290
от ГПК, в този смисъл. Решенията по чл.290 от ГПК били задължителни в тълкувателната
си част за долустоящите инстанции. Според молитела, достатъчно било наличието на едно
1
важно обстоятество по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, а в случая били налице три-
известността в обществото с фамилно име, различно от това което носи и е вписан в
официалните документи; субективното желание на лицето да носи това име, като исканата
промяна няма за цел въвеждането в заблуждение на органите на реда или определени
институции. И трето-носенето от молителя на фамилното име на баща му било лично
неподходящо за него, тъй като от самото му раждане бил отгледан от дядо си по майчина
линия, бил изоставен от баща си когато бил на няколко месеца и не получил от него нито
морална, нито материална грижа. Моли решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което молбата му бъде уважена.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес , поради което се явява процесуално допустима.
Заинтересованата страна община Велики Преслав не взема становище по жалбата. В
първа инстанция е изразила становище по основателността на молбата.
Представителят на ШОП взема становище по неоснователността на жалбата.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното: Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №95/15.05.2004г., молителят е роден на 14.05.2004г. в гр.Велики Преслав, от
майка: Е.И.А. и баща: Х.Х.Д... При раждането си същият е записан с имената И. Х. Д..
Е.И.А. е родена на 29.08.1978г. от родители: майка-С.А.М. и баща И.А.М.удостоверение за
раждане от 04.11.2010г./.
С решение от 09.03.2011г. по гр.д.№460/2010г. на ВПРС, Х.Д.. е осъден да заплаща на
малолетното си дете И. Х. Д., чрез неговата майка и законна представителка, месечна
издръжка в размер на 70лв., считано от 02.08.2010г., а с последващо решение от 15.04.2014г.
по гр.д.№577/2013г., размерът на издръжката бил увеличен на 100лв..
Съгласно справка за съдимост рег. № 220928005000009055/28.09.2022год., молителят И.
Х. Д. не е осъждан и не са му налагани мярки по чл. 78 от НК, а съгласно удостоверение вх.
№ 1727/ 29.08.2022г., издадено от ОСО–Шумен-няма данни за повдигнати обвинения срещу
него по неприключени наказателни производства. Видно от писмо рег. № 372000-19522 от
26.08.2022г. год. на ОД на МВР – Шумен, за молителя за периода 26.08.2017г.-26.08.2022г.
няма данни за преминавания през ГКПП на РБългария. Срещу му не са водени и заявителски
материали, образувани досъдебни производства, дознания или следствени дела и не са му
налагани административни мерки/ писмо рег. № 372000-19848/ 31.08.2022г./.
Съгласно показаията на свид.И.М./дядо на молителя по майчина линия/, родителите на
молителя се разделили когато бил много малък, и оттогава дъщеря му и той полагали грижи
за него. Бащата на И. не бил правил опити да се види с него, нито му изпращал пари. Ето
защо и свидетелят не искал името на бащата на молителя да съществува. Внукът му също
не искал да носи името на баща си. Свидетелят сочи1, че всички в селото знаели внукът му
с фамилията „А.“, всички - свидетелят, дъщеря му-майката на молителя, както и другите му
2
дъщери били „А.и“.
Свид. М.М. заявява, че родителите на молителя не се разбирали и се разделили, когато той
бил малък, като молителят бил отгледан от майка си и дядо си. Свидетелят не може да каже
дали баща му го е търсил, тъй като не го познавал. Знаел, че молителят е с фамилията на
баща си „Д.“ и хората в село също го знаели с тази фамилия-„Д.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Депозирана е молба с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, с искане за промяна на
бащиното име на молителя от „Х.“ на „И.ов“ и на фамилното му име от „Д.“ на „А.“, като
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло молбата. В тази връзка и неоснователно се
явява оплакването на жалбоподателя, че липсвало произнасяне по алтернативно заведеното
му искане за промяна на фамилното му име от „Д.“ на „А.“. Доколкото е заявено искане за
промяна и на бащиното и на фамилното име на молителя, то при установяване на
предпоставките само по отношение на едното от тях, молбата ще бъде уважена частично и
отхвърлена в останалата част. Не е налице алтернативно заявяване на исканията.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР, промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо, или обществено неприемливо,
или са налице важни обстоятелства, които да налагат промяната. В случая молителят се
позовава на последната хипотеза, сочейки, че малко след раждането му родителите му се
разделили, като бил отгледан от семейството на дядо си по бащина линия И.А.М. който
чувствал като свой баща. Баща му не проявявал интерес към неговия живот и развитие,бил
безделник, изградил си име на асоциален тип, поради което и името му не пораждало добри
асоциации в обществото. Искал да продължи рода на своя дядо по майчина линия и да
запази фамилията А.. Всички в селото го знаели с тази фамилия и го свързвали с този род.
В тази връзка желаел и промяна на презимето си от „Х.“ на „И.ов“.
Законът не дефинира кои обстоятелства се определят като важни, но във всички случаи
значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен
случай. Важни по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР биха били такива лични и обществени
обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно
или неподходящо.
В настоящия случай не се установи наличието на такива обстоятелства. Действително,
родителите на молителя са били разделени и същият е бил отгледан единствено от майка
си и в семейството на дядо си по майчина линия, но това не е важно обстоятество по
смисъла на законовата разпоредба, водежа до несъбразяване с императивните разпоредби на
чл.13 и чл.14 от ЗГР, определящи начина на образуване на бащино и фамилно име на едно
лице/ бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с
наставка –ов съотв. -ова или -ев сътов. – ева, окончание съобразно пола на детето, освен
когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а
фамилното име на всяко лице е фамилното или
3
бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго/. В
разпоредбата на чл.15 от закона е посочено изключението, при което личното има на дядото
може да се впише за бащино на детето, съответно фамилното име на майката се впише за
фамилно име на детето, а именно при неизвестен баща, но сочената хипотеза не е налице,
доколкото бащата на молителя е известен и е вписан в акта му за раждане. Не се установява,
а и не се твърди да е оспорено бащинството на лицето, вписано като баща в акта му за
раждане. Не са установи и носенето на името да е неудобно или неподходящо за молителя,
тъй като той бил известен в обществото с друго фамилно име - „А.. Напротив от
показанията н свид.М.М., се установи, че всички в селото знаят молителя с фамилията „Д.“-
фамилното име вписано в акта му за раждане, което е и фамилно име на неговия баща.
Показанията на свид.И.М. в обратна насока не следва да се кредитират, предвид близката му
родствена връзка с молителя, същите са единствени в този смисъл, а и самият свидетел/дядо
на Д. по майчина линия/ заяви, че желанието молителят да не носи името на баща си е и
негово. Не се събраха и каквито и да е доказателства, името на бащата на молителя да е
неприемливо за последния и да поражда недобри асоциации, тъй като било име на
безделник и асоциален тип. „А.“ не е и фамилно име на дядото на молителя по майчина
линия, за да го продължи, както твърди , че иска молителят, а бащино име на неговия дядо.
Не се събраха и каквито и да е доказателства за наличието на важни обстоятества,
мотивиращи промяната на бащиното има на молителя от „Х.“ на „И.ов“.
Действително, от понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва
субективното желание на лицето да носи определено име, но когато това е свързано със
съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно
самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна няма за цел въвеждане в
заблуждение, но процесниата хипотеза не е такава. Важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в
обществото, включително и с държавните институции, но тези важни обстоятелства не
трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, и на други
императивни разпоредби на посочения закон / решение № 200/14.4.2010 г. по гр. д. №
25/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о. , решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г.,
Г.К., ІV г.о. на ВКС.
Предвид изложеното и съдът намира, че не са налице сочените предпоставки за промяна
бащиното и фамилно име на молителя, поради което молбата му следва да бъде отхвърлена.
Само за пълнота следва да се посочи, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика
не рефлектира върху изводите на съда за неоснователност на молбата, същата е и
неотносима към конкретния спор/ в решение №145/08.05.2012г. по гр.д.№628/2011г., ІVг.о.
е даден отговор на въпроса, налице ли е важно обстоятество по смисъла на законовата
разпоредба, ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му създава
административни пречки и трудности при идентифицирането на самоличността; в решение
№507/22.10.2010г. по гр.д.№227/2010г., ІІІг.о., е прието, че „важни обстоятелства“ по
4
смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими, като например:
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му
промяна; по гр.д.№486/2011г., молбата е била мотивирана с обстоятелства от религиозен
характер, които са установени в съдебното производство; в решение №205/17.07.2012г. по
гр.д.№654/2011г., ІVг.о./ се разисква разликата във фамилното име на молителя с това на
членовете на семейството му създаваща неудобства при идентификацията на семейството
на територията на различни страни, решение №1426/2008г. по гр.д.№І396/2008г., касае
промяна на лично име на молителка, поради това, че е известна с него сред приятелите си/.
Приетото в решение №434/24.06.2010г. по гр.д.№712/2009г. е в съответствие с изводите на
съда./ императивните разпоредби относно формирането на бащиното и фамилното име на
лицето налагат молителя да носи като бащино и фамилно съответно личното и фамилно име
на баща си, тъй като не са налице такива лични и обществени обстоятелства, които да
правят носенето на имената на бащата лично или обществено неудобно или неподходящо/.
Следва да се посочи също, с оглед изложеното в жалбата оплакване, че съгласно
законовата разпоредба на чл.290, ал.3 от ГПК, решенията на ВКС на РБългария по чл.290,
ал.2 от ГПК, не представляват задължителна съдебна практика.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №194 от 02.11.2022г. по гр.дело №429/2022г. на ВПРС.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5