Определение по дело №160/2019 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №...

гр.Враца, 29.10.2020г.

 

Врачанският окръжен съд  търговско   отделение в  открито  заседание на  29.09.2020 г.     в състав:

Председател:Пенка П.Петрова

 

При секретаря  Галина Емилова

като разгледа докладваното от съдията Пенка Петрова търговско        дело №160     по описа за  2019  г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.692 ал.2 и сл. от ТЗ.

Р.С.Т. - временен синдик на ДЛЪЖНИКА „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., е представила по делото с молба вх.№3626 от 09.06.2020г. Списък на приети вземания, предявени  по чл. 685 ал.1 ТЗ. Списъкът е входиран в АВ със заявление №20200604114233 и е вписан с №20200610093738.

По делото в срока по чл.690 ал.1 ТЗ, са постъпили следните възражения:

1. Възражение с Входящ № 3837 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И. с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на вземанията в списъка на приетите вземания на Националната агенция за приходите в размер общо на 419,173.21 лв., от които:

а)      Публични вземания за данъци и осигурителни вноски в размер общо на 418,952.59 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ;

б)      Лихви върху горните вземания след датата на откриване на производството по несъстоятелност в размер общо на 220.62 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

2. Възражение с Входящ № 3839 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на вземанията в списъка на приетите вземания на "Хета асет резолюшън ауто България” ЕООД, ЕИК *** в размер общо на 221,919.00 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, от които:

а)      Дължима сума по договор за финансов лизинг № *********, представляваща сбор от неплатени вноски, наказателни лихви, префактурирани разходи, съдебни разходи, държ такси, адвокатски хонорари и др. в размер общо на 186,015.98 лв.;

б)      Дължима сума по договор за финансов лизинг № *********, представляваща сбор от неплатени вноски, наказателни лихви, префактурирани разходи, съдебни разходи, държ такси и др. в размер общо на 35,453.02 лв.;

в)      Юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв.

Твърди, че така приетите вземания са погасени по давност, за което прави изрично възражение.

3. Възражение с Входящ № 3841 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на вземанията в списъка на приетите вземания на "Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК *** в размер общо на 6,494,457.64 лв., произтичащи от Договор за банков кредит от 31.07.2008 г, изп. лист от 01.12.2015 год. по гр.д. 73085/2015 год. на СРС и изп. лист от 27.03.2019 год. по гр.д. 13544/2019 год. на СРС, включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т, 1 ТЗ.

Длъжникът твърди, че вземанията на банката по Договор за банков кредит от 31.07.2008 год. са погасени по давност, като впоследствие са отписани от счетоводството на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Освен това част от приетите вземанията са с предмет на висящи съдебни спорове между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (в несъстоятелност).

4. Възражение с Входящ № 3878 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на вземанията в списъка на приетите вземания на "Нелко 22“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *** в размер общо на 1,707,834.19 лв., от които:

а)      Дължими суми (главница, лихви, неустойки) по Договор за временна финансова помощ от 01.08.2010 год, и анекс № 1 от 04.05.2015 год. до 14.01.2020 год. в размер общо на 1,702,866.01 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;

б)      Лихви върху главницата по договор за временна финансова помощ от 01.08.2010 и анекс № 1 от 14.01.2020 год. до 04,03.2020 год. в размер общо на 4,968.18 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Твърди, че горепосочените вземания са погасени по давност, за което прави изрично възражение.

Вън от това твърди, че  „Нелко 22“ ООД (н.) не е предавало на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н.) никакви суми по Договор за временна финансова помощ от 01.08.2010год.

5 Възражение с Входящ № 3875 от 17.06.2020г., подадено от В.М.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на предявените от нея вземания в размер на 89 766.60 лв. в списъка на приетите вземания с предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Легитимира се, като кредитор с включено вземане в списъка на приетите вземания.

6. Възражение с Входящ № 3876 от 17.06.2020г, подадено от В.Й.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на предявените от нея вземания в размер на 89 766.60 лв. в списъка на приетите вземания с предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Легитимира се, като кредитор с включено вземане в списъка на приетите вземания.

7. Възражение с Входящ № 3904 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение №196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., с което оспорва включването в списъка на приетите вземания на вземанията на „КАН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано          от        Н.А.К. в общ размер на 9 360 851,73 лева, от които:

І. Вземания в общ размер на 598 733,33 лева, произтичащи от договор за временна финансова помощ от 09.11.2005 г. и анекс от 09.07.2009 г. към него, сключени между „КАН“ ЕООД и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, които вземания представляват:

1. сума в размер на 560 000 лева, представляваща главница и капитализирани лихви до 09.07.2019 г.,

2. сума в размер на 38 733,33 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 560 000 лева за периода от 10.07.2019 г. до 14.03.2020 г. (34 066,67 лева за периода от 10.07.2019 г. до 13.02.2020 г. и 4 666,66 лева за периода от 14.02.2020 г. до 14.03.2020 г.) и

ІІ. Вземания в общ размер на 4 480 000 евро в левовата равностойност на 8 762 118,40 лева, произтичащи от предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012 г., допълнително споразумение от 30.11.2012 г. и анекс от 01.12.2015 г. към него, сключени между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“, Британски вирджински острови, и договор за цесия от 16.09.2019 г., сключен между „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“ и „КАН“ ЕООД, които вземания представляват:

1. сумата от 480 000 евро, представляваща неустойка по чл. 4.6. от предварителния договор за неизпълнение на задължението на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за прехвърляне на имота, предмет на договора, в уговорения в допълнително споразумение от 01.12.2015 г. срок — до 30.11.2015 г.,

2. сумата от 4 000 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за прехвърляне на имота, предмет на предварителния договор, в уговорения с анекс от 01.12.2015 г. срок — до 20.01.2019 г., изчислена като 100 % от продажната цена на имота — 4 000 000 евро.

8. Възражение с Входящ № 3905 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение № 196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., с което оспорва включването в списъка на приетите вземания на вземанията на "ПЕРКРЕМИ ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Д. И. П., към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 1 260 709,20 лева.

9. Възражение с Входящ № 3906 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение № 196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., с което оспорва включването в списъка на приетите вземания на вземанията на:

1. В.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 89 766,60 лева и

2. В.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 89 766,60 лева.

„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност се легитимира, като кредитор с включено вземане в списъка на приетите вземания.

10. Възражение с Входящ № 3918 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от Националната агенция за приходите, гр. ***, представлявана от В. П.- директор на Дирекция „Държавни вземания"

Синдикът е предвидил поредност на удовлетворяване на предявените публични вземания по чл. 722, ал. 1, т. 6 от Търговския закон /за вземанията за главници, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу дружеството/ и по чл. 722, ал. 1, т. 9 от същия закон - за вземанията за лихви, възникнали след посочената дата.

Към молба с изх. № М-24-04-511/19#27/11.03.2020 г. е приложено заверено копие от Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 26928-000003/08.05.2015 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, видно от което за обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу длъжника, установени е подробно изброени в приложена към молбата справка за размера на обезпечените вземания срещу “ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД изпълнителни основания - справки-декларации по ЗДДС, подробно индивидуализирани в молбата за предявяване, впоследствие обхванати от Ревизионен акт № Р-22221215006706-091-001/27.04.2016 г., издаден от ТД на НАП - София, са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, суми, предоставени за доверително управление, находящи се в изброени в постановлението 29 броя търговски банки.

Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Видно от приложено към молба с изх. № М-24-04- 511/19#27/11.03.2020 г. Удостоверение № 1334562/26.02.2020 г., издадено от Централния регистър на особените залози /приложение № 30 от молбата/, цитираното постановление за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК е вписано по партидата на длъжника в ЦРОЗ под № 2015060101498.

 

Съдът прие възраженията за допустими, като предявени в преклузивния срок, визиран в нормата на чл.690 ал.1 ТЗ от правно легитимирани лица.

С разпореждане №277/26.06.2020 г., съдът на основание чл.690 ал.2 от ТЗ даде 3-дневен срок на временния синдик на длъжника Р.С.Т. за становище по постъпилите възражения от деня на получаването им, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждането им. Насрочи и открито съдебно заседание за разглеждане на постъпилите възражение срещу списъка на синдика, обявен в търговския регистър под №20200610093738.

На 31.07.2020г. синдикът е депозирал писмени становища по всяко едно от възраженията.

 

Съдът след като се запозна с депозираните възражения, постъпилите по тях становища от временния синдик, както и становището на кредиторите, чиито приети вземания са оспорени прие следното:

1.По възражение с Входящ № 3837 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И. с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването в списъка на приетите вземания на предявените от Националната агенция за приходите вземания в размер общо на 419,173.21 лв., от които:

а)      Публични вземания за данъци и осигурителни вноски в размер общо на 418,952.59 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ;

б)      Лихви върху горните вземания след датата на откриване на производството по несъстоятелност в размер общо на 220.62 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Твърди, че в случая всички публични вземания, включени в Списъка, са погасени поради изтичането на 5-годишна погасителна давност, тъй като от възникването на съответните задължения до предявяването на вземанията не са настъпвали основанията за спиране или прекъсване на давността, предвидени в разпоредбата на чл. 172 ДОПК.

Отделно от горното по отношение на публичните вземания за м. 12.2009 год. е изтекла и абсолютната 10-годишна погасителна давност.

С депозираното становище временният синдик посочва, че синдикът е длъжен да включи вземанията на НАП в изготвения списък на предявени и приети вземания по реда на чл. 686 от ТЗ, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.

Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността се спира при налагането на обезпечителни мерки. Изрично в Молбата за предявяване на вземания НАП е приложил и Постановление за налагане на обезпечителни мерки. изх. № 26928-000003/08.05.2015 г.. ведно със Съобщение изх. № 26928-000005/08.05.2015 г.. издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което постановление са наложени обезпечителни мерки и е изпълнено условието за спиране на давността;

Становището на синдика е, че за вземанията за м. 12.2009 г. не е изтекъл и абсолютния 10 годишен давностен срок. Вземането е възникнало през м. 12.2009г. и е следвало да бъде заплатено през м. 01.2010 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.“ Т.е. за тези публични вземания давностният срок започва да тече от 01.01.2011г. и техният давностен срок също е спрян с цитираното в т. 2 Постановление за налагане на обезпечителни мерки.

 В съдебно заседание процесуалният представител на НАП оспорва възражението и представя 4 бр. постановления за налагане на обезпечителни мерки, с които се прекъсва и спира давността.

Съдът намира за неоснователно възражението на длъжника против включването на вземанията на НАП в списъка на приетите вземания, по следните съображения:

Разпоредбата на  чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК предвижда, че давността  спира с налагането на обезпечителни мерки. Към молбата за предявяване на вземания НАП е приложил Постановление за налагане на обезпечителни мерки. изх. № 26928-000003/08.05.2015 г.. ведно със Съобщение изх. № 26928-000005/08.05.2015 г.. издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП София, с което постановление са наложени обезпечителни мерки. От процесуалния представител на НАП в с.з. са представени допълнително още три постановления за налагане на обезпечителни мерки - Постановление с изх. № С 190006-022-0094060/14.10.2019 г.. постановление с изх. №53-06-566 от 09.05.2013г и постановление с изх. №187700-510/04.05.2011г. От всички тези постановления се вижда, че давността многократно е спирана и към момента на предявяването на вземанията, същите не са погасени по давност.

Неоснователно е и възражението на длъжника за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на вземанията за м. 12.2009г. Вземането касае задължения за м. 12.2009г., които е следвало да бъдат заплатени през м. 01.2010 г. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК "С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа." От горното е видно, че давностния срок за това вземане тече от 01.01.2011г и към датата на предявяване на вземането и включването му в списъка на приетите вземания абсолютната давност не е изтекла.

С оглед на гореизложеното ще следва да бъде оставено без уважение възражението на длъжника против включването в списъка на приетите вземания на предявените от НАП вземания в общ размер от 419,173.21 лв., от които:      Публични вземания за данъци и осигурителни вноски в размер общо на 418,952.59 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ и Лихви върху горните вземания след датата на откриване на производството по несъстоятелност в размер общо на 220.62 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

 

2. По възражение с Входящ № 3839 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на вземанията в списъка на приетите вземания на "Хета асет резолюшън ауто България” ЕООД, ЕИК *** в размер общо на 221,919.00 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, от които:

а)      Дължима сума по договор за финансов лизинг № *********, представляваща сбор от неплатени вноски, наказателни лихви, префактурирани разходи, съдебни разходи, държавни такси, адвокатски хонорари и др. в размер общо на 186,015.98 лв.;

б)      Дължима сума по договор за финансов лизинг № *********, представляваща сбор от неплатени вноски, наказателни лихви, префактурирани разходи, съдебни разходи, държавни такси и др. в размер общо на 35,453.02 лв.;

в)      Юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв.

Твърди, че така приетите вземания са погасени по давност, за което прави изрично възражение.

Според длъжника Двата договора за финансов лизинг, посочени по-горе, са сключени между „Хипо алпе- адриа-аутолизинг“ ЕООД (фирмата на кредитора към момента на сключването на договора, промяната на която на „Хета асет резолюшън ауто България" ЕООД е вписана в ТР на 28.01.2015 год.) и длъжника.

И двата договора са със срок на действие до 31.08.2012 год. Това е възможно най- късната дата, от която е започнала да тече общата 5-годишна погасителна давност по отношение на главниците по вземанията по двата лизингова договора, както и 3- годишната погасителна давност по отношение на лихвите.

От 31.08.2012 год. до настоящия момент „Хета асет резолюшън ауто България" ЕООД не е предприел действия, които да доведат до спиране или до прекъсване на погасителната давност по отношение на тези вземания, поради което същата е изтекла не по-късно от 31.08.2017 год.

 

Становището на синдика е, че възражението е неоснователно, тъй като синдикът е длъжен да включи вземанията на „Хета асет резолюшън ауто България" ЕООД ЕИК *** в изготвения списък на предявени и приети вземания по реда на чл. 686 от ТЗ, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Несъстоятелно е и твърдението на длъжника, че „Хета асет резолюшън ауто България" ЕООД не е предприел действия да доведат до спиране или прекъсване на погасителната давност на тези вземания. Към предявеното вземане са приложени плащания и към PC гр. Костинброд, разпореждане на ОС София, по г.д.27/2016 г., доказващи заведени дела срещу длъжника „Грифон Естейтс България’' ЕООД.

 

От процесуалния представител на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД е постъпило писмено становище с вх. №5358/03.04.2020г., с което оспорва твърдението на длъжника, че вземанията на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, включени в списъка на приетите вземания  на кредиторите на „Грифон Естейтс България’' ЕООД са погасени по давност.

Изложени са подробни съображения относно начина на възникване на предявените вземания.

Договор за Финансов лизинг № ********* е сключен на 05.08.2008 г. между „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (с предишно наименование „ХИПО АППЕ - АДРИА - АУТОЛИЗИНГ“ ООД), в качеството на „ЛИЗИНГОДАТЕЛ“ и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на „ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛ“. За обезпечаване на вземанията на ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ, произтичащи от Договора по т. 1, на 05.08.2008 г. от страна на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД без протест и без разноски са издадени 4 бр. (четири броя) Записа на заповед, авалирани, при условията, при които са издадени, от В.Д.Й., всеки от които за сума в размер на 21 294.24 EUR (двадесет и една хиляди двеста деветдесет и четири евро и двадесет и четири евроцента) и с падежи, съответно на 01.08.2009г., 01.09.2009 г., 01.09.2010 г. и 01.09.2011г.

Въз основа на Записа на заповед с падеж на 01.09.2010 г., КРЕДИТОРЪТ се е сдобил със Заповед № 521 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Изпълнителен лист, издадени на 11.09.2013 г. по частно гражданско дело № 553/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд, IV състав, с които „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.Д.Й. са осъдени да заплатят солидарно следните суми:

1. сума в общ размер на 21 294.24 EUR (двадесет и една хиляди двеста деветдесет и четири евро и двадесет и четири евроцента), представляваща предявена главница по горепосочения Запис на заповед, ведно  със законна лихва върху сумата по т. 3.1., считано от 03.09.2013 г. до окончателното изплащане на вземането;

2. сума в размер на 832.96 BGN (осемстотин тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото.

3. сума в размер на 866.48 BGN (осемстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и по Молба на КРЕДИТОРА срещу ДЛЪЖНИЦИТЕ при ЧСИ Н. М. с регистрационен № 841 в КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, е образувано изпълнително производство под № 6780/2015 г. по негов опис. Изпълнителното производство е спряно по отношение на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Разпореждане на ЧСИ М. от 15.06.2020 г.

Въз основа на два броя Записа на заповед с падежи на 01.09.2008 г. и на 01.09.2009г., КРЕДИТОРЪТ се е сдобил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, издадени на 12.11.2010 г. по частно гражданско дело № 53366/2010 г. по описа на Районен съд - гр. София, Първо гражданско отделение, 45-ти състав, с които „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.Д.Й. са осъдени да заплатят солидарно следните суми, а именно:

1.      сума в размер на 20 967.78 EUR (двадесет хиляди деветстотин шестдесет и седем евро и седемдесет и осем евроцента), главница, дължима по Запис на заповед с падеж 01.09.2009 г.

2.      сума в размер на 21 294.24 EUR (двадесет и една хиляди двеста деветдесет и четири евро и двадесет и четири евроцента), главница, дължима по Запис на заповед с падеж 01.09.2008 г.

3.      законна лихва върху главниците по т. 5.1. и т. 5.2., считано от 05.11.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.

4.      сума в размер на 1749.15 BGN (хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и петнадесет стотинки), представляваща разноски по делото.

Въз основа на горепосочените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, и по Молба на КРЕДИТОРА срещу ДЛЪЖНИЦИТЕ при ЧСИ Г. С. Д. с регистрационен № 781 на КМСИ и Район на действие Софийски градски съд е образувано изпълнително производство под № 1179/2010 г. по негов опис, прекратено с Резолюция (върху изпълнителния лист) от 10.08.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на Изпълнителния лист и Заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 53366/2010 г. по описа на Районен съд - гр. София, Първо гражданско отделение, 45-ти състав, е образувано ново изпълнително производство под № 668/2020 г. по описа на ЧСИ Р. М. В., с per. № 790 на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България срещу В.Д.Й..

За установяване на горепосочените вземания на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са предявени искове с правно основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 535 от Търговския закон, като за разглеждането на същите е образувано търговско дело № 5357/2011 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, TO, VI- 18 състав. С Решение от 30.10.2012 г., постановено по делото, съдът е уважил предявените установителни искове по отношение на вземанията на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - АУТОЛИЗИНГ“ ООД) от „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.Д.Й..

Договор за финансов лизинг № ********* е сключен на 18.01.2008 г. между „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (с предишно наименование „ХИПО АППЕ - АДРИА - АУТОЛИЗИНГ“ ООД), в качеството на „ЛИЗИНГОДАТЕЛ“ и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на „ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛ“.

За обезпечаване на вземанията на ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ, произтичащи от Договора по т. 1, на 18.01.2008 г. от страна на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД без протест и без разноски са издадени 4 бр. (четири броя) Записа на заповед, авалирани, при условията, при които са издадени, от В.М.Д., всеки от които за сума в размер на 9 964.80 EUR (девет хиляди деветстотин шестдесет и четири евро и осемдесет евроцента) и с падежи, съответно на 01.03.2008 г., 01.03.2009 г., 01.03.2010 г. и 01.03.2011 г.

Въз основа на Записа на заповед с падеж на 01.03.2011 г., КРЕДИТОРЪТ се е сдобил със Заповед № 64 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Изпълнителен лист, издадени на 10.02.2014 г. по частно гражданско дело № 64/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд, IV състав, с които „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.М.Д. са осъдени да заплатят солидарно следните суми, а именно:

1.      сума в общ размер на 9 964.80 EUR (девет хиляди деветстотин шестдесет и четири евро и осемдесет евроцента), представляваща предявена главница по горепосочения Запис на заповед.

2.      законна лихва върху сумата по т. 3.1., считано от 04.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането.

3.      сума в размер на 389.79 BGN (триста осемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото.

4.      сума в размер на 639.79 BGN (шестстотин тридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и по Молба на КРЕДИТОРА срещу ДЛЪЖНИЦИТЕ при ЧСИ С. Б. Я. с регистрационен № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България и Район на действие Софийски градски е образувано изпълнително производство под № 3376/2015 г. по негов опис. Изпълнителното производство е спряно по отношение на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на основание чл. 638, ал. 1 от Търговския закон с Постановление на ЧСИ Я. от 27.02.2020 г.

Според процесуалния представител на кредитора "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи /Тълкувателно решение от 26 юни 2015 год. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Тъй като вземанията, за събиране на които са образувани по изпълнителни дела № 6780/2015 г. по описа на ЧСИ М. и № 3376/2015 г., ЧСИ Я., произтичат от Запис на заповед давността е тригодишна извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След като към настоящия момент и двете изпълнителни дела не са прекратени на това основание, то единственият възможен извод е, че през периоди не по-дълги от две години взискателят е искал и са били извършвани изпълнителни действия, т.е. до спирането на изпълнителните производства давността е била прекъсвана многократно и вземанията на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не са погасени до момента.

По изпълнително дело № 1179/2010 г. по описа на ЧСИ Д. също многократно са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Посоченото изпълнително дело е прекатено на 10.08.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие е извършено през 2016 г. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Тъй като това вземане на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е установено с Решение от 30.10.2012 г., постановено по търговско дело № 5357/2011 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, на основание чл. 117, ал. 2 от закона за задълженията и договорите давността е петгодишна. Прекъсната е последно през 2016 г. и към настоящия момент вземането, обективирано в Изпълнителен лист, издаден на 10.02.2014 г. по частно гражданско дело № 64/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд, не е погасено по давност.

Съдът намира възражението на длъжника за частично основателно.

От представените към молбата за предявяване на вземанията многобройни доказателства, както и тези приложени към писменото становище с вх. №5358/03.08.2020г безспорно се установява, че между „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (с предишно наименование „ХИПО АППЕ - АДРИА - АУТОЛИЗИНГ“ ООД), в качеството на „ЛИЗИНГОДАТЕЛ“ и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на „ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛ“ са сключени два договора за финансов лизинг № ********* от 18.01.2008 г. и № ********* от 05.08.2008 г. Тези обстоятелства не се оспорват от длъжника.

От представените договори и записи на заповед безспорно се установява, че за обезпечаване на вземанията на ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ, произтичащи от № *********, сключен на 05.08.2008 г. от страна на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД без протест и без разноски са издадени 4 бр. (четири броя) Записа на заповед, авалирани, при условията, при които са издадени, от В.Д.Й., всеки от които за сума в размер на 21 294.24 EUR (двадесет и една хиляди двеста деветдесет и четири евро и двадесет и четири евроцента) и с падежи, съответно на 01.08.2009г., 01.09.2009 г., 01.09.2010 г. и 01.09.2011г., а за  обезпечаване на вземанията на ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ, произтичащи от Договор за финансов лизинг № ********* сключен на 18.01.2008 г. от страна на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД без протест и без разноски са издадени 4 бр. (четири броя) Записа на заповед, авалирани, при условията, при които са издадени, от В.М.Д., всеки от които за сума в размер на 9 964.80 EUR (девет хиляди деветстотин шестдесет и четири евро и осемдесет евроцента) и с падежи, съответно на 01.03.2008 г., 01.03.2009 г., 01.03.2010 г. и 01.03.2011 г.

Въз основа на горепосочените записи на заповед лизингодателят се снабдил със Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листа, въз основа на които са образувани изпълнителни дела № 6780/2015 г. по описа на ЧСИ М.,  № 3376/2015 г., ЧСИ Я. и изпълнително производство под № 668/2020 г. по описа на ЧСИ Р. М. В.. Към датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, така посочените изпълнителни дела не са били прекратени, поради което съдът приема, че вземанията, предмет на тези изпълнителни дела не са погасени по давност.

Видно от молбата за предявяване  на вземанията освен вземанията, предмет на  горепосочените изпълнителни дела се претендират и други вземания.

По договор за финансов лизинг № *********,  сключен на 05.08.2008 г.

 Претендира се сумата от  38 539,34лева, представляващи наказателни лихви. В табличен вид са представени данни относно падежните дати на вземанията за наказателна лихва, размера им и номера на фактурите. От представената таблица е видно, че претендираните наказателни лихви са начислени до 30.11.2012г и съответно за тях е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа им са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за тяхното принудително събиране .

Претендира се сумата от 23 003,18лева, представляваща "префактурирани разходи", дължими на основание т.7.1 от Общите условия на договора. В табличен вид са представени данни относно падежните дати на префактурираните вземанията, размера им и номера на фактурите. По отношение на фактурираните до 14.02.2015г  разходи в размер на 16 706,63лева е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа им са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за тяхното принудително събиране.

Претендира се и сумата от  774,51лева, представляваща  начислени такси за изпратени от страна на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД до „Грифон Естейтс България’' ЕООД  напомнителни писма. В табличен вид са представени данни относно падежните дати на таксите, размера им и номера на фактурите. По отношение на всички е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа им са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за тяхното принудително събиране.

При това положение ще следва да бъде редуцирана сумата на  приетите вземания по договор за финасов лизиг № ********* от 05.08.2008 г. със сумата от  56 020,48лева, която съставлява сбор  от сумите 38 539,34лева, 16 706,63лева и 774,51лева.

По договор за финансов лизинг № *********,  сключен на 18.01.2008 г.

Претендира се сумата от  5 173,17лева, представляващи наказателни лихви. В табличен вид са представени данни относно падежните дати на вземанията за наказателна лихва, размера им и номера на фактурите. От представената таблица е видно, че претендираните наказателни лихви са начислени до 29.04.2011г и съответно за тях е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа им са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за тяхното принудително събиране .

Претендира се сумата от 1 305,44лева, представляваща "префактурирани разходи", дължими на основание т.7.1 от Общите условия на договора. В табличен вид са представени данни относно падежните дати на префактурираните вземанията, размера им и номера на фактурите. По отношение на тези  разходи е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа им са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за тяхното принудително събиране.

Претендира се и сумата от  352,05лева, представляваща  начислени такси за изпратени от страна на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД до „Грифон Естейтс България’' ЕООД  напомнителни писма. В табличен вид са представени данни относно падежните дати на таксите, размера им и номера на фактурите. По отношение на всички е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа им са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за тяхното принудително събиране.

Претендира се и сумата от  840,00лева, представляваща  начислена на 19.05.2011г такса от страна на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД за връщане на владението върху лизинговия обект  напомнителни писма. По отношение на същата е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа й са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за принудително й събиране.

Претендира се сумата от 60лева за изготвяне на експертиза, фактурирана от "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД на „Грифон Естейтс България’' ЕООД  с фактура от 17.07.2011г. По отношение на същата е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа й са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за принудително й събиране.

Претендира се и сумата от 520,24лева, представляваща данък МПС за 2011г за лизинговия обект по договор № ********* от 18.01.2008 г., обективирана в сметка №**********, издадена на 28.05.2011г от  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД на „Грифон Естейтс България’' ЕООД . По отношение на същата е изтекла погасителната давност, тъй като от падежа й са изминали повече от 5г., а от страна на  "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са представени доказателства за предприемане на действия за принудително й събиране.

При това положение ще следва да  бъде намалена сумата на  приетите вземания по договор за финансов лизинг  № ********* от 18.01.2008 г.. със сумата от  8 251,90лева, която съставлява сбор от сумите 5 173,17лева, 1 305,44лева, 352,05лева, 840,00лева, 60лева  и 520,24лева.

 

3. По Възражение с Входящ № 3841 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на вземанията в списъка на приетите вземания на "Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК *** в размер общо на 6 494 457.64 лв., произтичащи от Договор за банков кредит от 31.07.2008 г, изп. лист от 01.12.2015 год. по гр.д. 73085/2015 год. на СРС и изп. лист от 27.03.2019 год. по гр.д. 13544/2019 год. на СРС, включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Длъжникът твърди, че вземанията на банката по Договор за банков кредит от 31.07.2008 год. са погасени по давност, като впоследствие са отписани от счетоводството на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Освен това част от приетите вземанията са предмет на висящи съдебни спорове между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (в несъстоятелност).

Синдикът счита възражението за неоснователно.

Съгласно анекс 6 към договора за банков кредит от 31.07.2008 г„ въз основа на който са отпуснати на длъжника 1 300 000 евро, сумите следва да се изплатят на банката през месеците 07, 08 и 09 2014г. На 01.12.2015 г. банката е предявила вземането си пред съд и се е снабдила с изпълнителен лист по гр. д. 73085/2015г. по описа на PC гр. София, на основание на което и съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок на вземането на банката е прекъснат. Във връзка с така издаденият изпълнителен лист банката е поискала и е образувано изпълнително дело № 20168440400161 от ЧСИ С.Я.. През 2019г. „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) е получила нов изпълнителен лист по гр. д. 13544/2019г. по описа на СРС, който е присъединила към вече образуваното изпълнително дело.

Според синдика обстоятелството, че длъжникът е отписал задълженията , не е основание длъжникът да не дължи предявените от банката суми. Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено значение по отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на тях синдикът изготвя списъка на служебно приетите вземания; по отношение на останалите вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като тези вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.

От процесуалния представител на „Корпоративна търговска банка" АД (н) в проведеното на 04.08.2020г съдебно заседание е представено писмено становище, с което оспорва твърденията на длъжника като неверни, тъй като по отношение на предявените и приетите вземания  на „КТБ” АД/н/ не е настъпила погасителна давност.

На първо място по отношение на вземанията на банката е налице влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №73085/2015г по описа на СРС. Длъжникът не е подал възражение  по чл. 414 ГПК и по отношение на него заповедта е влязла в сила.Излага се становище, че съгласно съдебната практика, влязлата в сила заповед за изпълнение сабилизира вземането  и от влизането й в сила започва да тече нова давност.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Според процесуалния представител на „КТБ” АД  установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване  освен чрез  използване на извънредните способи лимитивно очертани в разпоредбите на чл. 423 от ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. В подкрепа на този извод посочва мотивите на ТР №4  от 18.06.2014 по т.д. №4/2013г.

Изтъква се, че за влязлата в сила заповед за изпълнение преклудиращият  ефект на силата на присъдено нещо настъпва с изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

На следващо място по отношение на вземанията, предмет на посочената заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №73085/2015г по описа на СРС е започнала да тече нова давност, която на свой ред е прекъсната на основание чл. 116 б. В ЗЗД с предприемането от страна на кредитора „КТБ” АД/н/ на действия на принудително изпълнение. В подкрепа на тези твърдения е посочена т.10 ТР 2/2013г на ОСГТК по т.д. №2/2013г.

 Според изложеното в становището  въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №73085/2015г и по молба на "КТБ" АД от 14.07.2016г /приложена към молбата по чл. 629 ал.4 ТЗ и към молбата за предявяване на вземанията/, е образувано изпълнително дело №2573/2016г по описа на ЧСИ С.Я. в последствие присъединено към изп.д. №161/2016г по описа на същия ЧСИ. С молбата е възложено на съдебния изпълнител  извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ за събиране на присъдените вземания.

В становището са посочени предприетите от "КТБ" АД действия в  изпълнителното производство, което е във връзка с образуваното изпълнително дело, спряно на 12.11.2019г с постановление на ЧСИ Я. въз основа на  обезпечителна заповед от 06.11.2019г, издадена по настоящото дело.

По отношение на  приетите от синдика вземания, които не са предмет на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №73085/2015г по описа на СРС са налице заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.3019г, издадени по ч.гр.д. № 13544/2019г по описа на СРС. Тази заповед за изпълнение също е влязла в сила и по отношение на нея също важи казаното относно настъпването на нейния стабилитет и прекъсването на погасителната давност. Издаденият въз основа на нея изпълнителен лист е присъединен към изп.д. №161/2016г по описа на ЧСИ Я. с молба от 24.04.2019г., която също е представена с молбата за предявяване на вземанията. Счита, че по отношение на вземанията, предмет на тази заповед за изпълнение, също не е налице погасяване поради настъпила погасителна давност.

На следващо място посочва, че вземанията на "КТБ" АД не са погасени по давност и с оглед  действието на разпоредбата на чл. 628а, ал.1 вр. с ал.2 от ТЗ, съгласно която с  подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността  относно вземането , на което молителят основава  молбата си по чл. 625 ТЗ, което правило е приложимо и по отношение на молбата по чл. 629 ал.4 ТЗ.

Оспорва и твърденията на длъжника, изложени във възражението, че част от приетите вземания на "КТБ" АД са  предмет на съдебни спорове. В становището е отбелязано, че липсва индивидуализация на тези вземания, тъй като длъжникът не е посочил кои вземания са предмет на висящи съдебни спорове, нито сочи какви са тези съдебни спорове.

Според изложеното в становището вземанията на банката, предявени и приети от синдика, не са предмет на съдебни спорове с изключение на производството по гр.д. 15046/2016г по описа на СГС, образувано по реда на чл. 422 ГПК срещу В.Й.Д., като поръчител на длъжника по банковия кредит, но в неговия предмет не влизат вземанията на "КТБ" АД към длъжника.

Съдът намира възражението на длъжника за недължимост на приетите вземания за частично основателно.

Неоснователно е възражението на длъжника касателно вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №73085/2015г по описа на СРС. Въз основа на тази заповед за изпълнение и изпълнителен лист /приложени към молбата по чл. 629 ал.4 ТЗ и към молбата за предявяване на вземанията/, е образувано изпълнително дело №2573/2016г по описа на ЧСИ С.Я. в последствие присъединено към изп.д. №161/2016г по описа на същия ЧСИ. От представените със становището доказателства е видно, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №73085/2015г по описа на СРС е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и същият не е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което същата е влязла в сила по отношение на него. При това положение за вземанията, предмет на тази заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК не  е изтекла погасителна давност, тъй като с влизането й в сила е започнала да тече нова давност, която е прекъсната на основание чл. 116 б. в ЗЗД с предприемането от страна на кредитора „КТБ” АД/н/ на действия на принудително изпълнение, за които са представени доказателства - молба за образуване на изпълнително дело, молба за извършване на публична продан и др. Фактът, че длъжника е отписал вземането от своите счетоводни книги също не може да обоснове извода,  че задължението е погасено по давност, тъй като това е едностранен акт, който не засяга дължимостта на задължението.

Основателно е възражението на длъжника по отношение на вземанията, предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.03.3019г, издадени по ч.гр.д. № 13544/2019г по описа на СРС. Въпреки, че в становището на процесуалния представител на "КТБ" АД се твърди, че тази заповед за изпълнение също е влязла в сила, но в подкрепа на това твърдение не бяха представени доказателства. Липсват доказателства за връчването й на длъжника. Представена е само молба от 24.04.2019г за присъединяване към изп.д. №161/2016г по описа на ЧСИ Я.. При това положение не е налице безспорно установяване на дължимостта на вземанията, предмет на тази заповед за изпълнение, тъй като на длъжника не е дадена възможност да заяви становище по съществуването им.

Неоснователно е въведеното основание за недължимост на приетите вземания , поради обстоятелството  че  част от тях са предмет на висящи съдебни спорове между „Корпоративна търговска банка" АД (н) и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД (в несъстоятелност).Възразилият длъжник не е индивидуализирал тези вземания и съответно не е представил доказателства в подкрепа на тези твърдения.

С оглед на гореизложеното ще следва да  бъде намалена сумата на  приетите вземания по договор за  банков кредит от 31.07.2008г със сумите, присъдени със заповед за изпълнение и изпълнителен лист  от 27.03.2019г, издадени  по ч.гр.д. №1354482019г на СРС , общо в размер на  240 882,30 евро и 50,00лева , представляващи деловодни разноски.

 

4. По Възражение с Входящ № 3878 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването в списъка на приетите вземания на вземанията на "Нелко 22“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *** в размер общо на 1 707 834.19 лв., от които:

а) Дължими суми (главница, лихви, неустойки) по Договор за временна финансова помощ от 01.08.2010 год, и анекс № 1 от 04.05.2015 год. до 14.01.2020 год. в размер общо на 1 702 866.01 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;

б)      Лихви върху главницата по договор за временна финансова помощ от 01.08.2010 и анекс № 1 от 14.01.2020 год. до 04.03.2020 год. в размер общо на 4,968.18 лв., включени в Списъка с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Твърди, че горепосочените вземания са погасени по давност, за което прави изрично възражение.

Вън от това твърди, че „Нелко 22“ ООД (н.) не е предавало на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н.) никакви суми по Договор за временна финансова помощ от 01.08.2010год.

Становището на синдика е, че възражението е неоснователно, тъй като не се представят никакви доказателства, в подкрепа на твърденията във възраженията, че „Нелко 22" ООД (н) не е предоставило финансова помощ и че давността е изтекла.

Съгласно приложения от кредитора „Нелко 22" ООД (н), анекс № 1 от 04.06.2015 г. към договора за временна финансова помощ от 01.08.2010 г., е видно, че се удължава единствено срока за връщане на сумата от 5 на 6 години, а не се коментира дали предоставените финансови средства са дължими или не, което е своеобразно признаване на вземането от страна на длъжника и прекъсва давностния срок (чл. 116 от ЗЗД).

От страна на „Нелко 22” ООД/в несъстоятелност/ становище по направеното от длъжника възражение е депозирал  синдика на дружеството  Д.Б.А.. На първо място счита възражението за недопустимо, като депозирано след срока по чл. 690 ТЗ.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че възражението на длъжника е постъпило по електронната поща на съда на 17.06.2020г , и е входирано на тази дата в деловодната система на съда, т. е. същото е депозирано в срока по чл. 690 ТЗ, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано.

Синдикът на „Нелко 22” ООД/в несъстоятелност/ взима становище и за неоснователност на възражението на длъжника. Единствено възразилия длъжник счита, че е налице погасяване по давност на вземането като прави изрично възражение, същевременно обаче не сочи коя част от вземанията счита за погасени и с каква погасителна давност. Изрично в чл. 1 ал. 1 от Договор за временна финансова помощ от 01.08.2010 г. е уговорен срок за връщане на усвоената по договора сума. С Анекс № 1 от 04.05.2015 г. посоченият срок се променя на 6 години. Посоченото обстоятелство води до извода, че падежът на задължението за връщане на заема е 01.08.2016 г. Едва от този момент за кредитора тече общата петгодишна  погасителна давност за защита на притежаваните от него права.

Оспорва търдението на длъжника, че „Нелко 22” ООД/в несъстоятелност/ не е предавало на „Грифон Естейтс България” ЕООД никакви суми по Договора за временна финансова помощ  от 01.08.2010 г. Според изложевното в становището с молбата за предявяване на вземания на „Нелко 22" ООД /н/ са представени доказателства за предоставяне и осчетоводяване от страна на „Нелко 22" ООД на претендираната сума.  В подкрепа на твърденията си  представя извлечения от банкови сметки на „Нелко 22” ООД/в несъстоятелност/ за доказване реалното предоставяне на процесните средства по Договор за временна финансова помощ от 01.08.2010г.

В случай, че съдът приеме, че приложените към молба доказателства не са достатъчни да обосноват съществуването па претендираното вземане, то моли да бъде взето предвид, че дружество „Нелко 22” ООД, ЕИК ***. със седалище и адрес на регистрация: гр. ***, е обявено в несъстоятелност. Посоченото дружество е в открито производство по несъстоятелност, по силата на Решение № 226 от 01.02.2017, постановено по дело № 4065 на Софийски градски съд 2015 г., едновременно е което дружеството е обявено в несъстоятелност, а органите му на управление са е прекратени правомощия. Управител с прекратени правомощия на „Нелко 22” ООД е лицето Й.И. и същото е управител и на „Грифон Естейтс България” ЕООД. Същото лице следователно е предоставило па Национална агенция за приходите информацията касателно процесния договор за заем, осчетоводило е предоставянето на средствата от „Нелко 22” ООД на „Грифон Естейтс България” ЕООД, като същевременно не е предоставило в рамките на несъстоятелността на „Нелко 22” ООД пълната документация по чл. 640 ТЗ, както и релевантната към настоящото производство документация.

Съдът намира възражението на длъжника за недължимост на приетите вземания за частично основателно.

Претендираните от "Нелко 22” ООД вземания произтичат от договор за временна финансова помощ, сключен между "Нелко 22”  и „Грифон Естейтс България” ЕООД на 01.08.2010г., който е представен от „Нелко 22” ООД с молбата за предявяване на вземанията си. Длъжникът не оспорва представения договор, но счита, че не дължи изпълнение по същия, като твърди, че не няма доказателства за предаване на сумата. Съдът намира възражението в тази му част за неоснователно. Към молбата за предявяване на вземанията са представени осчетоводяване на сумите в счетоводството на „Нелко 22” ООД, а с отговора на възражението са представени и извлечения от банковата сметка на кредитора, от които се установява превода на осчетоводените суми на длъжника. В подкрепа на извода за съществуването на задължения на длъжника по този договор е и представения анекс №1 от 04.05.2015г  към договора за временна финансова помощ, който е подписан от Й.И. в качеството му на управител както на „Грифон Естейтс България” ЕООД, така и на „Нелко 22” ООД. При това положение съдът приема, че за „Грифон Естейтс България” ЕООД са възникнали задължения по договора за временна финансова от 01.08.2010г. за връщане на заетата сума и плащане на уговорената лихва.

С депозираното възражение длъжникът счита горепосочените вземания са погасени по давност, за което прави изрично възражение. Съдът намира, че по отношение на главницата не е изтекла погасителната давност, тъй като с подписания анекс №1 от 04.05.2015г  към договора за временна финансова помощ се изменя срока на 6 години, което  води до извода, че падежът на задължението за връщане на заема е 01.08.2016 г., и оттогава тече общата петгодишна погасителна давност, която към датата на предявяване на вземанията не е изтекла.

Възражението за изтекла погасителна давност е основателно касателно претендираните лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б.В от ЗЗД  тригодишна е погасителната давност за вземанията за лихви. В случая  за претендираната от „Нелко 22” ООД сума от  390 484,75 лева, представляваща  възнаградителна лихва до падежа 01.08.2016г е изтекъл тригодишната погасителна давност. 

Изтекла е и тригодишната погасителна давност  за начислената възнаградителна лихва за периода от 02.08.2016г до 04.03.2017г, която съгласно направените изчисления с електронен калкулатор възлиза на сумата от 51 570,75лева.

С оглед на гореизложеното следва да бъде намалена сумата на  приетите вземания по договор за временна финансова от 01.08.2010г, включени в списъка на приетите вземания под т. 2.1  със сумата  от 442 055,50лева, представляваща сбора от сумите от  390 484,75 лева и 51 570,75лева, за които съдът прие, че изтекла погасителна давност.

 

5. По Възражение с Входящ № 3875 от 17.06.2020г., подадено от В.М.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на предявените от нея вземания в размер на 89 766.60 лв. в списъка на приетите вземания с предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Според същата от представените към предявеното от нея вземане доказателства е видно, че е работила в „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД по трудов договор като управител от 01.10.2005 год. до 16.09.2011 год. За горния период не са й изплатени дължими се трудови възнаграждения в размер общо на 8 976.66 лв.

Със Споразумение от 18.10.2012 год., което сключила с «ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е определен размерът на неизплатените й възнаграждения и дружеството се задължило да й ги заплати в срок до 18.10.2017 г. С т. 4 от Споразумението «ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задължение, ако не изплати неизплатените й трудови възнаграждения до договорената дата - 18.10.2017 г. или по-рано, да й заплати обезщетение в размер на 89 766.60 лв.

Вън от съмнение е, че така посочените вземания произтичат от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на горепосоченото дружество. Като такива те подлежат на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, както е приел синдика.

Ето защо моли да бъде променен Списъка на приетите вземания в частта, в която за вземанията й е предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като бъде променен реда на удовлетворяване на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Легитимира се, като кредитор с включено вземане в списъка на приетите вземания.

Становището на временния синдик е за неоснователност на възражението поради наличието на константна и непротиворечива е съдебната практика, че договора за възлагане на управлението не е трудов, а е вид граждански договор, на който последиците му се приравняват на тези от трудово правоотношение за целите на социалното осигуряване. Това обаче не го превръща в трудов договор. Това становище е застъпено от ВКС в Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/201 1 г.. IV г. о., където се посочва, че „правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно чл. 141. ал. 7 ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен (но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен „трудов") - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на Кодекса на труда".

Съдът намира възражението на В.М.Д. за неоснователно, като изцяло споделя изразеното от синдика становище, че договора за управление според константната практика на съдилищата се приема като разновидност на договора за поръчка по ЗЗД. Видно от молбата за предявяване на вземанията са включени задължения както по договор за управление, така и  по трудов договор, но същите не са разграничени, поради което съдът не може да извърши исканата корекция.  Освен това в случая не се касае за заплащане на възнаграждения по трудов договор и договор приравнен на трудов договор, а за заплащане на обезщетение, уговорено със  Споразумение от 18.10.2012 год.

С оглед на гореизложеното ще следва възражението на В.М.Д. да бъде оставено без уважение

 

6. по Възражение с Входящ № 3876 от 17.06.2020г, подадено от В.Й.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на предявените от него вземания в размер на 89 766.60 лв. в списъка на приетите вземания с предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Според същия от представените към предявеното от него вземане доказателства е видно, че е работил в „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД по трудов договор като управител от 01.10.2005 год. до 16.09.2011 год. За горния период не са му изплатени дължими се трудови възнаграждения в размер общо на 8 976.66 лв.

Със Споразумение от 18.10.2012 год., което сключил с «ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е определен размерът на неизплатените му възнаграждения и дружеството се задължило да му ги заплати в срок до 18.10.2017 г. С т. 4 от Споразумението «ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задължение, ако не изплати неизплатените му трудови възнаграждения до договорената дата - 18.10.2017 г. или по-рано, да му заплати обезщетение в размер на 89 766.60 лв.

Вън от съмнение е, че така посочените вземания произтичат от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на горепосоченото дружество. Като такива те подлежат на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, както е приел синдика.

Ето защо моли да бъде променен Списъка на приетите вземания в частта, в която за вземанията му е предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като бъде променен реда на удовлетворяване на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Легитимира се, като кредитор с включено вземане в списъка на приетите вземания.

Становището на временния синдик е за неоснователност на възражението поради наличието на константна и непротиворечива е съдебната практика, че договора за възлагане на управлението не е трудов, а е вид граждански договор, на който последиците му се приравняват на тези от трудово правоотношение за целите на социалното осигуряване. Това обаче не го превръща в трудов договор. Това становище е застъпено от ВКС в Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/201 1 г.. IV г. о., където се посочва, че „правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно чл. 141. ал. 7 ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен (но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен ..трудов") - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на Кодекса на труда".

Съдът намира възражението на В.Й.Д. за неоснователно, като за случая са относими изводите изложени по-горе относно възражението на В.Д.. Съдът изцяло споделя изразеното от синдика становище, че договора за управление според константната практика на съдилищата се приема като разновидност на договора за поръчка по ЗЗД. Освен това в случая не се касае за заплащане на възнаграждение по  договор приравнен на трудов договор, а за заплащане на обезщетение, уговорено със  Споразумение от 18.10.2012 год.

С оглед  горното, съдът приема, че възражението на В.Й.Д. следва да бъде оставено без уважение.

 

7. По Възражение с Входящ № 3904 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение №196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., с което оспорва включването в списъка на приетите вземания на вземанията на „КАН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано          от        Н.А.К. в общ размер на 9 360 851,73 лева, от които:

І. Вземания в общ размер на 598 733,33 лева, произтичащи от договор за временна финансова помощ от 09.11.2005 г. и анекс от 09.07.2009 г. към него, сключени между „КАН“ ЕООД и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, които вземания представляват:

1. сума в размер на 560 000 лева, представляваща главница и капитализирани лихви до 09.07.2019 г.,

2. сума в размер на 38 733,33 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 560 000 лева за периода от 10.07.2019 г. до 14.03.2020 г. (34 066,67 лева за периода от 10.07.2019 г. до 13.02.2020 г. и 4 666,66 лева за периода от 14.02.2020 г. до 14.03.2020 г.) и

ІІ. Вземания в общ размер на 4 480 000 евро в левовата равностойност на 8 762 118,40 лева, произтичащи от предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012 г., допълнително споразумение от 30.11.2012 г. и анекс от 01.12.2015 г. към него, сключени между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“, Британски вирджински острови, и договор за цесия от 16.09.2019 г., сключен между „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“ и „КАН“ ЕООД, които вземания представляват:

1. сумата от 480 000 евро, представляваща неустойка по чл. 4.6. от предварителния договор за неизпълнение на задължението на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за прехвърляне на имота, предмет на договора, в уговорения в допълнително споразумение от 01.12.2015 г. срок — до 30.11.2015 г.,

2. сумата от 4 000 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за прехвърляне на имота, предмет на предварителния договор, в уговорения с анекс от 01.12.2015 г. срок — до 20.01.2019 г., изчислена като 100 % от продажната цена на имота — 4 000 000 евро.

 В депозираното възражение се твърди, че вземанията на „КАН“ ЕООД по договора за временна финансова помощ от 09.11.2005 г. и анекс от 09.07.2009 г. към него не съществуват, поради което незаконосъобразно са включени в списъка на приетите вземания.

Възразилият кредитор твърди, че този договор е нищожен поради незавършен фактически състав, тъй като не е предоставена от заемодателя на заемополучателя уговорената заемна сума, поради което за последния не е възникнало задължение за нейното връщане, нито задължение за плащане на предвидената годишна лихва. Представените с молбата по чл. 685, ал. 1 от ТЗ документи — референция от „Инвестбанк“ АД от 10.11.2005 г., както и дневно извлечение от „Инвестбанк“ АД от 10.11.2015 г., не удостоверяват извършен банков превод на сумата от 200 000 лв. на основание договор за временна финансова помощ от 09.11.2015 г.

Твърди също, че както договорът, така и анексът към него, са съставени и подписани само за целите на производството по несъстоятелност на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и за целите на настоящото производство, и съответно са антидатирани, като страните по тях не са имали намерението да се задължават по тях, с оглед което те са и симулативни, съответно нищожни.

Във връзка с изложеното оспорва достоверността на датата на договора за временна финансова помощ и анекса към него, като твърди, че същите нямат достоверна дата, сключени са само за целите на процеса, т.е. при най-ранна достоверна дата — датата на молбата по чл. 625 ТЗ — 25.10.2019 г.

На следващо място, вземането за главница не е индивидуализирано, тъй като не е посочено как е формирано това вземане и какъв е размерът на отделните елементи, от които се състои — не е ясен размерът на главницата по заема, нито размерът на капитализираната лихва до 09.07.2009 г., както и не е посочено за период с какъв начален момент е извършено капитализирането. Липсва също посочване какъв е размерът на капитализираната лихва до 09.07.2019 г. и за период с какъв начален момент е извършено капитализирането.

Отделно, оспорва размера на капитализираната с анекса лихва, като твърди, че тя не възлиза на 80 000лева.

На следващо място твърди, че клаузите в анекса от 09.07.2009 г., с които е извършено капитализиране на изтекли лихви с уговорката за плащане на 10 % годишна, възнаградителна по своя характер, лихва върху новоформираната главница (280 000 лева), са нищожни поради противоречие със закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. . В случая разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ не е приложима, тъй като договорът за заем, от който се твърди да произтича твърдяното вземане на кредитора „КАН“ ЕООД, не представлява търговска сделка, сключена между търговци.

Във възражението се твърди, че вземанията на „КАН“ ЕООД по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012 г., допълнително споразумение от 30.11.2012 г. и анекс от 01.12.2015 г. към него и договор за цесия от  16.09.2019г., не съществуват, поради което незаконосъобразно са включени в списъка на приетите вземания.

Според възразилия кредитор предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012г., допълнително споразумение от 30.11.2012 г. и анекс от 01.12.2015 г. към него са нищожни поради липса на съгласие — чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, тъй като дружество „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“ не съществува в правния мир.

На следващо място, оспорва достоверността на датата на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012 г., като твърди че същият няма достоверна дата, сключен е от страните по него само за целите на производството по несъстоятелност. Излага становище за най-ранна достоверна дата на този договор — 18.03.2020 г., което е  след датата на откриване на производство по несъстоятелност на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, при което е приложима нормата на чл. 635, ал. 1 от ТЗ, която гласи, че след откриване на производство по несъстоятелност, нови сделки могат да се сключват от длъжника само след предварителното съгласие на синдика. Липсата на съгласие влече в конкретния случай нищожност на договора за продажба на акции поради противоречие със закона — чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 635, ал.1 от ТЗ, както и поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 635, ал. 1 от ТЗ. Следователно, вземането по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012 г. не е валидно възникнало.

Оспорва като недостоверни и датите на допълнително споразумение от 30.11.2012 г. и анекс от 01.12.2015 г. към него, като твърди, че тези документи са с недостоверна дата и са съставени единствено за целите на производството по несъстоятелност на длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Недостоверна е и датата на представения с молбата за предявяване на вземания запис на заповед от 01.12.2015 г., както и датата на джиро за прехвърляне на правата по него, както и датите на представените фактури от 01.12.2015 г. и от 25.01.2015г., като  и за тях твърди ,че са съставени само за целите на производството по несъстоятелност на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

 В случай, че съдът приеме, че предварителният договор от 12.11.2012 г., допълнително споразумение от 30.11.2012 г. и анекс от 01.12.2015 г. към него са валидни, твърди, че клаузите за неустойка в чл. 4.3. от предварителния договор и в т. 3 от анекс от 01.12.2015 г. са нищожни като противоречащи на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Уговорената неустойка в предварителния договор и в анекса от 01.12.2015 г. е в размер, равен на уговорената продажна цена на имота, поради което не съответства на функциите на неустойката и на евентуалните предвидими вреди от неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, поради което клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й функции.

Отделно от това, тази неустойка в размер на 100% от продажната цена е предвидено да се дължи заедно с вече предвидена в договора и начислена неустойка за същото неизпълнение в размер на 480 000 евро. Така, общият размер на неустойката за неизпълнение на задължението на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за сключване на окончателния договор се оказва 4 480 000 евро или 112 % от продажната цена на имота.

Твърди още, че уговореният в чл. 2.2.1. от предварителния договор аванс за плащане на продажната цена в размер на 400 000 евро (задатък) не е платен от страна на купувача „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“, поради което последният е в неизпълнение на този договор и като неизправна страна по него няма право да претендира от неизпълнилия продавач неустойката за несключен окончателен договор.

Оспорва извършеното според чл. 2.2.1. от договора прихващане на задължението за плащане на 400 000 евро аванс (задатък) с вземане на продавача „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към купувача „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“, като твърди, че такова не е извършено, както и твърдим, че не е съществувало насрещно вземане на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“. Клаузата на чл. 2.2.1. от предварителния договор представлява част от съдържанието му на нищожен като симулативен договор, съставен и подписан с недостоверна дата за целите на производството по несъстоятелност на „ТРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

В подкрепа на възраженията за недостоверност на датите и за симулативност на предварителния договор от 12.11.2012 г., допълнително споразумение от 30.11.2012 г., анекс от 01.12.2012 г. към него, на записа на заповед от 01.12.2015 г. и на джиро от 16.09.2019 г., в случай, че съдът приеме, че в правния мир съществува дружеството „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“, твърди, че страните по договора и анексите са свързани лица и са посочени данни във връзка с това твърдение.

Налице е свързаност между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“, посредством свързаност на физическото лице, представляващо „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“ с длъжника, която е налице както към датите, посочени в договора и анексите, така и към датата на договора за цесия от 16.09.2019 г., видно от който представител на „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“ е отново В.Й.Д..

На следващо място, свързаността между кредитора „КАН“ ЕООД и длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД личи и от обстоятелството, че процесуалният представител на „КАН“ ЕООД в производството по т.д. № 160/ 2019 г. по описа на ОС Враца, е бил пълномощник на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по редица вписвания на обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър, както и пълномощник на „УЕСТЕРН ПРОПЪРТИС“ ООД, „ПРО УЕЙВ“ АД и „НЕЛКО 22“ ООД отново във връзка представителство пред Агенция по вписванията, Търговски регистър.

Оспорва като недостоверна датата на договора за цесия от 16.09.2019 г. и датата на съставяне — 16.09.2019 г., и получаване от „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 14.10.2019 г. на уведомлението за цесията, като твърди, че същите са с недостоверна дата и са съставени единствено за целите на производството по несъстоятелност на длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по изложените по-горе съображения .

Твърди, че липсва съгласие за сключване на договора за цесия, тъй като не съществува в правния мир дружество „МТ РОУЗ КОРПОРЕЙШЪН“, поради което не е налице правен субект, годен да бъде страна по този договор. Липсват доказателства за валидното учредяване и съществуването на това дружество съобразно законите на Британските вирджински острови, както и за представителна власт на лицето В.Й.Д., подписало договора за цесия, поради което същият е нищожен.

Моли съда да допусне промяна в списък на приетите вземания, предявени от кредитори на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като изключи от списъка вземанията на „КАН“ ЕООД.

В подкрепа на твърденията са представени Договор за поръчителство от 31.07.2008 г и  съответните анекси и Пълномощно от 15.03.2016 г.

В проведеното на 04.08.2020г съдебно заседание, процесуалният представител на „КАН“ ЕООД оспорва изцяло като неоснователно възражението, както и доводите в изложени в него.

Становището на синдика е за неоснователност на възражениета.

1. В молбата за предявяване на вземания, кредиторът „Кан“ ЕООД. не прилага „договор за временна финансова помощ“, а „договор за временна финансова помощ или покупка на дялове“. Тази разлика обуславя и свързаността на приложения банков документ, за превод на 200 000 лева, като доказателство за сключване на договора през 2005 г.

 Възразилият кредитор КТБ АД правилно се позовава на приетата по т. д. 160/2019г. по описа на ВрОС ССЕ във връзка с откриване производството по несъстоятелност на „Грифон естейтс България’' ЕООД, че договорът за временна финансова помощ е осчетоводен от „Кан“ ЕООД през 2019г.

Същевременно в цитираната по-горе ССЕ е отбелязано, че „със счетоводна справка 11/1 от 30.11.2015г. е направено осчетоводяване на задължението на „Грифон естейтс България“ ЕООД по договор за временна финансова помощ или покупка на дялове в размер на 220,000.00 лева.“ Този факт е в противоречие с твърдяното от възразилия кредитор КТБ АД, че договорът е съставен само във връзка с настоящето производство по несъстоятелност.

 Относно възражението на кредитора ”КТБ" АД, че вземането не е индивидуализирано и че не е посочено как се е формирало вземането и какви са неговите елементи - с приложения към молбата на „КАН" ООД, Анекс от 09.07.2009 год. към Договора за временна финансова помощ страните по него са се съгласили, че натрупаната към датата на анекса лихва се капитализира и че към момента на подписване на Анекса задължението е в размер на 280,000.00 лв. (200,000.00 лв. главница и 80,000.00 лв. лихва, определена с договора на 10% или 20,000.00 лв. годишно, т.е. 80,000.00 лв. за четирите години от сключването на договора до подписването на анекса), както и че дължимата сума ще бъде върната ведно с годишна лихва от 10 % или общо 560,000.00 лв. в срок до 09.07.2019 год., т.е. при новата главница от 280,000.00 лв. лихвата за 10 год. става 100 % или 280,000.00 лв., което заедно с главницата прави точно 560,000.00 лв.

Синдикът не е оправомощен да установява, дали един договор е нищожен или не. Това право има единствено съдът. Нещо повече, в чл. 646 и 647 от ТЗ. законодателят е посочил кои договори са нищожни или недействителни по отношение на кредиторите, но за да се прогласи тяхната нищожност или недействителност, е необходимо да се заведат отменителни искове по реда на чл. 649 от ТЗ и едва след произнасяне от съда, може същите да бъдат обявени за нищожни.

2. По отношение на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012г. свързаните с него допълнително споразумение от 30.11.2012г. и анекс от 01.12.2015 г.

А) Възразилият кредитор „КТБ" АД, изтъква, че „МТ Роуз Корпорейшън" не съществува, и че предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012г. е нищожен поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, предложение 2 от ЗЗД. Това твърдение не е подкрепено с доказателства, за да може да следва и направения извод за нищожност на договора. На етапа изготвяне на списъци на кредиторите, в чл.685, ал. 2 законодателят ясно е очертал, какво трябва да е представил кредитора при предявяване на вземането си. Кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпечепията, съдебния адрес и представя доказателства. Това на този етап е направено от кредитора „Кан" ЕООД.

Б) Възразилият кредитор оспорва достоверността на датата на предварителния договор за продажба и датата на договора за цесия от 16.09.2019г. Синдикът, без да разполага с достоверна информация, не може да се позове на недостоверност на договора.

В) Синдикът не може да се произнася при съставяне на списъка на предявените и приети вземания относно размера на договорената неустойка. Предпоставка за включване на едно вземане в списъка на приетите вземания е то да съществува към момента на откриване на производството по несъстоятелност. При преценка дали едно вземане следва да бъде включено в списъка синдикът изхожда само от събраните писмени доказателства.

В производството по несъстоятелност на етап съставяне списъци на кредиторите, на определен кредитор не могат да се противопоставят и да се доказват оспорвания и възражения, типични за исковото производство (по отношение истинността на представените писмени доказателства, липсата или опорочаването волята на договарящите, привидност в съглашенията и др.). освен ако същите не могат да бъдат установени въз основа на външна оценка на представените доказателства. Целта на този междинен етап е да се установят онези вземания, които са или безспорни, или за чието съществуване има убедителни писмени доказателства, като не са налице основателни или явни съмнения относно възникването или погасяването им.

Процесуалния представител на длъжника оспорва възражението.

 

Съдът намира възражението на кредитора за неоснователно.

Видно от изслушаната по настоящото дело съдебно счетоводна експертиза предявените и приети вземания на  „Кан“ ЕООД по договор за временна финансова помощ или покупка на дялове са осчетоводени от длъжника със счетоводна справка 11/1 от 30.11.2015г. Което обстоятелство изключва наведените от кредитора КТБ АД твърдения, че договорът е с невярна дата и е съставен за целите на настоящото производство по несъстоятелност на длъжника.

Вещото лице по съдебно счетоводна експертиза е констатирало задължение по този договор за временна финансова помощ или покупка на дялове в размер на 560 000,00лева, колкото  са и предявените и приети от синдика вземания. От представените с молбата за предявяване и от заключението на вещото лице се установява, че вземането  е формирано както следва: С Анекс от 09.07.2009 год. към Договора за временна финансова помощ страните по него са се съгласили, че натрупаната към датата на анекса лихва се капитализира и че към момента на подписване на Анекса задължението е в размер на 280,000.00 лв. (200,000.00 лв. главница и 80,000.00 лв. лихва, определена с договора на 10% или 20,000.00 лв. годишно, т.е. 80,000.00 лв. за четирите години от сключването на договора до подписването на анекса), както и че дължимата сума ще бъде върната ведно с годишна лихва от 10 % или общо 560,000.00 лв. в срок до 09.07.2019 год., т.е. при новата главница от 280,000.00 лв. лихвата за 10 год. става 100 % или 280,000.00 лв., което заедно с главницата прави точно 560,000.00 лв.

Неоснователно е възражението по отношение на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012г. и свързаните с него допълнително споразумение от 30.11.2012г. и анекс от 01.12.2015 г.

Според възразилия кредитор договора за продажба на недвижим имот от 12.11.2012г. е нищожен поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, предложение 2 от ЗЗД.Съдът намира, че в случая в договора е обективирано съгласие на договорящите страни, а обстоятелството дали „МТ Роуз Корпорейшън" не съществува в правния мир не може да бъде изследвано в настоящото производство, а и такова искане  не е отправено до съда по несъстоятелността.

Според заключението на вещото лице по  ССчЕ  общия размер на осчетоводените задължения  към „МТ Роуз Корпорейшън" е в размер на 4 480 000,0евро/ левова равностойност от 8  762 118,40лева/ и същото е прехвърлено на  „Кан“ ЕООД с цесия  от 16.09.2019г, съобщена на длъжника с уведомление от 14.10.2019г. При това положение съдът намира, че вземането на „Кан“ ЕООД съществува. Наведените доводи за недостоверност на датата на договора за цесия от 16.09.2019г. не почиват на конкретни факти, поради което не може да се приемат за основателни.

По отношение на възражението за прекомерност на неустойката за неизпълнение. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като безспорно е по делото, че договорът е сключен между търговци. Следователно сделката, породила отношенията между страните е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ  и с оглед разпоредбата на чл. 309 ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка. Съгласно задължителната, съгласно т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 88 от 22.06.2010 г., по т. д. № 911/2009 г. на I т. о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК., невъзможността да се намали неустойката като прекомерна е само по отношение на търговци. В случая и двете страни са търговци и не могат да се позоват на прекомерност на договорената неустойка.

Не е налице и нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави. В случая не е налице нито противоречие със закона или заобикалянето му, тъй като както ЗЗД така и ТЗ предвиждат възможност за формиране на неустойка  за неизпълнение по договори, като на неустойката се придават две различни функции – обезпечителна и оезщетителна. Именно тези две цели едновременно преследва уговорената неустойка и следователно не противоречи на закона.

С оглед на изложеното ще следва възражението да бъде оставено без уважение.

 

8. По Възражение с Входящ № 3905 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение № 196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., с което се оспорва включването в списъка на приетите вземания на вземанията на "ПЕРКРЕМИ ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Д. И. П., към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 1 260 709,20 лева.

Твърди, че договор за предоставяне на оборотни средства от 07.12.2005г, анекс от 21.12.2009 г. и споразумение от 03.01.2019 г. към него и договор за цесия от 15.07.2019 г. не съществуват.

 Договор за предоставяне на оборотни средства от 07.12.2005г е нищожен поради незавършен фактически състав, тъй като не е предоставена от заемодателя на заемополучателя уговорената заемна сума, поради което за последния не е възникнало задължение за нейното връщане, нито задължение за плащане на предвидената годишна лихва.

Представеният с молбата за предявяване на вземания констативен протокол от 14.12.2007 г. за предоставени суми в брой в общ размер 727 528,89 лева не представлява доказателство за предоставяне на парични средства брой по договора, тъй като този протокол представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти. Оспорва верността на фактите и обстоятелствата, обективирани в констативния протокол.

Оспорва като недостоверна датата на протокола като съставен единствено за целите на производството по несъстоятелност на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и като такъв е симулативен и нищожен.

Твърди, че суми в брой по договор за предоставяне на оборотни средства не са предоставяни от „ЕЙ БИ БИ ДЖИ“ ООД на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Нещо повече, от заключението на вещото лице, прието в производството по т.д.№ 160/ 2019 г. по описа на ОС Враца е видно, че в счетоводството на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е осчетоводено никакво получаване на суми в брой по посочения договор, нито има осчетоводяване на сума в размер 727 528,89 лева, каквато е посочена в констативния протокол.

Отделно от това твърди, че за периода, в който се твърди да е предоставял в изпълнение на договора от 07.12.2005 г. суми в брой на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, заемодателят „ЕЙ БИ БИ ДЖИ“ ООД не е разполагал с касова наличност, която да осигури средствата, следователно отразеното в констативния протокол е невярно, което е доказателство за симулативност на самия протокол.

Твърди също така и че не са предоставяни по договора от 07.12.2005 г. суми чрез преводи по банков път. Представените с молбата за предявяване на вземания банкови документи — преводни нареждания и банкови извлечения, не са годни доказателства за твърдените факти, тъй като са нечетливи и неясни до степен, в която не е възможно да се установи каквато и да е част от тяхното съдържание.

Твърди също, че договорът, анексът към него, както и констативният протокол са съставени и подписани само за целите на производството по несъстоятелност на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и за целите на настоящото производство.

Оспорва достоверността на датата на договора за оборотни средства, на анекса към него и на констативния протокол, като твърди, че същите нямат достоверна дата, сключени са само за целите на процеса, т.е. при най-ранна достоверна дата - тази на предявяване на вземанията - 17.03.2020 г.

В подкрепа на твърдението за симулативност на договора и анекса е и обстоятелството, установено в допълнителното заключение по съдебно- счетоводната експертиза, назначена в производството по т.д. № 160/ 2019 г. по описа на ОС Враца, а именно, че няма данни от експертизата да е осчетоводен договорът за оборотни средства от 07.12.2005 г. и анекс от 21.12.2015 г. към него. Видно е единствено споразумение от 03.01.2019 г., което вещото лице сочи в основното заключение, че й е предоставено от длъжника, и което е сключено с „ЕЙ БИ БИ ДЖИ“ ООД със сума на дълга в размер 1 327 078,889 лева по договор за временна финансова помощ.

Оспорва като недостоверна датата на договора за цесия от 15.07.2019 г. и датата на съставяне (15.07.2019 г.), и получаване от „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 02.12.2019 г. на уведомлението за цесията, като твърди, че тези документи са  съставени само за целите на производството по несъстоятелност на длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Липсва валидно съгласие за сключване на договора за цесия, тъй като същият е симулативен и поради това е нищожен.

В подкрепа на твърдението за симулативност на договора за цесия посочва обстоятелството, че нито в основното, нито в допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, назначена в производството по т.д. № 160/ 2019 г. по описа на ОС Враца, за прехвърлянето на вземането липсва следа в счетоводството на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесията не е осчетоводена от длъжника, което обстоятелство е в подкрепа на твърдението ни за симулативност на сделката.

В подкрепа на възраженията за недостоверност на датите и за симулативност на договора от 07.12.2005 г., анекс от 21.12.2009 г. и на констативен протокол от 14.12.2007 г., както и на договора за цесия от 15.07.2019 г. е обстоятелството, че страните, подписали тези документи са свързани лица.

Твърди се, че между „ПЕРКРЕМИ ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“ ЕООД и длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и между „ЕЙ БИ БИ ДЖИ“ ООД и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ е налице обвързаност

Лицата В.Й.Д. и В.М.Д., подписвали договорите са свързани лица, като свързаността произтичаща от брак, за което е представил удостоверения за роднински връзки.

От „ПЕРКРЕМИ ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“ ЕООД становище не е постъпило.

Становището на временния синдик е Кредиторът „КТБ" АД възразява, че „договорът за предоставяне на оборотни средства" не е симулативен и е съставен единствено за нуждите на настоящето производство по несъстоятелност, тъй като към молбата за предявяване на вземанията на "Перкреми инвестмънт къмпани" ЕООД са приложени 20 броя платежни нареждания от страна на „Ей Би Би Джи" ООД в полза на длъжника „Грифон естейтс България" ЕООД (бивш „Бяло поле 2" ООД).  което се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора от неговото сключване на 07.12.2005 год. до изтичане срока на действието му на 31.12.2018 г. «Ей Би Би Джи» ООД е предоставило на „Трифон естейтс България" ЕООД суми в общ размер от 1 327 078.89 лв. С други думи. налице са достатъчно убедителни писмени доказателства за предоставянето на оборотните средства, предмет на договора.

Възразилият кредитор изтъква в подкрепа на твърдението си за нищожност и симулативност на представените документи, че съгласно назначената ССЕ по т.д. 160/2019г. по описа на ВрОС „договора за предоставяне на оборотни средства" не е осчетоводен от страна на длъжника „Грифон естейтс България" ЕООД, че на вещото лице е представено единствено споразумение от 03.01.2019 г., което споразумение е сключено с „Ей Би Би Джи” ООД със сума на дълга в размер на 1 327 078.89 лева по договор за временна финансова помощ. Непредставянето или неосчетоводяването от страна на длъжника на дадено вземане, не е основание той да не дължи предявените суми. Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено значение по отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на тях синдикът изготвя списъка на служебно приетите вземания; по отношение на останалите вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като тези вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.

Процесуалния представител на длъжника оспорва възражението.

 

Съдът намира възражението на кредитора ”КТБ" АД за основателно. "Перкреми инвестмънт къмпани" ЕООД е предявило вземане в общ размер на 1 260 709,20 лева, произтичащо  от  договор за предоставяне на оборотни средства от 07.12.2005г, анекс от 21.12.2009 г. и споразумение от 03.01.2019 г., сключени между длъжника и  „Ей Би Би Джи” ООД и  договор за цесия от 15.07.2019 г.

Договорът за цесия не е отразен от изготвената и представена на 06.01.2020г допълнителна експертиза, въпреки че от представеното от уведомление „Ей Би Би Джи” ООД е уведомило длъжника за тази цесия на 02.12.2019г.

Следва да се отбележи още, че в срока по чл. 688 ТЗ от „Ей Би Би Джи” ООД/ в несъстоятелност/ са предявени вземания основаващи се на цитирания от "Перкреми инвестмънт къмпани" ЕООД договор за предоставяне на оборотни средства от 07.12.2005г, анекс от 21.12.2009 г. и споразумение от 03.01.2019 г. Към молбата е представено уведомление за разваляне на договора за цесия. При тази конкуренция на вземанията, предявени от двама кредитори, но основаващи се на един и същи договор съдът намира, че следва  предявените от "Перкреми инвестмънт къмпани" ЕООД вземания да бъдат изключени от списъка на приетите вземания и да бъдат включени към списъка на неприетите вземания.

 

9. Възражение с Входящ № 3906 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение № 196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., с което оспорва включването в списъка на приетите вземания на вземанията на:

1. В.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 89 766,60 лева и

2. В.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 89 766,60 лева.

Във възражението се твърди, че вземанията на В.Й.Д. и В.М.Д., произтичащи, според твърденията им, от трудови договори, не съществуват, поради което незаконосъобразно са включени в списъка на приетите вземания.

На първо място, вземанията от трудови правоотношения, посочени в молбите за предявяване на вземания, не са индивидуализирани, а са определени като обща сума за всяко лице.

На второ място, твърди, че в полза на тези лица не съществуват вземания, произтичащи от трудови правоотношения и поради това не са възникнали предявените вземания за обезщетения, съгласно споразуменията от 18.10.2012 г.

Оспорва като недостоверни датите на всички представени с молбите за предявяване на вземания документи — трудов договор от 29.09.2005 г. и допълнително споразумение към него от 04.01.2010 г., сключени между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.Й.Д. допълнителния споразумения, заповед № 1 от 16.09.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В.Й.Д.; трудов договор от 29.09.2005 г., сключен между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.М.Д., заповед № 2 от 16.09.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В.М.Д.; ведомости за заплати за месеците на 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

Всички тези документи са антидатирани и са съставени само за целите на производството по несъстоятелност на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като най-ранна дата на всеки един може да бъде датата на предявяване на вземанията - 18.03.2020 г.

Всички документи, означени като „ведомост за заплати“ и „разчетно- платежна ведомост“ не отразяват действително осъществили се в обективната действителност факти, а именно — не отразят съществуващи задължения на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по трудови договори с В.М.Д. и В.Й.Д. в посочените в тях размери. Освен това, не я известен авторът и съставителят на тези документи, които не са и подписани от лица, заемащи посочените в тях длъжности — касиер, счетоводител, директор и главен счетоводител.

На трето място, в случай, че съдът приеме съществуването на трудови правоотношения между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.М.Д. и В.Й.Д. за периода от 01.10.2005 г. до 16.09.2011 г. съобразно представените трудови договори, то оспорва, че съществуват неизплатени трудови възнаграждения и то за целия период на действие на трудовите договори — от сключването им на 01.10.2005 г. до прекратяването им на 16.09.2011 г. Липсата на индивидуализация на неплатените трудови възнаграждения по месечни размери и периоди прави невъзможно да се извърши преценка на съдържанието на представените ведомости за заплати и съответствието им с твърденията за размера на неизпълнението на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

В случай, че съдът приеме, че е налице неплащане от страна на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на трудови възнаграждения, оспорва техния размер - общо посочената в молбите за предявяване на вземанията сума - 8 976,66 лева за всеки от двамата кредитори. Твърди, че представените ведомости не отразяват вярно фактите и обстоятелствата относно размерите на месечните трудови възнаграждения на В.М.Д. и В.Й.Д., както и че липсват доказателства за посочените в тях размери на месечни трудови възнаграждения.

В случай, че бъде установена достоверността на датите (месец и година) на представените ведомости за заплати, като и истинността на отразените в тях факти и обстоятелства, то от същите е видно, че В.М.Д. и В.Й.Д. са получавали за различни периоди различни по размер трудови възнаграждения, като при липса на каквито и да са данни относно това за всеки от двамата възнаграждения в какъв размер и за кои месеци и години не са изплатени, не може да се приеме, че вземанията им от длъжника са именно в посочения в молбите за предявяване на вземания (еднакъв) размер.

На четвърто място, твърди, че представените споразумения, сключени поотделно между В.Й.Д. и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.М.Д. с дата на подписването им - 18.10.2012 г., не произвеждат валидно правно действие. Същите са нищожни, тъй като са симулативни сделки. Съставени са и са подписани само за целите на производството по несъстоятелност на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и за целите на настоящото производство, и съответно са антидатирани, не носят достоверна дата. Оспорва достоверността на датата на тези споразумения, като най-ранна достоверна дата на същите може да бъде датата на представянето им с молбите за предявяване на вземания.

Изводът за симулативност на споразуменията се подкрепя и от липсата на доказателства за възникване и съществуване на вземанията от трудови правоотношения, както и от наличието на свързаност между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.Й.Д., както и между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.М.Д.. Свързаността произтича от следното:

Свързаността между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.М.Д. произтича от това, че същата е съпруга на В.Й.Д..

На пето място и в случай, че съдът приеме съществуването на споразуменията, твърди, че клаузата за плащане на обезщетение в размер на 89 766,60 лева при неизпълнение на задължението на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за плащане на дълга по трудово правоотношение е нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Клаузата за неустойка в споразуменията от 18.10.2012 г. е в размер, десетократно по-голям от размера на вземането по трудови правоотношения, поради което не съответства на функциите на неустойката и на евентуалните предвидими вреди от неизпълнение на задължението за плащане на трудово възнаграждение, поради което клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й функции.

При изложеното, счита, че уговорката за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави и на принципа на справедливостта, тъй като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На шесто място, в случай, че съдът приеме клаузите за неустойка в споразуменията от 18.10.2012 г. за валидни, то твърди, че вземанията за неустойка в полза на В.М.Д. и В.Й.Д. не са възникнали поради несъществуване на вземанията за трудови възнаграждения, за което несъществуване са изложени твърдения и доводи по-горе.

По  изложените съображения моли съда да допусне промяна в списъка на приетите вземания, предявени от кредитори на „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като изключи от списъка вземанията на В.М.Д. и В.Й.Д..

„КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност се легитимира, като кредитор с включено вземане в списъка на приетите вземания.

Няма депозирано становище от страна на В.М.Д. и В.Й.Д..

Процесуалния представител на длъжника оспорва възражението.

Временният  синдик на длъжника изразява становище за неоснователност на възражението по следните съображения:

При извършената проверка в Търговския регистър по партидата на длъжника „Грифон Естейтс България” ЕООД, ЕИК ***. В ТР на 28.06.2008 г. е вписано с номер 20080628114959. заявление образец А4. към което заявление е приложено и удостоверение от 24.04.2008г. на СГС по ф.д. 4309/2005г.. 3-ти състав, в което удостоверение за актуално състояние е отбелязано, че „Дружеството се управлява и представлява от В.М.Д. ЕГН ********** и В.Й.Д. ЕГН **********. Това удостоверение е издадено повече от 11 години преди да се подаде молбата за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Следователно въпросните две лица действително са били управители на дружеството.

Към молбата за предявяване на вземане от бившите управители, са приложени и справки от Регистъра за осигурените лица при НОИ. От тези справки е видно, че дружеството е подавало декларации за осигуровки на управителите.

В закона няма изрична забрана собственик или свързано с него лице да бъде управител на дадено дружество.

Синдикът няма правомощията да определя дали един договор е антидатиран, и с каква цел е бил сключен. Неговите правомощия се простират до това да прецени дали към предявените вземания са приложени доказващи ги документи, а не да решава дали един документ е антидатиран и т.н.

Съдът намира за недоказано оспорването като недостоверни на датите на всички представени с молбите за предявяване на вземания документи — трудов договор от 29.09.2005 г. и допълнително споразумение към него от 04.01.2010 г., сключени между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.Й.Д. допълнителния споразумения, заповед № 1 от 16.09.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В.Й.Д.; трудов договор от 29.09.2005 г., сключен между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.М.Д., заповед № 2 от 16.09.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с В.М.Д.; ведомости за заплати за месеците на 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

При извършената проверка в Търговския регистър по партидата на длъжника „Грифон Естейтс България” ЕООД, ЕИК *** се установи, че В.М.Д. е заличена като управител на дружеството на 21.09.2010г, а В.Й.Д. е заличен като управител на 17.10.2012г.

От допълнителното заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ се установява, че по сметка  421- персонал е дължима сума от 17 935,32лева по граждански договори с В.М.Д. и В.Й.Д.. При това положение съдът приема за основателно възражението на "КТБ" АД, че  споразуменията, сключени поотделно между В.Й.Д. и „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и между „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и В.М.Д. с дата на подписването им - 18.10.2012 г., не произвеждат валидно правно действие, тъй като не са своевременно отразени в счетоводството на длъжника, въпреки че от настъпването на падежа 18.10.2017 г към датата на изготвяне на заключението са изминали повече от 2 години.При това положение съдът приема за доказано, че дължимите на В.М.Д. и В.Й.Д. са  в размер на констатираните от вещото лице суми.

С оглед на горното ще следва да бъдат извършени промени в списъка на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, като вземанията на В.М.Д.  и В.Й.Д. следва да бъдат намалени до сумата от 8 967,66лева.

 

10. Възражение с Входящ № 3918 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от Националната агенция за приходите, гр. ***, представлявана от В. П.- директор на Дирекция „Държавни вземания"

Синдикът е предвидил поредност на удовлетворяване на предявените публични вземания по чл. 722, ал. 1, т. 6 от Търговския закон /за вземанията за главници, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу дружеството/ и по чл. 722, ал. 1, т. 9 от същия закон - за вземанията за лихви, възникнали след посочената дата.

Към молба с изх. № М-24-04-511/19#27/11.03.2020 г. е приложено заверено копие от Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 26928-000003/08.05.2015 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, видно от което за обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу длъжника, установени е подробно изброени в приложена към молбата справка за размера на обезпечените вземания срещу “ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД изпълнителни основания - справки-декларации по ЗДДС, подробно индивидуализирани в молбата за предявяване, впоследствие обхванати от Ревизионен акт № Р-22221215006706-091-001/27.04.2016 г., издаден от ТД на НАП - София, са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, суми, предоставени за доверително управление, находящи се в изброени в постановлението 29 броя търговски банки.

Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Видно от приложено към молба с изх. № М-24-04- 511/19#27/11.03.2020 г. Удостоверение № 1334562/26.02.2020 г., издадено от Централния регистър на особените залози /приложение № 30 от молбата/, цитираното постановление за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК е вписано по партидата на длъжника в ЦРОЗ под № 2015060101498.

Доколкото с молбата за предявяване на Национална агенция за приходите са предявени публични вземания с основания за възникването им, подробно описани в справката за размера на обезпечените вземания изпълнителни основания и са представени доказателства, както че за обезпечаването на вземанията е наложен запор по реда на ДОПК, така и за вписването на същия в Централния регистър на особените залози, счита че синдикът е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон за предявените от Национална агенция за приходите публични вземания в общ размер на 185 285,64 лв., от които 122 934,44 лв. - главници и 62 351,20 лв. - лихви, начислени до 17.02.2020 г., за обезпечаването събирането на които е наложена обезпечителната мярка.

Предвид изложеното, моли за определение по чл. 692, ал. 4 от Търговския закон, с което да бъде изменен списъка на приети вземания на  кредитори на “ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, обявен по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20200610093738, като предвидите поредност на удовлетворяване на предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. № М-24-04- 511/19#27/11.03.2020 г. публични вземания в общ размер на 185 285,64 лв., от които 122 934,44 лв. - главници и 62 351,20 лв. - лихви, начислени до 17.02.2020 г. по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон като обезпечени със запор, наложен е Постановление за налагане на обезпечителни мерки е изх. № 26928-000003/08.05.2015 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписан в Централния регистър на особените залози под № 2015060101498.

Становището на временния синдик е за основателност на възражението, тъй като действително за сумата 185 285.64 лева, от които 122 934.44 лева главница и 62 35 1.20 лева лихви има вписан запор по ДОПК, вписан в ЦРОЗ.

Съдът намира възражението за основателно предвид установеното с представените от НАП документи, че по отношение сумата 185 285.64 лева/ 122 934.44 лева главница и 62 351.20 лева лихви/ има вписан запор по ДОПК, вписан в ЦРОЗ.

 Следва в списъка на предявени и приети вземания по чл. 686 от ТЗ да се направят следните изменения:

 Да се изключи от ред 4.1 на списъка на предявени и приети вземания по чл. 686 от ТЗ сумата от 185 285.64 лева, като сумата приета за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 стане 233 666.95 лева (418 952.59 лв. — 1 85 285.64 лв. = 233 666.95 лв.).

 Предявените и приети вземания на НАП за сумата от 185 285.64 лева, формирана от122 934.44 лева главница и 62 351.20 лева лихви, като обезпечена да бъдат включени с поредност на удовлетворяване по чл. 722. ал. 1. т. 1 от ТЗ.

С депозираното Възражение с Входящ № 3918 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от Националната агенция за приходите, гр. ***, представлявана от В. П.- директор на Дирекция „Държавни вземания" е поискано още с определението си съдът на основание чл. 692, ал. 4 от Търговския закон, да включи публични вземания в общ размер на 573 671,08 лв., от които 356 439,76 лв. - главници и 217 231,32 лв. - лихви, предявени от Национална агенция за приходите с молба е изх. № М-24-04-511/19#34/15.05.2020 г. в списъка на приети вземания на кредитори на “ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Алтернативно, в случай, че съдът приеме настоящото възражение в тази му част за недопустимо, моля да укажете на синдика да състави допълнителен списък на вземания на кредитори на “ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в който да бъдат включени предявените с молба с изх. № М-24-04-511/19#34/15.05.2020 г. на Националната агенция за приходите публични вземания в общ размер на 573 671,08 лв., от които 356 439,76лв. - главници и 217 231,32лв.-лихви.

Съдът е приел, че последното възражение на Националната агенция за приходите, гр. *** за недопустимо, тъй като предявените с молба е изх. № М-24-04-511/19#34/15.05.2020 г. не са обсъждани от временния синдик на “ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. С разпореждането за насрочване това възражение е оставено без разглеждане и е указано на синдика да разгледа постъпилата молба да състави допълнителен.

 

На основание чл.674 ал.2 ТЗ след одобряването на списъците по чл. 692 ал.2 ТЗ  следва да бъде свикано събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677 т.8 ТЗ.

С оглед горното и на основание чл.692 ал.4 от ТЗ ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                    

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

1. УВАЖАВА  ЧАСТИЧНО възражение с Входящ № 3839 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И.,  като изключва от списъка на приетите вземания, заявените вземания на "ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, както следва:

А. Намалява сумата на  приетите вземания по договор за финансов лизинг № ********* от 05.08.2008 г. със сумата от  56 020,48лева, която сума включва в списъка на неприетите вземания

Б. Намалява сумата на  приетите вземания по договор за финансов лизинг  № ********* от 18.01.2008 г. със сумата от  8 251,90лева, която сума включва в списъка на неприетите вземания

В останалата част оставя без уважение възражението.

 

2. УВАЖАВА  ЧАСТИЧНО Възражение с Входящ № 3841 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., като намалява в списъка на приетите вземания, вземанията на "Корпоративна търговска банка" АД (н), ЕИК ***  със сумите, присъдени със заповед за изпълнение и изпълнителен лист  от 27.03.2019г, издадени  по ч.гр.д. №1354482019г на СРС , общо в размер на  240 882,30 евро и 50,00лева , представляващи деловодни разноски, които суми включва в списъка на неприетите вземания.

В останалата част оставя без уважение възражението.

 

3. УВАЖАВА  ЧАСТИЧНО Възражение с Входящ № 3878 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И., като намалява в списъка на приетите вземания, вземанията на "Нелко 22“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК ***, със сумата  от 442 055,50лева,( сбор от сумите от  390 484,75 лева и 51 570,75лева, за които съдът прие, че изтекла погасителна давност), като включва тази сума в списъка на неприетите вземания.

В останалата част оставя без уважение възражението.

4. УВАЖАВА Възражение с Входящ № 3905 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение № 196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., като изключва от списъка на приетите вземания, вземанията на "ПЕРКРЕМИ ИНВЕСТМЪНТ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Д. И. П., към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер на 1 260 709,20 лева, и включва същите в списъка на неприетите вземания.

5. УВАЖАВА  ЧАСТИЧНО Възражение с Входящ № 3906 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение № 196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., като изменя списъка на приетите вземания както следва:

1.Намалява приетите вземанията на В.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от  89 766,60 лева на 8 967,66лева, като разликата от 80 798,94лева включва в списъка на неприетите вземания

2. Намалява приетите вземанията на В.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, към „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 89 766,60 лева на 8 967,66лева, като разликата от 80 798,94лева включва в списъка на неприетите вземания.

В останалата част оставя без уважение възражението.

6. УВАЖАВА Възражение с Входящ № 3918 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от Националната агенция за приходите, гр. ***, представлявана от В. П.- директор на Дирекция „Държавни вземания", като извършва следните промени:

Изключва от ред 4.1 на списъка на предявени и приети вземания по чл. 686 от ТЗ сумата от 185 285.64 лева, като сумата приета за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 става 233 666.95 лева.

Включва сумата от 185 285.64 лева, формирана от 122 934.44 лева главница и 62 351.20 лева лихви начислени до 17.02.2020 г., като обезпечена със запор по ДОПК, вписан в ЦРОЗ в списъка с поредност на удовлетворяване по чл. 722. ал. 1. т. 1 от ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ:

1. Възражение с Входящ № 3837 от 17.06.2020г., подадено от длъжника „ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***,представлявано от Й.А.И. с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на вземанията в списъка на приетите вземания на Националната агенция за приходите в размер общо на 419,173.21 лв.

2. Възражение с Входящ № 3875 от 17.06.2020г., подадено от В.М.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на предявените от нея вземания в размер на 89 766.60 лв. в списъка на приетите вземания с предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и иска да бъде променен реда на удовлетворяване на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

3. Възражение с Входящ № 3876 от 17.06.2020г, подадено от В.Й.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 690,ал.1 ТЗ, с което оспорва включването на предявените от нея вземания в размер на 89 766.60 лв. в списъка на приетите вземания с предвиден ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и иска да бъде променен реда на удовлетворяване на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

4. Възражение с Входящ № 3904 от 18.06.2020г./п.к. 17.06.2020г/, подадено от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ***, представлявано от А. Н. Д. и К. Х. М., назначени за синдици с Решение №196/ 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, двамата заедно осъществяващи правомощията на синдици на „КТБ“ АД, чрез адвокат Б.Б., с което оспорва включването в списъка на приетите вземания на вземанията на „КАН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано        от        Н.А.К. в общ размер на 9 360 851,73 лева.

 

ОДОБРЯВА списъците с приети и неприети вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ, които са обявени в ТР на 10.06.2018г.  под №20200610093738, с ИЗМЕНЕНИЯТА, така както са посочени по-горе.

СВИКВА събрание на кредиторите на “ГРИФОН ЕСТЕЙТС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление град ***, представлявано от Й.А.И., на 27.11.2020г. от 11:30ч. в Съдебна палата-гр.Враца,бул."Христо Ботев "№29, 2-ри етаж, при ДНЕВЕН РЕД по чл.677 ал.1,т.1,т.3,т.5,т.6 ТЗ:         1.Изслушване доклад на временния синдик по чл.677,ал.1 т.1 от ТЗ

2.Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.           3.Избор на комитет на кредиторите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в нарочната книга по чл.634в,ал.1 от ТЗ и се ОБЯВИ в Търговския регистър.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО.

ДЕЛОТО да се докладва за постановяване на решение по чл.710 ТЗ, ако до един месец от обявяване на определението в ТР не се предложи план по чл.696 или предложения план не е бил приет или утвърден.

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: