РЕШЕНИЕ
№ 260371
гр. Пловдив, 14.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на осемнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 12563 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени
от „Топлофикация Перник“ АД против К.Г.Н. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318 ТЗ и чл.
86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 1538/19.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2724/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: сумата от 511, 89
лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., ул. ****, както и обезщетение за забавено
плащане за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. в размер на сумата 49, 87
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.01.2019 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е
собственик на имота в топлоснабдената сграда. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и
топлинна енергия за общи части и сградна инсталация. Начислявана била и вноска за
дялово разпределение. Твърди, че за процесния период ответникът следвало да
заплати посочената сума, формирана от 11 прогнозни сметки и една изравнителна
сметка. Прогнозните сметки се изчислявали от “Директ” ЕООД. Доставената услуга
на посочената стойност не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в
забава. Потребителят следвало да заплати дължимите суми в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. По изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноските, сторени в
заповедното и исковото производство.
Ответникът К.Г.Н. е депозирал в законоустановения а това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен
представител адв. И.. Твърди, че между страните не е възникнала облигационна
връзка, тъй като ответникът не е подписал договор за предоставяне на услугата,
чиято стойност се претендира в производството. Счита за незаконосъобразно
твърдението на ищеца, че договорът се счита сключен по силата на Общи условия,
доколкото законът, който предвижда такава възможност, без сключване на
индивидуален договор, противоречи на Конституцията на Република България.
Оспорва представеното към исковата молба извлечение от сметка. По така изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
По делото е представен препис на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация П.“
ЕАД на потребители в гр. П..
Ищецът
е представил справка за неплатени задължения на ответника. Така представения
документ представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращ изгодни за неговия издател факти. В този смисъл те притежават само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на топлоснабдителни услуги в качеството му
на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. П., ул.****,
т. е. че той е страна по процесното правоотношение.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В разпоредбата на § 1,
т. 2а от ДР ЗЕ 2а е установено, че "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "потребител на енергийни
услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Прието е, че клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Следователно, тази законова уредба свързва
качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на
ползване.
В
производството по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване по
отношение на процесния имот, находящ се в гр. П., ул.****, следователно, че е
страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в
качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги.
С доклада по делото, съдът на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, и след разпределяне на доказателствената тежест
между страните, е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му
на собственик на топлоснабдения имот.
Доказателственото
искане на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи документ за собственост на топлоснабдения имот е оставено без
уважение в производството по чл. 140 ГПК с определението за насрочване на
делото, тъй като ответникът не
участва лично в производството, доколкото последният не е открит на известните
по делото адреси, като за охрана на неговите права, последният се представлява
от особен представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Съдът при
произнасяне по така направеното доказателствено искане е посочил, че такива
указания на съда не биха могли да достигнат до ответника, който е останал
неоткрит за лично участие в производството, не могат да се приложат и
неблагоприятните последици от неизпълнение на последните.
Следователно, тъй
като от събраните по делото доказателства не се установи, че през процесния период ответникът е бил
потребител на топлоснабдителни услуги по смисъла на ЗЕ, т. е. собственик на
процесния имот, предявените главни искове трябва да бъдат отхвърлени.
Тъй
като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при
невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и
акцесорните искове.
При
този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в
производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
против К.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318 ТЗ и чл.
86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 1538/19.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2724/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XVII граждански състав, както следва: сумата от 511, 89
лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., ул. ****, както и обезщетение за забавено
плащане за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. в размер на сумата 49, 87
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.01.2019 г.,
до окончателното погасяване на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК