№ 1170
гр. Сливен, 18.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20222230103608 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:22 часа се явиха:
По молба на сезиралия съда директор на дирекция „Социално подпомагане” -
Твърдица и на основание чл.135а ал.1 от ГПК, заседанието се провежда онлайн. От едната
страна на връзката е именно директора на ДСП - Твърдица, като представител по закон на
молителя- Д. Г.а.
Присъства и Ж. С., който освен директор на ДПЛУИ- гр.Твърдица е и настойник на
лицето Ж. Г. С., на което се иска да бъде предоставена социална услуга за резидентна грижа.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Молбата, по която е образувано делото, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за
социални услуги (ЗСУ), който е основание за настаняване в социална услуга за резидентна
грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, какъвто е М. К. С. -
настаняване в специализирана институция - в случая в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства (ДПЛПР)- гр. Твърдица, обл. Сливен. Компетентен да я разгледа, по правилата
на родовата и местната подсъдност, е Сливенски районен съд.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страната, по чиято инициатива е образувано
производството, да изрази становище.
1
Д. Г.А: Поддържам молбата. Няма промяна в обстоятелствата. Моля да се приемат
представените с нея писмени доказателства. Нямам искания за други доказателства.
Категоричното становище на председателя на съдебния състав е, че нито трябва, нито
пък е възможно да се провежда изслушване, както и че не трябва, нито пък е възможно да се
иска да се представи писмено изявление на лицето за желанието му или не, да бъде
настанено в специализирана институция или социална услуга, респ. настаняването да бъде
продължено. Така е, защото видно от молбата на дирекция „Социално подпомагане”, както
и от представените с нея писмени материали, лицето е със здравословно състояние, дало
основание на съда да го постави под пълно запрещение. Така, в мотивите си
Великотърновски окръжен съд, в решение от № 216/ 11.12.1998 г. по гр.д.№ 522/1998г. е
съобразил и взел предвид, че М. е с „ тежка психична болест- шизофрения- параноидна
форма“; с промяна на поведението, халюцинаторно-параноидна симптоматика. В това
състояние мъжа не е в състояние сам да се грижи за делата си и да защитава интересите си”.
Така също, съгл. чл. 5 ал. 1 от ЗЛС, пълнолетните, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни. А е категорично ясно, че дееспособността е възможността едно физическо
лице да упражнява правата си и да поема задължения, т.е. на практика да реализира
правоспособността си, която придобива с факта на раждането си. Ето защо, председателя на
съдебния състав не може да разбере, съотв. и да приеме, заложеното в закона- ЗСУ,
непреодолимо противоречие със ЗЛС- след като съд вече е поставил едно лице под пълно
запрещение и с това му е отнел дееспособността, след това да му се дава право да изразява
воля и то пред съд. Та нали именно това е преценил окръжния съд- че волята на лицето е
засегната, опорочена и по тази причина не може да формира такава! Мислимо и логично е
лицето да бъде изслушвано пред окръжния съд, в производството за поставянето му под
пълно запрещение- защото тогава за първи път съд може да добие лични впечатления от
лицето. След като веднъж обаче това е сторено и след като при това е възприето, че лицето
не може да ръководи постъпките си и да се грижи за себе си, кому е нужно и как е възможно
въобще да се получи, това лицето да изрази волята си- желанието си, пред съда. Това е
юридически, а практиката показва- и житейски, абсурд. Така също, според председателя на
съдебния състав е пределно ясно, че тези лица не са и грамотни- та те не могат да формират
воля, камо ли да знаят да четат и пишат. Това с основание поражда въпроса как лицето
писмено ще изрази желанието си !??
Всъщност, може да се коментира и следното: в това производство съда е поставен,
така да се каже, пред свършен факт, в смисъл, че поставянето под пълно запрещение на
лицето не му оставя никаква друга възможност, освен да удовлетвори молбата на дирекция
„Социално подпомагане”- защото, ако постъпи по обратния начин, възникват въпросите:
какво ще се случи с това лице; къде и с кого ще живее то? !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!И как настойника
му, който е майката, ще изпълнява задълженията си по чл. 163 ал. 1 и чл. 164 ал. 3 от СК?
Все в този ред на мисли е ненужно да се ангажира и вещо лице. Това само би
2
натоварило бюджета на съда с възнаграждението му.
Впрочем, за всички тези факти, вкл. и последния, председателя на съдебния състав е
придобил лични впечатления по вече приключили подобни производство, по които е бил
докладчик.
Ж. С.: Поддържам искането на директора на дирекция „Социално подпомагане” - гр.
Твърдица за настаняване на лицето в дома, за срок от три години. Когато М. беше по- млад,
редовно напускаше институцията. Отиваше си в къщи, от там ни се обаждаха за това, след
което се връщаше. От години обаче не е напускал институцията, стои си тука.
След като изслуша становището на процесуалния представител на молителя, както и
становището на упълномощения с правата на настойник на поставения под пълно
запрещение, съда трябва да предприеме процесуални действия по събиране на
доказателствата. Според съда, като писмени такива следва да се приемат представените от
дирекцията- с молбата й, по която е образувано настоящото дело документи, тъй като те са
относими към предмета на делото и необходими за правилното му изясняване.
Ето защо, Сливенски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства
представените с молбата, по която е образувано делото, документи- заявление № СУ/Д-СН-
ТВ/14/03.06.2022 г. за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности;
заповед № СУ/Д-СН/14-1/ от 29.07.2022 г. на Директора на СП-Твърдица; Предварителна
оценка на потребностите по чл.73, ал. 1от ППЗСУ; доклад за оценка на постигнатите
резултати, включени в индивидуалния план на лицето, съдържащ становище относно
възможността за полагане на грижи в семейна среда; становище от Ж. С.-настойник от
01.06.2022 г.; заповед за настойнически съвет № 39/03.02.2017 г.; справка по чл.95. ал.3 т.3
от ЗСУ.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, а и защото доказателствени
или други искания не се правят,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и
ДАВА ХОД на делото ПО СЪЩЕСТВО
3
Д. Г.А: Моля да уважите молбата на дирекция „Социално подпомагане” и да
постановите решение, по силата на което лицето Петър Димитров Илиев да бъде настанено
в специализираната институция Дом за пълнолетни лица с психични разстройства (ДПЛПР)-
гр. Твърдица, обл. Сливен, за срок от три години.
Ж. С.: Моля да уважите молбата на дирекция „Социално подпомагане”.
Съдът СЪОБЩИ на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде
ОБЯВЕНО на 24.11.2022 г.
Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:32 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4