Р Е
Ш Е Н И Е № 1230
гр. Пловдив, 01.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шести март две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3125 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР от Община Пловдив против Л.Е.К., П.Г.Б., М.А.З., Г.А.Б.,
К.П.Б., Д.Г.Б. – М., Т.Г.Б. и Й.Д.Г..
В исковата молба се
твърди, че с нотариален акт № **** наследниците на Н. Г. Б. са се снабдили с
документ за собственост по отношение дворно място, находящо се в гр. П.,
представляващо имот пл. № ***, с площ от 300 кв.м, ведно с изградената в него
жилищна постройка с площ от 50 кв.м., като посочените 300 кв.м не били нанесени
като самостоятелен имот, а били част от имот с пл. № * по плана на кв. ******,
целият с площ от 467 лв. По действащия ПУП на кв. ******, одобрен със заповед №
****** описаният недвижим имот попадал в ПИ с пл. № ****, находящ се в гр. ******
с площ от 490 кв.м., попадащ в УПИ ***** с площ от 453 кв.м. Посоченият имот с
пл. № **** бил нанесен в КК и КР на гр. Пловдив, като ПИ с идентификатор № *******,
а като негови собственици били посочени наследодателите на ответниците, които
се легитимирали с нотариален акт № *******. Ищецът поддържа, че за разликата
над 300 кв.м., нотариалният акт от **** г., издаден по реда на
обстоятелствената проверка не легитимирал посочените лица, тъй като площта от
156 кв.м. била държавна собственост на основание чл.6 Закона за собствеността
(ДВ, бр. 92/1951 г.), а впоследствие с влизане в сила на ЗМСМА преминала в
собственост на общината на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, във вр. §7, ал.1, т.4
ПЗР към ЗМСМЗ и §42 от ЗИД на ЗОС. Позовава се на разпоредбата на чл.86 ЗС,
регламентираща забрана за придобиване по давност на вещи, общинска собственост.
Посочва, че по повод депозирано искане на изменение на КК и КР чрез
обособяването на два имота – един на общината и един на наследниците на Н. Г.
Б., бил постановен отказ, с мотива, че бил налице спор за материално право. По
изложените съображения предявява настоящия иск, с който иска да бъде установено
по отношение на страните, че общината е собственик на реална част от недвижим
имот с площ от 209 кв.м., заснета неправилно в КК и КР на гр. Пловдив като част
от имот с идентификатор № *******, целият с площ от 509 кв.м., находящ се в гр.
******. Претендира и отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № *******, съответно
нотариално завещание от *******г., акт № *******от *******г., нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № *******,
съответно нотариално завещание от ******* в частта, надвишаваща 300 кв.м. от
целия имот. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците П.Г.Б., М.А.З., Г.А.Б. и Й.Д.Г.,
чрез адв. Р.И., със становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че
се легитимирали като собственици на имот пл. № *, кв. * по плана на кв. ******,
гр. Пловдив, с площ от 300 кв.м. по силата на нотариален акт № ********, а по
скица с площ от 467 кв.м., като поддържат именно по-голямата площ да е реалната
такава. Посочват, че и двата нотариални акта по обстоятелствена проверка били
издадени преди забраната да се придобиват имоти или части от имоти по реда на
чл.587 ГПК, което се подкрепяло и от факта, че процесният имот никога не бил
актуван като държавен или общински. Поддържат, че процесният имот бил владян от
общия им наследодателя Н.Б. още от **** г., като ответниците продължавали да
ползват непрекъснато и необезпокоявано имота и до сега. Молят за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К.П.Б. и Т.Г.Б., чрез адв. Е.С.,
със становище за неоснователност и недопустимост на исковата претенция.
Поддържат, че са съсобственици по силата на нотариален акт № ********** на
дворно място с площ от 456 кв.м., представляващо имот с пл. № ****, ведно с
построените в имота жилищни сгради, като намират, че били собственици и на
процесната реална част. Твърдят, че общината не би могла да оспори посочения
нотариален акт, тъй като по повод неговото снабдяване на наследодателите на
ответниците била издадена декларация от общината, съгласно която било
удостоверено, че процесният имот не бил държавна собственост. Посочват, че
получили строително разрешение № ********** на Общински народен съвет за
построяване на обект „стоматологичен кабинет”. Молят за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Л.Е.К., чрез назначения особен
представител адв. С.В.Д., със становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва ищецът да е собственик на процесната реалната част от имота, като тя не
била описани със своите граници, не бил налице и титул за собственост.
Възразява срещу искането за отмяна на нотариалните актове за собственост. Моли
за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника Д.Г.Б..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С
решение № 108 на Изпълкома на Градски народен съвет, взето с протокол № 24 от 10.07.1956
г. е разрешено да се снабдят, съгласно §1 и 2 от Указ № 141 от Президиума на
Народното събрание („Известия”, бр.31/ 1954 г.), с нотариални актове за
собственост на застроените с жилища държавни дворни места, следните граждани:
наследници на Н. Г. Б. от гр. Пловдив, за парцел * в кв.* по плана на гр.
Пловдив с площ от 300 кв.м., при
граници: от две страни: улици „******” и „********”, ГНС и П. К.
Видно
от декларация от 17.12.1954 г., подписана от наследниците на Н. Г. Б., се
установява, че наследодателят на деклараторите през **** г. е заел общинско
място на ул. „*******” № *, съставляващо парцел **** от кв.* Б., при съседи П.
К., К.... и улица, върху което заето място през **** г. е построил жилищна
постройка, състояща се от две стаи, която от деня на застрояването й се
използва за жилищни нужди на семейството.
С
писмо № *** от 16.01.1958 г. на Градски народен съвет, отдел „Комун.
Стопанство” е разпоредено на основание §1 и 2 от Указ № 141 на Президиума на
Народното събрание за ликвидиране отношенията по законите за уреждане
собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници
(Известия, бр.31/1954 г.), на Нотариус при Пловдивски народен съд, да се издаде
на името на наследниците на Н. Г. Б., нотариален акт за собственост на имот № ***,
предградие ****** по плана на гр. Пловдив от
300 кв.м., при граници: от две страни улици „*********” и „********”, ГНС и
П. К.
От
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по укази №
***** и № *****, с № ***** се установява, че в полза на З. Н. С., Ц. Н. У. и Д.
Н. Б., в качеството им на наследници на Н. Г. Б., бивш жител ***, е признато
правото на собственост върху дворно място, находящо се в гр. Пловдив,
съставляващо имот № * от квартал *, на предградието ******, от 300 кв.м., при граници: от две страните
улици и П К, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50 кв.м.
Със
заповед № ********* на ***** на Община Пловдив, е одобрено изменение на ПУП –
ПРЗ на част от кв.* по плана на кв. *******, гр. Пловдив, като се променя
уличната регулация по бул. „*******” с обхвата на ПИ № **** и ПИ № ****; от №
**** се образува нов УПИ ****, жилищно
застрояване с ново ниско и високо застрояване, свързано с застрояването на
УПИ II.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № *******
се установява, че С. Б. Т. е призната за собственик по давност и наследство на
следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от дворно място,
представляващо имот пл. № ****, кв.* по плана на гр. Пловдив, включен в парцел
II-жилищно строителство с площ от 456 кв.м., при граници на имота: ул. „********”,
ул. „*******”, ведно с построените в имота две полумасивни жилищни сгради.
От нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **********,
се установява, че С.А.Б., Н.Д. Б., А. Д. Б., Г. Д. Б., Й.Д.Б. – всички
наследници на Д. Н. Б., са собственици по давностно владение и наследство на
следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 456 кв.м., съставляващо
имот пл. № **** от кв. * по плана на гр. Пловдив, кв. **********, ведно с
построените в имота две полумасивни стари жилищни сгради, при граници: ул. „**********”,
ул. „**********” и П К. По делото е наличен като писмено доказателство и
протоколът по н.д. № 4593/1991 г., от който се установява, че за съставянето на
нотариалния акт са разпитани трима свидетели.
Със завещание от ******* С. А.Б. завещава всичкото си движимо и недвижимо
имущество на ****** си Й.Д.Б. и ****си А. Д. Б. по равни части.
С нотариално завещание № *******,
вписано в СВ Пловдив под акт № *******от *******г. С. Б. Т. завещава на П.Г.Б.
и Й.Д.Г. при равни права следния свой недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част
от поземлен имот пл.№ ****, участващ в УПИ .****, кв.* по регулационния план на
кв. „*******”, гр. Пловдив, одобрен със Заповед № *******г., целият с обща площ
от 490 кв.м. по скица и 456 кв.м. по нотариален акт № *******, ведно с
построените в ПИ сгради – жилище от 18 кв.м., навес с оградни стени с площ от
10 кв.м., при граници на имота: от две страни улици, УПИ *******и имот № ****.
Със скица проект за изменение на
КК за поземлен имот с идентификатор № ******* се образуват два нови проектни
имота – ПИ с идентификатор № ******* с площ от 209 кв.м., отразен като собственост
на Община Пловдив и ПИ с идентификатор № *******, отразен като собственост на
наследниците на Н. Г. Б..
Видно от удостоверение вх. № *******
на ******* на СГКК гр. Пловдив, не е приет проект за изменение на КК и КР за
обект ПИ с идентификатор № *******, тъй като е налице спор за материално право.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № *******, издадено от Община Пловдив, район Южен, Д. Н. Б. е
починал на *******, като е оставил за свои законни наследници П.Г.Б., М.А.З., Г.А.Б.,
Г. Д. Б., К.П.Б., Д.Г.Б. – М., Т.Г.Б. и Й.Д.Г.. Един от наследниците на Д. Н.
Б. – неговият ***Н.Д. Б. е починал на 10.07.1994 г., като е оставил за свои
наследници своите деца – ******Т. Н. Б., починала на 13.06.2017 г. и *** Е. Н.
Б., починал на *******. Видно от удостоверения за наследници на Т. Н. Б. и Е. Н.
Б., техен единствен наследник е тяхната ****Л.Е.К..
От удостоверение изх. № ****г. се
установява, че имотът, собственост на наследниците на Н. Г. Б. с пл. № ****,
парцел II-жилищно строителство по плана на ********* – север, целият застроен и
незастроен с площ от 456 кв.м., намиращ се на ул. „**********” № **, ведно с
построените с него жилищни сгради, има базисна пазарна цена 70222 лв.
От удостоверение изх. № *******
г., издадено от „Пловдивинвест” ЕАД се установява, че имотът, собственост на
наследници на С. А. *** и представляващ
1/5 идеална част от дворно място с площ от 456 кв.м., представляващо имот пл.№
****, кв.* по плана на ****** север, ведно с построените в дворното място две
жилищни сгради има стойност от 36320 лв.
Видно от удостоверение изх. № ******
на *****на Район Южен, сграда с идентификатор № *******.* е съборена.
От удостоверение № ******* г. се
установява, че второ кметство при Община Пловдив удостоверява, че при направена
проверка по книгите в служба „Държавни имоти” не се оказа да има подадена
декларация от С. Б. Т. за имот на ул. „**********”
№ ** в гр. Пловдив, по чл.10 ЗОЕГПНС/ 1948 г. пред Пловдивската комисия по
чл.11 от закона. Имотът след 1948 г. не се оказа да е актуван за държавен на
друго законно основание.
С разрешение за строеж № ** от *******
г. на Общински народен съвет се разрешава строителството на временен павилион
за стоматологичен кабинет на основание чл.148 ППЗТСУ и одобрена ЧКЗР. С
протокол № * от ******** г. е дадена строителна линия и определено лива за
стоматологичен кабинет в парцел пл. № ****.
От заключението на СТЕ на вещо
лице В.Г., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на
основание чл.202 ГПК, се установява, че при проследяване на кадастралния и
регулационния статут на процесния имот по отделните планове няма съществени
изменения на границите на имота и съществуващите в него сгради. По данни от
плановете е налице съответствие между имоти пл. № * п КРП „*****” на гр.
Пловдив, одобрен със заповед № ******** и имот пл. № **** по КРП ********** на
гр. Пловдив, одобрен със заповед № ******** г., по КРП ********** на гр.
Пловдив, одобрен със заповед № *********, по КРП кв. „*******” – гр. Пловдив,
одобрен със заповед № ******* г., изменен със заповед № *******.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. От показанията на разпитаната свидетелка Б. Т. З. се
установява, че знае процесния имот, познава Д. Б. и неговите трима ****и *****.
Изяснява, че имотът представлява дворно място с къща, при граници на двора – от
ул. „*******” семейство П., от към ул. „*******” – **** М., по баща К.
Свидетелката дава сведения, че откакто се помни Б. ползват имота, като тя
самата от 1955 г. живее през една къща спрямо процесния имот. Чувала е, че
къщата е била на два етажа, но от земетресението вторият етаж паднал. Не знае
общината да има претенции за имота, никой не е притеснявал Б. В момента никой
не живее в имота.
От показанията на свидетеля М. Г.
М. се установява, че познава процесния имот, че още откакто се е родил през ****
г. е живял в съседство на имота и е израснал заедно с Н., Н. и Г. Б.. Знае от
родителите си, че в имота била построена къща още преди 1928 г., като познава
чичо М. и леля С. – ********* на Н.Н. и
Г. Изяснява, че имотът е с площ от около 500 кв.м., не е бил променян никога. В
момента никой не живеел там, мястото било буренясало. Не знае някой да е имал
претенции за имота.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР. Налице са твърдения за непълнота в кадастралните записвания по отношение
на процесната реална част с площ от 209 кв.м., като ищецът поддържа да е
собственик на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, във вр. §7, ал.1, т.4 от ПЗР на
ЗМСМА и §42 от ЗИД на ЗОС, т.е. по силата на закона. От своя страна,
ответниците са се снадбили с нотариални актове за собственост по отношение на
целия имот, понастоящем с идентификатор № ******* по КК и КР на гр. Пловдив и
считат, че са придобили процесната реална част по давностно владение, продължило
още от 1924 г. Тези обстоятелства пораждат правния интерес за ищеца от
предявяването на настоящия иск. Допълнително, налице е отказ на
административния орган – *******на СГКК гр. Пловдив за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри чрез образуването на два
самостоятелни имота от ПИ с идентификатор № *******, единият с площ от 300
кв.м. собственост на ответниците, а другият с площ от 209 кв.м. собственост на
ищцовата община. Предвид изложеното, налице е спор за материално право, който
следва да се разреши по исков път съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР. Този спор се
изразява в наличие на твърдения, че имот, собственост на ищеца е включен изцяло
в площта на друг имот, който се твърди да е собствен на ответниците. Искът по
чл.54, ал.2 ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват на правото
на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Характерът на този иск е положителен установителен иск, като правото на
собственост се установява към момента на предявяване на иска, респективно – към
момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при
условията на чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл са мотивите към т. 4 от ТР №
8/2014 г. на ОСГК на ВКС. От това следва, че правото на собственост се
установява към настоящия момент, а не към минал момент, в какъвто смисъл е била
съдебната практика преди приемане на посоченото Тълкувателно решение.
Наведеното
от общината придобивно основание намира своята опора в разпоредбата на §42 от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост
(ДВ, бр.96 от 05.11.1999 г.), съгласно която застроените и незастроените
парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство
и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон
подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините. Тази норма
предвижда трансформиране на определени имоти от частна държавна собственост в
общинска собственост, т.е. предпоставка за реализирането на придобивния способ
е преди това имотите да са били държавна собственост, да са придобити от
държавата на конкретно правно основание. Затова в доказателствена тежест на
общината е да докаже, че преди приемането на цитираната разпоредба имотът е бил
държавна собственост. Ищецът поддържа, че процесната реална част от имота е
била държавна собственост към 1958 г. на основание чл.6 Закона за собствеността
(ред. ДВ, бр.92/1951 г.), предвид факта, че към 1958 г. не са налице данни
процесната част да е частна собственост. Предвид принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът е длъжен да разгледа правния спор на
наведеното от ищеца придобивно основание. Затова от съществено значение е дали
към 1958 г., а и преди това имотът не е бил придобит от частни лица
(наследодателите на ответниците). В тази връзка следва да се разгледат
релевираните в писмения отговор възражения от страна на ответниците.
На
първо място, ответниците поддържат, че считано от 1924 г. общият им наследодателя
Н. Г. Б. е упражнявал фактическа власт по отношение на имота, включително и
процесната реална част. Този факт се установява, както от ангажираните гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите на ответниците, така и от
писмените данни – декларация от ********** на наследниците на Н. Г. Б..
Съгласно последната, наследниците на общия наследодател декларират, че през ****
г. са заели общинско място на ул. „*********”
№ *, съставляващо имот № * от кв.*, като през 1924 г. са построили жилищна
постройка за задоволяването на жилищните им нужди. Именно предвид факта на
заемането на дворното място, на основание §1 и 2 от Указ № 141 на Президиума на
Народното събрание за ликвидиране отношенията по законите за уреждане
собствеността върху общински места, дадени и заети за жилища на бездомници
(Известия, бр.31/1954 г.) е издадено решение № 108, взето с протокол № 24 от
10.07.1956 г., с което е разпоредено наследниците на Н. Г. Б. да се снабдят с
нотариален акт за собственост на застроените с жилища държавни дворни места, за имот № *, кв. * с площ от 300 кв.м. Въз основа на взетото решение на Изпълкома на
Градски народен съвет е издаден нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по укази № *****и № *****, който титулува ответниците
за собственици на 300 кв.м. от
поземления имот (този факт не се оспорва и от ищеца).
От
значение за наведеното от ответниците възражение за придобивна давност, текла
още от 1924 г. е дали процесният имот е могъл да се придобие по давност,
считано от 1924 г. до настоящия момент. За периода от 1924 г. до приемането на
Закона за собствеността през 1951 г. институтът на придобивната давност се е
регламентирал от Закона за давността (обн. ДВ, бр.23/30.01.1898 г., отменен
16.12.1951 г.), който е изисквал за придобиването на имот чрез давност, при
добросъвестно владение изтичането на 10-годишен срок, а при недобросъвестно –
20-годишен срок. В случая, се установи по делото, че праводателите на
ответниците през 1924 г. са заели държавно място. Този извод съдът формира от
основанието, на което е издаден нотариален акт през **** г. в полза на
наследодателя на ответниците, а именно - укази № *****и № ***** С първия указ
са отменени Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху
общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.101 от 1928
г.) и Закона за уреждане на собствеността върху общински места, дадени или
заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.7 от 1934 г.). С тези два закона е била
дадена възможност за уреждане на собствеността върху имотите, заети от частни
лица и застроени до 01.01.1927 г., респективно до 15.11.1934 г. Въпреки отмяната
им, с указ № *** е дадена възможност на купувачите на имотите, визирани в тях,
да уредят своето право на собственост върху тези имоти, като изплатят дължимите
от тях цени за същите в дадения им с този указ срок, като се снабдят и с
нотариален акт за имота. В цитираните специални закони - чл. 15 от Закона за издаване на нотариални актове за
собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ,
бр. 101 от 1928 г.), чл. 6 от Закона за уреждане собствеността върху общински
места, дадени или заети за жилища на бездомници, цитиран по-горе, чл. 222 ЗБОП
(ДВ, бр. 7 от 1934 г.) е налице забрана
такива имоти (заети от частни лица) да
се придобиват по давност. В този изричен смисъл е ТР № 51/30.09.1967 г., по
гр.д. З№ 17/1967 г., както и по-новата съдебна практика – определение
№12/08.01.2014 г., постановено по гр.д. № 5800/2013 г. на ВКС, II г.о. Затова единственият способ за придобиване на такъв
имот е чрез снабдяването с нотариален акт по описания по-горе ред. Ответниците,
макар са упражнявали фактическа власт по отношение на целия имот не са
придобили процесната реална част по давност заради наличието на законова
забрана за това. Предвид факта, че е издаден нотариален акт за 300 кв.м. от
дворното място, останалата част от него е била все още държавна собственост към
момента на снабдяване с нотариален акт по реда на указ № *****и указ № *****,
т.е. през **** г. От заключението на СТЕ на вещото лице Г. се установи, че
всъщност площта на целия имот не е била никога 300 кв.м., а първоначално 456
кв.м., както и снабдяването с нотариалния акт е само за част от имота, не и за
целия.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от Закона за собствеността (редакция ДВ, бр. 92 от 1951 г.)
държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така
също и имотите, които нямат друг собственик. При действието на тази законова
норма и след издаването на нотариалния акт през 1958 г. процесната реална част
от имота е нямала друг собственик, поради което е останала държавна
собственост. Това е така, доколкото праводателите на ответниците не са я придобили
по давност поради законовата забрана за това.
След
приемането на Закона за собствеността през 1951 г. ответниците също не са
придобили по давност имота, макар да са продължили да упражняват фактическа
власт по отношение на него. Това е така, доколкото в разпоредбата на чл.86 ЗС
(ред. ДВ, бр.92 от 1951 г.) е налице забрана за придобиване по давност на вещ,
която е социалистическа собственост. Този принцип е залегнал и в редакцията на
разпоредбата ДВ, бр.31 от 1990 г., съгласно която не може да се придобива по
давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Настоящата редакция на
разпоредбата – ДВ, бр. 33 от 1996 г., гласи, че не може да се придобива по
давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Това означава,
че от влизане в сила на законовата разпоредба – от 01.06.1996 г. е започнал да
тече давностният срок по отношение на вещите частна държавна или общинска
собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменение на цитираната
разпоредба. С приемането на §1 от ДР към ЗС, в сила от 01.06.2006 г. (редакция
ДВ, бр.7 от 2018 г.) давността за придобиване на имоти – частна държавна или
общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. От това следва, че периода
от изменението на разпоредбата на чл.86 ЗС до приемането на §1 от ДР към ЗС, в
сила от 01.06.2006 г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок, необходим за да
бъде придобит имотът по давност. В този смисъл е съдебната практика – решение
№17 от 29.01.2016 г., постановено по гр.д. № 3612 по описа за 2015 г. на ВКС, I
г.о., съгласни което недвижим имот, който е принадлежал на държавата не може да
бъде придобит по давност предвид установените в ЗС забрани. По въпроса „дали с
разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ, бр.46 от 2006 г.) е постановено
спиране на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна
държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996 г.,
когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС (ДВ, бр. 33 от 1996 г.), преди този
срок да изтече” е било образувано тълкувателно дело №3 /2017 г. на ОСГК на ВКС.
С ТР №3/14.02.2018 г. е отклонено предложението за постановяване на
тълкувателно решение по поставения въпрос. Върховните съдии са приели, че не са
налице противоречиви разрешения по идентични материалноправни въпроси, които да
обосноват приемането на тълкувателно решение. В практиката на ВКС еднозначно се
приема, че 31.05.2006 г. е бил последният ден, с изтичането на който недвижим
имот – частна държавна или общинска собственост, може да се придобие по давност
на основание чл.79, ал.1 ЗС с изтичането на 10-годишен давностен срок. На тази
дата давността е спряна с приемането на §1 ЗР на ЗД на ЗС, тоест десетгодишният
давностен срок, започнал да тече на 01.06.1996 г., изтича на 01.06.2006 г.,
откогато е в сила мотарориумът, установен с цитираната разпоредба и който
предвид последното изменение продължава до 31.12.2022 г.
Предвид
всички изложени по-горе съображения ответниците не са придобили по давност процесната
реална част от имота нито към датата на снабдяване с констативните нотариални
актове през 1991 г., нито към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция.
От
всички ангажирани по делото доказателства, се установи, че ищцовата община е
придобила процесния имот на соченото от нея законово основание. Безспорно е, че
имотът е отреден за жилищно строителство, поради което попада в хипотезата на
§42 от ЗИД към ЗОС. Съдът не споделя доводите на ответниците, че издадените от
общината удостоверения, че имотът не бил общински, водят до извода, че
процесната реална част не е собственост на ищеца. Това е така, доколкото тези
удостоверения са издадени на база дали за имота е издаван акт за държавна/
респ. общинска собственост. Фактът, че за имота не е издаван АДС или АОС не
означава, че той не е бил собственост на държавата, а впоследствие и на
общината, доколкото тези актове имат само декларативен характер и не създават
права за правоимащите.
Предвид всички
изложени по-горе съображения, следва предявеният иск да се уважи, като се
установи в отношенията между страните, че процесната реална част от ПИ с
идентификатор № ******* с площ от 209 кв.м. е собственост на ищцовата община,
като е налице непълнота в кадастралната карта.
Като
последица от уважаването на предявения иск подлежат на отмяна по реда на
чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № ******* и нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство № *********** в частта,
надвишаваща действително притежаваната част от имота с площ от 300 кв.м. По
този ред не би могло да бъдат отменени завещанията от 1996 г. и 2005 г., както
претендира ищецът. По този ред могат се отменят единствено констативните
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Доколкото завещателните
разпореждания по своя характер за едностранни правни сделки, то те не подлежат
на отмяна и не попадат в приложното поле на чл.537, ал.2 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право
на разноски има ищецът. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ
размер от 1072,60 лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК,
поради което ответниците следва да бъдат задължени да ги заплатят на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Л.Е.К., ЕГН: **********, адрес: ***, П.Г.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***, М.А.З., ЕГН: **********, адрес: ***, Г.А.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***, К.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Г.Б.-М., ЕГН: **********,
адрес: ***, Т.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: *** и Й.Д.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, ЕИК: *********, адрес:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, е
собственик на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, във вр. §7, ал.1, т.4 от
ПЗР на ЗМСМА и §42 от ЗИД на ЗОС, по силата на закона, на реална част от ПИ с
идентификатор № ******* по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *************
на ИД на АГКК, целият с площ от 509 кв.м., находящ се в гр. ******, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), при граници: поземлени имоти с идентификатори № **********,
№ ********, № ********.**** и № **********, която реална част представлява новообразуван поземлен имот с проектен
идентификатор № ******* с площ от 209 кв.м., при граници на новообразувания
имот: поземлени имоти с идентификатори № *********, № *********, № *******, № *********,
отразен на скица приложение № 3 към
заключението на СТЕ на вещо лице В.Г., на л. 210 от делото, която представлява неразделна част от настоящото решение.
ОТМЕНЯ на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № ******* и нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство № *********** В ЧАСТТА, надвишаваща действително
притежаваната част от имот с идентификатор № *******, номер от предходен план:
пл. № ****, кв. 6, с площ от 300 кв.м.
ОСЪЖДА Л.Е.К., ЕГН: **********, адрес: ***, П.Г.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***, М.А.З., ЕГН: **********, адрес: ***, Г.А.Б., ЕГН: **********,
адрес: ***, К.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Г.Б.-М., ЕГН: **********,
адрес: ***, Т.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: *** и Й.Д.Г., ЕГН: **********,
адрес: *** да заплатят на Община Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1
сумата от 1072,60 лв. (хиляда седемдесет и два лева и
шестдесет стотинки) – разноски пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.