№ 1231
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100501669 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №4091 от 22.11.2021г., постановено по гр.дело №47628/2021г. по описа на
СРС, ГО, 88 с-в, ответникът "Е.С."ЕООД с ЕИК:******* е осъден да опразни и върне на А.
Р. М. с ЕГН:********** и Д. Р. К. с ЕГН:**********, на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД,
държането върху наети помещения по прекратен договор за наем от м.02.2016г.,
представляващи съобразно описанието в договора три гаражни помещения, а в
действителност представляващи едно офисно помещение, образувано от обединението на
първа и втора гаражна клетка, и едно гаражно помещение- третата гаражна клетка,
находящи се на партера до входната врата към двора, в който е построена сграда, находяща
се в гр.Варна, ул.“*******, с лице и вход за процесните помещения към ул.“Тодор
Икономов“. Ответникът е осъден да заплати на ищците 850лв. разноски по производството.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника "Е.С."ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че не е
установена идентичността на имотите по договора за наем и тези- предмет на исковата
молба. Наемодателите не предоставили помещенията в състояние, годно за ползване
съобразно уговореното в процесния договор за наем предназначение- за офис на
дружеството, като в същото време наемателят не бил приел същите в състоянието в което се
намират към момента на сключване на договора, нито се задължил да извършва
преустройства. Поради това твърди, че наемодателите като неизправна страна нямат правото
да развалят договора за наем. Поддържа възражението си за неизпълнен договор по чл.90,
ал.1 от ЗЗД, направено с отговора на исковата молба. Твърди също така, че е налице забава
на кредитора. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемите ищци оспорват същата
като неоснователна и молят решението на СРС да бъде потвърдено. Твърдят, че годността
1
на имота за използване като офис е прието за безспорно обстоятелство по делото, а
идентичността е установена. Оспорва твърденията за процесуални нарушения и
необоснованост във въззивната жалба. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Не се установява първоинстанционният съд да е допуснал твърдените от
жалбоподателя- ответник процесуални нарушения. С разпореждане от 04.10.2021г. по реда
на чл.312, вр.чл.140 от ГПК съдът е изготвил писмен доклад по делото, като надлежно е
разпределил доказателствената тежест и е указал кои факти и обстоятелства подлежат на
установяване от всяка от страните по делото. В проведеното на 09.11.2021г. открито съдебно
заседание докладът е обявен за окончателен, като след изрично волеизявление на законния
представител на ответника са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата по извършване на подобренията в процесния офис. Именно поради това са
оставени без уважение и доказателствените искания за разпит на свидетели и допускане на
съдебно- техническа експертиза, след което страните са заявили че нямат други
доказателствени искания.
С молба от 03.11.2021г. ищците са индивидуализирали процесните имоти съгласно
дадените от съда указания.
Съгласно клаузата на чл.4.1, б.“а“ от договора наемодателите са се задължили да
предадат имота в състоянието, в което се намират в момента на сключване на договора.
Липсват каквито и да било уговорки относно привеждане на имотите в състояние за
ползване като офис от страна на наемодателите, а и от показанията на разпитания свидетел
се установява че имотите са били годни за такова ползване преди датата на сключване на
процесния договор за наем от 2016г. ответникът не е установил да е заплащал наемната цена
по договора, поради което е съществувало основание за развалянето му от изправната
страна- наемодателите- ищци (сторено с представената по делото покана по телепоща).
Следователно съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да
върне вещта.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по
жалбата имат право на разноски в размер на заплатеното за въззивната инстанция
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4091 от 22.11.2021г., постановено по гр.дело
2
№47628/2021г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в.
ОСЪЖДА "Е.С."ЕООД с ЕИК:******* да заплати на А. Р. М. с ЕГН:********** и Д.
Р. К. с ЕГН:********** сумата от 800лв. (осемстотин лева)- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3